Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Хасково 13.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, наказателен
състав в публичното съдебно заседание проведено на двадесет и шести март, през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Милена
Петева
Филип Филипов
При секретаря: Радостина Кабадалиева и в
присъствието на прокурора:, като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов
ВНЧХД № 68 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.313 и сл. в глава XXI от НПК
С Присъда № 61/13.11.2018г.,
постановена по НЧХД № 545/2017г. по описа на Районен съд – Димитровград,
подсъдимата Д.Т.Ц. *** с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 08.09.2017
г. в гр.Димитровград, Хасковска Област причинила на тъжителя К.Е.М. с ЕГН **********
***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство
на здравето, чрез причинени контузия, кръвонасядане на носната пирамида,
охлузвания, драскотини и кръвонасядане на лявата ръка, като пострадалата К.Е.М.,
е отвърнала веднага на подсъдимата със също такава лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето, чрез
причинен травматичен оток в теменната област на главата - престъпление по
чл.130 ал.2 от НК за което на осн. чл.130 ал.3 от НК, двете са освободени от
наказание .
С присъдата, подсъдимата
е призната за виновна и в това, че на 08.09.2017г. в гр.Димитровград Хасковска
област, казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в нейно
присъствие, а именно "**** ********", като пострадалата К.Е.М.,
отвърнала веднага на подсъдимата също с обида – престъпление по чл.146 ал.1 от НК за което на осн. чл.146 ал.2 от НК, двете също са освободени от наказание.
Със същата присъда, съдът се произнесъл по
предявените граждански искове и подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителката,
сумата от по 500 лв. представляваща обезщетение за причинените й в резултат на деянията
по чл.130 ал.2 от НК и по чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху присъдените суми, от датата на увреждането, до окончателното
изплащане, разноски в размер на 1100 лв.
за адвокат и вещо лице, по сметка на съда 130 лв. разноски за вещо лице и 100
лв. държавна такса върху уважените граждански искове, които за разликата до пълният
им предявен размер – първия до 3000 лв., а втория до 2000 лв. , като
неоснователни и недоказани, са отхвърлени.
Недоволна от
присъдата останала подсъдимата, която чрез защитникът си я обжалва в срок, с
оплаквания за неправилност. В тази насока в жалбата си излага съображения, че
причинила леките телесни увреждания на тъжителката при неизбежна отбрана,
понеже последната я нападнала първа, обиждала я и я ударила с
камък по главата, а първоинстанционния съд неправилно я признал за виновна и
приложил реторсията . С тези доводи се иска отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която да бъде оправдана, претендират се и разноски.
Възражения против жалбата от частния тъжител, не
е постъпило.
Пред настоящата
инстанция частната тъжителка и ответник по въззивната жалба – К.М. се явява
лично и с повереникът си адв.М., която намира присъдата за правилна, обоснована
и законосъобразна и иска, да бъде
потвърдена. Частната тъжителка, се придържа към изложеното от повереникът си.
Подсъдимата се явява лично и със защитникът си
адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и направено
искане, за оправдаването й. Подсъдимата в личната си защита, се придържа към
изложеното от защитникът си, в последната си дума не взема становище.
Пред настоящата
инстанция бяха изискани и приложени заверени преписи от присъда с мотиви по
НЧХД №500/2017г. на РС – Димитровград , решение на ОС Хасково по ВНЧХД № 467/18
г., както и самото НЧХД № 500/2017 г. на РС – Димитровград, ведно с ВНЧХД №
467/2018 г. на ОС – Хасково.
Окръжен съд
– Хасково, като взе предвид жалбата,
доводите на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда в съответствие с чл.314 ал.1 от НПК, намира следното:
Съдебното
производство по НЧХД № 545/2017 г. по описа на РС –Димитровград, е образувано
по частна тъжба вх. № 10807/ 17.10.2017г. , подадена в срока по чл.81 ал.3 от НПК от тъжителката К.Е.М., против подсъдимата Д.Т.Ц., в която са изложени
фактически твърдения и поискано предаването на последната на съд по реда на частното обвинение, за
извършени на 08.09.2017г. около 4.30-5.00 часа сутринта на неделния пазар в гр.Димитровград,
спрямо тъжителката, две престъпления – едното по чл.146 ал.1 от НК като в
присъствието и я нарекла „**** ****** “ и така засегнала честта и достойнството
й, второто по чл. 130 ал.2 от НК - че по същото време и място й причинила лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания без разстройство на здравето,
чрез контузия и кръвонасядане на носната пирамида /носа/, охлузвания,
драскотини и кръвонасядане на лявата ръка. С тъжбата са предявени и приети от
първата инстанция за съвместно разглеждане, два граждански иска за обезщетение
на причинените на тъжителката от подсъдимата, в резултат на престъпленията, неимуществени
вреди - първия в размер на 3000 лв., претендирани като обезщетение за
претърпените болки и страдания от леката телесна повреда и втория в размер на
2000 лв., търсени като обезщетение за нанесената обида, ведно със законната лихва
върху претендираните суми, от дата на увреждането до, окончателното изплащане.
От събраните пред
първата инстанция доказателства е установено и прието, че на инкриминираната
дата 08.09.2017г. сутринта около 04:30 – 5.00 часа, подсъдимата със съпругът си
св. И. Ц. и двете им
служителки, една от които св.С., с автомобилът си
отишли на неделния пазар в гр.Димитровград, където имали търговски обект. На улицата
към обектът им имало задръстване, св.Ц. останал в
автомобила, а подсъдимата със св.С. и другата служителка
слезли и тръгнали пеш, към търговският си обект. В същото време, тъжителката с
дъщеря си - св.Е. М., които също
стопанисвали търговски обект на неделния пазар, паркирали автомобилът си до търговския
обект на подсъдимата, на мястото където паркирал обикновено семейния автомобил
на последната. По повод на това, между двете възникнал конфликт при който си
разменили взаимни обиди, използвайки една към друга и думата „ *****“. Конфликта ескалирал, двете започнали да се дърпат
и бутат, като си разменили взаимни удари - подсъдимата ударила тъжителката при
което потекла кръв от носът й и одраскала лявата й предмишница. Намесила се и
дъщеря на последната, която хванала подсъдимата за косата, а тъжителката взела
твърд тъп предмет / камък / и с него нанесла удар в теменната област на главата
на подсъдимата. Намесил се св.Ц., който ги
разделил. Случилото се било възприето до някъде от св. Ф. и от св. Л. – за последния
от прегледа на записите от видеонаблюдението на търговския обект на подсъдимата.
След конфликта, тъжителката и подсъдимата на 08.09.2017г. посетили съдебен
лекар д-р Е. и били прегледани - тъжителката в 12.13 ч., а подсъдимата
в 13.00 ч. Според издаденото СМУ № 403/17г. при прегледът на тъжителката, били
установени контузия и кръвонасядане на носната пирамида, охлузвания, драскотини
и кръвонасядане на лявата ръка. Според СМУ
№ 404/17 г. , при прегледът на подсъдимата бил констатиран травматичен оток в
теменната област на главата. Според заключението по изслушаните съдебно
медицински експертизи от първата инстанция, изготвени от същия съдебен лекар,
уврежданията на двете им причинили страдание без разстройство на здравето - т.е
лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК на всяка от тях, с почти еднакъв срок
на възстановяване и сходна медикобиологична характеристика. Описаната
фактическа обстановка е установена от първата инстанция чрез обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите М., Ф.,
Ц.,С.,Л., заключенията на вещото лице, които обстойно са обсъдени
и анализирани в мотивите към обжалваната присъда.
От изисканите и приложени НЧХД № 500/2017г. на
РС – Димитровград и съдържащото се в него ВНЧХД № 467/2018 г. на ОС- Хасково се
установява, че по повод същия инцидент касаещ същите обиди и леки телесни
повреди, Д.Ц. / подсъдима по настоящото дело/, депозирала в РС – Хасково частна
тъжба вх.№ 21276/14.09.2017г., против К.М. / тъжител по настоящото дело/, препратена
по компетентност на РС – Димитровград.По тъжбата е образувано НЧХД № 500/2017г.
на РС – Димитровград, завършило с Присъда № 36 / 19.06.2018г. с която К.Е.М. е призната
за виновна, че на 08.09.2017г. в гр. Димитровград, причинила на Д.Т.Ц. лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето,
като пострадалата й отвърнала веднага, със също такава телесна повреда и на
осн. чл.130 ал.3 от НК, двете са освободени от наказание. С присъдата, К.М. е призната
за виновна и в това, че на 08.09.2017г. в гр. Димитровград, казала нещо
унизително за честта и достойнството на Д.Ц. в нейно присъствие, която и отвърнала
веднага с обида и на осн. чл.146 ал.2 от НК двете са освободени от наказание и
за това престъпление. М. е осъдена да заплати на Ц. и сумата от по 500 лв., обезщетение
за причинените й от телесната повреда и обидата неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане и разноски, а по сметка на съда
държавна такса върху уважената част от гражданските искове. С Решение № 135/22.11.2018
г. по ВНЧХД № 467/2018 г., на Окръжен съд Хасково което е окончателно,
цитираната присъда е изменена в гражданската част, като е намален размера на
присъденото обезщетение по гражданските искове от 500 лв., на по 100 лв., намалена
е дължимата държавна такса, в частта за разноските присъдата е отменена, а в останалата
част потвърдена и влязла в сила на 22.11.2018 г. Видно от мотивите към посочената
присъда и въззивното решение, касае се за същия инцидент между същите страни на
неделния пазар в гр. Димитровград, при който си причинили взаимно същите еднакви
по степен леки телесни увреждания, описани в издадените им съдебно медицински удостоверения
№№ 403 и 404/2017г. и изготвените съдебно медицински експертизи, и същите взаимни
обиди за което е приложена реторсията и двете са освободени от наказание.
При така
установените обстоятелства настоящата инстанция намира , че за инцидента между
подсъдимата и тъжителката на 08.09.2017г. на неделния пазар в гр.Димитровград,
при който си разменили взаимните обиди и еднаквите по степен леки телесни
повреди, от едната против другата били подадени две насрещни тъжби, разгледани
в две отделни наказателни производства на РС – Димитровград. Едното е НЧХД №
545/2017г., образувано по тъжбата на М., против Ц., чиято присъда е предмет на
настоящата проверка. Другото е НЧХД № 500/2017г., образувано по тъжбата на Ц.,
против М. и завършило първо по време, с Присъда № 36/19.06.2018г. на РС –
Димитровград, влязла в сила на 22.11.2018г. С посочената присъда, за същите
обиди и леки телесни увреждания, по отношение на М. и Ц. е приложен институтът
на реторсията и двете са освободени от наказание. Реторсията съдържа редица отклонения
от материалноправен и процесуалноправен аспект и предоставя на съда възможност
при преценка на наличието й, да освободи от наказание двете страни. Това е така
защото, чрез причиняване на взаимни, еднакви по степен леки телесни повреди или
обиди, страните са изравнили позициите си и всяка една от тях е едновременно
подсъдим и тъжител, като е без значение коя първа е осъществила престъпното
посегателство, или подала частна тъжба. Така с влязлата в сила Присъда 36 / 19.06.2018г.
постановена по НЧХД № 500/2017 г. на РС – Димитровград с която реторсията е
приложена, е обхванато еднакво виновното поведение на тъжителя и насрещното такова
на подсъдимия и въпросът за вината и съставомерността на деянията, както на М.,
така и на Ц., изразени във взаимно причиняване на установените леки телесни
повреди и обиди е разрешен. Тук следва да се отбележи, че по настоящото дело не
се установи, то да е за деяние различно от вече решеното чрез прилагането на
реторсията с цитираната влязла в сила присъда, или да са налице основания
изключващи наказателната отговорност на подсъдимата, включително по чл.12 от НК,
предвид поведението й при конфликта и в тази насока оплакването е неоснователно.
Посочената влязла в сила присъда е задължителна по смисъла на чл. 413 ал.1 от НПК и представлява процесуална пречка по чл.24 ал.1
т.6 НПК, за провеждане на друго наказателно производство между същите
лица, за същите деяния . Предвид изложеното, обжалваната присъда в наказателно
осъдителната й част следва да се отмени и наказателното производство образувано
по частната тъжба вх.№ 10807/17.10.2017г. на К.М., против Д.Ц., за
престъпленията по чл.130 ал.2 от НК и по чл.146 ал.1 от НК, следва да се
прекрати. В този смисъл е и константната съдебна практика.
Прекратяването
на наказателното производство обаче, не изключва произнасянето по предявените и
приети за съвместно разглеждане пред първата инстанция граждански искове, по
които се произнесла с обжалваната присъда. Това е така, защото освобождаването
от наказание, не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вредите,
произтичащи от непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД в резултат на деянията,
което е и правното основание на предявените искове. В случая, присъдените в
полза на тъжителката обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат
на причинената лека телесна повреда и обидата, в размер от по 500 лв. се явяват
завишени като в недостатъчна степен при определянето им, е отчетено виновното
поведение на самата тъжителка, която също причинила леката телесна повреда на
подсъдимата, удряйки я с твърд тъп предмет по главата и отправяла към нея
същите обидни думи. Настоящата инстанция намира, че справедливото по смисъла на
чл.52 от ЗЗД обезщетение на тъжителката, за претърпените от нея неимуществени
вреди от претърпените болки и страдания в резултат на леката телесна повреда и
срам от обидата, е в размер на по 100 лв. за всяко от деянията. В този смисъл
обжалваната присъда следва да се измени в гражданската част като исковите
претенции за разликата над 100лв., до 500 лв. като неоснователни, се отхвърлят.
Разноските на страните следва да останат за всяка от тях, така както са направени
и в тази част присъдата също следва да се отмени, а в останалата част, да се
потвърди .
Водим от горното
и на осн. чл. 334 т. 4,
вр. чл. 337 ал. 3
и чл. 388 от НПК съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА Присъда
№ 61/13.11.2018 г., постановена по НЧХД № 545/2017 г. по описа на Районен съд –Димитровград
в НАКАЗАТЕЛНО ОСЪДИТЕЛНАТА й част и в частта с която, подсъдимата Д.Т.Ц. с ЕГН **********,
е осъдена да заплати на К.Е.М. с ЕГН **********, сумата от 1100 лв. разноски за
адвокат и възнаграждение на вещо лице, като ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 24 ал.1 т.6
от НПК, наказателното производство образувано по тъжба вх. № 10807/17.10.2017г.
подадена от К.Е.М. с ЕГН ********** ***, против Д.Т.Ц.
с ЕГН ********** ***, за престъпления по чл.130 ал.2 НК и чл.146 ал.1 от НК.
ИЗМЕНЯВА присъдата
в гражданско осъдителната й част, като
НАМАЛЯВА размера на присъдените обезщетения които Д.Т.Ц. с ЕГН **********,
е осъдена да заплати на К.Е.М. с ЕГН **********, за претърпени в резултат на
деянията по чл.130 ал.2 от НК и по чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, от по
500 лв., на по 100 лв., като за разликата над 100 лв., до 500 лв., предявените
граждански искове, като неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ .
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението в частта с която присъдата е
отменена и наказателното производство по тъжбата е прекратено, подлежи на
обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните, за изготвянето
му.
В останалата
част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.