№ 414
гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330201587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №06-ЗБЛД-2127/03.09.2020г.,
издадено от ** 06 РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на А. К. В. с ЕГН
********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 30/тридесет/ лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от Закон за
българските лични документи /съкр.ЗБЛД/ за нарушение на чл.7, ал.1 от
ЗБЛД.
Жалбоподателят В., оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се явява
лично и излага доводи по същество защо следва да се отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и
взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в
случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2020г. около 16.10часа в гр.Пловдив на ул.** жалбоподателя
В. се явил за да направи рекламация на документ за самоличност-лична карта
1
с номер **, която се отчупила в средната част при проверка на границата при
проверка на евротунел.На място бил полицейския служител П.Г., който
преценил, че В. е извършил нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, което се
изразявало в това, че В. не е опазил личната си карта от повреждане.Съставил
му на място АУАН №06-ЗБЛД-2127 от 28.08.2020г., предявил го на В. и
последния го подписал без възражение.В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу
съставения АУАН не били депозирани възражения.Впоследствие въз основа
на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление за
нарушение по чл.81, ал.2, т.2 от Закон за българските лични документи, който
гласи, че се наказва с глоба който изгуби, повреди или унищожи български
личен документ.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът възприема изцяло описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата не се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.Съдът кредитира и
показанията на св.Г., които фактически кореспондират с писмените
доказателства и изложеното в жалбата.Поначало по фактическата обстановка
не се и спори.Спорен е момента дали неопазването на личната карта, като
български личен документ е административно нарушение.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 вр. чл. 1, ал. 5 ЗБЛД личната карта е
български личен документ от категорията на документите за самоличност.
Доказа се от обективна страна и че личната карта на жалбоподателя е била
пречупена по средата към момента на проверката. При тези факти с
обжалваното наказателно постановление му е било наложено
административно наказание на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД. Последната
разпоредба, както съдът вече отбеляза гласи, че се наказва с глоба от 30 до
200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен
документ. Следователно отговорността на това правно основание следва да
понесе деецът, който е осъществил самото изпълнително деяние на
2
нарушението, т. е. лицето, което е изгубило, което е повредило или което е
унищожило съответния съставомерен документ. За ангажирането на
отговорността на това основание е без значение на кое лице е издаден
българският личен документ. Така например, ако едно лице е притежател на
издаден на негово име български личен документ, който впоследствие бъде
счупен и по този начин повреден, но от друго административнонаказателно
отговорно лице, то субект на отговорността по чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД ще бъде
второто лице, което е осъществило изпълнителното деяние на нарушението.
Това е така, защото противоправното поведение, което е обявено за наказуемо
с разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД, е самото повреждане (респ.
изгубване или унищожаване) на български личен документ. Нито в АУАН,
нито в НП обаче се твърди, че именно жалбоподателят В. е повредил
процесната лична карта с № **. При разпита си свид. Г. не заяви, че В. сам е
повредил личната си карта, а само че е констатирал, че документа е повреден.
Налага се извод, че описаното в НП деяние не кореспондира с разпоредбата
на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД, като е приложена погрешна санкционна
разпоредба. Административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред (чл. 6 ЗАНН). В случая жалбоподателят е
наказан за това, че не е опазил от повреждане български личен документ.
Неопазването на такъв документ от повреждане обаче не е обявено за
наказуемо с приложената от АНО санкционна разпоредба. В този смисъл е и
актуалната съдебна практика на административните съдилища в страната –
така Решение № 4372 от 28.06.2018 г. по к. а. н. д. № 4196/2018 г. на
Административен съд – София; Решение № 537 от 10.12.2019 г. по к. а. н. д.
№ 640/2019 г. на Административен съд – Враца; Решение № 6748 от
12.11.2019 г. по к. а. н. д. № 8539/2019 г. на Административен съд – София;
Решение № 3296 от 18.05.2018 г. по к. а. н. д. № 1904/2018 г. на
Административен съд – София. В посочената съдебна практика
последователно се изяснява, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2
ЗБЛД предвижда административно наказание за лице, което изгуби, повреди
или унищожи български личен документ и изпълнителното деяние като
елемент от обективна страна на фактическия състав на нарушението е
загубването, повреждането или унищожаването на личен документ, докато в
3
АУАН и в НП е посочено като изпълнително деяние, с което е осъществено
нарушението, представяне на повреден документ, без да се твърди, че същият
е повреден именно от жалбоподателя. От фактическото описание на деянието
не може да се направи извод за извършено такова административно
нарушение, за което се носи отговорност по чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №06-ЗБЛД-2127/03.09.2020г.,
издадено от ** 06 РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на А. К. В. с ЕГН
********** от гр.Пловдив е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 30/тридесет/ лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от Закон за
българските лични документи /съкр.ЗБЛД/ за нарушение на чл.7, ал.1 от
ЗБЛД.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4