№ 156
Гр.Дулово,05.10.2018
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Дуловският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При
участието на секретар – протоколиста В.И. и в присъствието на прокурора
…………………… , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело 273/2018
година по описа на ДРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано с искова
молба по реда на чл.124 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗС.
Ищцата С.М. ***, чрез процесуалния
си представител адв.С. от СсАК моли съда да постанови решение с което да
признае за установено по отношение на ответниците , че е собственица по
наследство и давностно владение на следния имот:
-Застроено дворно място с площ от
1925 /хиляда деветстотин двадесет и пет/ кв.м. в което имота участва с 1805
/хиляда осемстотин и пет/ кв.м., за което по ПУП на с.Я.одобрен със заповед
№2840/03.06.1972 година е отреден УПИ ***/*********/ ведно с построените в него ******* сграда със
застроена площ от 110 /сто и десет/ кв.м. с **** на площ от 23 /двадесет и три кв.м.
и ******* със
застроена площ от72 /седемдесет и два/ кв.м. при граници: улица; улица; УПИ***; зелена
площ- стадион и УПИ ***
В съдебно
заседание поиска произнасяне по реда на чл.237 от ГПК с решение поради
признание на иска от страна на ответниците.
Ответниците Е.М.Ф. и Т.М.О.,
надлежно уведомена по реда на чл.131 от ГПК не депозираха становище по делото,
но се явиха в съдебно заседание и заявиха че признават иска заведен от сестра
им, тъй като тя е живяла през последните двадесет години от живота на
родителите и в този дом , грижила се е за тях и го е поддържала до датата на
завеждане на иска. Нямат никакви претенции спрямо нея. Заявиха, че и
отсъстващата им сестра е заявила пред тях, че няма претенции за бащината им
къща.
Ответницата Е.М.Р. надлежно
уведомена по реда на чл.131 от ГПК не представи отговор в едномесечния срок,
редовно призована не се яви в съдебно заседание и не депозира становище по
делото.
Съдът след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Налице е едно признание на иска от
страна на по-голама част от ответниците по отношение на право ,което не
противоречи на закона и добрите нрави и се признава право с което страната може
да се разпорежда. От това следва, че са налице всички предпоставки за
произнасяне на съда по реда на чл.237 от ГПК, ако в съдебно заседание се беше
явила и другата ответница.
Към делото е представена скица
№65/07.02.2018 година от техническа служба при Общ.Д.от която е видно, че
процесния имот №***е записан в разписната книга за с.Я.на наследниците на
М. Р.С.. От представеното удостоверение №1214/09.02.2018 година на Общ.Д.е
видно, че в имота има построени:*******. Те са построени през 1976 година и
на основание параграф 16 от преходните разпоредби на ЗУТ построените сгради са
търпими и не се премахват. От представеното удостоверение за наследници
№25/02.02.2018 година е видно, че М. Р.С.е починал на ***година и е оставил
като наследници четири дъщери- Е., С., Т. и Е. и съпруга Ф.. Съпругата Ф. Ш.С.почива
на ***година и остава като наследници четирите си дъщери от съпруга си М..
Според ответниците Е. и С. и свидетелката Г.А.ищцата С.М. живее в този дом от
рождението си, а през 1976 година заедно със съпруга си ,който заживява в този
дом като поканен зет събарят старите сгради построени от родителите и
построяват настоящите. Никой не им оспорва владението и правото на собственост,
което продължава от тази дата до настоящия момент. Нямат претенции да се ползва
от срока на владение от техните родители защото
до смъртта им тя се е грижила за тях и е поддържала целия имот.
От събраните към делото гласни
доказателства явства ,че владението на имота от страна на ищца е било явно и
необезпокоявано от никого през последните тридесет години, т.е. тя го е владяла повече от 10 години като свой.Всички
ответници са се съгласявали и знаели ,че тези имоти са на ищцата и никой от тях
не е предявил претенции, напротив две от явилите се ответници признават това и
право, а третата ответница никога не е оспорила правото и на собственост.
Съгласно текста на чл.79,ал.1 от ЗС правото на собственост над недвижим имот се
придобива, чрез непрекъснато владение в повече от десет години, от което следва
,че иска се явява основателен и доказан.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Дуловския районен съд
Р Е
Ш И :
Признава за
установено по
отношение на Е.М. *** с ЕГН **********, Т.М.О. от с.В.с ЕГН ********** и Е.М.Р.
*** с ЕГН **********, че собственик по
давностно владение върху
-Застроено дворно място с площ от
1925 /хиляда деветстотин двадесет и пет/ кв.м. в което имота участва с 1805
/хиляда осемстотин и пет/ кв.м., за което по ПУП на с.Я.одобрен със заповед
№2840/03.06.1972 година е отреден УПИ ***/****/ в квартал 21 /двадесет и първи/
ведно с построените в него ***** със застроена площ от 110 /сто и
десет/ кв.м. с **** на площ от 23 /двадесет и три кв.м. и ******* със
застроена площ от72 /седемдесет и два/ кв.м. при граници: улица; улица; УПИ***; зелена
площ- стадион и УПИ ***
е С.М. *** с
ЕГН**********.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му пред Силистренския окръжен съд.
Районен съдия: