№ 4941
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20211110162365
по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„Т.В.“ ЕАД срещу ответника Т. К. ИВ - Т, за признаване установено
съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.08.2021 г., срещу която длъжникът е
възразил в срок.
Производството е образувано по искова молба на „Т.В.“ ЕАД срещу
ответника Т. К. ИВ - Т,, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 299,52 лева, представляваща ½
от стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
31.07.2016 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 383,99 лв., представляваща ½ от
стойността на обезщетение за забава за периода от 01.08.2016 г. до 03.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.08.2021 г. по ч.гр.д. 3700/2020 г.
В исковата молба се твърди, че за процесния период ответникът дължи
сумата от 2 299,52 лв., представляваща ½ от стойността на незаплатени суми
за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация в жилище с адрес гр. В, ж.к. „Д“ № 13, вх. 3, ап. ***.
Претендира и лихва за забава. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
1
който предявените искове се оспорват. Ответникът релевира възражение за
изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока.
Оспорва наличието на облигационни отношения. Оспорва и акцесорната
претенция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следните факти: че сградата
в която се намира топлоснабденият имот е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно жилище с
адрес гр. В, ж.к. „Д“ № 13, вх. 3, ап. ***, е бил топлофициран, че за периода
31.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ищцовото дружество е доставило в имота
топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба ; че
½ от стойността на доставената ТЕ възлиза на сумата от 2 299,52 лева; както и
че ½ от стойността на евентуално дължимата се лихва за периода от
01.08.2016 г. до 03.12.2019 г. възлиза на сумата от 383,99 лв
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3700/2020 г.
по описа на СРС, 148 състав, се установява, че по депозирано на 16.12.2019 г.
от ищцовото дружество заявление против ответника, е издадена на 13.08.2021
г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 2
299,52 лева, представляваща ½ от стойността на консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г., доставена в
жилище с адрес гр. В, ж.к. „Д“ № 13, вх. 3, ап. ***, и сумата от 383,99 лв.,
представляваща ½ от стойността на обезщетение за забава за периода от
01.08.2016 г. до 03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане, както
и сумата от 53,67 лева, представляваща разноски в производството за
държавна такса, и сумата от 41 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 21.09.2021 г., като
на 28.09.2021 г. е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което съдът
е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в
едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на указанията е
депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Т.В." ЕАД на потребители в гр. В, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния
период.
От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти, се установява, че на
28.04.1988 г. Красимир Костов Иванчев и Т. К. ИВ са придобили
собствеността върху апартамент № ***, находящ се в гр. В, жк
„Лютибродски“, блок 13, вх. 3, на 8-ми етаж. Доколкото не е уговорено друго,
то всеки от приобретателите е придобил по ½ ид.ч от описания имот.
От справка от СГКК – гр. В се установява, че посоченият имот е с
2
актуален административен адрес гр. В, жк „Д“, блок 13, вх. 3, на 8-ми етаж.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви
от ответника, в която е отразено, че към 03.12.2019 г. дължи главница в
размер на 2299,52 лева за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г. и лихва за
забава в размер на 383,99 лева.
С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е представил договор за
послужване на описания в исковата молба, по който договор ответницата е
собственик-заемател.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно
съединени установителни искове с правна квалификация вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се
намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа;
2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при
общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди;
3. че общите условия на ищеца за влезли в сила;
4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия
до процесния недвижим имот;
5. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника
за отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация;
6. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия
през исковия период.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че
предявеният иск е частично основателен.
На първо място, за основателността на иска се изисква лицето да е
собственик на имота или да е носител на ограничено вещно право на ползване
върху същия.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства,
се налага изводът, че ответникът Т. К. ИВ - Т се легитимира като собственик
на 1/2 ид. част от имота през процесния период.
Всеки от съсобствениците отговаря за задълженията на имота съобразно
притежаваната от него квота в съсобствеността, поради което ответникът
Иванчева - Т отговаря за 1/2 от задълженията на имота.
3
Несъмнено същата е имала качеството потребител, респ. клиент на
топлинна енергия през процесния период.
Потребител на топлинна енергия до отмяната на § 1, т. 42, ДР на
ЗЕ /юли 2012 г./ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /§ 1,
т. 42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бр. 18/2005 г./ или по силата и на
облигационно основание /§ 1, т. 42 от ЗЕ, действаща до отмяната на
разпоредбата/.
През процесния период приложение намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ.
Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т-В" ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. В, които се изготвят от "Т- В" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото
не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на
разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството
на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно
се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие.
С оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на 1/2 ид. част
от топлоснабдения имот за процесния период – от 31.07.2016 г. до 30.06.2019
г., ответникът Иванчева-Т е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането
4
на 1/2 от нейната стойност за посочения период. Възражението, заявено в
отговора на исковата молба, че не се установява по делото ответникът да е в
облигационно правоотношение с ищеца е неоснователно, а възражението, че
не е ползвал имота е неотносимо.
Ответната страна не доказва, че други лица са вещни ползватели на
топлоснабдения имот, нито доказва да е сключен договор въз основа на
декларация-заявление между ищцовото дружество и такова трето лице.
Останалите предпоставки за основателност на предявения иск са
доказани в производството, като от писмените доказателства и с оглед на
отделените като безспорни факти и обстоятелства е установено, че
процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
Ответникът признава, че за исковия период от 31.07.201 г. до 30.06.2019
г. ½ от стойността на топлоенергията, доставена до имота, е в размер на
2299,52 лева.
Възражението на ответника чрез процесуалния му представител за
изтекла погасителна давност за всички суми, претендирани за периода от
преди три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, е основателно – вземането по първата фактура от
исковия период, издадена на 31.07.2016 г. и с падеж на 31.08.2016 г. е
погасено по давност. По давност са погасени и вземанията по фактурите,
издадени на 31.08.2016 г., 30.09.2016 г. и на 31.10.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията към ищеца за заплащане на стойността на доставената
топлоенергия. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, е прието, че "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД са тези, които се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно няма
съмнение, че плащанията към ищцовото дружество за топлинна енергия са
периодични плащания и се погасяват с кратката 3-годишна давност.
Съгласно ОУ, сумите се отчитат прогнозно ежемесечно във фактури,
които съгласно чл. 32 от ОУ подлежат на плащане в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. крайният падеж на фактурата е
30-ят ден след последния ден на отчетния период. Фактура от 31.10.2016 г., по
която се претендира плащане, е с падеж съгласно справката от ищеца
30.11.2016 г., който е изчислен съгласно чл. 32 от ОУ.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, т. е. от падежа. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано на 16.12.2019 г., т. е. 3-годишната
давност за сумата по тази фактура, както и за предшестващите я, е била
изтекла.
5
Предявяването на иска спира течението на давността. При предявен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая на
16.12.2019 г., поради което погасени по давност се явяват претендираните
вземания по първите четири фактури от справката с падежни дати до
16.12.2016 г. и за сумите общо: 90,63 лева – главница и 28,40 лева – лихва за
забава, защото изискуемостта им е настъпила преди повече от три години
преди датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.12.2019 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Останалите претендирани от ищеца суми за отоплителните
едномесечни периоди от 01.11.2016 г. до 30.06.2019 г. не са погасени по
давност.
Искът за главница е основателен за 2208,89 лева, като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 2299,52 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 16.12.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи
възникването на главен дълг и момента, в който е настъпила неговата
изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ,
при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия,
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до деня на постъпването на дължимата сума по сметката или в
касите на продавача.
Лихвата за забава се претендира в размер от 383,99 лева за периода от
31.08.2016 г. до 03.12.2019 г. Този размер се признава и от ответната страна
като правилно изчислен.
След като вземанията за главница по първите четири фактури са
погасени по давност, то погасен по давност е и искът за лихва за забава,
начислена върху тези суми, като съгласно квотата на ответника в
собствеността недължимата лихва за забава в размер на 28,40 лева.
Искът за лихва за забава е основателен за сумата от 359,99 лева, като
същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 383,99 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страните.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част на
исковете.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в
6
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в
размер на 53,67 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 41
лева, от които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 89,94 лева съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира
присъждане на сторените разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. От доказателствата по делото се установява да са сторени
такива за държавна такса в размер на 88,31 лева. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева. Разноските
на ищеца са в общ размер на 188,31 лева, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски за исковото производство разноски в общ размер
на 178,89 лева съразмерно с уважената част на исковете.
Ответникът претендира 430 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Претендира и заплащането в
полза на адв. И. А. Н. възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в исковото производство. Съобразно отхвърлената част от
претенциите на ответника следва да се присъдят 21,50 лева – разноски в
заповедното производство, а на адв. Н. – 20 лева – възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, че Т. К. ИВ - Т, ЕГН **********, ДЪЛЖИ на "Т – В" ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В, ул. "М.Г." № 9,
представлявано от изпълнителния директор Р.ИВ.М., следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от
2208,89 лева, представляваща 1/2 от стойността на потребена и незаплатена в
жилище с адрес гр. В, ж.к. „Д“ № 13, вх. 3, ап. ***, топлинна енергия за
периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 16.12.2019 г. до
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 359,99 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016 г.
до 30.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 13.08.2021 г. по ч.гр.д. 3700/2020 г. по описа на СРС, 148 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ за разликата над присъдената сума от 2208,89 лева до пълния
предявен размер от 2299,52 лева и за периода от 31.07.2016 г. до 31.10.2016 г.
и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума
от 359,99 до пълния предявен размер от 383,99 лева и за периода от
31.08.2016 г. до 30.12.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Т. К. ИВ - Т, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на "Т – В" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
7
адрес на управление: гр. В, ул. "М.Г." № 9, представлявано от изпълнителния
директор Р.ИВ.М., сумата от 178,89 лева - разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от
89,94 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3700/2020 г.
по описа на СРС, 148 състав, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "Т – В" ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. В, ул. "М.Г." № 9, представлявано от
изпълнителния директор Р.ИВ.М., ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. ИВ - Т, ЕГН
**********, сумата от 21,50 лева - разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 3700/2020 г. по описа на СРС, 148 състав, съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв "Т – В"
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В, ул. "М.Г." №
9, представлявано от изпълнителния директор Р.ИВ.М., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат И. А. Н., сумата от 20 лева – възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ответника в настоящото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8