М О Т И
В И:
Обвинението е против Б.П. ***, за това че на 14.09.2015г. в
гр.Плевен, на кръстовище между ул.Г. *** ***, при управление на МПС със
специален режим на движение – линейка Ситроен Джъмпър
с рег. № ***нарушил правилата за движение по пътищата: чл.92, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата /„Водачът на моторно превозно средство със
специален режим на движение може: да преминава при забраняващ сигнал на
светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който
изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това
безопасно“/ и чл.92 ал.2 ЗДвП /„Разпоредбите на ал.1 не освобождават водачите
на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите
на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен
начин“/, при условията на независимо извършителство с
Б.В.К. от гр.Пловдив, като водач на лек автомобил Митсубиши
Колт с рег.№ ***, по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на
Е.Г.М. - счупване с разместване и рана в областта на дясната китка, довело до
трайно затрудняване движението на дясната ръка и на С.В. Ш.-К.- счупване на
страничния кондил (ставен израстък) на големия пищял на левия крак, довело до
трайно затруднение на движението на
левия крак – престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.„а”, пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК.
Обвинението е против Б.В.К., за това че на 14.09.2015г. в гр.Плевен на кръстовище между ул.*** *** и
ул. Г. *** при управление на МПС - лек автомобил „Митсубиши
Колт“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП –
чл.104, ал.1 ЗДвП -„При приближаване на МПС със специален режим на движение
водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят
достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да
осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на
съпровожданите от него превозни средства” и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на Е.Г.М. - счупване с
разместване и рана в областта на дясната китка, довело до трайно затрудняване
движението на дясната ръка и на С.В. Ш.-К.- счупване на страничния кондил (ставен израстък)
на големия пищял на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия крак - престъпление по
чл.343, ал.3, пр.3, б.”а”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа така повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано въз основа
на събраните доказателства.
В хода на съдебното следствие съдът е
конституирал като частни обвинители Е.Г.М. и С.В. Ш.-К..
Повереникът на частните обвинители, адв. А.Д. от САК, счита че безспорно е установена вината на
двамата подсъдими, с оглед всички събрани доказателства и изготвените
експертизи.
Частният обвинител Е.М. е съгласна с
казаното от повереникът й.
Частният обвинител С.Ш., също поддържам
казаното от повереника й.
Защитникът на подсъдимия Б.П.П.,
адвокат П.Е. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, счита че повдигнатото обвинение
по отношение на П. е недоказано и пледира за оправдателна присъда на подзащитния му.
Защитникът на подсъдимия Б.В.К., адвокат А.К. от
Адвокатска колегия – гр. Плевен, счита че повдигнатото обвинение по отношение
на К. е недоказано и пледира за оправдателна присъда на подзащитния
му.
Подсъдимият Б.П. дава обяснения. В последната си дума
иска да бъде оправдан и че е невинен.
Подсъдимият Б.В.К. дава обяснения. В последната си
дума иска да бъде оправдан.
Съдът, след като взе предвид обясненията на подсъдимите
Б.П.П. и Б.В.К., показанията на частните обвинители Е.Г.М.
и С.В. Ш.-К., показанията на свидетелите С.П.Н., М.П.В., К.Д.К., прочетените по
реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля Д.И.А. дадени пред друг
състав на съда по НОХД№2245/2016г. по описа на ПлРС, показанията
на свидетелите В.Л.А., Д.П.К. и М.Д.Т., както и заключението на вещото лице д-р
П.Н.Т. по изготвената съдебно-медицинска експертиза, заключението на вещото
лице В.К.П. по изготвената единична съдебно-автотехническа
експертиза, заключението на вещите лица В.К.П., В.Т.И. и П.Д.Д. по изготвената тройна съдебно-автотехническа
експертиза, заключението на вещите лица по изготвената допълнителна тройна съдебно-автотехническа експертиза, заключението на вещото лице д-р Г.Н.Н. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по
отношение на подсъдимия Б.К.; заключението на вещото лице по изготвената съдебно-аудиометрична експертиза, заключението на вещото
лице М.Д. по поставената допълнителна задача към изготвената съдебно-аудиометрична експертиза, заключението на вещото
лице д-р Г.Н. по поставената допълнителна съдебно- медицинска експертиза по
отношение на подсъдимия Б.К., приложените и приети по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, намира за установено следното:
На 14.09.2015г. в обедните часове настъпило ПТП на
надлеза при с. Гривица, обл. Плевен с множество
ранени и загинали лица, поради това подсъдимият Б.П., който бил водач на
автомобил със специален режим на движение – линейка и частните обвинители Е.М.
– медицински фелдшер и д-р С. Ш.-К., които работели в *** към ***гр. Плевен,
били изпратени на местопроизшествието. Подсъдимият Б.П. управлявал линейка
марка „Ситроен”, модел Джъмпър с рег.№ ***, с
включена светлинна и звукова сигнализация. Посоченият екип от подсъдим и
ч.обвинители направили един курс до *** и тръгнали обратно по бул. „Г. ***”,
отново към местопроизшествието. В съответствие с изискванията специализирания
автомобил бил с включена светлинна и звукова сигнализация. Подсъдимият П. ***, като до него се намирала
ч.о. Е.М., а на крайна дясна позиция се намирала ч.о. С. Ш.-К.. Управляваният
от П. автомобил навлязъл в кръстовището на ул. „***” и бул. „Г. *** „ със
скорост 47.26 км/ч
на забранителен червен режим на светофарната уредба. След него в кръстовището
със скорост на движение от 32.63
км/ч навлязъл управляваният от подсъдимия Б.К. лек
автомобил „Митсубиши Колт” с рег. № Х 8629ВТ, който
въпреки, че чул звуковия сигнал от сирената на линейката не спрял движението на
автомобила, възползвайки се от наличието на зелен сигнал на светофарната уредба
и не се огледал, за да възприеме местонахождението на специалния автомобил визуално
/видно от показанията на М. и обясненията на подсъдимия К., в най-лявата лента
на платното за движение на бул. „Хр. ***” се намирал голям черен автомобил SUV, който възпрепятствал визуалните периферни възприятия
в ляво на подсъдимия К./. В момента, в който челната част на управлявания от К.
автомобил навлязъл в пътното платно на бул. „Г. ***”, подсъдимият вече е имал
техническа възможност да възприеме местонахождението, направлението и посоката
на движение на линейката управлявана от П. и ако не бил пренебрегнал звуковия
сигнал издаван от сирената на специализирания автомобил – линейка, би могъл да
осигури предимство, състоящо се в безпрепятствено преминаване на специалния
автомобил управляван от П.. От наличието
на посочения SUV, подсъдимият Б.П. не е могъл
да възприеме това, че подсъдимия Б.К. не преустановява движението на своя
автомобил, с което не му осигурява предимство и навлиза след него в
кръстовището. В резултат на това стечение на обстоятелствата и неглижиране на ситуацията от страна на подсъдимия Б.К.,
който пренебрегнал звуковия сигнал на сирената на специализирания автомобил,
въпреки това, че е имал възможност да я възприеме, защото е имал нормален слух
/видно от заключенията на назначените и изготвени медицинска и аудиометрична експертизи / последвал сблъсък между двата
автомобила.
Лекият автомобил „Мицубиши”
се ударил с предната си част в страничната дясна част на линейката „Ситроен Джъмпър”, при което там настъпили деформации и тя се
отклонила/отблъснала на ляво като продължила и движението си напред и се
ударила с предната си част в електрически стълб на разделителна ивица/остров
между пътните платна на ул.”Г. ***”, при което настъпили деформации в предната
й част. Там преустановила движението си.
Вследствие на удара между автомобилите били причинени
телесни увреждания на пътниците в линейката Е.Г.М., която усетила силна болка в
областта на китката на дясната ръка и на С.В. Ш.-К., която усетила силна болка
в областта на лявата подбедрица.
В резултат на удара лекият автомобил „Мицубиши” се завъртял с предната си част на дясно и се
установил в кръстовището. По него също били причинени щети.
Свидетелите В.А., Д.К. и М.Т. – колеги на Е.М. и С. Шабанска им оказали помощ и те били откарани в ***.
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство и в хода
на досъдебното производство писмени и гласни доказателствени
средства - обясненията на подсъдимите Б.П.П. и Б.В.К., показанията на частните обвинители Е.Г.М. и С.В.
Ш.-К., показанията на свидетелите С.П.Н., М.П.В.,
К.Д.К., прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля Д.И.А.
дадени пред друг състав на съда по НОХД№2245/2016г. по описа на ПлРС, показанията на свидетелите В.Л.А., Д.П.К. и М.Д.Т.,
както и заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, заключението на вещото лице В.К.П. по
изготвената единична съдебно-автотехническа
експертиза, заключението на вещите лица В.К.П., В.Т.И. и П.Д.Д. по изготвената тройна съдебно-автотехническа
експертиза, заключението на вещите лица по изготвената допълнителна тройна съдебно-автотехническа експертиза, заключението на вещото лице д-р Г.Н.Н. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по
отношение на подсъдимия Б.К.; заключението на вещото лице по изготвената съдебно-аудиометрична експертиза, заключението на вещото
лице М.Д. по поставената допълнителна задача към изготвената съдебно-аудиометрична експертиза, заключението на вещото
лице д-р Г.Н. по поставената допълнителна съдебно- медицинска експертиза по
отношение на подсъдимия Б.К., присъединени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
От обясненията на подсъдимия Б.П. е видно, че същият е
управлявал линейка „Ситроен Джъмпър“, като след
получен сигнал за настъпило ПТП, с много пострадали и жертви, първият
реанимационен екип се е отправил към произшествието. След пристигане в *** и
оставяне на пострадалите от ПТП лица, екипът потегля обратно към мястото на ПТП,
където на кръстовището на бул. „Хр. ***“ и ул.“Г. ***“ на червен сигнал на
светофарната уредба, при наличие на движещи се автомобили, които след чуване на
звуковия сигнал му осигурявали предимство за безпрепятствено преминаване.
От обясненията на подсъдимия Б.К. се установява, че същият
се е движил по бул. „Хр. ***“, като се е движил в средната лента, а движещият
се пред него джип се е престроил наляво. При разрешен сигнал на светофарната
уредба К. навлязъл в кръстовището и усетил много силен удар, като автомобилът
му се е завъртял по часовниковата стрелка. Не е намалил скоростта си на
движение, навлязъл е в кръстовището при разрешителен режим на светофара и
последвало ПТП. Твърди, че не е имал странични занимания, а именно говорене по
телефона и слушане на силна музика, които да пречат на слуха му. Не е чул звука
от сирената на линейката, а когато чуе този специфичен звук от сирената на
специализиран автомобил, освобождава предимство. Не желае да отговори на
въпроса - дали удара между двата автомобила за него е бил страничен или челен.
От показанията на частния обвинител Е.М. се
установява, че на 14.09.2015г. е получен сигнал за настъпило ПТП, като в екип
от подсъдимия Б.П. и ч.о. С.Ш. се отправили към местопроизшествието. При
последващото им връщане към местопроизшествието, на кръстовището на ул.“Г. ***“
и бул. „Хр. ***“ настъпва удар между
лекият автомобил „Мицубиши Колт“ и линейката. Частният
обвинител Е.М. описва подробно своите възприятия относно процесното
ПТП.
От показанията на частния обвинител С. Ш.-К.се
установява, че линейката се е движила с включени светлинен и звуков сигнал, при
което движещите се автомобили пред тях при звука от линейката осигурявали
предимство за безпрепятствено преминаване на специалния автомобил.
Видно от показанията на свидетеля С.П.Н. – ***при ***,
*** „***“ – Плевен е, че на въпросната дата, съвместно с колегата си Д.А. са
били на възникнало тежко ПТП на моста на с.Гривица, след което получават сигнал
за настъпило ПТП на бул. „Хр. ***“ и бул. „Г. ***“ между линейка и лек
автомобил. От показанията на свидетеля Н. се установява, че след проведен
разговор с подсъдимия П., същият е обяснил, че е пътувал с включени светлинен и
звуков сигнал, като навлиза в кръстовището на червен светофар при което
настъпва ПТП с лекият автомобил „Мицубиши Колт“. Като
водачът на лекият автомобил в случая подсъдимият К. обяснил, че се е намирал
първа кола на светофара, при което на зелен сигнал на светофарната уредба,
същият навлиза в кръстовището и го отнася линейката.
От показанията на свидетеля М.В. се установява, че
същият работи като *** в *** на *** – Плевен, където след получен сигнал от
централата на *** е посетил процесното ПТП. Същият е
присъствал на процесното ПТП в качеството си на поемно лице.
Видно от показанията на свидетеля К.К. – ***при *** към ***, се установява, че същият е
присъствал на процесното ПТП в качеството си на поемно лице, като потвърждава, че е присъствал по време на
измерванията, отразени в Протокол за оглед на ПТП /л.14 до л.24 от ДП/.
От показанията на свидетелката В.Л.А. се установява,
че същата работи като ***в ***. Свидетелката А. в екип с д-р Т. и Д.К. – ***,
се връщали от местопроизшествието на моста на с.Гривица, където превозвали
пациент в тежко състояние, където свидетелката пътувала при пациента. Когато
при преустановяване движението на линейката, същата отворила вратата и видяла пострадалите
си колеги.
Видно от показанията на свидетеля Д.П.К. е, че същият
е работил по време на процесното ПТП като ***.
От показанията на свидетеля М.Д.Т. се установява, че същите
са пристигнали на светофара на ул. „Г. ***“, след инцидента, като са натоварили
пострадалия екип в линейката им.
От заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че на ч.о. С. Ш.-К.е причинена генерализирана контузия
– лотосчупване на страничния кондил
/ставен израстък/ на левия голям пищял на левия крак, като уврежданията са
травматични и могат да се получат по време и начин, както се съобщава – пътник
в линейка, пострадал при сблъсък с друго превозно средство и последвал удар в
метален стълб. Счупването на кондил на лявата голяма пищялна
кост наложило провеждането на оперативно лечение – кръвно наместване и метално
свързване на костните фрагменти, като вещото лице счита, че в резултат на така
описаните при С. Ш.-К. телесни травми са причинени продължителни болки и
страдания и затрудняване движението на левия крак за повече от няколко /един,
два или три/ месеца. По отношение на ч.о. Е.М., е налице счупване с разместване
и рана в областта на дясната китка – в долния край на радиуса, рана в тази
област и липса на пулсация на артерия радиалис
/лъчевата артерия/, което е наложило спешно ръчно наместване и фиксиране за
възстановяване на пулсацията. Впоследствие е направена и оперативна намеса -
кръвно наместване на костните фрагменти и метално свързване на същите. Така
описаното счупване в долния край на лъчевата кост на дясна ръка с рана в същата
област и травмиране на голям артериален съд в тази област имат травматичен
характер и отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава -
пътник в линейка, пострадал при сблъсък с друго превозно средство и последвал
удар в стълб. В тази връзка вещото лице счита, че на ч.о.М. са причинени
продължителни болки и страдания, както и затрудняване движението на дясната
ръка за няколко /два, три/ месеца.
Видно от заключението на вещото
лице по изготвената единична съдебна автотехническа
експертиза, не са налице технически данни за неизправности по процесните МПС – линейка „Ситроен Джъмпър“
с рег. № ***и лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № ***,
а установените при огледа на местопроизшествие деформации и повреди са резултат
единствено от възникналия пътен инцидент. Вещото лице посочва, че
произшествието се състои в удар между двете превозни средства, като линейката
се е движила по бул. „Г.***“ в средната част на южното пътно платно с посока от
запад към изток и е навлязла в кръстовището между бул. „Г.***“ и бул. „*** ***“
на червен светлинен сигнал, при включена звукова и светлинна сигнализация, без
да спира. От друга страна, лекият автомобил се е движел по дясно платно,
източна част, дясна лента на бул.“*** *** в посока от юг към север и при
навлизане в споменатото кръстовище, за него сигналът на светофарната уредба бил
разрешителен /зелен/. Никой от двамата водачи не предприел действия по спиране,
в резултат на което траекториите на движението им се пресекли и настъпил удар,
който за линейката бил в предна странична дясна част, а за лекия автомобил – в
неговата челна част. В резултат, „Ситроен Джъмпър“ се
отклонил в движението си наляво и напред и се блъснал в близко находящ се
ел.стълб, а л.а. „Мицубиши“ – с предната си част се
завъртял надясно и се установил в кръстовището. Скоростта на движение на
линейката преди и в момента на удара се определя на 42 км/ч, с „опасна зона“ – 23 метра, а тази на лекия
автомобил – на 40 км/ч,
с „опасна“ зона – 22 метра.
Вещото лице счита, че при така изяснените скорости на движение, двамата водачи
не са имали техническа възможност за спиране преди мястото на удара. Също така
коментира, че са налице данни по делото за л.а. – джип с неустановена марка,
модел, рег.№, който се е движел по бул. „*** ***“ в посока юг – север и е бил
престроен в лявата пътна лента на източното пътно платно на булеварда,
непосредствено преди кръстовището с бул. „Г. ***“, като по този начин –
блокирал видимостта на водача на лекия автомобил „Мицубиши“
към кръстовището и в частност – към навлизащата в същото линейка. Като причини
за произшествието вещото лице приема, че от една страна, водачът на „Ситроен Джъмпър“ е навлязъл в кръстовището на червен светлинен
сигнал и не е управлявал автомобила по безопасен начин, а от друга – че водачът
на лекия автомобил „Мицубиши“ е навлязъл в
кръстовището, макар и на зелен светлинен сигнал, но без да има необходимата
видимост към същото. Според вещото лице, произшествието е могло да бъде
избегнато, от една страна, ако водачът на линейката е управлявал същата с по –
ниска скорост при навлизане в кръстовището, а от друга – ако водачът на лекия
автомобил е навлязъл в кръстовището едва при наличието на пряка видимост към
същото, което би му позволило да възприеме преминаващата линейка и да я
пропусне да премине.
В хода на съдебното следствие по
НОХД № 2245/2016г. по описа на ПлРС е допусната и
изготвена допълнителна тройна автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява, че към момента на навлизане
в кръстовището и към момента на първоначален контакт при удара, участващите в
ПТП превозни средства, имали следните скорости на движение: линейка „Ситроен Джъмпър“ с рег. № ***- 47,26 км/ч /при „опасна
зона“ – 28,19 метра/, а лекия автомобил „Мицубиши
Колт“ с рег. № *** - 32,63
км/ч /при „опасна“ зона - 16,73 метра/. След удара,
скоростта на линейка „Ситроен Джъмпър“ с рег. № ***е
спаднала на 44,89км/ч, а тази на лекия автомобил „Мицубиши
Колт“ с рег. № *** - на 18,86 км/ч, като
скоростта на линейката при удара в близконаходящ се
метален стълб е била 35,57
км/ч. При сравнение на отстоянието
на всеки от двата автомобила до мястото на удара с дължината на тяхната т.нар.
„опасна зона“, вещите лица правят извода, че при избраната скорост на движение,
никой от водачите не е имал техническа възможност да предприеме ефективно
спиране и да спре преди мястото на удара, с което да предотврати настъпването
на ПТП. Отбелязват, че процесната линейка е навлязла
в кръстовището преди лекия автомобил, както и че при отсъствие на МПС в лявата
пътна лента на бул. „*** ***“ /за осъществяващите движение към ул. „Г.***“ или
обратен завой/, водачът на лекия автомобил „Мицубиши“
е имал възможност да възприеме траекторията, посоката и направлението на
линейката около 0,7 секунди преди навлизане в кръстовището, като челната част
на лекия автомобил е отстоявала до кръстовището на 6,92м към момента на
навлизане на линейката в кръстовището. В този смисъл експертите заключават, че
дори при отсъствието на МПС, ограничаващи видимостта между двата процесни автомобила към момента на навлизане на линейката в
кръстовището, при избраните от водачите скорости на движение, двамата подсъдими
взаимно са се поставили в положение на неизбежен удар, тъй като никой от тях не
е имал възможност да спре преди мястото на удара. Процесната
линейка се е движела по бул. „Г.***“ в посока запад – изток и към момента, в
който е навлязла в кръстовището, лекия автомобил „Мицубиши“
се е намирал на 6,92
метра от кръстовището; към момента, в който лекият
автомобил е навлязъл в кръстовището, линейката се е намирала на 8,09 метра от мястото на
удара, а самият лек автомобил – на 5,5 метра от място на удара. Настъпилият удар
между двете превозни средства бил страничен-кос и първоначално бил между предна
дясна част на линейката и челната част на лекия автомобил; силата на удара
действала назад за линейката и отляво – надясно – за лекия автомобил; в
резултат е настъпило завъртане по посока на часовниковата стрелка за лекия
автомобил „Мицубиши“, а „Ситроен Джъмпър“
се е отклонил с 8 градуса от първоначалното си направление и закъснително се
придвижил до близконаходящ се метален стълб от
контактната мрежа и се ударил с челната си част в него, след което преустановил
движението си. От друга страна, след удара, лекия автомобил „Мицубиши“ се отклонил по посока на часовниковата стрелка и
след изминаване на 2,5
метра закъснително се установил в покой в кръстовището;
мястото на удара между двете превозни средства се определя на 14,4 метра западно от
избрания при огледа на местопроизшествие ориентир.
В хода на съдебното следствие по
НОХД № 2245/2016г. по описа на ПлРС е допусната и
изготвена единична съдебномедицинска експертиза от гл.асистент д-р Г.Н.Н., от заключението
по която се установява, че към 14.09.2015г. подсъдимият Б.К. не е страдал от
заболявания, които биха довели до намаление на слуха; не е налице и медицинска
документация в подкрепа на подобно заболяване. Проведената в хода на
експертното изследване аудиограма води до заключението,
че към 14.09.2015г. подсъдимият К. е бил с нормален слух, като вещото лице
пояснява, че изследването е извършено на 21.04.2017г. и при положение, че към
тази дата слухът е бил нормален, няма как от медицинска гледна точка в миналото
това да не е било така, тъй като за слуха е характерно, че с възрастта
намалява, а не се подобрява. От друга страна, в случай, че в миналото слухът е
бил повреден, такъв би бил и понастоящем, при липсата на съответно лечение.
Вещото лице изтъква, че заболяванията, които биха довели до такова намаление на
слуха, че едно лице да не може да възприеме звук като сирена на приближаваща
линейка, не отзвучават от само себе си, а изискват специализирано лечение, за
каквото подсъдимият К. нито споменава, нито – представя определени медицински
документи. Въз основа на това е прието, че към 14.09.2015г., като лице с
нормален слух, подсъдимият е бил в състояние без затруднение да долавя силни
звуци от типа на сирена, взрив, гръмотевица.
Видно от
назначената и изготвена в хода на съдебното следствие тройна съдебно автотехническа експертиза, се установява, че вещите след
посещение на мястото на ПТП, са извършили допълнителни геометрични измервания
на кръстовището и съобразно наличните находки и данни от протокола за оглед ,
се изготвили мащабна скица на ПТП, на която се били позиционирани МПС,
участвали в произшествието в различни моменти. В лявата пътна лента на бул.“Хр.
***“, по посока на движение на лек автомобил „Мицубише
Колт“ с рег. №*** е позициониран джип /снимка №1-констативно съобразителна част
на заключението/ върху стоп линията и преди пешеходната пътека /позиция №18
приложение №3/ и след пешеходната пътека позиция №17. Определени са сегментите
на видимост за водача на процесния лек автомобил „Мицубиши Колт“, съобразно местонахождението на джипа, на
линейката и характера и механизма на ПТП. Вещите лица са констатирали, че
линейката е навлязла в кръстовището, към момента, в който челната част на лек
автомобил "Мицубиши" е била на разстояние
6,92 от пътното платно на ул.Г. ***“. Към този момент, видимостта за водача на
лекия автомобил се определя от местонахождението на спрелия джип, изчакващ
преминаването на линейката. При позиционирането на джипа с челна част зад
пешеходната пътека, върху стоп линията на 6ул.“*** ***“, видимостта за водача
на лекия автомобил "Мицубиши" се определя
североизточно от отсечката А-В в приложение № 3. При позиционирането на джипа с
челна част пред пешеходната пътека на бул."*** ***", видимостта за
водача на лекия автомобил "Мицубиши" се
определя североизточно от отсечката А-С в приложение № 3. Съобразно направените
изчисления и геометрично позициониране на двете МПС, при наличие на спрял джип
в лявата пътна лента на бул."Хр.***" пред или преди пешеходната
пътека, водача на лек автомобил "Мицубиши” не е
имал техническа възможност да възприеме първоначалния момент на навлизане на
линейката в кръстовището.
Към момента, в който челната част
на "Мицубиши" навлиза в пътното платно на
бул.Г. ***" позиция № 13, линията на видимост за водача е североизточно от
отсечката А-D, линейката е била в позиция № 15 и независимо от местонахождението на
спрелия джип (пред или след пешеходната пътека), водача на "Мицубиши" е имал техническата възможност да възприеме
линейката като местонахождение, направление и посока на движение.
2. Скоростта на процесния специален автомобил (линейка) марка
"Ситроен", модел "Джьмпер" с
рег.№ ***към момента на навлизане в кръстовището и момента на първоначален контакт
при удара (входяща скорост при удара между двете МПС) с лек автомобил "Мицубиши" е 47,26 км/час.
3. Скоростта на процесния
лек автомобил "Мицубиши Колт" с рег. № ***към
момента на навлизане в кръстовището и момента на първоначален контакт при удара
с линейката (входяща скорост при удара между двете МПС) е 32,63 км/час.
4.1.1. Скоростта
на процесния специален автомобил (линейка) марка
"Ситроен”, модел "Джъмпер" с рег.№ ***след удара с "Мицубиши" (изходяща скорост след удара между двете МПС)
е 44,89 км/час.
4.1.2. Скоростта
на процесния специален автомобил (линейка) марка
"Ситроен”, модел "Джъмпер" с рег. № ***към момента на удара в
металния стълб е 35,57 км/час.
4.2. Скоростта
на процесния лек автомобил "Мицубиши
Колт" с рег. № ***след удара с линейката (изходяща скорост след удара
между двете МПС) е 18,86 км/час.
5.1. При
сравнение на отстоянието на специален автомобил
(линейка), марка "Ситроен", модел "Джъмпер" с рег.№ ***до
мястото на удара с дължината на "опасната зона” при реалната скорост на
движение към момента на навлизане на "Мицубиши"
в кръстовището се получава следното неравенство:
S1,3 - 8,09 м < Осп.С. - 28,19 м
От горното неравенство е технически възможно да се
направи извода, че водача на автомобил "Ситроен" не е имал техническа
възможност при реална скорост на движение 47,74 км/час да предприеме ефективно
спиране към момента на навлизането на лек автомобил "Мицубиши"
в ул. "Г. ***" и да спре преди мястото на удара, с което да
предотврати ПТП.
5.2. При
сравнение на отстоянието на лек автомобил "Мицубиши Колт” с рег. № ***до мястото на удара с дължината
на "опасната зона" при реалната скорост на движение към момента на
навлизане в кръстовището се получава следното неравенство:
S2.2 = 5,50 м < Осп.С р.=16,73м
От горното неравенство е технически възможно да се
направи извода, че водача на автомобил "Мицубиши"
към момента на навлизане в кръстовището не е имал техническа възможност при
реална скорост на
движение 32,63 км/час да предприеме
ефективно спиране и спре преди мястото на удара, с което да предотврати ПТП.
6.3 Специален автомобил "Ситроен" е навлезнал в кръстовището преди лек автомобил "Мицубиши".
При отсъствие на МПС в лявата пътна лента на
бул."*** ***", осъществяващи движение към ул. „Г. ***" или
обратен завой, водача на лек автомобил "Мицубиши"
е имал възможността да възприеме траекторията, посоката и направлението на
линейката около 0,7 сек, преди навлизане в кръстовището. Т.е. челната част на
"Мицубиши" е отстоявала до кръстовището на
разстояние 6,92 м
към момента на навлизане на линийката в кръстовището. При сравнение на това отстояние до мястото на удара между двете МПС с дължината
на "опасната зона" на МПС се получава следното неравенство:
S2. = 5,50 +6,92 =12„42 м < Осп.Ср. =16,73 м
От горното неравенство е технически възможно да се
направи извода, че дори и при отсъствието на МПС, ограничаващи видимостта между
двата процесии автомобила към момента на навлизане на линийката в кръстовището
при реалните скорости на движение, водача на "Мицубиши"
не е имал техническата възможност да спре до мястото на удара, за да
предотврати ПТП.
Тоест водачите на двата автомобила при реалните
скорости на движение към момента на навлизане на линейката в кръстовището са се
поставили в взаимно положение на неизбежен удар между тях.
6.1. Произшествието
се състои в сблъскване на двете процесии МПС, което е станало по следния
механизъм: навлизане на лекия автомобил "Мицубиши"
от бул. "*** ***" в кръстовището с ул.“Г.***", страничен удар при
сблъскване с линейка, движеща се по ул. „Г.***” от запад към изток и движение
на двете МПС след удара до окончателното им установяване на мястото, на което
са намерени.
До сблъскването на 14.09.2015г., специален автомобил
"Ситроен", модел "Джьмпер" с рег.№
***се е движил със скорост - 47,26 км/час по ул. "Г.***" в посока от
запад към изток. В същия момент по бул. "Хр.***" лек автомобил "Мицубиши Колт" с peг. № ***се
движил към кръстовището с ул.“Г.***" със скорост - 32,63 км/час. Към
момента, в който челната част на линейката е навлезнала
в кръстовището, лек автомобил "Мицубиши" е
отстоявал от кръстовището на разстояние 6,92м. Към момента, в който челната
част на лек автомобил "Мицубиши" навлиза в
кръстовището двата автомобила са се намирали на различно разстояние до мястото
на удара. Линейката на разстояние 8,09 м, а "Мицубиши”
на 5,5 м.
Така движейки се един към друг двете МПС са достигнали
в определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между
тях. Получил се страничен-кос удар, който отразен като вертикална проекция
върху пътната настилка в надлъжно направление е на 14,4 м западно от приетия
при огледа ориентир. В напречно направление мястото на удара е на 4,9-5,3 м северно от южния край
на пътното платно на ул.“Г.***". Положението на двата автомобила в мястото
на удара е отразено с позиция 14 в приложение №1 от заключението.
В първата фаза на удара между МПС, предната дясна част
от линейката е контактувал с челната част на автомобил "Мицубиши" . За линейката това е преден десен калник и
облицовка предна броня в облицовката на предна броня, преден ляв калник и
предна престилка на лекия автомобил "Мицубиши".
Така предната дясна част на линейката е започнала да навлиза в предната на
лекия автомобил, при продължаващо движение на двата автомобила по техните
посоки преди сблъскването. Контактувалите части са се деформирали. С това
силата на удара е нараснала, като същата е действала назад за линейката и
отляво надясно за лекия автомобил. Заедно с нарастване на силата на удара,
загубата на енергия непрекъснато се увеличавала, като възникналите тангенциални
ударни сили се стремят и завъртат купето на лекия автомобил “Мицубиши" в посока на часовниковата стрелка. С
достигане на максималните деформации-пластични и еластични е завършила първата
фаза на удара. Втората фаза съдържа транслационното движение на двете МПС,
което е придружено с по-голяма ротация за купето на лек автомобил “Мицибиши”.
В процеса на това движение от автомобилите са се
отделили части, които са намерени при огледа на ПТП. След контакт между двете
МПС, линейката се отклонява с 8 градуса от първоначалното си направление и
закъснително се придвижва до метален стълб от контактната мрежа, при което
настъпва удар между челната част на линейката и стълба. Скоростта на линейката
при първоначалния контакт при удара в стълба е - 35,57 км/час. В процеса на
удара в стълба, линейката е загубила значителна скорост и след получаване на
еластични и пластични деформации и закъснително движение с отблъскване от стълба
се е установила на мястото, на което е намерена.
След удара между МПС, лекия автомобил „Мицубиши“ променя направлението на масовия център на
купето,като се отклонява по посока на часовниковата стрелка и след изминаване
на 2,5 м
закъснително се установява в покой на местото, на което е намерено. С
установяване на двете МПС в покой, произшествието е приключило.
6.2. Мястото на
удара между специален автомобил "Ситроен", модел "Джьмпер" с рег.№ ***и на лек автомобил "Мицубиши Колт" с рег. № ***, отразено като вертикална
проекция на контактното петно върху пътната настилка в надлъжно направление е
на Sуд.надл. = 14,4 м западно от избрания
при огледа ориентир.
В напречно направление мястото на удара Sуд.напр. = 4,9-5,3 м северно от южния край на пътното платно
на ул.“Г. ***".
Положението на двата автомобила към момента на
първоначален контакт при удара е отразено с позиция №14 в приложение №1 от
заключението.
6.3.1. Дължината
на "опасната зона" на специален автомобил (линейка), марка
"Ситроен", модел "Джьмпер" с
рег.№ ***при реалната скорост на движение 47,26 км/час е 28.19м.
6.3.2. Дължината на „опасната зона“ на лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № *** при реална скорост на движение
32.63 км/час е 16,73м.
6.4. Вещите лица са изготвили мащабна динамична скица
на ПТП, съобраз0но наличните находки от протокола за оглед, геометричните
размери на пътното платно, присъствие на джип в състояние на покой в лявата
пътна лента на бул. „Хр. ***“ и направените аналитични изчисления, което представлява
приложение №3 и е неразделна част от заключението.
Видно от заключението на вещото лице гл.експерт М.Б.Д.
по назначената и изготвена аудиометрична експертиза,
че в хода на измерването в лекият автомобил „Мицубиши
Колт“ са се получили следните резултати:
1.
Когато линейката
навлиза в ул. „Г. ***“, нивото на шум в лекия автомобил е 45 dB(A).Разстояние между тях е 163m.
2.
Движейки се по
ул.“Г. ***“ към кръстовището с бул. „Хр.***“, на разстояние 92m нивото на шум в лекият автомобил е 49 dB(A).
3.
Достигайки
светофарите на кръстовището, линейката е на разстояние 33m и нивото на шум в лекият автомобил е 52dB(A).
В лекият автомобил „Мицубиши
Колт“ нивото на шум от автомобилния трафик /без движещата се линейка/ е 45 dB(A).
От поставената допълнителна задача към вещото лице гл.
експерт М.Д. към изготвената аудиометрична
експертиза, се установява, че:
1.
На разстояние от
163м между линейката и лекият автомобил, разликата във времето е в стотна от
секундата.
2.
На разстояние от
92м между линейката и лекият автомобил, разликата във времето е в стотна от
секундата.
3.
На разстояние от 33 м между линейката и лекият
автомобил, разликата във времето е в хилядна от секундата.
Втората възможност: Линейката се движи с определена
скорост, а лекият автомобил „Мицубиши Колт“ е
неподвижен. Това е реалният случай, но и много труден за пресмятане. Променят
се динамично всички характеристики на звуковата вълна. Но резултата е винаги
един и същ. А именно, когато линейката се приближава, всяка секунда до водача
на лекият автомобил достигат повече фронтове на звукови вълни, отколкото е
излъчил източника за същото време. Това ще рече, че до водача на лекият
автомобил достига сигнал с по-голяма честотата /по-висок звук/ от честотата на излъчения
сигнал. За да се избегнат усложненията и многото пресмятания смятам, че е
необходимо да фиксираме три положения в разстоянието /163м, 92м и 33м/ между
линейката и лекият автомобил „Мицубиши Колт“ и да
определим времето или това е първата възможност.
Другите две възможности /линейката е неподвижна и към
нея се движи леката кола или линейката се отдалечава от спрялата кола/ не се
отнасят за конкретния случай.
Видно от заключението на вещото лице д-р Г.Н. по изготвената
му допълнителна съдебно медицинска експертиза по отношение на подсъдимия Б.К.
е, че при така проведения експеримент вещото лице е установило, че лицето Б.К.
е с нормален слух и в условията на околен шум от 50dB е можел да възприеме звуковия сигнал на приближаваща
линейка.
При така установеното от фактическа страна, съдът
счита, че подсъдимият Б.П.П. не е нарушил
разпоредбите на чл.92, ал.1, т.1 от ЗДвП – според която „Водачът на моторно
превозно средство със специален режим на движение може: да преминава при
забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на
пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно,
за да извърши това безопасно“ и ал.2 на същия член от ЗДвП, според която „Разпоредбите на ал.1 не
освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на
движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението
да управляват по безопасен начин“ и
респективно от обективна страна липсва осъществен състав на престъплението по чл.343,
ал.3, пр.3, б.”а”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК,
защото цитираната норма от НК е бланкетна и нейното
съдържание се запълва от нарушения на нормите на ЗДвП. Видно от събраните
доказателства, доказателствени средства и експертизи, е че подсъдимият П.
възползвайки се от правото си по чл.92, ал.1, т.1 от ЗДвП, като водач на МПС
със специален режим на движение – линейка на 14.09.2015г. е преминал
кръстовището на ул. Г. *** и бул. Хр. ***, при забраняващ сигнал на светофара,
движел се е със скорост под допустимата от 50км/ч за градски условия,
съобразявал се е паралелно, както с пътната обстановка, така и с необходимостта
от неотложна медицинска помощ, която превозваните от него медицински лица
частни обвинители и в частност той като водач на МПС е следвало да окажат на
сериозно пострадалите от ПТП край с. Гривица. Имал е увереност с оглед
обстоятелството, че при започване на движението си до достигане на кръстовището
с бул. Хр. *** различни автомобили са му осигурявали предимство, включително и
неустановения SUV, че ще се придвижи
безпрепятствено, поради съобразената си с трафика и градските условия скорост /презюмира се изискването за безопасност/, и включената
сигнализация до мястото на настъпилото ПТП. Този извод може да бъде направен от
обясненията на подсъдимия П. и показанията на частните обвинители, от които е
видно, че и те са останали изненадани от навлизащия в кръстовището лек
автомобил управляван от подсъдимия К..
Видно от заключението на назначената в съдебно
заседание тройна авто-техническа експертиза, е че подсъдимият П., поради
наличието на по-голям автомобил тип SUV в
лентата за ляв завой на бул. „Хр. ***” към ул. „Г. ***”, не е могъл да
възприеме лекият автомобил управляван от другият подсъдим Б.К., поради което не
е могъл да спре. Автомобилът е управляван от подсъдимия Б.П. безопасно в своето
пътно платно, в необходимата за това лента за движение, безопасността на
управлението е гарантирана и от включения звуков и светлинен сигнал. Като от
заключението на изготвената съдебно аудиометрична
експертиза се установява и разстояние от което той би могъл да бъде възприет от
лицата с нормален слух, веднага след включването на сигнализацията при
напускането на ***. От т.4.1 на цитираната експертиза е видно, че Б.П. не е
имал техническа възможност да спре управлявания от него автомобил, при скорост
на движение 47.74км/ч, да предприеме ефективно спиране при момента на
навлизането в кръстовището, към момента на навлизането на л.а. Мицубиши управляван от Б.К. ***. *** и да спре преди
мястото на удара, с което да предотврати ПТП. В същата невъзможност при скорост
от 32.63км/ч се е намирал и подсъдимия Б.К., за разлика обаче от Б.П.,
подсъдимият К. е нарушил разпоредбите на закона, а именно чл.104, ал.1 от ЗДвП,
която гласи -„При приближаване на МПС със специален режим на движение водачите
на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място
на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят
безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите
от него превозни средства”.
Това е така, защото от заключението на назначената аудиометрична експертиза, които изследвания са проведени на
същото място, се установява, че честотата на звуковия сигнал издаван от
управлявания от П. автомобил е със следните параметри:
4.
Когато линейката
навлиза в ул. „Г. ***“, нивото на шум в лекия автомобил е 45 dB(A).Разстояние между тях е 163m.
5.
Движейки се по
ул.“Г. ***“ към кръстовището с бул. „Хр.***“, на разстояние 92m нивото на шум в лекият автомобил е 49 dB(A).
6.
Достигайки
светофарите на кръстовището, линейката е на разстояние 33m и нивото на шум в лекият автомобил е 52dB(A).
В лекият автомобил „Мицубиши
Колт“ нивото на шум от автомобилния трафик /без движещата се линейка/ е 45 dB(A).
От заключението на изготвената медицинска експертиза
се установя, че подсъдимия Б.К. е с нормални слухови възприятия и като с такива
е възприел звука от линейката. Наличието обаче на намиращия се от лявата му
страна неустановен автомобил тип SUV е
възпрепятствало зрителното му възприятие, но той е бил длъжен след като е
възприел звуковия сигнал да изчака понижаването на децибелите, с което да се
увери, че автомобилът издаващ специфичен звук се отдалечава, а не приближава,
както е в случая, поради което съдът не кредитира с доверие неговите обяснения,
че не е чул звука от сирената на линейката.
Подсъдимият Б.К. е действал при хипотезата на
престъпна небрежност, предвидена в разпоредбата на чл.11, ал.3 от НК. С оглед
установеното слухово възприятие, е бил длъжен да предвиди вероятната възможност
с действията си да причини ПТП, като не изпълни задължението си да спре и да
осигури безпрепятствено преминаване на линейката. Поради обстоятелството, че е
чувал звука от сирената е следвало К. да предвиди възможността, че издаващият
този звук автомобил се приближава към него и той ако не спре е възможно да
настъпи ПТП. Подсъдимият К. е подценил ситуацията /престъпна немарливост/ като
е пренебрегнал звука от сирената, създал си е погрешна представа за това, че
автомобилът който го издава не се движи в посоката в която се предвижва той, но
същевременно е бил длъжен да изчака затихването на звуковия сигнал, при
невъзможността за зрителни възприятия, а не да навлиза в кръстовището на бул. „Хр.
***” и ул. „Г. ***”, въпреки наличието на разрешителен режим на светофара. К. е
бил уверен, че съставомерните обществено опасни
последици няма да настъпят, именно заради това, че той е в разрешителен режим
на светофарната уредба и това му осигурява предимство за движение, поради което
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, Тази липса на интелектуална дейността за възможния резултат от
продължаване движението на автомобила е обективно необоснована, заради
неправилната преценка на факта, че слухово възприема звука от сирените на
линейка, което обстоятелство той е подценил. В неговото съзнание не са се
отразявали обстоятелствата, че следва да спре движението си на автомобила,
поради това, че чува звука от сирената на линейка, а пък визуално не я
възприема и поради това следва да се увери, че същата не се намира в близост до
него, възможните последици, че няма да спре на светофара и в резултат на това може да се окаже в
ситуация, при която няма да може да отреагира на
възможния сблъсък между неговия автомобил и специализирания такъв.
От заключението на назначената по делото аудиометрична експертиза и медицински експертизи е
установено, че К. е разполагал с необходимото време за протичане на мисловни
процеси, които да му дадат възможност да избере единственото правилно поведение
на пътното платно, а именно да спре движението на управлявания от него
автомобил, въпреки наличието на зелен сигнал на светофара до заглъхване на
звука от сирената на линейката. Като водач на МПС, К. е бил длъжен да познава
разпоредбите на ЗДвП и неговите лични качества свързани с млада възраст,
нормални възприятия и липса на психично заболяване водят до извода, че той е
могъл да предвиди настъпването на резултата от неправомерното си поведение, но
немарливо не е изпълнил задълженията си да спази разпоредбата на чл.104, ал.1
от ЗДвП и да даде възможност като спре или намали до необходимия минимум
скоростта си на движение, да осигури безпрепятствено минаване на управлявания
от Б.П. автомобил със специален режим на движение.
В качеството си на водач на МПС притежаващ необходимия
удостоверителен и разрешителен документ за това СУМПС, К. е познавал правилата
на ЗДвП. Немарливо е пренебрегнал разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДвП и не е
осигурил възможност на П. да премине.
Налице е кумулативно наличие на отрицателния и положителния елемент изискван от
законодателя при осъществяване на деянията, при форма на вината престъпна
небрежност.
Следователно, налице са както
обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл.343, ал.3 б.”а”
вр. чл.342, ал.1 НК, извършено от подсъдимия Б.В.К..
Съдът намира вината на подсъдимия К. в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, за доказана по несъмнен начин. Впрочем, следва да
бъде отбелязано, че по казус, изключително сходен с процесния,
е налице и съдебна практика на ВКС – цитираното и по - горе Решение № 190 от
31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1045/2011 г., III н. о., НК.
Наред с това съдът намира, че
спрямо подсъдимия Б.К. е налице материално-правните предпоставки на чл.78а НК,
като същевременно не са налице пречките, посочени в същата разпоредба.
Престъплението, предмет на досъдебното производство попада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
непредпазливо деяние, наказуемо с лишаване от свобода от една до пет
години. Тази наказуемост следва от редакцията на чл.343 ал.3 б.“а“ НК, актуална
към 14.09.2015г., т.е. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г. Тъй като тази
редакция на Закона е била в сила към момента на извършване на деянието и
междувременно не е последвал закон, който е по – благоприятен за дееца, налице
са предпоставките на чл.2 ал.1 НК и последвалата редакция на НК /ДВ бр.74 от
26.09.2015г./ завишаваща наказуемостта на деянието, не следва да се взима
предвид другояче, освен при определяне състава на съда в съответствие с чл.28 НПК /Решение № 209 от 16.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 610/2013 г., II н. о.,
НК, Решение № 307 от 25.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 732/2012 г., I н. о., НК и
др./. На следващо място подсъдимия К. отговаря и на изискванията по чл.78а ал.1
б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. В този
смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК.
Ето защо съдът прецени, че са
налице необходимите законови предпоставки подсъдимият Б.К. да бъдат освободен
от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му бъде наложено
административно наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
Във връзка с индивидуализацията на
наказанието, съдът намира за необходимо да изтъкне следното:
Обществената опасност на деянието,
следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително висока. В относимата редакция на Закона, престъплението не е „тежко”
по смисъла на чл.93 т.7 НК, но същевременно е предвиден специален минимум в
размер на една година лишаване от свобода, като горният размер на санкцията –
пет години лишаване от свобода – маркира границата, отвъд която престъплението
се определя като „тежко” по смисъла на закона. Наред с това, обществената
опасност на деянието е висока и по други съображения. Ноторен
е факта, че нарушенията на правилата за движение по пътищата са широко
разпространени в българското общество - нарушават се масово широк кръг правила
за движение и е налице висок ръст на транспортната престъпност с изключително
негативни за цялото общество последици. В този смисъл, обществената опасност на
деянията по чл.343 НК е особено актуална. Според трайната съдебната практика,
обществената опасност на деянията е динамична категория, която е обусловена от
развитието на обществените отношения и в този смисъл, предвид разпространението
на престъпленията по ***, обществената опасност на деянието е висока,
независимо от предвидената в закона наказуемост.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Б.К., следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска – същият
не е осъждан за престъпления от общ или от частен характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В същата
насока са и приобщените характеристични данни, от които е видно, че подсъдимият
не поддържа контакти с лица от активния криминален контингент, не са налице и
данни за злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, както и за извършени
нарушения на обществения ред; ползва се с добро име по местоживеене. Предвид
обстоятелството, че се касае за престъпление по ***, следва да бъде отбелязано
и това, че подсъдимият К. има само едно влязло в сила Наказателно постановление
за административни нарушения на ЗДвП. Поради това, съвкупният анализ на данните
за личността на подсъдимия води до извода, че неговата лична обществена
опасност е ниска.
Във връзка с въпроса за
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът съобрази, че чистата съдимост е
взета предвид от законодателя при уреждане на предпоставките за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В този
смисъл, същата е абсолютна материалноправна
предпоставка за прилагане на института по чл.78а НК и не следва на самостоятелно
основание да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство. По отношение
на подсъдимия Б.К., като такова обстоятелство следва да се вземат предвид
добрите характеристични данни.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства спрямо подсъдимия К. не са налице.
Следователно, налице е деяние с
висока степен на обществена опасност, но от друга страна, извършителя е с ниска
лична обществена опасност, при формален превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства за подсъдимия К.. Наред с това съдът съобрази и събраните данни
за имуществено състояние и трудова заетост, от които се установява, че
подсъдимия К. упражнява трудова дейност и получава трудово възнаграждение, като
подсъдимият К. не притежава регистрирано на свое име движимо и недвижимо
имущество. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът отчете, че за да
бъде административното наказание глоба съобразено с имущественото състояние на
подсъдимия, но едновременно с това - в достатъчна степен съответно на извършеното
деяние, както и за да има същото необходимия превъзпитателен, индивидуално – и
генерално превантивен ефект, неговият размер следва да бъде ориентиран между
минимума и средата, предвиден в чл.78а, ал.1 НК. Определен по този начин,
размерът на наказанието би се отличавал с необходимата строгост, като
едновременно ефикасно обслужва неговите цели и е справедлив. Освен това и
предвид естеството на извършеното деяние и неговия престъпен резултат съдът намира,
че е наложително, на основание чл.78а ал.4 НК на подсъдимия да бъде наложено и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Същевременно,
размерът на административното наказание лишаване от право да управлява МПС
следва да отговаря на сериозността на случая и на причинения престъпен резултат,
за да даде възможност на подсъдимия да преосмисли своето поведение като водач
на МПС занапред.
При
съобразяване на горните обстоятелства и в съответствие с принципа на
индивидуализация на наказанието, съдът намира, че подсъдимия Б.В.К., следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, камо му бъде наложено административно наказание на основание чл.305,
ал.5 от НПК, вр. чл.78а от НК, вр.
чл.2, ал.2 от НК, а именно глоба в полза на държавата в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. Като на основание чл.343г, вр. чл.343, вр. чл.37, ал.1, т.7, вр. чл.78,
ал.4 от НК лишава подсъдимия Б.К. от право да управлява МПС за срок от една
година, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на подсъдимия Б.П., с оглед изложените
аргументи, същият следва да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1 от НК.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимия Б.К., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ***
деловодни разноски в размер на 293.97 лева, както и по сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни
разноски в размер на 2012.91 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: