№ 113
гр. Габрово, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500162 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 29 от 15.02.2022 по гр.д. № 591/2021 г. по описа на Севлиевски районен
съд, е признато за установено отношение на Б.С.К.., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„****, че Община Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл.
„Свобода“ №1, представлявана от кмета И.Т.И., не е собственик на следния недвижим имот:
новообразуван имот *** по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „Х.",
местност „К.", в землището на гр. Севлиево, с код по ЕКАТТЕ 6527, общ. Севлиево, одобрен
със Заповед № 309/2006 г. на областен управител на Област Габрово, с площ от 342,6 кв.м.,
вид на територия: в строителни граници, определени с околовръстен полигон, при съседи на
имота: Имот *** - Ниви - стопанисва Общината, Север и запад - полски път и Имот *** -
С.К., а съгласно акт за частна общинска собственост *** от 07.09.2017 год. - поземлен имот
с идентификатор ** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ гр. Севлиево, местност „К.", с площ 343
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: друг
вид нива; стар идентификатор:няма; номер по предходен план:7605, квартал:0; съседи:
имоти с идентификатори***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Осъдил е Община Севлиево
да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 666,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Община Севлиево, чрез
процесуалния им представител адв. Я. от Адвокатско дружество „Шопов и Я.“. Считат, че
решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила във
връзка с изготвянето на доклада по чл. 146 от ГПК, а именно- докладът е непълен, тъй като
не е разпределена доказателствената тежест и не е указано за кои факти следва да се
1
ангажират доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд не е обследвал
собствеността на процесния имот и все пак е приел приложението на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Твърдят, че Община Севлиево е собственик на имота по силата на цитираната разпоредба,
приложима към датата на издаване на заповедта за одобрение на плана.
Отбелязва, че преди приемането на окончателния план на новообразуваните имоти,
одобрен и влязъл в сила със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областния управител на област
Габрово, имотите от местността „К.“, до „Х.“, в землището на гр. Севлиево са земеделски
земи. Всички земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и
държавата и не са били възстановени, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ. Твърдят, че в тази връзка по делото не е установено,че имотът не е ничия
собственост и не е бил възстановен на правоимащи, поради което е записан в картата на
землището като остатъчен общински фонд. При действието на правната норма на чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ, собствеността се придобива от общината ex lege, без да е нужен нарочен акт и
проведено административно производство. Общината е собственик на имота на основание
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което правилно имотът е
актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост
***/07.09.2017 г. С тези съображения считат, че постановеното съдебно решение е
неправилно, тъй като съдът не е обследвал правилно обстоятелствата, касаещи
собствеността на процесния имот.
На следващо място, счита че представените гласни и писмени доказателства от
страна на ищеца не са доказали претендираното давностно владение. Счита за неправилни
изводите на съда, че е установено давностно владение, тъй като с прекратяване на правото
на ползване върху земеделските земи и създаването на селищни образувания се прекъсва
придобивната давност върху имотите. Процесният имот попада в местността „К.“, поради
което с изменението на устройствения план е прекратено правото на ползване върху тях,
както е и прекъсната придобивната давност. Предприетите действия по силата на решенията
на Общинския съвет на гр. Севлиево са действия по принудително изпълнение и водят до
прекъсване на давността, на основание чл. 116, б.“в“ от ЗЗД. Не може да се твърди, че са
владени необезпокоявани и не е правилен изводът на първоинстанционния съд, че
принудителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД касаят само действия, свързани
с намеса в имуществената сфера на длъжника.
Предвид трансформацията на земята в общинска, последната не може да бъде
придобита по давност, заради въведения мораториум. В периода от 01.01.2018 г.,
придобивна давност срещу държавата и общините е текла. Ищецът не може да претендира
давностно владение върху процесния имот, защото не е изтекъл предвидения в закона срок,
още повече, че посочва, че го ползва от 2007 г. Позовава се и на Тълкувателно решение № 3
от 14.02.2018 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което течението на
давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на имоти – частна общинска
собственост е спряно с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС преди изтичането му и този
срок не тече до 31.12.2022 г. Започналият да тече от 01.06.1996 г. десетгодишен давностен
срок изтича на 01.06.2006 г., а установения в § 1 от ЗР на ЗД на ЗС мораториум е в сила от
31.05.2006 г., в съответствие с което е формирания от съда извод, че в полза на ищеца не е
осъществено придобивно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Ответницата по жалбата, чрез адв. Г. я оспорват, като молят да не се уважава. Моли
да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да се присъдят
разноски. Излагат подробни съображения. Позовава се на приетата по делото експертиза,
според която процесният имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който не се
прилага общия ред за придобиване на имоти, тъй като за този вид територия се предвижда
специален такъв, разписан в §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. За този вид територия, в която попада
процесния имот не е провеждана процедурата за земи по чл. 19 от ЗСПЗ, описана в чл. 45в
2
от ПП на ЗСПЗЗ. Следователно процесния имот не е включен в списъка на имотите –
общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като този ред не е предвиден
за тази категория земя. Според вещото лице по предходни плановете не е имало възможност
да се установи собственост по причина, че към тези планове са създавани кадастрални
регистри. Твърди, че по делото не се е установило дали процесните имоти някога са внасяни
в ТКЗС, ДЗС или сродни на тях организации, т.е да са били кооперирани в периода на
кооперирането на земеделските имоти. Не е предоставен за ползване, няма данни да е
провеждана процедура по изкупуване на ползватели и да е издадена заповед по §4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Взема становище и по възражението за придобиване на имота по давност, като смята,
че убедително е доказано наличието на непрекъснато и необезпокоявано владение върху
процесния имот от страна на родителите на ищцата продължило много повече от 10 години
преди съставянето на АОС.
Счита за неправилно възражението, че владението е прекъснато с влизане в сила на
изменения устройствен план. Категорично се противопоставя на твърдението, че решенията
на ОбС – гр. Севлиево в годините от 2000 г. до 2010 г., с които терена „К.“ е бил обособяван
като вилна зона, околовръстен полигон, селищно образувание и накрая преименуван от „К.“
в „Х.“ са от категорията на действията водещи до прекъсване на давността. Решенията на
общинския съвет не представляват действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б.“в“ от ЗЗД. Такива действия са всички онези действия на кредитора, третите лица
действащи по негова поръчка и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено
към удовлетворение по принудителен ред и осъществяване на принудителна намеса в
имуществената сфера на длъжника. в случая такива действия не са упражнени, поради което
възражението за прекъсване на давността е неоснователно.
По отношение на възражението за трасформация на имота в общински и въведения
мораториум, взема становище че в приложното поле на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ се включват
само тези земи, които са подлежали на възстановяване /т.е земи, попадащи в обхвата на чл.
10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените от закона срокове.
Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата
срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.
Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че наследодателите на ищцата, нейните
родители, са ползвали имота посредством удостоверение за ползване № 7441/12.10.1978 г.,
недвижим имот, находящ се в СО „Х.“, местно „К.“ в землището на гр. Севлиево,
представляващ парцел ***, част ІV-та по неодобрения план на землището, идентичен с имот
№ 5636.12 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 309 от 20.07.2006 г.
на Областния управител на гр. Габрово. На 27.12.1996 г. са се сдобили с Констативен
нотариален акт за собственост на земеделска земя по § 4б от ЗСПЗЗ, който удостоверява
правото им на собственост върху този имот. На запад имотът им граничи с новообразувания
имот*** по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Х.“, с код по
ЕКАТЕ 6527, одобрен със заповед № 309/2006 г. на областен управител с площ от 342,6
кв.м., вид на територията: в строителни граници, определени с околовръстен полигон, при
съседи на имота: им. *** – ниви на Общината, север и запад – полски път; имот *** –С.К..
Наследодателите на ищцата през годините са стопанисвали и двата имота, макар за втория
да са нямали документ за собственост. Материализирана граница между двата имота не е
имало и са го стопанисвали, както са стопанисвали и своя имот. В годините никой не е
3
предявявал претенции за собственост върху него. Владението е било непрекъснато и
необезпокоявано. През 2017 г., след като са изминали повече от 40 г., Д. К. решила да се
сдобие с нотариален акт за този имот, който да удостовери правата й върху него. При
снабдяването с изсискуемите документи установила, че за имота има акт за общинска
собственост.
Като единствен наследник на родителите си, ищцата твърди, че има правен интерес
да предяви настоящия иск срещу Община Севлиево. Оспорва АОС като годно средство да
легитимира ответника като собственик. Позовава се, че имота няма белезите на земеделска
земя, чиято дефиниция дава текста на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Имотът се намира в територия, която
се селищно образувание. Моли да се признае за установено по отношение на Община
Севлиево, че ищцата е собственик на процесния имот. Направила е доказателствени
искания.
В отговора на исковата си молба, ответникът чрез процесуалния си представител
оспорват иска като неоснователен. Позовават се на чл. 1 9от ЗСПЗЗ, който ги легитимира
като собственици на имота.
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на
които е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 79 от ЗС, въз основа на който от
наследодателите на ищцата, респ. от самата нея е осъществявано необезкоено повече от 10-
години владение, явяващо се предпоставка за придобиване на имота по давност. Приел е, че
като не е сезиран с положителен иск за собственост не дължи изрично произнасяне по този
въпрос, защото изключва възможността имота да е придобит по силата на давностно
владение от ответника, а от друга страна установеното наличие на валидно възникнало
право на собственост по отношение на имота, с титуляр ищцата, изключва претндираното от
ответника такова право, което е довело до извода за незаконосъобразност на актуване на
имота от Община Севлиево.
С оглед на изложеното съдът е признал за установено по отношение на ищцата, че
ответника не е собственик на процесния имот. Осъдил е на разноски. Мотивиран така, съдът
е произнесъл своя съдебен акт.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Ищцата и нейните родители са владели имот с идентификатор *** и имот с
идентификатор *** по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Х.“,
местност „К.“, община Севлиево, подробно описани по-горе. За първия имот, праводателите
на ищцата са се сдобили с констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя на
27.12.1996 г. В хода на процедурата за придобиване на втория имот – ***, майката на
ищцата е установила, че имота е актуван като частна общинска собственост с Акт *** от
07.09.2017 г., вписан в служба по вписванията на 08.09.2017 г.
От заключението на назначеното по делото вещо лице се установява, че процесният
имот с кадастрален идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Севлиево е фигурирал като имот с ** по предходния план, най-вероятно създаден 1947 г.
от ВТС, без имотен регистър към него. По предходните планове не е възможно да се
установи собствеността по причина, че към тези планове не са създавани кадастрални
регистри. Извлечения от предишните планове относно имота не са били намерени.
От свидетелските показания на св. К. и П. се установява, че ищцата и нейните
родители са стопанисвали имота. Имало е люцерна, орехи, плодни дръвчета. Св. П. е
мислила, че това е техен имот. Сели са си домати, краставици, магданоз. Самият имот не е
имал граници. Не знае да има някой, който да предявява претенции по отношение на този
имот.
По направените възражения във въззивната жалба настоящият състав намира
4
следното:
Установителният иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши
гражданки спор със сила на присъдено нещо. Спор може да възникне относно всяко
гражданско право, затова установителния иск е допустим относно всякакви граждански
права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва
претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича.
Следователно, за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва
претендирато от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.
Ответникът по делото Община Севлиево се легитимира като собственик, въз основа
на Акт за частна общинска собственост. Актът за общинска собственост е официален
документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в закона /чл. 5, ал. 2
ЗОС/, с който общината удостоверява възникване на право на собственост, без актът за
общинска собственост да има правопораждащо действие -чл. 5, ал. 3 ЗОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска собственост. В
приложното поле на тази разпоредба се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са
изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата
на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗЗПЗЗ общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Земеделските
земи, които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона, остават
държавна собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски
земи, които не са били обобществявани/отнемани и които са останали собственост на
физически лица в реалните им граници. Придобиването правото на собственост относно
земите по чл. 19 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Възстановяването на
собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти.
Предвидените в този член хипотези се отнасят до случаи, в които собствеността е била
отнета - напр. при одържавяване, или без да бъде отнета, не е упражнявана в реални граници
напр. при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали
реално са били обработвани от тях или не. Както се посочи по-горе, липсват доказателства,
които да установят, че процесния имот е одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, като се съдържат индиции, че
няма данни за това дали процесния имот е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации. След като не е доказано, че имота е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за
възстановяване и като такъв е станал общинска собственост, както и спазването на
предвидените в нормата на закона предпоставки за това, то липсва основание въз основа на
което процесния имот да бъде включен в земите по чл. 19 ЗСПЗЗ и собствеността върху
същия не може да стане собственост на Община Севлиево, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 3
от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45г от ППЗСПЗЗ.
Във въззивната жалба е направено възражение за неправилно разпределена
доказателствена тежест. При направен довод за наличието на пречки за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, ответникът следва да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Когато ответникът твърди,че
ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
5
чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи
доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на
акт за общинска собственост /Решение № 145 то 16.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2412/2016
г., ІІ г.о. на ВКС и Решене № 21 по гр.д. № 1327/2009 г., ІІ г.о. на ВКС/. Ищецът следва да
установи осъществяването на поддържания от него придобивен способ. Твърденията на
ищцата са за придобиване по давност, които бяха подкрепени със събраните по делото
доказателства. Именно така е била разпределена доказателствената тежест от
първоинстанционния съд, поради което това възражение е неоснователно.
По отношение на направеното възражение, че процесният имот е трансформиран в
общински и затова за него не тече давност, поради въведения мораториум.
Съобразно направения извод на настоящата инстанция, че общината не е придобила
имота, тъй като не се доказа той не е бил трансформиран като общински, е неприложим и
мораториума по чл. 86 от Закона за собствеността. В този смисъл е и Решение № 199 от
22.12.2021 г. постановено по в.гр.д. № 264/2021 г. по описа на ГОС.
В процеса не е доказано, че ответниците са владели непрекъснато имота повече от 10
г. Придобивната давност е сложен юридически състав, който включва действията по
началното установяване на владението, т.е фактическото господство върху процесния имот,
с намерение той да се свои, съществуване на установеното фактическо владение и
извършване на действия, с които то се демонстрира. Владелческите действия, като елемент
от придобивната давност трябва да съдържат всички признаци на владението - фактическата
власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнено с намерение да се свои
вещта. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните
имоти, според техния вид, предназначение и начин на ползване. Според практиката на ВКС,
изразена в Решение № 78 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 5479/2013 г., І г.о. на ВКС, по
дефиниция, владението трябва да е постоянно, не е необходимо то да е непрекъснато.
Фактическата власт в имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота,
ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети
лица. В тази насока са събраните доказателства за владение на имота от ищцата и нейните
праводатели. Още от 1978 г. те са установили своята фактическа власт върху имота и не са я
преустановили. Владели са с намерението да станат собственици, като за имот *** са се
снабдили с констативен нотариален акт още през 1996 г., а за граничещият с него имот ***,
който е предмет на настоящия спор, са правили постъпки през 2017 г., за сдобиване с акт за
собственост.
Прави се възражение относно даването на вяра на свидетелските показания на св. К.
и св. П., които удостоверяват, че ищцата и нейните праводатели спокойно, необезпокоявано
и явно са владели имота. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд
правилно е дал вяра на свидетелските показания на тези свидетели, тъй като те
кореспондират с останалите доказателства по делото.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с горното съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на ответника по въззивната жалба се дължат разноски,
съобразно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от
26.05.2022 г. в размер на 600,00 лв. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което не следва да се уважава, тъй като минималния размер на възнаграждението
6
по чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. е 600,00 лв.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 15.02.2022 г. по гр.д .№ 591/2021 г. по описа на
Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА Община Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл.
„Свобода“ №1, представлявана от кмета И.Т.И. да заплатят на Б.С.К.., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „**** сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/- адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7