РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Добрич, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230101513 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на предявения
от В. И. С. с ЕГН ********** от с. Р., общ. П. Т.област В. Т. чрез адвокат П.П.
от Адвокатска колегия - В. Т. срещу А. А. И. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.
„**** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за
сумата в размер на 6 846 лв. /шест хиляди осемстотин четиридесет и шест
лева/, равностойност на сумата от 3 500 евро, дължима на отпаднало
състояние – развален договор за покупко-продажба на лек марка „***“, модел
**** Д“ с рег. № **** АК, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
По така предявената искова молба първоначално е било образувано гр.
дело № 618/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С протоколно
определение № 668/09.04.2021 г., на осн. чл. 118, във вр. с чл. 119, ал. 4, във
вр. с чл. 105 от ГПК, съдът е прекратил производството по посоченото дело,
поради направеното от страна на ответника възражение за неподсъдност на
спора, и е изпратил делото за разглеждането му по подсъдност от Добричкия
районен съд като е образувано настоящото дело.
1
Според изложеното в исковата молба на 15.01.2018г., страните са
сключили договор за покупко-продажба на МПС лек автомобил марка **** с
рег. №****, с рама № *****, с двигател № *****. Уговорената продажна цена
е била в размер на 6 900 €, платими 3 500 € в деня на сключване на договора, а
остатъка от 3 400 € е следвало да се заплатят до 22.01.2019г. Ищецът е
поискал да се явят пред нотариус и договора да бъде заверен и представен
пред органите на КАТ за смяна на собственика. След като ответникът не се е
явил същият развалил договора, като е завел гр. дело 430/2020г. по описа на
ВТРС. С решение по посоченото дело е признато за установено отношенията
между страните, че А. А. И. е собственик на процесния автомобил, като В. И.
СТ. е осъден да предаде владението върху процесния автомобил. Ищецът
претендира връщане на заплатената цена от 3 500 €, която е недължимо
платена по един развален договор. Предвид изложеното ищецът настоява за
уважаване на претенцията му за посочения размер.
Както бе посочено по-горе ответникът в срока за отговор е възразил,
срещу основателността и допустимостта на исковата претенция. Със същия
отговор е направено възражение за прихващане на исковата претенция със
сумата от 16 204.00 лв. Подробно ответникът е описал по основание и размер
претенцията, като е заявил искане, след установяване на нейната
основателност, съдът да постанови възражение за прихващане, като бъде
прихваната претенцията на ищеца с тази на ответника.
Не се спори между страните наличието на сключен договор за покупко-
продажба на 15.01.2018г., с предмет процесния автомобил, установено е, че
договорът е развален като развалянето е осъществено с представяне на искова
молба по реда на чл. 108 от ЗС, в която се съдържа изявление за разваляне на
договора. ВТРС е уважил предявения иск, като е постановил владението
върху автомобила да бъде предадено на собственика А. А. И.
Ответникът, чрез упълномощения адвокат А.П. от АК – гр. Добрич, е
депозирал отговор на исковата молба, според който предявеният иск е
недопустим и неоснователен. А. А. И. сочи, че между страните е налице
влязло в сила съдебно решение на Районен съд В. Т.;о сила на което е
признато за установено, че ответникът е собственик на процесния лек
автомобил, като на 11.03.2021 г. автомобилът е бил предаден от ЧСИ на И..
Ответникът настоява, че заплатената от ищеца сума от 3 500 евро, като част
2
от покупната цена на автомобила е получена от него на валидно правно
основание и няма причина за нейното връщане на С..
И. заявява възражение за прихващане на процесната сума със своето
вземане за сумата от 16 204 лв., от която: 5 700 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствения му автомобил за
времето от 22.01.2018 г. до 11.03.2021 г.; 7 684 лв., която сума представлява
необходимите средства, които ответникът следва да заплати, за да бъде
ремонтиран процесния автомобил, с оглед отстраняване на нанесените от
ищеца повреди върху автомобила; 2 820 лв., представляваща размера на
извършените от ответника разходи по повод на предприетите от него
действия по връщане на автомобила в негово владение.
Както бе посочено по-горе ответникът в срока за отговор е възразил,
срещу основателността и допустимостта на исковата претенция. Със същия
отговор е направено възражение за прихващане на исковата претенция със
сумата от 16 204 лв.
Подробно ответникът е описал по основание и размер претенцията, като
е заявил искане, след установяване на нейната основателност, съдът да
постанови възражение за прихващане, като бъде прихваната претенцията на
ищеца с тази на ответника.
Не се спори между страните наличието на сключен договор за покупко-
продажба на 15.01.2018г., с предмет процесния автомобил, установено е, че
договорът е развален като развалянето е осъществено с представяне на искова
молба по реда на чл. 108 от ЗС, в която се съдържа изявление за разваляне на
договора. ВТРС е уважил предявения иск, като е постановил владението
върху автомобила да бъде предадено на собственика А. А. И. Както бе
посочено по-горе, ответникът е заявил възражение за прихващане като
твърди, че е претърпял вреди във връзка с претърпените разноски по повод
предприетите от него действия по връщане на автомобила в негово владение,
претендира обезщетение за лишаване от ползване за периода посочен по-горе.
В отговора е заявено и обезщетение за претърпени имуществени вреди,
равняващи се на стойността на извършени ремонтни действия по автомобила.
В днешно съдебно заседание ответникът разяснява, че всъщност не се касае за
претърпени имуществени вреди от извършени ремонтни дейности, а
претенцията за 7 684 лв., представлява средствата, които са необходими за
3
извършване на ремонтни дейности с оглед превеждане на автомобила във вид
годен за неговото използване по предназначение.
Ответникът, чрез упълномощения адвокат А.П. от АК – гр. Добрич, е
депозирал отговор на исковата молба, според който предявеният иск е
недопустим и неоснователен. А. А. И. сочи, че между страните е налице
влязло в сила съдебно решение п/25.02.2021 г. на Районен съд В. Т. по сила на
което е признато за установено, че ответникът е собственик на процесния лек
автомобил, като на 11.03.2021 г. автомобилът е бил предаден от ЧСИ на И.
Ответникът настоява, че заплатената от ищеца сума от 3 500 евро, като
част от покупната цена на автомобила е получена от него на валидно правно
основание и няма причина за нейното връщане на С.
И. заявява възражение за прихващане на процесната сума със своето
вземане за сумата от 16 204 лв., от която:
5 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствения му автомобил за времето от 22.01.2018 г. до 11.03.2021 г.;
7 684 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ответника
имуществени вреди от увреждането на процесния автомобил от страна на
ищеца и които вреди се равняват на стойността на извършените ремонти
дейности по автомобила;
2 820 лв., представляваща размера на извършените от ответника
разходи по повод на предприетите от него действия по връщане на
автомобила в негово владение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по
писмени и гласни доказателства, включително и от материалите на
изисканите и приложени към настоящото дело: Гр. дело № 430/2020 г. по
описа на Великотърновския районен съд; Ч. гр. дело № 45/2020 г. по описа на
Добричкия районен съд; Гр. дело № 618/2021 г. по описа на Районен съд – В.
Т.; Изпълнително дело № 20208090400693 по описа на ЧСИ с рег. № 809, с
район на действие при Окръжен съд Велико Търново.
Безспорно е установено, че на 15.01.2018 г. между А. А. И., от една
страна като продавач, и В. И. С., от друга страна като купувач, е сключен
4
„Договор за покупко-продажба“ с предмет МПС, лек автомобил марка „***“ с
рег. № ****. Уговорената продажна цена е била в размер на 6 900 €, платими
3 500 € в деня на сключване на договора, а остатъкът от 3 400 € е следвало да
се заплатят до 22.01.2018 г.
Съгласно чл. 144 ЗДвП е установена форма за сключване на сделки за
прехвърляне собственост върху МПС: писмена форма за тези, които нямат
регистрация и писмена форма с нотариална заверка на подписите за МПС,
които имат към датата на сделката извършена регистрация, като в случая се
касае за МПС с регистрация. В този смисъл прехвърлянето на собствеността
трябва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
След като при сключването на процесния договор не е спазено това
изискване, то същият има характера на предварителен договор, съдържащ
уговорки за съществените условия на окончателният договор и подготвя
неговото сключване. Спазена е изискуемата от закона писмена форма, тъй
като за сключването на окончателния договор е необходима нотариално
заверена форма, постигнато е съгласие по всички съществени елементи на
окончателен договор – индивидуализиран е предметът на договора, посочена
е цената. Срокът уговорен в договора е в удобен за страните ден.
Представения по делото предварителен договор за покупко-продажба
на МПС създава само облигационни отношения, задължения за страните да
сключат окончателен договор, съгласно уговорените с предварителния
договор съществени елементи на окончателния. Предварителния договор за
покупко-продажба не прехвърля правото на собственост върху автомобила,
чието закупуване е уговорено.
Същевременно ищецът е заплатил сумата от 3 500 евро, като в
патримониума на ответника са постъпили имуществени права, поради което и
същият се е обогатил. Поради това, че с предварителния договор не се
прехвърлят вещни права то и в патримониума на ищеца не е преминала
собствеността върху лекия автомобил, с което ищецът се ощетява. Не се
спори между страните, че на същата дата – 15.01.2018 г. ищецът получил
владението върху автомобила.
Във вид на заверен препис в кориците на гр. дело № 430/2020 г. по
описа на ВТРС са приложени: Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 17.04.2018 г. на Районна прокуратура – Добрич по
5
преписка с вх. № 394/2018 г., и Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 09.10.2018 г. на Районна прокуратура – Велико
Търново по преписка с вх. № 1551/2018 г. Приетото е от компетентните
органи, че не са налице данни за извършено от В. И.С. спрямо А. А. И.
престъпление от общ характер по отношение на процесния автомобил.
Посочено е и от двете Районни прокуратури, че спорът между страните
следва да се реши по гражданско-правен ред.
Установено е по делото, че с решение № 260119/20.08.2020 г. по гр.
дело № 430/2020 г. Великотърновският районен съд е признал за установено
по отношение на В. И. С., че А.. А. И. е собственик на лек автомобил марка
„***“, модел ***“ с рег. № ***, с рама № ****, с двигател № ****, с цвят – с.-
к. м., като съдът е осъдил С. да предаде на осн. чл. 108 от ЗС на И. владението
върху гореописания автомобил. Така постановеното решение е влязло в сила
на 17.09.2020 г. /съгласно разпореждане № 260655 от 23.09.2020 г. на Районен
съд – Велико Търново по ч. 406, ал. 1 във вр. с чл. 404 от ГПК за издаване на
изпълнителен лист/.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20208090400693 по описа на ЧСИ с рег. № 809, с район на действие
при Окръжен съд Велико Търново. Същото е прекратено с предаването на
автомобила от страна на роднина на ищеца на ответника в присъствието на
ЧСИ, което е осъществено на 11.03.2021 г.
В облигационната теория се различават два основни типа
неоснователно обогатяване или кондикции – престационна /уредена в чл. 55
от ЗЗД/ и непрестационна /уредена в чл. 59 от ЗЗД/. Предявения в това
производство иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 55 от ЗЗД.
Елементите на този престационен тип са няколко. На първо място едно лице е
престирало и с това то е станало по-бедно, докато лицето, на което е
престирало е станало по-богато. Под престация се разбира съзнателно и
целенасочено увеличаване на чуждо имущество. Лицето съзнателно и по своя
собствена воля е осъществило съответната престация. С това то е целяло да
изпълни свое задължение към друго лице. На следващо място, престирането
трябва да е станало за сметка на имуществена придобивка от обогатилия се.
Следващ елемент е свързан с това обогатилият се да е получил нещо. Той
трябва да се е обогатил чрез престирането – неговото имуществено
6
положение да се е подобрило. Предмет на полученото може да бъде всяка
имуществена облага – вкл. и парична сума. За престирането трябва да няма
правно основание, т.е. няма оправдателна, основателна причина. На последно
място престиращият не трябва да знае, че няма задължение.
Характерно за първата кондикция, уредена от разпоредбата на чл. 55 от
ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото
разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е
моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия
не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или, както е
определено в ППВС №1, 1979 г.: „ при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго“. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице
получава нещо, без да има основание за това, като не се очаква то да възникне
впоследствие, поради което липсва и основание за задържане на полученото.
На първо място, основание липсва, когато получаването е въз основа на
нищожен акт. Получаване без основание е налице и в случаите на частична
нищожност, когато полученото е въз основа на отделна нищожна клауза, тъй
като тя е основанието, с оглед на което е получена сумата и нищожността й
означава липса на основание. Първоначална липса на основание ще е налице
и при незавършен фактически състав. Тук се обхващат и случаите, когато е
съществувало основание, но към момента на даването то е вече отпаднало:
договорът е развален, унищожен; задължението е било изпълнено изцяло от
един от солидарните длъжници, след което друг солидарен съдлъжник
изпълнява на кредитора същото задължение; дългът е платен от поръчител, а
след това кредиторът получава плащане и от длъжника; кредиторът е
прехвърлил вземането си на друг кредитор и въпреки че е бил уведомен,
длъжникът изпълнява на стария кредитор.
В тези случаи липсва валидно съществуващо задължение, което
даването цели да погаси. Когато длъжникът изпълнява повече от дължимото,
съществува валидно задължение, което да бъде погасено, но сумата, която
надхвърля размера на дълга, е получена от кредитора без основание и
подлежи на кондициране.
От изложените в исковата молба твърдения е отправено до съда искане
7
се налага извода, че правната квалификация на ищцовото вземане е по реда на
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗС, в този смисъл съдът не приема, а и не е обвързан
от правната квалификация дадена от ищеца – чл. 59 от ЗЗД. В случая се касае
до вземане на отпаднало основание породено по повод даване на насрещна
престация по развален договор.
Предявен е иск, който черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 88 от ЗЗД, според която развалянето има обратно действие, т.е. всяка една
страна дължи връщане на това, което е получила по разваления договор. Като
правна последица от това разваляне ищецът претендира връщане на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД на всичко,
което е дал в изпълнение на разваления договор, като дадено на отпаднало
основание.
В настоящия случай е безспорно установено, че на 15.01.2018 г., по
повод на сключения между страните предварителен договор за покупко-
продажба на МПС, марка „****“, модел **** В. И. С. е заплатил на А. А. И.
сумата от 3 500 евро, представляваща част от уговорената цена от общо 6 900
евро. Страните не са успели за сключат окончателен договор, като
предварителният такъв е бил развален с изричното изявление на продавача по
договора, обективирано в исковата молба, инициирала производството по гр.
дело № 430/2020 г. по описа на РС - Велико Търново, препис от която С. е
получил на 02.03.2020 г. /л. 31-ви от посоченото дело/.
Според обвързващата съдебна практика – т. 1 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това
то е отпаднало с обратна сила. Тази хипотеза намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Цитираната разпоредба гласи, че който е получил нещо с оглед на
отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическият състав на
задължението за връщане на даденото въз основа на отпаднало основание
включва следните елементи, които трябва да са кумулативно проявени –
разместване на имуществени блага от един патримониум в друг;
разместването на благата да е извършено с оглед реализиране в бъдеще на
8
определена цел, която и двете страни – престиралият и получилият
имущественото благо – искат да постигнат и целта да се е осъществила, но
впоследствие основанието да е отпаднало с обратна сила, като освен това е
необходимо причината да не се реализира търсената от страните цел да не се
корени в поведението на страната, дала имущественото благо.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията
на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита
ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника,
целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е
валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл.
55, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от
въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД при отпадане на основанието
- ищецът следва да въведе като твърдение и докаже плащането, като е
допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на
получаването на престацията от ответника, както и за фактите и
обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а
ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.
В случая е безспорно установено, че ищецът е доказал настъпването на
всички факти, обуславящи основателността на неговата претенция.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 6 846 лв. /шест хиляди
осемстотин четиридесет и шест лева/, равностойност на сумата от 3 500 евро,
дължима на отпаднало състояние – развален договор за покупко-продажба на
лек автомобил лек автомобил марка „***“, модел ***“ с рег. №****, е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. В полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Съобразно изхода по предявения иск следва да се разгледа заявеното от
ответника възражение за прихващане.
9
При материално-правното прихващане, двете насрещни вземания
трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението
за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени.
Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е
допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Прието е в
решението, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент
вземането става ликвидно и безспорно.
По отношение възражението за прихващане, заявено от ответника в
срока за отговор, същото се урежда от разпоредбата на чл. 103 – чл. 105 от
ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че процесния договор е развален, в
случая това обстоятелство е безспорно установено, не се спори, че сумата от
3 500€ е получена от ответника. В тежест на ответника, да установи по
основание и по размер, заявеното възражение за прихващане, така както е
предявено по отделните пера: На първо място обезщетението за лишаване от
ползване, като бъде установено за процесния период на колко, същото
възлиза, равнявайки се по цени на свободния пазарен наем за наемане на
автомобил от същия вид категория за заявения период. За необходимостта от
извършване на ремонтни дейности на посочената стойност от ответника.
Следващото перо, претърпени разходи във връзка с извършени процесуални
действия по връщане на автомобила във владение на ответника. С оглед
разпределението на доказателствената тежест, искането за допускане на
назначаване на съдебно авто-техническа експертиза е допустимо и относимо,
искането за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза със задача за
установяване на средната пазарна наемна цена също е допустимо и относимо.
Съдът е указал на ответника, че следва да ангажира доказателства по
отношение твърдението му за претърпени разходи в размера сочен от него, а
именно: 5 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствения му автомобил за времето от 22.01.2018 г. до 11.03.2021 г.; 7 684
лв., която сума представлява необходимите средства, които ответникът следва
да заплати, за да бъде ремонтиран процесния автомобил, с оглед отстраняване
на нанесените от ищеца повреди върху автомобила; 2 820 лв., представляваща
размера на извършените от ответника разходи по повод на предприетите от
него действия по връщане на автомобила в негово владение.
10
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите, водени от ищеца: А. Ю. М. и Я. Р. Р., както и
тези посочени от ответника: Р. З. Ж. и В. Д. В.. Показанията на посочените
свидетели не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно
релевантните за спора обстоятелства: техническото състояние на автомобила
при неговото предаване във владение на ищеца на 15.01.2018 г. и състоянието
му при връщането му на ответника на 11.03.2021 г.
По делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза,
вещото лице по която инж. Н.Л. дава следното заключение: 1. Средния размер
на дневния наем за ползване на процесния автомобил „***“ с рег. № ***
възлиза на 4,73 лв., средния размер на месечния наем възлиза на 143,88 лв., а
средногодишния наем е 1 726,52 лв.
2. За периода 22.01.2018 г. до 11.03.2021 г. наемът за ползване на
процесния автомобил възлиза на 5 408,58 лв.
3. Заключението за вида на настъпилите повреди по процесния
автомобил, след оглед на автомобила и съобразно приложените писмени
докозателства (фактури и протокол от 12.03.2021 г.) са изложени в т.III.2 на
заключението. Най-общо те могат да се сведат до две категории – повреди
настъпили в периода от 15.01.2018 г. – 11.03.2021 г. и повреди в резултат на
експлоатацията на автомобила от закупуването му до 11.03.2021 г.(приех, че
след тази дата автомобила не е в експлоатация).
4. Остойностяването на вредите по фактури и по протокол, по пазарни
цени към момента на декларирането им, по цени за труд и материали, без
тези, чиито цени са неизвестни към настоящия момент, възлиза на 6 318 лв.
От заключението по втората експертиза извършена от същото вещо
лице е установено: 1. Вредите настъпили по моторното превозно средство в
таблицата от раздел III-ти на предходната експертиза не се установиха като
налични при проведеното тестване на автомобила на 16.02.2022 г., съответно
не се определи и стойността им.
2. Общата стойност на ремонтите на турбо, управление на
автоматичната климатична инсталация, дисплей навигация и навигационен
модул възлиза на 1 800 лв.
В съдебно заседание в.л. дава някои уточнения и разяснения във връзка
11
със своето заключение, според които биалетките като елемент от ходовата
част на автомобила се повреждат сравнително бързо, който почти при всеки
ремонт на ходовата част се подменя.
По отношение на твърдението на ответника, че предната лява врата на
автомобила е била ударена, в.л. сочи, че е налице едно леко изкривяване,
което в някакъв момент е възможно да е въздействано с щанга и по друг
начин, но е свързано с ползването на автомобила, вероятно вратата е останала
затворена или трудно се е отваряла и е подпомогнато чрез щанга или
отвертка, нещо е пъхано, в резултат на което на разстояние 1 см. от края на
вратата, има лека деформация.
В своето заключение експертът е разделил повредите на текущи и
такива свързани с експлоатацията на автомобила, като текущи са повредите,
които просто се случват ежедневно или неочаквано или сравнително бързо,
докато другите са свързани с експлоатация на автомобила, които се
натрупват с течение на десетки години, или на години в експлоатация,
преминати стотици хиляди километри: например турбо-компресорът не може
да се повреди, така както акумулатора на две-три години да се подменя с нов.
По отношение на преден ляв лагер, генератор 2-ра употреба, каре
кардан, в.л. няма колебания, че всички тези повреди не
се
случват за
кратко време. Сочи се, че DPF филтър за твърди частици е премахнат, но този
елемент много често е предмет на премахване, защото е скъп за подмяна и
същевременно се губи мощност от автомобила, следствие на това, че
представлява една пречка пред изгорелите газове да излязат в атмосферата.
По отношение на представеното допълнително заключение инж. Л.
докладва, че на 16.02.2022 г. процесният автомобил е тестван в оторизиран от
***“ сервиз „****“ ООД – Добрич. Автомобилът е включен в специализирана
измервателна апаратура, като са установени определени „грешки“ в
системите на автомобила.
Във връзка с поставения от ищеца въпрос дали уврежданията по колата,
за които претендира ответника, възможно ли е да са получени само за
периода от 15.01.2018г. до 11.03.2021 г., т.е. за три години и два месеца, като
се има предвид, че колата е предадена на ищеца на 317 184 км. Експертът
12
приема, че е напълно възможно уврежданията, които са настъпили за
последните три години се отнасят за акумулатора, предна и задна броня;
предната лява врата също, ремонта на спирачките, спирачките издържат
около 30 000 км. в добрия случай, тъй като процесният автомобил е с по-
големи динамични възможности, поради което след около 30 000/35 000 км.
преход, спирачките подлежат на подмяна, както дискове и накладки, основно
само накладки се подменят.
Не така стои въпроса по отношение на генератор за турбо-компресора,
който може да с повреди след 200 000 км. Или след 300 000 км.
Експлоатация; карданът е невъзможно да се износи за 17 000 км., колкото км.
е шофиран от ищеца.
Вещото лице докладва, че автомобилът понастоящем практически е в
същото състояние, в което е предаден от ищеца: турбо – компресорът и
карето на кардана не е ремонтирани, но автомобилът е в движение. Същото се
отнася и за катализатора на автомобил, след демонтирането на който
автомобилът повишава свята мощност.
Според инж. Лазаров позициите, които могат да са допустими за
повреди, които са настъпили по времето на ползване от ищеца са следните: от
първоначалното заключение – позиция № 1, акумулатор; позиция № 2,
ремонт-динамо; позиция № 3, предна броня; позиция № 4, задна броня;
позиция № 5, предни дискове и накладки; позиция № 6, задни дискове и
накладки; позиция № 16, топка скоростен лост е протрита и изхвърлена;
позиция № 20, биалетки; позиция № 21, амортисьори на преден капак;
динамо; навигация и ремонт на климатроника.
Според представеното допълнително заключение позиция № 1 DDE
възела управляващ подгревните свещи, под DDE в „***“ се разбира, така
нареченото ECU на всички автомобили (Electronic conrol unit), управляващия
блок на мотора, който е най-важният; позиция № 2 е сензор за акумулатора;
позиция № 3 датчик за заетостта на седалките - отворена верига; позиция № 4
SNZH – (control unit faultу), значи управляващ възел пропаднал; позиция № 6,
интегрирана система за отопление и климатизация; позиция № 7, късо
съединение във веригата на лампата; позиция № 8, комуникация със SМС, в
ляво нарушена.
Вещото лице сочи, че не може да отговори на въпроса с категоричност
13
дали констатираните повреди са били налице към датата на сключване на
предварителния договор, респ. предаване владението на автомобила на
ищеца.
По отношение на поставения въпрос дали констатираните увреждания
са получени с натрупване, с оглед на навъртаните километри към момента на
предаването на лекия автомобил или след това за периода от три години и два
месеца, експертът докладва, че към датата на продажбата, автомобилът не е
описан в какво състояние е бил, освен че е бил в движение, което е без
съмнение. От естеството на повредите, които се явяват, особено в първата
експертиза, в.л. приема, че се касае до повреди, които са свързани с
експлоатацията на автомобила, в момента когато започне да се експлоатира,
започва и да се натрупват. Тези повреди се натрупват между 50 000 и 150 000
км. експлоатация, като към 300 000 км. проявяването им е задължително.
С оглед наведените обстоятелства, очертаващи правната квалификация
на субективните права, предявени от ответника чрез възраженията за
прихващане, съдът счита, че са предявени три различни възражения, тъй като
се касае за три различни субективни материални права, от категорията на
притезателните, чиято съдебна защита се претендира. Възраженията са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване едно спрямо
друго, т. е. претендира се съдебна защита на всяко едно от тях.
По възражението за прихващане вземането на ищеца със сумата от
5 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ответника от
ползването на собствения му автомобил за времето от 22.01.2018 г. до
11.03.2021 г.:
Съгласно чл. 93 от ЗС всеки собственик има право да получава
добивите, които неговата вещ осигурява, като в това число се включват
плодове /включително и гражданските такива като наеми, ренти и пр./,
прираст на добитък и други такива. Искът, предмет на настоящото дело,
черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Същият е
основателен по следните съображения:
Според обвързващата съдебна практика – т. 12 от Постановление № 1
от 28.05.1979 г.на Пленума на ВС в случаите, в които законът постановява, че
известно лице носи отговорност по правилата на неоснователното
обогатяване, приложение намира разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, а не другите
14
хипотези на чл. 55 – 58 от ЗЗД. В съгласие с алинея първа от посочения текст,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен
искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде доказано наличието на следните
кумулативни предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие
на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на тези предпоставки.
За да възникване задължението за заплащане на обезщетение в общия
случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД не е необходима покана /такава включва
фактическия състав по чл.31, ал.2 от ЗС-ползване от съсобственик/.
Обезщетението по чл.59 ал.1 от ЗЗД се дължи от момента, от който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на същото има значение
само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава
и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за
това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си,
било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него. За успешното
реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване,
респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи
от ответника, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във
фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване
наема, който би плащал за нейното ползване. Следователно ползата, от която
е лишен собственика следва да се определи въз основа на месечния наем за
имота. В тази насока е решение № 283/18.11.2019 г. на Добричкия окръжен
съд по в.гр.дело №484 по описа за 2019 г.
От заключението на в.л. инж. Н.Л., което не е оспорено от страните и
като обективно и компетнетно изготвено е кредитирано от съда, средния
размер на дневния наем за ползване на процесния автомобил възлиза на 4,73
лв., а средния размер на месечния наем възлиза на 143,88 лв., респ.
15
средногодишния наем е 1 726,52 лв.
В случая предварителният договор за покупко-продажба от 15.01.2018
г. е развален с получаването на препис от исковата молба, с която от
настоящия ответник срещу настоящия ищец е предявен иск по чл. 108 от ЗС
/образувано е гр. дело № 430/2020 г. по описа на РС Велико Търново/, а
именно: 02.03.2020 г. До тази дата С. е имал правно основание да държи
вещта и да упражнява фактическа власт върху автомобила, която власт е
получил на правно основание – сключеният договор. От 02.03.2020 г. до
11.03.2021 г., когато вещта е върната на И. чрез ЧСИ, ответникът има право на
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Съобразно заключението на в.л. това
обезщетение възлиза на 1773,82 лв. По отношение на горницата до 5 408,58
лв., възражението е неосвателно.
По възражението за прихващане вземането на ищеца със сумата от
7 684 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ответника
имуществени вреди от увреждането на собствения му автомобил от страна на
ищеца и които вреди се равняват на стойността на извършените ремонти
дейности по автомобила, същото черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД:
За да е осъществен фактическия състав на посочената разпоредба е
необходимо да са налице следните предпоставки: деяние /действие или
бездействие/, вредоносен резултат от това деяние, противоправност на
деянието и причина връзка между него и вина, която се предполага /по арг. от
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Посочените елементи от фактическия състав на деликта
трябва да са кумулативно проявени. Деянието, като конкретна външна проява
на дадено лице, трябва да е виновно /по смисъла на чл. 11 от НК/ извършено и
да е противоправно – да противоречи на установения правопорядък – да
нарушава задължения, скрепени от правните норми. Вредата, изразяваща се
във външна промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага
/имущество, права и законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност,
здраве, душевност и психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е
в причина връзка с виновното и противоправно поведение на деликвента.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес /чл. 154 от ГПК/ всяка от страните следва да
докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си
16
правни последици. При искът за обезщетение за непозволено увреждане в
тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта, като единствено субективния
елемент – вината се предполага от закона до доказване на противното от
деликвента. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя
иск, т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на
вредата и настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния,
с това се изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението
или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия,
по силата на което деликвентът трябва да поправи причинените от деликта
вреди, последица от правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД
деликтът е противоправно и виновно поведение /действие или бездействие/,
причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат
поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така
наречената “репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са
причинени противоправно и виновно, т.е. деликвентът и длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил на увредения.
В своето заключение в.л. инж. Н.Л. приема, че стойността на ремонтите
/включващи труд и материали/ необходими за отсраняване на повредите,
претърпени от процесния автомобил в периода, когато той бил в държане на
ищца – от 15.01.2018 г. до 11.03.2021 г., възлиза на 1 300 лв., като в тази сума
е включена стойността необходима за остраняване на повредите, който с най-
голяма степен на вероятност са настъпили в резултат поведението на ищеца, а
именно: акумулатор; позиция № 2, ремонт-динамо; позиция № 3, предна
броня; позиция № 4, задна броня; позиция № 5, предни дискове и
накладки; позиция № 6, задни дискове и накладки; топка скоростен лост
е протрита и изхвърлена; позиция № 20, биалетки; позиция № 21,
амортисьори на преден капак; динамо, навигация и ремонт на
климатроник.
В този смисъл възражението е основателно и доказано до размера на 2
100 лв., а за горницата до 7 684 лв., не е доказано.
По възражението за прихващане вземането на ищеца със сумата от
2 820 лв., представляваща размера на извършените от ответника разходи по
17
повод на предприетите от него действия по връщане на автомобила в негово
владение:
Твърденията в отговора на исковата молба са за претърпени от
ответника вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч. гр.
дело № 45/2020 г. по описа на Добричкия районен съд в размер на 500 лв. На
следващо място А. А. И. направил съдебно-деловодни разноски в размер на 1
500 лв. по гр. дело № 430/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Ответникът включва в посочената по-горе сума и 720 лв. – заплатени от него
в рамките на производството по изпълнително дело № 20208090400693 по
описа на ЧСИ с рег. № 809, с район на действие при Окръжен съд В. Т.
Останалата част до заявените за прихващане 2 820 лв., равняваща се на 100
лв., представляваща платна глоба, поради допуснато от ищеца нарушение
Закона за движение по пътищата.
Уредбата за разноските за адвокатска защита е в Закона за адвокатурата.
Тя е договорна /договор за правна помощ между страната и представляваната
в един процес страна/. В хода на съдебния процес възниква процесуално -
правна връзка между страните и съда. Съдът е задължен да се произнесе, при
направено искане, за заплатените разноски за защита между страните в
процеса. Актът на съда по този въпрос зависи от крайния резултат на спора и
се урежда от процесуално-правни норми /норми в ГПК относно гражданските
дела и административно-правни норми в Административно- процесуалния
кодекс относно административните дела/.
В случая не е налице съставът на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, тъй като отговорността за разноски не е виновна, а обективна, доколкото
е уредена в процесуалния закон като последица от изхода на съдебния спор и
следва да се реализира в рамките на същото производство. Разрешаването на
въпроса за разноските е пряко последица от въпроса за разрешаване на самия
правен спор, поради което и двата въпроса се решават от съда, сезиран с
конкретния правен спор.
Практиката на съдилищата е в насока, че разноските от едно
производство, направени в резултат на успешно реализирани права, са
последица от това производство. По тази причина те нямат характер на
претърпени вреди. Изводът е, че е необосновано разноските да бъдат търсени
18
по общия граждански ред с иск по чл. 45-54 ЗЗД. Предпоставките на
непозволеното увреждане са: - противоправно деяние; - вреди; - причинна
връзка между деянието и вредите; - вина на извършителя, която се
предполага. Може да се приеме и докажа противоправното деяние на страната
и вредите (заплатените разноски), но не и причинната връзка между деянието
и вредите. Поради тази причина и по реда на ГПК няма правна възможност за
възстановяване на направените разноски в производство пред съдия-
изпълнител Това е така, защото отговорността за разноски е обективна,
невиновна и не е отговорност за вреди. Тази отговорност съществува само във
висящ процес - /в този смисъл е и съд. практика – реш. № 414/2009 г. от
07.07.2009 г.по гр.д. № 1049/2008 г. на ВКС, ІV Г.О./.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая
претенцията на ответника за присъждане на разноски, сторени по ч. гр. дело
№ 45/2020 г. по описа на Добричкия районен съд в размер на 500 лв., е
следвало да се предявят за присъждане в рамките на исковото производство,
което е било образувано с предявяването на обезпечения иск, а именно в
производството по гр. дело № 430/2020 г. по описа на Великотърновския
районен съд. Друг е въпросът относно приетото от РС Велико Търново за
недължими в полза на А. А. И. на сторените по гр. дело № 430/2020 г.
съдебни разноски.
Настоящият състав на съда намира, че следва да се признае в полза на
ответника правото му на сумата от 100 лв., представляваща платена глоба по
реда на Закона за движение по пътищата. По отношение на горницата до
2 820 лв. възражението за прихващане е неоснователно и недоказано.
С оглед тези съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „**** ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. С. с ЕГН ********** от с. Р., общ. П. Т.,област В. Т.
сумата от 2 872,18 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и
осемнадесет стотинки/, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от
19
ЗЗД, която сума е дължима на отпаднало състояние – развален договор за
покупко-продажба на лек автомобил лек автомобил марка „****“, модел
„**** с рег. № ТХ ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата от 2 872,18 лв. до 6 846 лв.
/шест хиляди осемстотин четиридесет и шест лева - равностойността на
сумата от 3 500 евро/, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ
със сумата от 3973,82 лв., от която: 1773,82 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ответника от ползването на процесния
автомобил за времето от 02.03.2020 г. до 11.03.2021 г.; 2100 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ответника имуществени
вреди, настъпили в резултат увреждането на процесния автомобил от страна
на ищеца при неговото ползване през периода от 15.01.2018 г. до 11.03.2021
г.; 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ответника
имуществени вреди – платена от него глоба, наложена по реда на ЗДвП,
поради виновното поведение на ищеца при управлението на процесния
автомобил.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкият
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
20