№ 34
гр. Кюстендил, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Търговско дело №
20241500900010 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите, гр. София,
бул. „Княз Дондуков № 52, представлявана от С.Х. - директор на дирекция „Държавни
вземания“ против ЕТ „**************“ - в несъстоятелност, вписано в ТР при АВ
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, с посочен
постоянен синдик на търговеца Ц. В. М., с адрес гр. София, *********************,
относно установяване съществуването и дължимостта на предявени публични
вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „**************“.
Активната легитимация е обоснована с нормата на чл. 3, ал. I, т. 10 от Закона за
Националната агенция за приходите (ЗНАП), според която Националната агенция за
приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите,
в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлявал
държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с
публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-
ОПР-З9/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите, г-н С.Х. - директор на дирекция „Държавни вземания” в Централно
управление на Националната агенция за приходите, бил оправомощен да представлява
държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е
кредитор.
Сочи се, че досежно ответния търговец са установени публични вземания,
поради това и в законоустановения срок, на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, във връзка с
чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), се иска те да бъдат установени, съотв. за данък върху
недвижимите имоти и такси за битови отпадъци за периода от 2017 г до 2021 г., вкл., в
общ размер на 355,14 лв., от които главници - 290,23 лв. и лихви - 64,91 лв., изчислени
към 18.04.2022 г.
Те били дължими на основание:
1
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1928/07.05.1998 г.; за периода от 2017 г.
до 2021 г. включително, в размер на главница 148,88 лв., както и лихва в размер на
36,61 лв., и общо 185,49 лв.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********/07.11.2018 г.; за периода от
2019 г. до 2021 г. включително, в размер на главница 70,97 лв., както и лихва в размер
на 10,93 лв., общо 81,90 лв.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********/28.09.2009 г., за периода от
2017 г. до 2021 г. включително, в размер на главница 70,38 лв., както и лихва в размер
на 17,37 лв., общо 87,75 лв.
Наведени са следните доводи, че ответният ЕТ „**************“ бил в
производство по несъстоятелност. То било открито с Решение от 06.06.2011 г.,
постановено по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, вписано в
ТРРЮЛНЦ под № 20110617110156 по партидата на търговеца.
На основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, с молба изх. № 24-28-391/11 #55 от 13.05.2022
г. по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, Националната агенция за
приходите, предявила публични вземания за данъци и такси за периода от 2017 г. до
2021 г. включително, в общ размер на 355,14 лв., от които главници - 290,23 лв. и
лихви - 64,91 лв., изчислени към 18.04.2022 г., с посочените по-горе основания. Към
нея били приложени заверени копия от основанията за възникване на публичните
вземания, справка за размера на публичните вземания, както и писмо на Община
Дупница изх. № 42-01-99/1/26.04.2022 г., ведно с 6 броя справки за вземанията по
отделни декларации и вид на вземанията.
В ТРРЮЛНЦ под № 20220610083032 бил обявен списък на неприетите
предявени вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 3
от ТЗ, в който били включени и посочените публични вземания за данъци и такси.
Мотивът на синдика за неприемане на предявените от НАП и посочени по-горе
публични вземания бил, че те били за периоди преди откриване на производството по
несъстоятелност, предявяването им било ненавременно, защото следвало да бъдат
предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, както и че за тях била изтекла
абсолютната 10-годишна погасителна давност.
С възражение с изх. № 24-28-391/11 #56/17.06.2022 г., подадено по т. д. №
32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, Националната агенция за приходите
възразила срещу така изготвения списък на неприетите вземания, но то било оставено
без уважение с Определение № 260024/07.02.2024 г., постановено по т. д. № 32/2011 г.
по описа на Окръжен съд Кюстендил, като съдът по несъстоятелността одобрил
списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под №
20220610083032 по партидата на търговеца. С акта си съдът приел, че публичните
вземания са недоказани, неразграничени по основания и размери, включително и по
отношение на акцесорното вземане за лихви, за да се преценява основателността им.
Твърди се обаче, че неприетите публични вземания за местни данъци и такси за
периода от 2017 г. до 2021 г. включително, са дължими въз основа на подадени от
търговеца Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1928/07.05.1998 г., вх. №
**********/07.11.2018 г. и вх. № **********/28.09.2009 г. Така, вземанията
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, поради което изцяло неоснователни били доводите на съда по
несъстоятелността за тяхното несвоевременно предявяване.
Към молба за предявяване на вземания с изх. № 24-28-391/11 #55 от 13.05.2022 г.
2
на НАП било приложено и писмо на Община Дупница изх. № 42-01-99/1/26.04.2022 г.,
ведно с 6 броя справки за задълженията, в които подробно били посочени публичните
вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битовите отпадъци за периода
от 2017 г. до 2021 г. (установени въз основа на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
1928/07.05.1998 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********/28.09.2009 г.) и
за периода от 2019 г. до 2021 г. (установени въз основа на Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № **********/07.11.2018 г.), както и начислените лихви върху просрочените
главници, считано от падежа им до датата на издаване на справките за периодите.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 10 и следващите от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ) разположените на територията на страната сгради се облагат с
данък върху недвижими имоти, като данъчно задължено лице е собственикът на
недвижимия имот. Данъкът е дължим до промяна на собствеността на имота, или до
неговото унищожаване. В същото време, декларираните по чл. 14 от ЗМДТ
обстоятелства относно недвижимите имоти, притежавани от търговеца, се използвали
от общинската администрация при определяне на данъчната оценка на последния и за
определяне на дължимия за него данък и такса битови отпадъци. Задълженото лице
било длъжно да подаде нова декларация единствено при промяна на някое от
обстоятелствата, имащо значение при определяне на данъка/таксата. Задължение на
общинската администрация било да отразява размера на данъка върху недвижимите
имоти и таксата за битови отпадъци като задължение по партидата на длъжника. При
липса на промяна в декларираните обстоятелства, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ
данъкът се определял върху данъчната оценка на имота към 1 януари на годината, за
която е дължим. Съгласно чл. 20 от същия закон данъчната оценка на имота се
определяла от служител на общинската администрация въз основа на данните,
подадени от самото задължено лице.
С оглед изложеното публичните вземания, предявени от Национална агенция за
приходите, били установени по основание и размер, възникнали са след откриване на
производството по несъстоятелност, доказани са като подробно посочени и
разграничени по основания и размери, включително и за акцесорните вземания за
лихви, като Окръжен съд Кюстендил следвало да уважи подаденото от агенцията
възражение срещу неприемането на публичните вземания.
Законната лихва върху посочените главници била дължима на основание чл. 1 от
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания и представлявала
законна лихва за забава. Тя пък, се определяла на база основния лихвен процент,
определен от Българска народна банка за съответния период плюс надбавка от 10
пункта.
Във връзка с изложеното е заявено искане за постановяване на решение, с
което да бъде установено съществуването и дължимостта в производството по
несъстоятелност на ЕТ „**************“ на публични вземания на Националната
агенция за приходите за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в
общ размер на 355,14 лв., от които главници - 290,23 лв. и лихви - 64,91 лв., начислени
върху главниците до 18.04.2022 както и лихвите, начислени от 19.04.2022 г. до
окончателното погасяване на главниците, с основания за възникването им, както
следва: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г., Декларация по чл. 14
от ЗМДТ вх. № **********/07.11.2018 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/28.09.2009 г., като бъде предвидена поредност на удовлетворяване по реда
на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците.
Претендират се и всички направени по делото разноски в т.ч. и юрисконсултско
3
възнаграждение.
Обръща се внимание на това, че на основание чл. 621 от Търговския закон, във
връзка с чл. 84, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс, Националната агенция за
приходите е освободена от заплащане на държавна такса.
Иска се още да се отдели за безспорен факт, че размерът на дължимите в
производството по несъстоятелност вземания е общ размер на 355,14 лв., от които
главници - 290,23 лв. и лихви - 64.91 лв., изчислени към 18.04.2022 г.
В случай, че горното искане не бъде уважено, се иска на основание чл. 195, ал. 1
от ГПК да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
отговор на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на дължимите главници за публични вземания, установени с
посочените в настоящата искова молба основания?
2. Какъв е размерът на законните лихви върху главниците по публичните вземания,
предмет на иска, от настъпване на изискуемостта на всяко отделно вземане до
18.04.2022 г. /датата, до която са начислени лихвите в молбата за предявяване на
публичните вземания/?
Към исковата молба са приложени и писмени доказателства: Заверено копие на
Заповед № ЗЦУ - ОПР - 39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите; Заверено копие на молба изх. № 24-28-391/11 #55 от 13.05.2022
г. по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, ведно с приложенията към
същата; Заверено копие от възражение с изх. № 24-28-391/11 #56/17.06,2022 г.,
подадено по т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил; Заверено копие от
списък на неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220610083032 по
партидата на търговеца; Копие от Определение № 260024/07.02.2024 г., постановено по
т. д. № 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, обявено в ТРРЮЛНЦ под №
20240207165730 по партидата на търговеца; Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея за ответната страна и синдика.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество не е упражнило правото
си на отговор.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК становище по иска не е постъпило и от синдика.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
След служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че с решение от
11.07.2013 г., постановено по т. д. н. № 32/2011 г. на КОС, вписано по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20130712122728, е открито производството по
несъстоятелност на ЕТ „**************“, спряно в последствие с Определение №
260396 от 29.10.2021 г.и възобновено с Решение № 260015 от 13.04.2022г.
В ТРРЮЛНЦ под № 20200918145607 по партидата на ответното дружество е
обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока
почл. 688, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични вземания в общ размер на 275,43
лв., от които главници в размер на 203,68 лв. и лихви, начислени до 09.07.2020 г. в
размер на 71,75 лв., ведно със законната лихва до окончателното погасяване на
4
главниците. Тези публични вземания са предявени от НАП в производството по
несъстоятелност на ответника и установени с в производството по гр.д. № 1749/2014 г.
на РС-Дупница.
С определение от 18.11.2020 г. , постановено по т. д. № 32/2011 г. по описа на
КОС, допълнителният списък на предявените и приети вземания е одобрен от съда по
несъстоятелността.
В списъка с неприети вземания са отразени такива в общ размер на 355,14 лв. –
с посочено основание 3 броя декларации по чл. 14 ЗМДТ.
Националната агенция за приходите е депозирала възражение срещу списъка на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
С определение от 07.02.2024 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ, е оставено
без уважение възражението на ищеца срещу неприемането вземания. Определението е
обявено в Търговския регистър на 07.02.2024 г., като искът е предявен 21.02.2024 г. - в
срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по
която, изготвено от вещото лице М. В., установява, че ответното дружество има
задължения за неплатени данък недвижими – 88,99 лв. и такса смет – 201,24 лв., за
периода 2017 – 2020 г., или общо в размер на 290,23 лв., съотв. и лихви върху тези
вземания в размер на 18,64 лв. и 46,29 лв., изчислени за периода 01.07.2017 г. –
18.04.2022 г.
Приобщени като доказателства по делото са още Заверено копие на Заповед №
ЗЦУ - ОПР - 39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите; Заверено копие на молба изх. № 24-28-391/11 #55 от 13.05.2022 г. по т. д. №
32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, ведно с приложенията към същата;
Заверено копие от възражение с изх. № 24-28-391/11 #56/17.06,2022 г., подадено по т. д.
№ 32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил; Заверено копие от списък на
неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220610083032 по партидата на
търговеца; Копие от Определение № 260024/07.02.2024 г., постановено по т. д. №
32/2011 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, обявено в ТРРЮЛНЦ под №
20240207165730 по партидата на търговеца.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявени по реда на глава ХХХІІ от ГПК “Производство по търговски
спорове” от ГПК са искове с правно основаниечл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон
(ТЗ).
По допустимостта:
Абсолютните предпоставки за допустимост на установителното производство
са: наличието на висящо производство по несъстоятелност, наличието на изготвени от
синдика и представени за одобряване пред съда по несъстоятелността списъци на
приетите и неприетите в производството вземания; наличието на проведено
производство по възражението на ищеца срещу списъците по реда на чл. 690 ал. 1 ТЗ;
предявяването му в установения от закона срок; предметът на исковото производство
съвпада с този на молбата за предявяване на вземането по делото по несъстоятелност.
В случая е установено наличието на висящо производство по несъстоятелност,
за което е образувано т.д. № 32/2011 г. на КОС. Процесното вземане е предявено в
срока по чл. 685 и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност. Включено е в
5
списъка на кредитори с неприети предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. По
отношение на вземането е направено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ в 7 – дневен срок
от обявяване на списъците в регистъра. Налице е произнасяне на съда по
несъстоятелността по реда на чл. 692 от ТЗ, а искът е предявен в 14-дневен
преклузивен срок от обявяване на определението по чл. 692 ТЗ в ТР или РЮЛНЦ (чл.
694, ал. 6 ТЗ), с което е разгледано възражението. При служебна проверка на
електронното дело № 32/2011 г. на КОС се установява, че тази молба съдържа
подробна индивидуализация на вземанията – на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ са
предявени публични вземания в размер на 355,14 лв. като са включени суми за
главници - 290,23 лв. и лихви - 64.91 лв., изчислени към 18.04.2022 г., дължими по
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г., Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № **********/07.11.2018 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/28.09.2009 г., за данъци такси за периода 2017 г. – 2021 г. Предмет на
настоящото производство е установяване на вземане в този именно размер, като е
направено прецизиране, че в глобалната сума от 355,14 лв. са включени суми за
главници - 290,23 лв. и лихви - 64.91 лв., изчислени към 18.04.2022 г., дължими по
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г., Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № **********/07.11.2018 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/28.09.2009 г.
От това следва, че исковата претенция е допустима.
По основателността:
Целта на този специален установителен иск, който е предоставен в полза на
кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат включване или
изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността, е да бъдат
установени по съдебен ред съществуването или липсата на конкретно задължение на
длъжника към конкретен кредитор.
В случая от събраните по делото доказателства е установимо, че е открито
производство по несъстоятелност срещу ответния едноличен търговец. Последният,
по арг. от разп. на чл. 56 от ТЗ, е дееспособно физическо лице с местожителство в
страната, което се е регистрирало като такова. С откриване на производството по
несъстоятелност следва да бъдат предявени и удовлетворени в него както кредитори
на физическото лице за вземанията им по повод търговската дейност на длъжника,
така и за вземанията им от гражданина физическо лице - т.е. за "лични" имуществени
задължения, които не са свързани и не са част от търговското предприятие.
По делото не е спорно, че ищецът Национална агенция за приходите - гр. София
- кредитор в производството по несъстоятелност, претендира установяване
съществуването на неприето вземане, именно което е предмет на производството по
възражението на НАП.
В случая вземанията са индивидуализирани в молбата за предявяване на
вземания вх. № 261004/17.05.2022 по т.д. № 32/2011 г., като са предявени вземания в
общ размер от 355,14 лв. по 3 бр. декларации за местни данъци и такси относно
няколко имота. В глобалната сума от 355,14 лв. са включени суми за главници - 290,23
лв. и лихви - 64.91 лв., изчислени към 18.04.2022 г., дължими по Декларация по чл. 14
от ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/07.11.2018 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/28.09.2009 г.
Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по
6
основание, размер и субекти. Законът урежда, както фактическите състави, които са
правопораждащи данъчните задължения, така и сочи кои са компетентните органи с
правомощия за установяване на конкретен размер на данъка за конкретно данъчно
задължение. ЗМДТ установява данъците и таксите, които постъпват в общинските
бюджети. Съгласно разпоредбата на чл.10 ЗМДТ сградите, разположени на
територията на страната се облагат с данък недвижими имоти, като данъкът е дължим
до момента на унищожаването или промяната в собствеността.
Установяването на данъчни задължения се извършва по реда на ДОПК - чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Задълженията за
данък недвижими имоти представляват публични общински вземания, предвидчл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Относно вземанията за местни данъци, редът за установяването им е предвиден вчл.
9б, ал. 2 ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци по този закон се извършват по реда начл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
В същото време Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, с която лицата декларират
придобиването на недвижим имот, е основание по чл. 107, ал. 1 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс за предварително установяване на данъка
върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, а не за настъпила
изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от ДОПК задълженията за данъци и
такси се приемат за установени, чрез влезли в сила актове за установяване на
задължения по декларация, като в случая не се твърди такива актове да са издавани.
Предвидено е също задължение за съобщаване на размера на вземането по ал. 1 – арг.
от нормата на ал. 3 от чл. 107 от ДОПК. Поради това следва да се приеме, че именно
актът за установяване на задължението е и основанието въз основа, на което с оглед
чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК може да се предприеме принудително изпълнение на
публични вземания. Или, за установено публично задължение от този тип може да се
говори само при наличие на такъв акт, респ. и развило се производство по издаването
му, в което е изпратеното съобщение до ДЗЛ, като справката за начислените
задължения по партидата на ДЗЛ при съответния орган по приходите не са основание
за такъв.
В същия смисъл е и нормата начл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, според която Общината
уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за
сроковете за плащане.
В случая изобщо не се твърди процесните задължения да са съобщени на
задълженото лице. Не се твърди и да са издаване съответни актове за установяване на
задължения, а това, по разбиране на този състав, е било необходимо. Съгласно вече
цитираната разпоредба на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, акт за установяване на задължение
може да се издаде в няколко хипотези: 1) по искане на задълженото лице; 2) служебно
- при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; 3)
служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не
е извършена ревизия; 4) служебно - въз основа на собствени данни, данни, получени
от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация
и задължението не е платено и не е извършена ревизия. И т.к. тук се установява
хипотезата наличие на неплатени в срок задължения и няма наведени доводи за
7
извършена ревизия, административно производство по установяването на
задълженията е следвало да се инициира служебно. Като не е налице това условие, не
може да се приеме за доказано надлежно съществуването на процесните задължения.
Поради горното и доколкото производството по несъстоятелност е способ за
универсално принудително изпълнение, процесиите публични задължения не могат да
бъдат приети за изискуеми към датата на предявяването им за включване в списъка на
неприетите вземания. Представените декларации почл. 14 ЗМДТ не представляват
основанието, от което възникват изискуеми задължения за местни данъци и такси на
несъстоятелния длъжник, а само определят неговия размер като заплащането става
дължимо при условията на чл. 28, ал. 1 ЗМДТ - на две равни вноски в срок до 30 юни
и до 31 октомври на годината, за която е дължим. пропорционално на времето, през
което имотът е в патримониума на конкретното данъчно задължено лице.
Няма данни и за начина на определяне на данъчната основа за определяне на
дължимия данък по размер. Затова и съдът счита, че дори и да се приеме, че вземането
вероятно съществува, не е окончателно установено, вкл. и по размер, и не би могло да
се противопостави на длъжника и кредиторите в несъстоятелността.
Нещо повече, при служебна справка по гр.д. №32/2011 г. на КОС се констатира,
че съдът по несъстоятелността е разрешавал продажба на активи от имуществото на
длъжника, като по делото няма наведени доводи дали за целия процесен имот,
имотите, за които се отнасят приложените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, са били
собственост на задълженото лице.
Досежно претенцията за лихва пък липсва посочен начален период както в
настоящата искова молба, така и в молбата за предявяване на вземането. Този пропуск
не може да бъде отстранен в настоящото производство с оглед неговата цел и
функция. Така не може да се установи дължимостта и на сумата от 64,91 лв.
Възприетите изводи обуславят необходимост исковата претенция да бъде
оставена без уважение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсва съдебна практика
(не се намери такава от настоящия състав) досежно доказването на публични вземания
за данъци върху недвижими имоти и такси битови отпадъци при предявяването им
през съда по несъстоятелността и в производството по иск с правно основание чл. 694
от ТЗ. Споделените по-горе изводи се извличат на база действащите правни норми,
житейската логика и справедливост, като се изхожда и от това, че липсата на
уведомяване за налични публични задължения препятства доброволното им плащане, а
и защитата на задълженото лице при неправилно определяне на размера им.
По разноските и следващите се държавни такси:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ответника. Той обаче не е
направил искане за тяхното присъждане, поради което и предвид диспозитивното
начало в гражданския процес съдът не следва да се произнася в т.см.
Независимо от изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 84, т. 1 от ГПК,
ищецът не дължи внасянето на държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от Национална агенция за приходите,
гр. София, бул. „Княз Дондуков № 52, представлявана от С.Х. - директор на дирекция
„Държавни вземания“ против ЕТ ****************“, (в несъстоятелност) вписано в
ТР при АВ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, с
посочен постоянен синдик на търговеца Ц. В. М., с адрес гр. София,
*********************, относно установяване съществуването и дължимостта на
предявени публични вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ
„**************“, искове с правно основаниечл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за признаване за
установено съществуването на неприети в производство по несъстоятелност на ЕТ
„**************“ по т. дело № 32 по описа за 2011 г. на КОС, публични вземания за
данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в общ размер на 355,14
лв., от които главници - 290,23 лв. и лихви - 64,91 лв., начислени върху главниците до
18.04.2022 както и лихвите, начислени от 19.04.2022 г. до окончателното погасяване на
главниците, с основания за възникването им, както следва: Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/07.11.2018 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/28.09.2009 г., като бъде предвидена поредност на удовлетворяване по реда
на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено на основаниечл. 694, ал.4 от ТЗ при участието на
синдика на ЕТ „**************“ – в несъстоятелност - Ц. В. М., с адрес гр. София,
*********************. и има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, на основание чл.
694, ал. 8 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд -
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – по общото правило на чл. 7, ал.
2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
9