№ 29
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502941 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
образувано по въззивна жалба от ищеца Н. Б. Т. чрез адв. В. О. срещу решение № 262705 от
15.08.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 9 състав по гр.д. 3163/2019 г., с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 557, ал. 1 КЗ срещу Гаранционен фонд за присъждане
на 50 000 лева. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 26.02.2018 г. със
законната лихва от 07.07.2018 г. до плащането. Поддържа се, съдът погрешно е приел, че
ищцата не е доказала механизма на ПТП и връзката на търпените от нея вреди с конкретно
ПТП.
Подаден е отговор от ответника, в който се поддържа неоснователност на жалбата.
Правилно било прието, че липсва виновно противоправно поведение на незастраховано или
неидентифицирано МПС. Алтернативно се твърди наличие на принос на ищцата за
настъпване на вредите.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания
от страните.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
При проверката на правилността на решението въззивният съд излага следните
съображения. Пред въззивната инстанция са спорни всички факти, които са били спорни и
пред първата инстанция. За да бъде ангажирана отговорността на Гаранционен Фонд по чл.
557, ал.1, от КЗ, трябва да са налице - деяние (действие или бездействие), противоправност
на деянието, реално претърпени вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
деянието и вината на дееца. Само вината се предполага до доказване на противното. Няма
предполагаема причинна връзка между претърпени вреди и конкретното деяние, нито пък
1
има законова презумпция за извършено деяние. Всички тези елементи подлежат на
доказване от ищцата, както е посочено и в определение от с.з. от 05.03.2020 г., с което
първоинстанционният съд е обявил проектодоклада от з.з. от 01.10.2019 г. за окончателен,
като е разпределил доказателствената тежест. Изрично е указано на ищцата тежестта да
установи, че е настъпило ПТП с посочен в исковата молба механизъм, че ПТП е причинено
от неидентифицирано МПС, че ПТП е довело до телесно увреждане и обема на
неимуществените вреди от увреждането.
Твърденията в исковата молба са, че на 26.02.2018 г. около 19:30 ч. в гр. София, при
пресичане на пешеходна пътека на ул. „Акад. Стефан Малденов“ срещу задния вход на
УНСС, забелязала в далечината фарове на автомобил, но преценила, че ще може да пресече,
тръгнала със спокоен ход. В средата на пътното платно обаче усетила удар от автомобила в
левия крак в областта на коляното, от който паднала на дясната си страна. Лекият
автомобил бил управляван от жена, която спряла и помогнала на ищцата да стане, като й
предложила да я заведе в болнично заведение, но тъй като ищцата отказала, я завела до дома
й. Известно време след ПТП ищцата посетила УМБАЛСМ „Пирогов“, където й били
извършени прегледи и образни изследвания и са установени повърхностна травма на
корема, долната част на гърба и таза. На следващия ден провела ЯМР изследване, при което
били установени непълна лезия на задния рог на медиалния менискус на дясното коляно;
костнохрущялно счупване на носещата повърхност на вътрешния кондил на дясна бедрена
кост; реактивно възпаление и излив в ставата на дясно коляно. От получените увреждания
претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, страхувала се да излиза навън, не
спи спокойно, станала много чувствителна На 06.07.2018 г. предявила претенциите си пред
ответника, който не ѝ е изплатил обезщетение до настоящия момент.
В отговора на исковата молба Гаранционният фонд поддържа, че липсват доказателства
относно механизма, причините и обстоятелствата, при които е възникнало ПТП, както и
получените вреди. Твърди, че не е установено противоправно поведение в причинно-
следствена връзка с което да са настъпили описаните в исковата молба увреждания. Оспорва
размера на неимуществените вреди като прекомерен. Прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в пресичане от страна на пострадалата на необозначено за целта място, като
не се е съобразила и с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост.
От приложените писмени доказателства се установява следното. Ищцата е била
прегледана в спешния кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“ на 26.02.2018 г. малко след 21.50 ч.
По сигнал от УМБАЛСМ „Пирогов“, подаден в 23.11 ч., е заведена преписка в
Оперативната дежурна част на ОПП-СДВР. Около 23.50 ч. екип от Трета група ПК-ТПТП,
Първи сектор ОКПД при ОПП-СДВР е отишъл в лечебното заведение и е провел разговор с
дежурния служител, който им обяснил, че по данни на Н. Т. същата е пострадала при ПТП
на ул. „Акад. Тефан Младенов“. Към момента на този разговор тя вече е била напуснала
заведението. Полицейските служители са изготвили докладна записка, не са установени
свидетели на инцидента, няма и камери от района, посочен от Н. Т.. Образувано е досъдебно
производство № 11132/2018 г. по описа на СРТП отдел „Разследване“ – СДВР, в рамките на
което са разпитани г-жа Н. Т. и служителите, посетили УМБАЛСМ „Пирогов“. Изготвена е
СМЕ във основа на медицинската документация в УМБАЛСМ „Пирогов. Досъдебното
производство е спряно с указание до 7 РПУ-СДВР да продължи издирването на
извършителя.
По делото са представени и съдебно-медицинско удостоверение от 27.02.2018 г. и
резултат от ЯМР изследване от същата дата, които доказват твърденията на ищцата, че на
тази дата е отишла при съдебен лекар и на ЯМР изследване в Пета Градска болница.
Разпитана е сестрата на ищцата, която разказва, че на 26.02.2018 г. вечерта Н. Т. й се
обадила и й разказала, че я е блъснала кола. Свидетелката отишла в дома на сестра си и
заедно отишли до „Пирогов“ поради болката в крака, където я прегледали и двете си
тръгнали. Около седмица била в болничен и след това започнала да ходи на работа.
Назначено е вещо лице – ортопед д-р Н. Ц., което е прегледало ищцата и медицинската
2
документация по делото. Заключението му е, че установените при ЯМР непълна лезия на
задния рог на медиалния менискус на дясното коляно; костнохрущялно счупване на
носещата повърхност на вътрешния кондил на дясна бедрена кост; реактивно възпаление и
излив в ставата на дясно коляно не е получена в деня преди изследването – възможно е да се
получи при падане от собствен ръст, но е стара. В медицинските документи и образните
изследвания на ищцата няма категорични данни за съприкосновение на коляното и тялото
на ищцата с МПС. Вещото лице е категорично, че в тези документи и изследвания няма
увреда, характерна за удар от МПС. Вещото лице е посочило, че евентуалният механизъм на
получаване на описаните увреди, установени при прегледа на 26.02.2018 г., е падане от
собствен ръст на бързо ходещ или тичащ човек. Недоказани са твърденията във въззивната
жалба, че за да се получат тези травматични увреждания, е необходимо придаване на
значителна кинетична енергия на тялото, което може да се реализира в условията на ПТП и
няма как да стане при падане от собствен ръст на бързо ходещ или тичащ човек.
Доказателства в тази насока няма. При категоричния извод на вещото лице, че няма данни за
съприкосновение на коляното и тялото на ищцата с МПС, съдът не може да приеме, че
ищцата е пострадала при ПТП, независимо от посоченото в СМЕ, че пешеходец при ПТП
може да получи всякакви увреди.
Назначено е и вещо лице – инженер, който е изготвил АТЕ по данни на ищцата и чийто
предположения за начина, по който се е случил инцидентът, не могат да обосноват извод на
съда за механизма на ПТП и за противоправно поведение на неидентифициран водач на
МПС.
Описаните от свидетеля Т. болки на ищцата, възприети от нея при посещението в дома
й, са в синхрон с описаното в листа за преглед от спешния кабинет УМБАЛСМ „Пирогов“.
По делото се установяват единствено посочените по-горе факти: че ищцата е била
прегледана в спешния кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“ и си е тръгнала, че дежурният
полицай там е подал сигнал съобразно с нейния разказ, че е разговарял с екипа от
Оперативната дежурна част, както и че в рамките на досъдебното производство е направен
опит да се установи преподлагаемият водач. Установява се още, че на 27.02.2018 г. ищцата е
посетила съдебен лекар и си е направила ЯМР изследване, като за описаните в него травми
вещото лице по настоящото дело е заключило, че са стари, а не от предния ден. При липсата
на очевидец на ПТП, на камери или на каквото и да е доказателство за това какво се е
случило с ищцата на 26.02.2018 г. преди срещата със сестра й, не може да се приемат за
доказани твърденията от исковата молба.
Липсват доказателства за пряк контакт между автомобил, движещ се по посочената от
ищцата улица, и ищцата, която я пресича. Липсват доказателства за съществуването на
такъв автомобил. Целият механизъм на ПТП, което е изследвано в процеса, се е базирал
единствено на твърденията на ищцата – пред полицейските органи и пред съда. С оглед
състезателния характер на гражданския исков процес (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК) и правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК), съдебният акт не може да се
основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото
и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Предвид
оспорването на ответника и събраните по делото доказателства, следва да се приемат за
неустановени фактическите твърдения, че ищцата е пострадала при ПТП, както и че
твърдените вредоносни последици са настъпили от виновно противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС. Това води до извод за неоснователност на предявените
искове. При преценка на събраните по делото доказателства правилен и обоснован е изводът
на съда, че не е налице фактическият състав на чл. 557, ал.1 КЗ и предпоставките на чл.45
от ЗЗД. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата прави искане за разноски за юрисконсултското възнаграждение,
като същото следва да бъде уважено и въззивникът следва да бъде осъден да заплати 200
(двеста) лв.
Предвид горното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262705 от 15.08.2022 г. на Софийски градски съд, Първо
ГО, 9 състав по гр.д. 3163/2019 г.
ОСЪЖДА Н. Б. Т. ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд на основание
чл.78, ал.3 във връзка с ал. 8 от ГПК разноски в размер на 200 (двеста) лв. за
производството пред Апелативен съд - София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4