РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Русе, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Татяна Черкезова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело №
20244500500593 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на “БАНКА ДСК“АД, чрез
пълномощника А. М., против решението на Районен съд-Русе, постановено по
гр.д.№ 3718/2023г., с което са отхвърлени частично предявените по реда на
чл.422 от ГПК искове за признаване за установено, че С. Б. И. дължи
претендираните суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава,
законна лихва, по процесния договор за потребителски кредит.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения
на материалния закон и процесуалните правила и се иска да бъде отменено от
въззивния съд в обжалваната част и се уважат изцяло претенциите, както и да
се присъдят разноски за производството.
Насрещната страна, чрез назначения особен представител адв.Л. С., е
подала отговор на въззивната жалба. В него излага становище за нейната
неоснователност, счита решението за правилно и законосъобразно и иска да
бъде потвърдено в обжалваната част, като в необжалваната е влязло в сила.
Претендира възнаграждение за особен представител за въззивното
производство.
Въззивната инстанция, след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на
допустимостта на решението, и на правилността му, с оглед посоченото във
1
въззивната жалба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
С решението си първоинстанционния съд е уважил частично предявените
исковете за установяване вземания на “БАНКА ДСК“АД, произтичащи от
неизпълнен договор за кредит Експресо № 402275/26.03.2015г., сключен
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД / чиито правоприемник е “БАНКА
ДСК“АД / и С. Б. И., за които е издадена Заповед № 481 по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 908/2023г. на РРС, и Заповед № 1003 по ч.гр.д. № 1811/2023г. на РРС
/ за дължима лихва за забава от 1 198,98 лева и д.т.25 лв./.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по
заявление на ищеца била издадена Заповед № 481/15.02.2023 г. по гр. д. №
908/2023 г. по описа на РРС за изпълнение на парично задължение, въз основа
на документ по чл.417от ГПК, с която било разпоредено на ответника да
заплати на ищеца сумата от 9666,07 лева, представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 26.03.2015 г., ведно със законната
лихва за периода от 13.02.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 4744,76
лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.09.2015 г. до
28.07.2022 г.; сумата от 1539,18, представляваща лихва за забава за период от
27.08.2015 г. до 28.07.2022 г.; сумата от 521,96 лева, представляваща законна
лихва за период от 29.07.2022 г. до 08.02.2023 г., както и държавна такса в
размер на 329,44 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По образуваното впоследствие по заявление на ищеца второ гр. дело №
1811/2023 г. била издадена Заповед № 1003/12.04.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца, на осонвание същия договор за кредит за
текущо потребление от 26.03.2015 г., сумата 1198,98 лева, представляваща
дължима лихва за забава за периода от 27.08.2015 г. до 28.07.2022 г., и
държавна такса 25 лева.
Тъй като ответникът и по двете заповедни производства бил призован по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищецът,
сключило с ответника С. Б. И. Договор договор за кредит Експресо №
402275/26.03.2015 г., като банката му предоставила кредит в размер на 10 000
лева, с краен срок на погасяване 27.07.2022г. / 88 месеца/, при уговорен начин
на погасяване на кредита – с месечни анюитетни вноски. Страните се
договорили за олихвяване с номинален фиксиран лихвен процент в размер на
8,9 % годишно за целия срок на договора. В случаите по чл. 8, ал. 5 от Част ІІ
на договора номиналния лихвен процент се увеличава с 0,5 процентни пункта.
По силата на т. 9.1 от договора, върху просрочените погасителни вноски
кредитополучателят се задължил да заплащал лихвен процент, увеличен с 6
пункта, а след настъпване на предсрочна изискуемост същият лихвен процент
се начислявал върху цялата главница.
2
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Част ІІ на договора, при неиздължаване изцяло
или частично на месечна вноска в предвидените в договора и погасителния
план срокове, договорената лихва се увеличавала с наказателна надбавка по т.
9.1 от Част ІІ.
Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от
кредитополучателя. От м. август 2015 г. било налице закъснение за плащане
на месечните вноски, а след 27.09.2015 г. не били извършвани плащания по
кредита.
От заключението на назначената и приета в първоинстанционното
производство съдебно - икономическа експертиза се установява, че е налице
просрочие, считано от 28.08.2015г., общият размер на непогасените
задължения по процесния кредит към датата на подаване на заявление -
13.02.2023г., е 17 841,25 лева, от които 9 666,07 лева главница, 3 342,10 лева
договорна лихва за периода 28.08.2015г. - 26.07.2022г., 4 294,63 лева
обезщетение за забава за периода 28.08.2015г. – 28.07.2022г., 583,45 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 29.07.2022г. –
13.02.2023г.
При тези установени процесуални факти районният съд е приел, че
предявените искове са частично основателни, като сключеният Договор за
кредит Експресо №402275/26.03.2015г. представлява договор за
потребителски кредит, съответно по отношение на него се прилагат
разпоредбите на ЗПК. Правилно е отчетено, че претендираната неустойка за
забавено изпълнение противоречи на чл.33, ал. 1 и 2 от ЗПК, тъй като на
практика представлява неустойка /наказателна лихва/ за забава на плащането
на кредитополучателя по договор за потребителски кредит и затова клаузата
по т. 9 от договора се явява нищожна на основание чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД –
поради противоречие със закона. След като не поражда правни последици,
претендираната въз основа на нея наказателна лихва не се дължи от ответника
и в тази част претенцията на ищеца е отхвърлена.
По възражението за погасяване по давност на вземането на ищеца, макар
правилно да е посочено, че се касае не за периодично, а за единно вземане, по
което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части, давността е 5-
годишна, а за вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност
по чл. 111, б. "в" ЗЗД, неправилно е прието от първоинстанционония съд, че
макар съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността да започва да тече от датата на
изискуемостта на вземането, то тя е настъпила в момента на изискуемостта на
съответната вноска.
Въззивната инстанция счита, че изискуемостта на кредита е обвързана с
настъпването на крайния срок за погасяване на кредита, от който момент
започва да тече 5 –годишният давностен срок.
Ето защо възражението за погасяване на вземанията по давност – за част
от периода, възприето в решението на районния съд, е неоснователно.
Спирането на плащанията по кредита не го прави автоматично предсрочно
изискуем, и кредиторът сам преценява дали при неизпълнение да обяви
вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Нито се твърди от
3
страните по делото, нито са ангажирани доказателства, че това е сторено от
кредитора и длъжникът е уведомен. При това положение, вземанията по
договора са с настъпил краен падеж – 27.07.2022г., от която дата тече
давността, и същата не е изтекла към датата на подаване на заявление по
чл.417 от ГПК - 13.02.2023г., по което е образувано ч.гр.д. № 908/2023г. по
описа на РРС.
Безспорно е установено от приетата неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза, че по кредита се дължимат просрочена главница - 9
666,07 лева / 84 непогасени вноски / и договорна лихва- 3 342,10 лева, за
периода 27.08.2015г. – 26.07.2022 вкл., които вземания не са погасени по
давност, като върху главницата се дължи и законна лихва от 13.02.2023г. до
окончателното изплащане, в съответствие със Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 908/2023г. на РРС. Същата е издадена по първото образувано заповедно
производство въз основа на заявление за парично вземане от договор за
кредит за текущо потребрение от 26.03.2015г. Относно претедираното на
същото основание вземане за лихва за забава от 27.08.2015г. до 28.07.2022г., за
което е издадена Заповед за изпъление по ч.гр.д.№ 1811/2023г на РРС, както
бе посочено по –горе, въззивната инстанция споделя изцяло мотивите на
районния съд за отхвърляне на предявената претенция в тази част.
Изложеното обуславя отмяна на атакувания съдебен акт в частта, с която
са отхвърлени исковете за главница над 6 699,25 лева до 9 666,07 лева и
договорна лихва над 543,38 лева до 3 342,10 лева и уважаването им , с оглед
на което решението се отмени и в частта за разноските.
В останалата обжалвана част съдебното решението следва да се потвърди,
а в необжалваната част то е влязло в сила.
По разноските :
На в.жалбоподател се дължат от ответника по в.жалба, съобразно
уважената част от претенциите, както следва : за първата инстанция от
сторените разноски в размер на 1849,76 лева по гр.д. 3718/23 на РРС и 245
лева по гр.д. 4964/23г. на РРС, - 1461 лева, за втората инстанция от сторените
разноски 717,15 лева – 387,21 лева, и за заповедни производства, вкл.
юрисконсултско възнаграждение – 379 лева, както и по 200 лева
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 684/19.05.2024г., постановено по гр.д. №
3718/2023г. по описа на Русенския районен съд, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК********, със седалище и
4
адрес на управление в гр. София, район О., ул."М." № ** / правоприемник на„
СЖ Експресбанк" АД / против С. Б. И., ЕГН **********, от с. С., общ. В. за
дължимост на сумата над 6996,25 лева до 9666,07 лева -главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 13.02.2023 г. до изплащането й, и
сумата над 545,38 лева до 3342,10 лева - договорна лихва по Договор за
кредит Експресо № 402275/26.03.2015 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №481/15.02.2023 по ч. гр. д. № №
908/2023 г. по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че С. Б. И.,
ЕГН ********** от с. С., общ. В. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК*********
сумата от още 2669,82 лева – главница / общо 9666,07 лева/, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 13.02.2023 г. до изплащането й, и
сумата от още 2796,72 лева / общо 3342,10 лева / договорна лихва за периода
27.08.2015г. – 26.07.2022 г. по Договор за кредит Експресо №
402275/26.03.2015 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №481/15.02.2023г. по ч. гр. д. № 908/2023 г. по описа на РРС.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
В необжалваната част Решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН ********** от с. С., общ. В. ДА ПЛАТИ на
„Банка ДСК“ ЕАД ЕИК********* деловодни разноски : за първата инстанция
-1461 лева, за втората инстанция – 387,21 лева, за двете заповедни
производства – 379 лева, и по 200 лева юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от
съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5