Решение по адм. дело №5/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 268 и сл. от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/.

Образувано е по ЖАЛБА на В.П.П. ***, против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, по жалба вх. № 94-В-15/21.11.2024г., с което са обжалвани общо 9бр. Разпореждания от 18.11.2024г., издадени по изп. дело № ** /2016г. по описа на ТД на НАП - В.Търново, Офис Враца, издадени от гл.публичен изпълнител. Иска се отмяна на мълчаливия отказ и извършване на необходимите действия до запитващия данъчен орган в *  за резултата от предприетите от жалбоподателя действия по обжалване на действията на данъчните органи в * за недължимост на данъците.

Със Становище /на л. 168 от делото/ жалбата е уточнена, чрез пълномощник – * Р.П. ***, като се поддържа, както срещу мълчаливия отказ, така и срещу изричния отказ с Решение № 143/ 29.11.2024г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново.

Твърди се в жалбата, че предприетите изпълнителни действия са незаконосъобразни, за което се излагат съображения. Сочи се, че липсва  основание за образуване на изпълнителното дело, по обезпечаване, принудително събиране и разпределение на удържаните от трудовото му възнаграж-дение суми. Позовава се на Решение № 373/21.02.2024г. по адм.дело № 459/2023г. по описа на АдмС Враца.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника – * Р.П. е депозирана писмена Защита със становище по хода на делото и същество на спора. Иска се отмяна на определението на съда за даване ход на делото и предоставяне на възможност за представяне на писмени доказателства. Излагат се съображения за неправилност, необоснованост и несъответствие с целта на закона на Решение № 143/29.11.2024г. Иска се отмяна на решението, с което е оставена без уважение жалбата му и са потвърдени 9 бр. разпореждания от 18.11.2024г. на Гл.публ.изпълнител и задължаване на същия да извърши необходимите действия до запитващия дан. орган в * за изясняване на липсващите елементи от ЕИПИМ и да провери дали предприемането на изпълнение на наложените задължения няма на противоречи на общ. ред в Р. България.

Ответникът - Директор на ТД на НАП – В.Търново, в съдебно заседание чрез своя пълномощник ** Д.М. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Счита същото за законосъобразно и правилно. Сочи, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят има публични задължения подлежащи на принудително събиране. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания акт и ново представени такива във връзка с оспорения акт, се установява, че в ТД на НАП Велико Търново, Офис Враца е образувано ИД № ** /2016 г. срещу жалбоподателя В.П. за събиране на публични вземания.

Постъпило е Искане за събиране на задължения от запитваща страна - *  с позоваване DE_BG_S1316BG2100250_011235_20211124_d_RR, във връзка с осъществяване на взаимопомощ с Република България, по отношение на жалбоподателя В.П. /л.93-123/. Същото е заведено в НАП под № ** . По преписката е приложен и Единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки /л.72-90/ за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС, с референтен номер: DE_S1316BG2100250_ 20211104_UIPE_1. В него е посочен както размера на задължението на горепосоченото лице, така и неговия произход, а именно данък върху доходите или капитала. Въз основа на този документ публичен изпълнител при компетентната териториална дирекция на НАП - ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ Враца, е предприел необходимите действия и е присъединил към воденото от него изпълнително дело № ** /2016г., посоченото задължение /л.64-66/.

До жалбоподателя В.П. е изпратено това Разпореждане за присъединяване № С220006-105-0053580/18.02.2022 г., в което е посочено, че са присъединени в изпълнителното производство вземания на публичен взискател държава по процедура по взаимна помощ *  вид задължение – данък върху доходите или върху капитала, касаещи периода 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. в размер от общо 27132.56 лева. Същото е връчено на 20.07.2022 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне на лицензиран пощенски оператор /л.67/.

За обезпечаване на задълженията е издадено и Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С230006-022-009125/ 07.12.2023 г., /л.57-58/ за събиране на установено и изискуемо публично вземане по цитираното изп.дело в размер на 31 898.54 лева, в т.ч. главница 23 419.99 лева и лихва 8 478.55 лева. С него на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, е наложен запор върху вземане от: трето задължено лице - работодател **, трудов договор/РЗ. В посоченото постановление е определена и обезпечителната нужда, а именно да не бъде затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело.

С Решение № 179/19.12.2023г. на Д-ра на ТД на НАП-В.Търново /л.71/  е оставена без уважение жалбата срещу ПНОМ от 07.12.2023г. и е потвърдено същото, за което жалбоподателят е уведомен.

Съставен е Протокол от 15.11.2024г. /л.41-42/ от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново /Т. П./, на осн. чл. 226 ал. 3 вр. чл.50 от ДОПК, в който е отбелязано, че във връзка с постъпили суми за разпределение, в резултат на изпълнение на трето лице – работодател и поради факта, че ЗЛ /задълженото лице/ жали всяко действие на публичен изпълнител, са проведени многократни телефонни обаждания и срещи със ЗЛ В.П., който твърди, че сумите са недължими, на лицето му е разяснено и обяснено, че може да обжалва пред органа издал ЕИПИМ в * , а и всички документи са връчени на същия. Поради факта, че има решение на АС, влязло в сила на 12.02.2024г. и няма данни за друго обжалване са извършени следните действия: Постъпилите суми от запор на РЗ по сметка за принудително събиране, ще бъдат разпределени. Издадени са общо 9 бр. разпореждания с дати от 18.11.2024г. за разпределение на постъпилите суми, както следва:

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.38-39/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.35-36/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.32-33/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.29-30/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.26-27/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.23-24/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.20-21/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.17-18/;

Разпореждане с изх. № ** /18.11.2024г. /л.14-15/;

Подадена е от жалбоподателя жалба вх. № 94-В-15/21.11.2024г. /л.11-13/ срещу горните общо 9 бр. разпореждания.

С Решение № 143/29.11.2024г. на Д-ра на ТД на НАП-В.Търново /л.9-10/ жалбата е оставена без уважение и са потвърдени, като правилни и законо-съобразни 9-те разпореждания от 18.11.2024г. В решението, което е постановено на основание чл. 267 ал. 2 т. 5 от ДОПК,  е обсъдена жалбата против разпорежданията и са изложени доводи за нейната неоснователност.

С Решение № 373/21.02.2024г. по адм.дело № 459/2023г. по описа на АдмС Враца /л.60-63/, влязло в сила на 21.02.2024г., е отменено по жалба на В.П. ПНОМ с изх. № С230006-022-0045671/26.06.2023г. на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново. Цялото дело - адм.дело № 459/2023г. по описа на АдмС Враца е приложено към настоящето.

С Решение № 995/06.06.2025г. по адм.дело № 127/2025г. по описа на АдмС Враца, в сила от 06.06.2025г./л.194-197/, е отхвърлена жалбата на В.П., с искане за обявяване за нищожни на Решение № 179 от 19.12.2023г. на Директора на ТД на НАП - гр. В.Търново, влязло сила на 29.12.2023г. и ПНОМ с изх. № С230006-022-0091625 от 07.12.2023г. издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, Офис-Враца.

В с.з. на 14.07.2025г. от страна на процесуалния представител на ответника ** Д.М. е представено ново доказателство в заверен препис – Искане за събиране на вземания и/или обезпечителни мерки с референтен номер: С 250006-0-0128268/05.03.2025г. /л.207-243/. С искането е направено запитване до *  и задълженията на жалбоподателят са потвърдени. Отбелязано е /на л. 242/, че „Длъжникът В.П. не е подавал жалби или молби до нас /съответната служба в  * /. Ето защо бих искал да Ви помоля да продължите със събирането на вземанията“, с дата на проследявяне 27.02.2025г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира за необходимо на първо място да посочи, че определеният размер на публичното задължение и изобщо дължимостта му не подлежи на обжалване в производството по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК. В този смисъл недопустимо е обжалването на актовете на публичния изпълнител да се основава на оспорване на дължимостта или размера на публичното вземане. Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока не следва да се обсъждат в това производство.

В конкретния случай националният компетентен орган е получил искане за събиране на публично вземане от друга държава-членка. Искането касае вземания, включени в обхвата на чл.269а от ДОПК и е придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС, който отговаря на изискванията на чл.269к от ДОПК и чл. 12 от Директивата. С оглед на това правилно публичният изпълнител е действал съобразно изискванията чл. 269л от ДОПК.

Направено е запитване и задълженията са потвърдени с Искане за събиране на вземания и/или обезпечителни мерки с референтен номер: С 250006-0-0128268/05.03.2025г. /л.207-243/.

Правилно ответният орган е посочил, че възраженията на длъжника, касаещи вземането; първоначалното изпълнително основание; единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки; законосъобразността на уведомяването, извършено от компетентния орган на запитващата държава-членка, следва да бъдат отправени пред съответния компетентен орган в  * , посочен в искането и единния инструмент по аргумент от разпо-редбата на  чл. 269м, ал. 1 от ДОПК. Установява се от доказателствата по делото, че оспорващият е уведомен за възможността да подаде жалба срещу единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки пред компетентния да се произнесе орган в запитващата държава членка, къде може да се намери информация за службата, отговорна за определяне на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ДОПК при образувано изпълнително производство и наличие на просрочени задължения по данъчно – осигурителната сметка на длъжника, публичният изпълнител пристъпва към съответни действия по принудително изпълнение, включително присъеди-няване на публичен взискател с разпореждане на публичния изпълнител. Именно такъв е и настоящият казус – налице са подлежащи на изпълнение вземания, които публичният изпълнител правилно и законосъобразно е присъединил към образуваното по-рано изпълнително производство, предприел е необходимите действия по изпълнение и след получаване на сума от изпълнението е пристъпил към нейното разпределение.

Съгласно чл. 269м ал. 2 от ДОПК – когато срещу действия по изпълнението или уведомяването, извършени в хода на изпълнението на територията на страната, е постъпила жалба се прилагат разпоредбите на този кодекс.

След приключване на съдебното дирене, с молба от 22.07.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал от съда да отмени определението си за даване ход на делото и предоставяне на възможност за представяне на писмени доказателства, която молба съдът приема за неоснователна, тъй като не се подкрепя с писмени доказателства.

С оглед изложеното съдът приема, че 9-те броя разпореждания от 18.11.2024г. за разпределение се явяват правилни, постановени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните и материално правни разпоредби, уреждащи процесните отношения, поради което, като е оставил без уважение подадената срещу тях жалба, с решението си от 29.11.2024г., Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е постановил законосъобразно решение.

По тези съображения съдът приема, че жалбата на В.П. против Решение № 143/29.11.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят В.П. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Воден от горното и на осн. чл. 268 ал. 2 вр. ал. 1 от ДОПК във вр. с чл.267 ал. 2 т. 5 от ДОПК и вр. с чл. 269м ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.П. *** против Решение № 143/29.11.2024г. на Д-ра на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба на същия вх. № 94-В-15/21.11.2024г. срещу 9 бр. Разпореждания от 18.11.2024г. на Гл.публичен изпълнител  при ТД на НАП-В.Търново и са потвърдени същите, като правилни и законосъобразни.

 

ОСЪЖДА В.П.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Велико Търново разноски по делото в размер на 200 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал. 2 от ДОПК.