О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение № 373/17.11.2006 година по ЧНД № 388/2006 година на Кърджалийския окръжен съд мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на ВЕНЦИСЛАВ ТОДОРОВ МИТКОВ от гр. Кърджали, с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 132/2006 г. по описа на областна дирекция „Полиция” – Кърджали. ОПРЕДЕЛЯ срок от два месеца от влизане в сила на определението, в който ново искане от обвиняемия или негов защитник за изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража” в по-лека, е недопустимо. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд – Пловдив в тридневен срок от днес. В случая на частна жалба или частен протест, насрочва делото за разглеждане пред Пловдивския апелативен съд в о.с.з. на 28.12.2006 г. от 10.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ: по ЧНД № 428/2006 г.
Производството е по реда на чл.65, ал.1 и следващите от НПК. Постъпило е искане от адвокат Митко Христозов, в качеството му на защитник на Венцислав Тодоров Митков – обвиняем по досъдебно производство № 132/2006 г. по описа на областна дирекция „Полиция” - Кърджали, за изменение на взетата спрямо последния мярка за неотклонение “задържане под стража” в по-лека такава. Твърди се в жалбата, че при първоначалното вземане на мярка за неотклонение спрямо Венцислав Митков пред съда не били представени доказателства, имащи отношение към здравословното състояние на същия. През месец февруари обвиняемият развил левостранен пневмоторакс, при което се наложила и хирургична интервенция. Поддържа се в жалбата, че това заболяване изисквало както подходящ оздравителен процес при специфични условия, така и недопускане на рецидив на заболяването с оглед предотвратяване на нова хирургична интервенция. Безспорно ареста не бил най – подходящото място за пребиваване на обвиняемия. Съществувала реална опасност така констатираното заболяване да обструктира и да доведе до рецидив. На следващо място с обвиняемия били извършени процесуални действия, същият бил дал показания по делото и с него не се налагало извършването на допълнителни процесуално – следствени действия. Моли съда да измени мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо Венцислав Тодоров Митков, в друга по – лека такава, съответстваща на здравословното му състояние. В съдебно заседание защитникът и обвиняемият Митков поддържат молбата за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че мярката за неотклонение “задържане под стража” е взета законосъобразно и че не са налице основания за изменението й в по-лека такава. Моли съда да потвърди така взетата по отношение на Венцислав Тодоров Митков мярка за неотклонение “задържане под стража”. Съдът, като прецени всички обстоятелства свързани със законността на задържането и данните по делото, по повод и във връзка с направените искания, прие за установено следното: Видно от приложеното досъдебно производство № 132/2006 г. по описа на областна дирекция „Полиция” - Кърджали, с постановление за привличане на обвиняем от 16.11.2006 г., Венцислав Тодоров Митков е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. С определение № 373 от 17.11.2006 г. по ЧНД № 388/2006 година Кърджалийският окръжен съд, по реда на чл.64 от НПК, е взел по отношение на Венцислав Тодоров Митков от гр.Кърджали мярка за неотклонение “задържане под стража” по досъдебно производство № 132/2006 г. по описа на областна дирекция „Полиция” - Кърджали. От материалите по делото е видно, че мярката за неотклонение по отношение на Венцислав Тодоров Митков е взета за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, което по своя характер е тежко умишлено и за него законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. По делото са налице и достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че Митков е осъществил деянието. В тази насока е протокол за претърсване и изземване от домът на Венцислав Тодоров Митков от 15.11.2006 г. Във връзка с гореизложеното, при преценката на законността на задържането към настоящия момент, съдът намира, че не са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на взетата мярка за неотклонение в по – лека такава, респективно които да правят взетата мярка незаконосъобразна или прекомерна. По делото липсват както нови данни, които да променят извода за участие на обвиняемия в извършването на деянието, предмет на обвинението, така и такива, които да сочат на отпадане опасността той да се укрие или да извърши престъпление. Що се касае до представената в настоящото производство епикриза, то същата установява единствено, че преди десет месеца – на 08.02.2006 г. обвиняемият Митков е постъпил на лечение в болница и е бил изписан клинично здрав на 15.02.2006 г. Същата по никакъв начин не установява наличие на здравословно състояние у обвиняемия, обуславящо изменение на мярката за неотклонение в по – лека такава. Следва да се отбележи също така, че от представените и приети в настоящото производство доказателства – заверени копия от регистъра за извършени медицински прегледи на задържания Венцислав Тодоров Митков се установява, че за месец декември на последния са му били извършени два прегледа – на 01.12.2006 г. и на 08.12.2006 г., при които не са констатирани оплаквания. Разбира се няма пречка, при наличие на оплаквания, в досъдебното производство да се назначи съответна медицинска експертиза относно здравословното състояние на обвиняемия. Пред вид изложеното, съдът намира, че мярката за неотклонение “задържане под стража” е тази, която може да постигне целите съобразно чл.57 от НПК, като се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, поради което и продължаването й не е самоцелно, а се обосновава с наличието на законовите предпоставки за това. Съдът намира, че на основание чл.65, ал.6 от НПК следва да се определи срок от два месеца от влизане в сила на определението, в който ново искане от обвиняемия или негов защитник за изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража” в по-лека, е недопустимо. Ето защо съдът намира, че следва да бъде потвърдена взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение “задържане под стража”. Водим от изложеното и на основание чл.65, ал.4 и ал.6 от НПК, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|