МОТИВИ към Присъда № 141, постановена на 12.07.2017
година по н.о.х.дело № 1461/2017 година по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението против
подсъдимия П.П.С., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ като общ работник в ”Метал транс“ град Чирпан, осъждан, с ЕГН **********, за
това, че на 23.03.2017 год. в град Стара Загора управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка ”Рено”, с рег. № РВ **** АС, без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление – с наказателно постановление № 17-1228-000088 от 30.01.2017 год.,
издадено от Началник група в сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора,
влязло в сила на 13.02.2017 год. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В пледоарията си представителят на РП Стара Загора
поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие
са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа
обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия П.П.С. да бъде определено
наказание ”лишаване от свобода” към максималният размер, предвиден в закона,
което да изтърпи ефективно при строг режим, както и глоба към максималния предвиден
в закона размер.
Подсъдимият П.П.С. не се призвнава за виневоне в
извършване на посоченото в обвинителния акт престъпление и моли да бъде
оправдан.
Назначеният в качеството на служебен защитникът на подс. П.П.С.,
адв.Иглика Минчева от АК Стара Загора взема становище същият да бъде призван за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата
на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно бе установено по делото, че подсъдимият П.П.С.
е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ като общ работник в ”Метал транс“ град Чирпан, осъждан, с ЕГН **********.
Установи се по делото, че подс.П.П.С. е жител ***, осъждан многократно, като са му били налагани различни по вид наказания,
включително лишаване от свобода. За последно е бил
осводобен от местата за лишаване от свобода на 15.01.2016 год.
Подс.С. се води на отчет в сектор ”Пътна полиция” /ПП/ при ОД на МВР Стара
Загора. Издавано му е било свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ с № *********, категории ”В” и ”АМ”. Същото е било издадено от
ОД на МВР Стара Загора на 11.04.2007 год. и било със срок на валидност до
08.09.2016 год. В случая, поради изтеклата валидност на свидетелството за
управление на МПС и неподновяването на същото по надлежен ред, не е налице съответно свидетелство по
смисъла на чл.343в, ал.2 от НК. В този смисъл е и практиката на ВКС по
идентични казуси – напр. Решение № 44/19.02.2013 год., І н.о. на ВКС по н.д. № 2161/2012 год.
Видно от приложените справки от
ОД на МВР Стара Загора, свидетелството за управление на МПС с № *********,
издадено на името на подс.П.П.С. е със статус ”унищожен”
от 17.01.2017 год.
С наказателно постановление № 17-1228-000088/30.01.2017 год.
на Началник група в сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, на подс.П.С. било наложено административно наказание за нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно, за това, че управлявал моторно превозно
средство без свидетелство за правоуправление /неправоспособен/.
Наказателното постановление е било връчено на подсъдимия на 03.02.2017 год., не е било обжалвано и е влязло в сила на 13.02.2017
год. От тогава до датата на деянието, предмет на настоящото производство, е
изтекъл срок значително по – кратък от една година.
Въпреки наложеното му административно наказание, на
23.03.2017 год., около 00.50 часа в град Стара Загора, по ул.”Свещеник Г.
Клисаров“, в посока от запад на изток, подс. П.С.
отново управлявал МПС – лек автомобил марка ”Рено“, с рег. № РВ **** АС. По
това време, в близост до адрес № 2 на посочената улица, подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите Г.Г. и П.Н. – полицейски служители
в група ”ООР“ при Второ РУ Стара Загора, които изпълнявали служебните си
задължения и установили, самоличността на водача, а
това е именно подс.П.П.С., който не представил свидетелство
за управление на МПС. Полицаите извършили проверка в дежурната част на ОД на
МВР Стара Загора, при която било констатирано, че С. е неправоспособен водач и
не притежавал свидетелство за управление на МПС. Поради това, те поискали
съдействие от дежурната част и на мястото бил изпратен св.Р.Г. – мл.
автоконтольор в сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. Св.Г.
съставил на обв.С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия Г, бл. № 989429/23.03.2017 год. за констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП. Подсъдимият С. подписал акта без
възражения.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от обясненията на подсъдимия П.П.С., показанията на разпитаните
по делото свидетелиГеорги Д.Г., П.А.Н., Р.Е.Г. и Е.З.Х. дадени в хода на
проведеното съдебно следствие, от събраните в хода на разследването
доказателства и доказателствени средства – АУАН № 989429/23.03.2017 год., Наказателно
постановление № 17-1228-000088/30.01.2017 год., справка за нарушител от
региона, протоколи за разпит на свидетелите Г., Н., Г. и Х., справка за
съдимост и други по описа на делото, събрани на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, като следва да
се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради
което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи преценка на
събраните по делото доказателства и прие за установено по един категоричен
начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия П.П.С. за извършване на
деянието.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че по
делото фактически не се оспорва авторството на деянието и начина на
извършването му, съдът намери, че всички тези обстоятелства сочат, че
подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Ето защо, съдът намери, че в случая е налице
осъществяване от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.343”в”,
ал.2 от НК.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира за доказано
по безспорен начин, че на 23.03.2017 год. в град Стара Загора подс.П.П.С.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ”Рено”, с рег. № РВ ****
АС, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление – с наказателно постановление № 17-1228-000088 от 30.01.2017 год.,
издадено от Началник група в сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора,
влязло в сила на 13.02.2017 год. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за
което го признава за виновен по така повдигнатото обвинение.
За да признае
подсъдимия за виновен в извършване на гореописаното престъпление, съдът прие,
че последното е било извършено от него под формата на пряк умисъл, понеже той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод,
междувпрочем, навеждат не само механизъм и начинът на извършване на деянието,
както и обстоятелствата, при които то е било извършено, но и от обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на ДП.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
За извършеното престъпление законът предвижда наказание
лишаване от лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200
лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и
като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това
престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието залегнали в чл.36 и чл.54, съобрази следното:
От представеното свидетелство за съдимост се установява,
че подсъдимият П.П.С. е осъждан многократно.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
посочат направените от подсъдимия самопризнания относно авторството и начина на
извършване на деянието, а като отегчаващи – предишни осъждания, вножество
нарушения по ЗДвП, извършени от подсъдимия и липсата на критичност към
извършеното деяние.
Предвид изложените съображения съдът определи на подсъдимия
П.П.С. наказание при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, към средния размер
предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Имайки предвид съдебно минало на подсъдимия до момента,
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия е необходимо последния ефективно да търпи наложеното
му с настоящата присъда наказание, както и че следва да му бъде определен строг
режим на изтърпяване на същото, КАКТО и ГЛОБА в размер на 800 (осемстотин)
лева.
ПРИЧИНИ
И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание
на подсъдимия, слабите морално-волеви задръжки и незачитане на установения в
страната правов ред.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: