№ 5834
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря В.Я Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110154213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявило против Ц. С. С., С. М. С. и
А.К.И, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 2230.08лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 08.02.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 523.07лв. за периода от 15.09.2019 г. до
27.01.2021 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 22.02.2021г. по ч.гр.д. №
7651/2021г. по описа на СРС, 27 състав, претендирани спрямо всеки ответник в
следните части: от Ц. С. С. - 4/6 части, от С. М. С. - 1/6 част и от В. М. С.- 1/6 част.
Ищецът твърди, че между ищеца и Ц. С. С. и М.Б С. (починал на 01.06.2021г.,
като на основание чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по закон - Ц. С. С.,
С. М. С. и А.К.И) е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр.София, ж.к. „Овча
купел“, бл.506, вх.А, ет.9, ап.32, аб.№ 313894, като за периода 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителите, остойностена в
размер на 2230.08лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която
поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 523.07лв. за периода от
15.09.2019 г. до 27.01.2021 г. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на
ищеца от 08.02.2021г., на 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 7651/2021г. по описа на СРС, 27
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
1
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответниците Ц. С. С., С.
М. С. и В. М. С., като в срока е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорват
исковете. Правят възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по
давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Нелбо“ АД, което взема
становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 7651/2021г. по описа на СРС, 27 с-в, се
установява, че по заявление от 08.02.2021г. на 22.02.2021г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено: М.Б С., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ОВЧА КУПЕЛ 1, БЛ.506, ВХ. А, ЕТ. 9, АП. 32, и
длъжникът Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ОВЧА КУПЕЛ 1, БЛ.
506, ВХ. А, ЕТ. 9, АП. 32, да заплатят разделно (при равни квоти от по 1/2) на
кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ***, представляван от АЛЕКСАНДЪР СЛАВЧЕВ
АЛЕКСАНДРОВ, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, общо сумата от 2230,08
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ,
ЖК ОВЧА КУПЕЛ 1, БЛ.506, ВХ. А, ЕТ. 9, АП. 32, аб.№ 313894, ведно със законна
лихва от 8.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 523,07 лв.
за периода от 15.9.2018 г. до 27.1.2021 г. и 105,06 лв. разноски по делото, а именно:
55,06 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. От служебно
изготвена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. се
установява, че М.Б С. е починал на 01.06.2021г. (след подаване на заявлението по
чл.410 ГПК), поради което съдът с разпореждане по чл.227 ГПК е конституирал
наследниците по закон – Ц. С. С. (съпруга) и синовете С. М. С. и В. М. С.. В срока по
чл.414 ГПК са подадени възражения от длъжниците, поради което съдът с
разпореждане от 08.09.2022г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в
изпълнение на които е предявен настоящият иск.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за имот в гр.София. ж.к. „Овча купел“,
бл.506, вх.А, ет.9, ап.32, аб.№ 313894, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
ответниците са съсобственици при заявените от ищеца квоти, а именно: Ц. С. С. – на
4/6 ид.ч. от процесния имот, С. М. С. – на 1/6 ид.ч. от процесния имот и В. М. С.- на
1/6 част ид.ч. от процесния имот, така и са обявени за служебно известни Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
2
нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г. Съгласно чл.33 Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно ал.5 – при неизпълнение в срок
клиентите заплащат на Т.С. ЕАД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Прието по делото е заявление рег.№ Г-23204/27.10.2017г. от М.Б С. и Ц. С. С. за
аб.№ 313894, съгласно която във връзка с чл.111 ЗЗД задълженията към Т.С. ЕАД за
периода до м.01.2014г. са погасени по давност, поради което за дължимите суми за
периода от м.07.2016г. до м.09.2017г. ще бъдат заплатени „без споразумение частично
на каса по колкото можем“.
Приет по делото е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 28.02.1994г., съгласно който М.Б С. и Ц. С. С. закупуват недвижим имот в
гр.София, ****.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ се
установява, че в процесния имот за процесния период (м.05.2017г. до м.04.2018г.) е
доставено количество топлинна енергия остойностено на сумата от 2528.72лв. след
изравняване. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
ССчЕ се установява, че в счетоводството на ищеца има натрупани задължения на
ответниците, които за процесния период не са били погасявани, в размер на 2528.72лв.,
върху които изчислената законна лихва за забава за периода от 14.11.2018г. до
27.01.2021г. е в размер на 566.17лв. Размерът на дължимите суми за ТЕ за периода от
м.02.2018г. до м.04.2018г. е в размер на 1067.30лв., а лихвата за забава върху
главницата от м.02.2018г. до м.04.2018г. е в размер на 278.21лв.
Приет по делото е Договор от 30.08.2002г. между ТЛП – Нелбо инженеринг
ООД и ЕС на гр.София. ж.к. Овча купел 1, бл.506, вх.А, за извършване на услугата за
дялово разпределение, така и Протокол от ОС на ЕС на гр.София. ж.к. Овча купел 1,
бл.506, вх.А от м.08.2002г., с който е взето решение за сключване на договор за дялово
разпределение. Приет е и Договор № Д-0-68/03.06.2020г. межди ищеца и ТЛП при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл.139в ЗЕ. Приети са индивидуални справки от изравнителна сметка за сезони
2017/2018г. за аб.№ 313894, документи за отчет от 10.05.2018г., както и документ за
сертификация на уредите за дялово разпределение. По делото не се претендира
присъждане на сума за дялово разпределение, поради което доказателствата са
ирелевантни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:
3
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответниците (вкл. като наследници на М.Б С.) дължат
суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7651/2021г.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано
доставено количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на
потребител на топлинната енергия на наследодателя на ответниците, починал в хода на
процеса) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувачите, остойностено в размер на претендираната сума, така и че е било налице
основание за начисляване на лихва за забава.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: че за имот в гр.София. ж.к. „Овча купел“, бл.506, вх.А, ет.9, ап.32, аб.№
313894, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ответниците са съсобственици при
заявените от ищеца квоти, а именно: Ц. С. С. – на 4/6 ид.ч. от процесния имот, С. М. С.
– на 1/6 ид.ч. от процесния имот и В. М. С.- на 1/6 част ид.ч. от процесния имот, което
се установява и от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ от 28.02.1994г., т.е. съдът приема за установено, че ищецът е доказал
качеството потребители на ответниците (вкл. в качеството на наследници на М.Б С.).
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и
без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В
чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че
клиентите заплащат на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
отделеното за безспорно – не е спорно, че е осъществявана услугата, което се подкрепя
и от приетите по делото индивидуални справки, формуляри за отчет.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
4
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била доставяна от ищеца услугата за
топла вода, така и топлинна енергия за сградна инсталация, така и била осъществявана
услугата за дялово разпределение. Претендираната сума е размер на 2230,08лв, като от
заключението на вещото лице се установява, че доставена топлинна енергия се
остойностява на сумата от 2528.72лв., поради което с оглед диспозитивното начало
искът за главница за топлинна енергия се явява изцяло основателен.
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението, т.е. 08.02.2021г. Претендираните вземания за топлинна
енергия са за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. Вземанията за топлинна енергия
се погасяват с 3г. давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта
на вземанията настъпва в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г.
до 22.05.2020 г. (§ 13 от ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник"), т.е. падежът на задълженията до
м.12.2017г. не се обхваща от погасителната давност (с оглед чл.33 ОУ), като с оглед
чл.3, т.2 ЗМДВИП с оглед спиране на давностния срок за периода от 70дни, то
погасителната давност не обхваща периода за вземанията от м.09.2017г. вкл., т.е.
обхваща вземанията за периода от м.05.2017г. до м.09.2017г., но с оглед заявление рег.
№ Г-23204/27.10.2017г. от М.Б С. и Ц. С. С. за аб.№ 313894, съгласно което за
задълженията към Т.С. ЕАД за дължимите суми за периода от м.07.2016г. до
м.09.2017г. е описано, че „ще изплатя без споразумение частично на каса по колкото
можем“, същото представлява признаване на вземането по см. на чл.116, б. „а“ ЗЗД,
което прекъсва давността, което признаване е от 05.10.2017г., то няма период, който да
се обхваща от погасителната давност.
С оглед основателността на иска за главница се явява и основателен акцесорния
иск за лихва, чийто размер с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ е в размер
на 566.17лв., но с оглед диспозитивното начало следва да се уважи до претендирания
размер от 523.07лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има само ищецът, който е доказал
сторени разноски в размер на 81,14лв. за д.т., 400лв. за депозити и е бил представляван
от юрисконсулт, за което съдът, предвид фактическата и правна сложност на делото
определя възнаграждение в размер на 100лв., т.е. за исковото производство му се
5
следват разноски в размер на 581.14лв, като с оглед т.12 ТР 4/2014г. по т.д. 4/13г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят разноски за заповедното производство, които с в
размер на 55.06лв. за д.т. и 50лв. за юрк. възнаграждение, или общо разноски в размер
на 686,2лв., които ответниците дължат разделно според квотите.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че Ц. С.
С., ЕГН: **********, С. М. С., ЕГН: **********, и В. М. С., ЕГН: **********, тримата
с адрес: гр.София, ****, дължат разделно (при квоти 4/6 за Ц. С. С. и по 1/6 за С. М. С.
и В. М. С.) на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 2230,08 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК ОВЧА КУПЕЛ 1, БЛ.506,
ВХ. А, ЕТ. 9, АП. 32, аб.№ 313894, ведно със законна лихва от 8.2.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 523,07 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
27.1.2021 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължени
по чл.410 ГПК от 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 7651/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Ц. С. С., ЕГН: **********, С. М.
С., ЕГН: **********, и В. М. С., ЕГН: **********, тримата с адрес: гр.София, ****, да
заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, разноски по делото в общ размер на 686,2лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД - трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6