РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Перник, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500422 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Н. Й. К., ЕГН **********, против
Решение № 21 от 10.05.2024 г. по гражданско дело № 224/2023 г. по описа на Районен съд -
Трън.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения конститутивен иск с правно
основание чл. 357 от КТ във вр. с чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда за признаване на
незаконно и отмяната на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на Н. Й. К. със
Заповед № *** на Кмета на Община Трън - Ц. Ц., на основание чл. 195 ал. 1 във вр. с чл. 188,
т. 1, чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ. Със същото Н. К. е осъдена да заплати в полза на
Община Трън сумата от 800,00 лева, представляваща платен хонорар за един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Н. Й. К., чрез адв. И. М., е обжалвала постановеното
от Районен съд – гр. Трън решение. С жалбата се сочи, че постановеното решение е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Сочи, че първоинстанционният съд е намерил, че е спазена разпоредбата на чл. 192,
ал. 1 от КТ, доколкото наказанието е наложено от длъжностно лице, натоварено с ръководни
функции - кмета на Община Трън. Първоинстанционният съд е приел, че е спазена
материалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, но не е
обсъдил възражението на ищцата, че работодателят е допуснал нарушение при налагане на
наказанието, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 193 от КТ. Според
1
жалбоподателката, в посочената правна норма работодателят преди да наложи
дисциплинарното наказание следва да поиска от работника или служителя обяснения за
нарушенията на трудовата дисциплина, което в настоящият случай не е сторено. Липсват
каквито и да било доказателства, ангажирани от работодателя, чиято е доказателствената
тежест, че дадените писмени обяснения от служителката са достигнали до знанието на
наказващия орган. Видно от същите /вх. № 0800-99-(2)/16.11.2023 г./ е че са адресирани до
кмета на Община Трън и до ст. специалист „Човешки ресурси", с поставена резолюция „Д.С.
за наказание по КТ/16.11.2023 г." и положен подпис неизвестно от кого, от което следва, че
обясненията на служителката не са достигнали до кмета на Община Трън. Счита, че
заповедта за наложеното наказание не съдържа описание на извършеното нарушение по
начин, по който да не остава съмнение за неговата индивидуализация. В нея липсва каквото
и да било описание на конкретно дисциплинарно нарушение, не е ясно какво е приел за
нарушение работодателят, дали е налице закъснение, преждевременно напускане на работа
или неуплътняване на работното време, което прави заповедта напълно незаконосъобразна.
Нарушенията не са посочени по време и място на тяхното извършване, не се конкретизира
къде е следвало Н. К. да изпълнява трудовите си задължения, т.е. къде е работното й място.
Жалбоподателката твърди, че представеният констативен протокол, изготвен от инж.
Р.М. - зам. кмет на Община Трън и Д. С. - ст. специалист „Човешки ресурси" при Община
Трън, е изготвен впоследствие и не отговаря на действителната ситуация. Счита, че
показанията на свидетелите на ответника, които съдът е кредитирал като последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се, сочат на заинтересованост.
Намира, че самото събитие не се отличава с някаква значимост и последици, за да обоснове
налагането на наказание. Моли съда да постанови решение с което да бъде отменен изцяло
постановения от първата инстанция съдебен акт, като бъде постановено друго решение, с
което да признае за незаконно и подлежащо на отмяна наказанието, наложено на Н. К. със
Заповед №*** на Кмета на Община Трън.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник
Община – Трън, чрез адвокат М. Г.. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно,
законосъобразно, съобразено с процесуалния и материалния закон и подробно
аргументирано и мотивирано, почиващо на приетите по делото доказателства, а направените
от ищеца възражения са неоснователни. Твърди, че подадената въззивна жалба е напълно
бланкетна, преповтаряща исковата молба, като в нея не се разкриват конкретни пороци на
първоинстанционното решение. Счита, че първоинстаниионният съд правилно и в
съответствие с материалния закон и приетите по делото доказателства е приел, че
обжалваната Заповед № *** на Кмета на Община Трън за налагане на дисциплинарно
наказание е напълно законосъобразна. Оспорва твърдението, че разпоредбата на чл. 193 от
КТ не е спазена при налагане на процесното дисциплинарно наказание, както и твърдението
във въззивната жалба, че заповедта е лишена от мотиви. Счита, че от всички събрани в хода
на първоинстанционното производство доказателства и установени факти, по безспорен
начин се е доказала законосъобразността на обжалваната заповед. Моли да бъде отхвърлена
въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд -
Трън, като правилно, законосъобразно, обосновано и мотивирано. Моли да им бъдат
присъдени и направените разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които
безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените
доказателства. Мотивите на решението обективират извършената от съда дейност по
преценка на съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз
основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми. Изводите на
районния съд са основани на формалната логика и представляват формално - валидни
умозаключения за предпоставките и следствията от тях. Предвид изложеното,
неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на
обжалваното решение.
От представените трудов договор № *** и допълнителни споразумения към него от
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** г., ***, ***, ***, ***, *** и заповед *** относно
възлагане на допълнителна задача, с място на работа „***“, отдел "***", се установява, че Н.
К. работи при ответника по трудово правоотношение без прекъсване, считано от *** и към
момента на приключване на съдебното дирене, на длъжност „***“. Към 10.11.2023 г. тя е
работила на пълно работно време, с 8 часов работен ден, с място на работа ***.
Съгласно длъжностна характеристика за длъжността *** в община Трън, утвърдена
на 01.02.2021 г. и връчена на жалбоподателката на същата дата, длъжността е пряко
подчинена на директора на дирекция „Устройство на територията, общинска собственост и
инвестиционна политика“, а областите, включени в дейността и са: цялостна организация на
дейността на ***, опазване и популяризиране на биоразнообразието, природните
забележителности, културно- историческото наследство на територията на община Трън;
спомагателни дейности, свързани с опазване и правилно използване на парковата
инфраструктура.
От констативни протоколи, съставен на 09.11.2023 г., в 10:05 ч. и в 16:50 ч., от
комисия назначена със Заповед № РД-05-16/(1) /05.01.2018 г. на Кмета на Община Трън
съгласно, която да упражнява контрол по приложението на Правилника за вътрешния трудов
ред на общинска администрация Трън, в състав: инж. Р. М. - заместник-кмет на Община
Трън и Д.А.-С. - ст. специалист „Човешки ресурси“ при Община Трън, се установява, че те, в
присъствието на Д. Д. - заместник кмет на община Трън, са извършили проверка на
трудовата дисциплина на 09.11.2023 г. в 10:05 ч. и на 09.11.2023 г. в 16:50 ч. за спазване на
трудовата дисциплина в ***, ***, като са констатирали, че Н. Й. К. - служител на длъжност -
*** в ***, *** не е на работното си място. Въз основа на така установеното, с докладна
записка вх. № ***, Д. Д., в качеството си на заместник кмета на общ. Трън, е уведомила
кмета на общината за констатираното и описано нарушение на трудовата дисциплина и се
предлага да бъде поискано писмено обяснение от служителя и бъде наложено
дисциплинарно наказание. С резолюция от 09.11.2023 г. докладната записка е насочена за
3
изпълнение към Д. С..
С писмо изх. № 0800-99/13.11.2023 г. кметът на община Трън е изискал обяснения от
Н. Й. К. за това, че на 09.11.2023 г. в 10:05 ч. и в 16:50 не е била на работното си място, като
изрично е посочено, че с това действие е нарушена разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ.
Даден е тридневен срок за предоставяне на обясненията и е разяснено, че ако в него не
бъдат предоставени такива, ще се счита, че е налице отказ за даване на обяснения.
С писмо вх. № 0800-99/16.11.2023 г. Н. К. е представила писмени обяснения,
адресирани до кмета на община Трън, в които изрично се посочва, че се дават във връзка
отправеното до нея искане в този смисъл. Посочено е, че за датата 09.11.2023 г. е напускала
само за по пет - десет минути работното си място, за да отиде до тоалетна, тъй като
намиращата се в близост химическа тоалетна не била годна за ползване (не била почиствана
от два месеца). Работи в офис без течаща вода и нормална тоалетна, което застрашава
здравословното й състояние, поради наличие на болести, свързани с имунната система. Има
често нужда да посещава тоалетна, а тази в близост до работното и място е мръсна и
непочистена, въпреки многобройните сигнали до кмета на общината. Ако е нарушила
разпоредбите на чл.187, ал. 1, т. 1 от КТ моли да й бъде наложено наказание.
Със заповед № ***, издадена от кмета на община Трън, на основание чл. 195, ал. 1 от
КТ във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ на Н. Й. К. - *** е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че на 09.11.2023 в 10:05 ч. и в 16:50 ч. не е
била на работното си място. В мотивната част на заповедта е посочено, че са съобразени
докладна записка от Д. Д. - зам. кмет, както и дадени писмени обяснения от лицето по чл.
193, ал. 1 от КТ (вх. № 08 00- 99(2) от 16.11.2023 г.). Заповедта е връчена лично на служителя
на 20.11.2023 г.
Приета е и разпечатка от охранителна фирма „БАТ СОТ ЕООД относно часовия
диапазон, в който СОТ на ТИЦ местност „***“ е била включена на дата 09.11.2023г., от която
е видно, че в обекта СОТ е изключен в 10:16 ч. и после е включен в 16:43 ч.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи
дисциплинарна отговорност с налагане от работодателя на предвидените в КТ наказания.
Видовете нарушения са регламентирани в чл. 187 и чл. 190 от КТ, но изброяването не е
изчерпателно, тъй като всяко виновно нарушение на трудовите задължения вменени на
работника или служителя с трудовия договор, с установените от работодателя вътрешни
правила или с нормативен акт е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е лична, т. е. работникът или служителят отговаря за
собствените си действия или бездействия.
Към момента на твърдяното дисциплинарно нарушение - 09.11.2023 г. и издаването
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - 17.11.2023 г. Н. К. е била в трудово
правоотношение с община Трън, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни
споразумения към него, сключени с кмета на община Трън. Затова съдът намира, че
атакуваната заповед, издадена от кмета на община Трън, изхожда от лице, притежаващо
дисциплинарна власт по отношение на въззивната жалбоподателка, съобразно разпоредбата
на чл. 192, ал. 1 от КТ.
Въззивникът поддържа, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание, тъй като не било ясно за какви нарушения на трудовата дисциплина са му били
поискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Във връзка с така релевираното оплакване е
нужно да се посочи, че в практиката се приема, че както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
4
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и
вземането на обяснения от служителя не е подчинено на никакви формални изисквания.
Достатъчно е служителят да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се
е ориентирал в обстоятелствата, т. е. изискванията на нормата на чл. 193 от КТ са изпълнени,
когато е установено, че служителят е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина
му се искат обясненията (в този смисъл решение № 124/23.06.2020 г. по гр. д. № 3709/2019 г.,
IV ГО на ВКС и посочената в него практика). С писмени доказателства е установено, че до
Н. К. е адресирано писмо, с което се искат обясненията и относно конкретно посочени факти
- отсъствие от работното място на 09.11.2023 г. в 10:05 ч. и ч 16:50 ч., като изрично е
уточнено, че тези обстоятелства се субсимират от състава на дисциплинарното нарушение,
предвидено в чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. Не е налице неяснота или двусмислие, както относно
фактите, така и относно причината, поради която се искат обясненията. Видно от приетите
писмени обяснения, Н. К. е дала изчерпателни отговори на поставените й въпроси във
връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение. Изчерпателността, с която се отличават
обясненията по всеки един от въпросите, както и допълнително въведените от служителя
детайли относно фактическата обстановка свидетелстват, че той е разбрал за кои негови
действия са му били поискани обяснения. По тази причина неоснователно е въведеното от
въззивника оплакване за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от
КТ.
Не може да се възприеме за основателно и въведеното оплакване за немотивираност
на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Както беше посочено
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ относно съдържанието на заповедта са изпълнени,
когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, така че както за служителя, така
и за упражняващия контрол за законност съд да е ясно за какво е наложено наказанието. Тези
изисквания са изпълнени, когато нарушението е посочено по разбираем начин, без да е
необходимо да са описани всичките му обективни и субективни елементи, както и да са
посочени денят и часът на осъществяването им или кои задължения по длъжностната
характеристика не са изпълнени (така решение № 213 от 8.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г.,
III ГО на ВКС). Според разясненията в посочената съдебна практика, заповедта е
мотивирана, когато ясно са посочени съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му, от съдържанието следва несъмненият извод
за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното
наказание и служителят има възможност да разбере причината за това, а съдът - може да
извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали наказанието е законосъобразно.
Приема се също, че в случаите, когато мотивите са изложени и в друг писмен документ,
което само по себе си не нарушава чл. 195, ал. 1 от КТ, не е задължително този документ
непременно да изхожда от работодателя. Поради това, когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и дисциплинарното нарушение е
посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно
защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. В процесната
заповед ясно са посочени обективните признаци на деянието и датата и часа на
извършването му. Отразените в нея обстоятелства са ясни, по недвусмислен начин очертават
един от съставите на нарушение на трудовата дисциплина, предвидени в чл. 187, ал. 1, т. 1 от
КТ, а именно - преждевременно напускане на работа, който е и посочен като правно
основание за налагане на дисциплинарното наказание. Процесното нарушение на трудовата
дисциплина е описано по идентичен начин в искането за писмени обяснения и в
обжалваната заповед. Още при поискване на обясненията въззивникът е бил запознат с
конкретното нарушение, за което впоследствие му е било наложено дисциплинарно
наказание. От това следва, че работодателят е изпълнил надлежно и задължението си по чл.
195, ал. 1 от КТ, като е мотивирал в достатъчна степен и разбираемо процесната заповед, с
която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Обжалваната заповед
5
е издадена от компетентен орган и при спазване на преклузивния двумесечен срок по чл. 194
от КТ от откриването на нарушението, поради което изцяло съответства на законовите
изисквания.
Дисциплинарното наказание е наложено за нарушение - преждевременно напускане
на работното място по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. второ от КТ, осъществено на
09.11.2023 г. в 10:05 ч. и в 16:50 ч. Според дефиницията по § 1, т. 11 от ДР на КТ „работно
време“ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява
работата, за която се е уговорил. Преждевременното напускане на
работа по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. второ КТ е нарушение на установеното работно време, в
което работникът или служителят е длъжен да бъде на работното си място и да изпълнява
задълженията си. По делото е установено, че на 09.11.2023 г. работното време на въззивника
е било от 8.00 ч. до 17.00 ч., с един час обедна почивка в интервала от 12.00 ч. до 13.00 ч., и
до когато е следвало да изпълнява трудовите си задължения. Нарушението е установено с
писмени доказателства - констативен протокол, съставен от служители, които са натоварени
да извършват проверка за спазване на установения трудов ред и е потвърдено от събраните в
съдебното производство гласни доказателства.
Напълно обосновани са и фактическите констатации на районният съд, че писмените
и гласните доказателства кореспондират и се потвърждават от представената разпечатка от
охранителната фирма, от която се вижда, че в обекта, където е работното място на ищцата в
10.05 ч. и в 16:50 ч. на 09.11.2023г. в обекта не е имало никой, тъй като същият е бил под
охрана със СОТ. Също така се установяват и часовете, в които ищцата е влязла и излязла от
обекта, при което съдът не може да приеме тезата й, че в тези часове може да е ползвала
тоалетна. Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав достига до извода, че
служителят действително е извършил посоченото в заповедта нарушение - преждевременно
напускане на работа, за което му е наложено и дисциплинарно наказание, като
неоснователно се явява наведеното възражение за неосъществяване на нарушението.
Във връзка с оплакването на въззивника, че нарушението на трудовата дисциплина
не е извършено виновно, поради което не е следвало да му бъде налагано дисциплинарно
наказание, следва да се посочи, че вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието и неговите последици, както в наказателното право, а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - в случая поведението, което
би имал добрият работник. Настоящият съдебен състав не приема, че преждевременното
напускане на работа представлява поведение на служител осъществено при полагане на
дължимата грижа за изпълнение на трудовите задължения. В този смисъл процесните
действия на ищцата представляват именно виновно неизпълнение на трудовите й
задължения, поради което правомерно й е било наложено дисциплинарно наказание за
извършването му.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В случая дисциплинарно наказващият орган е
наложил най-лекото предвидено в чл. 188, т. 1 от КТ дисциплинарно наказание -
„забележка“, поради което наложеното дисциплинарно наказание "забележка" не се явява
прекомерно тежко спрямо извършеното нарушение. Същото би могло да обуслови
налагането и на по-тежко дисциплинарно наказание, като настоящият съдебен състав
приема, че при избора на конкретното наказание работодателят е съобразил всички
обстоятелства. Съдът споделя изводите на първоинстанционния такъв относно по - ниската
укоримост на действията, представляващи преждевременно напускане на работа, и
препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част, поради което
неоснователни се явяват оплакванията на въззивната жалбоподателка за несъобразяване със
законовите критерии за определяне вида на дисциплинарното наказание.
6
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав формира извод за
законосъобразност на Заповед № *** на Кмета на Община Трън за налагане на
дисциплинарно нарушение, какъвто е и решаващият извод на районният съд, респективно за
правилност на обжалваното първоинстанционно решение, което като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, право на разноски има само въззиваемият и
отговорността за разноски следва да бъде понесена от въззивника.
Възззиваемият претендира и доказва разноски в размер на 800,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
По аргумент от чл. 359 от КТ, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК държавната такса за
въззивното производство е за сметка на бюджета на Съдебната власт.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/10.05.2024 г. по гр.д. № 224/2023 г. по описа на
Районен съд - Трън.
ОСЪЖДА Н. Й. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА -
ТРЪН, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Трън, пл. Владо Тричков № 1, сума в размер на
800,00 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7