№ 13504
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110108422 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „С.К.“ ООД, с която срещу В. С. Т. е
предявен по реда на чл. 422 ГПК, установителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК за
сумата 1300 лева, представляваща главница по договор за кредит № *****/***** г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответницата при спазване на всички разпоредби
на ЗПК процесния договор за кредит, по силата на който бил предоставил сумата 1300
лева, която последната се задължила да му върне. Поддържа договорът да е бил
сключен в обикновена писмена форма, като сумата е била предадена в брой на
кредитополучателя в офис на дружеството, за което договорът служел като разписка.
Длъжникът погасил само една вноска в размер на сумата 72 лева, а останалата част от
задълженията останали непогасени.
В срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло
предявения срещу нея иск. Оспорва да е кандидатствала за отпускане на процесния
заем, да е подписвала каквито и да било документи във връзка с него, вкл. и самия
договор, както и да е получавала процесната сума. Сочи, че по неин сигнал е била
сезирана РП – ***** и е било образувано досъдебно производство № *****/2022 г. В
това производство са били събрани гласни доказателства, съгласно които не се
установявало сумата да е била предадена на Т.. Заявява изрично, че оспорва да е
подписала процесния договор за кредит. В условията на евентуалност се позовава на
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже,
че по силата на договора за потребителски кредит е предоставил на ответника сумата
1300 лева, която последната се е задължила да му върне в уговорените с договора
1
срокове, вкл. и че сумата е била предадена на ответницата в брой на каса на
дружеството в деня на отпускане на кредита.
При доказване на тези факти в тежест на ответницата е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В тежест на ответницата е да докаже своите възражения, вкл. пълно и главно да
установи, че не тя е подписала процесния договор за кредит, в случай че ищецът заяви
желанието си да се ползва от същия.
В случая още в хода на заповедното производство, а и в срока за отговор на
исковата молба, ответницата е заявила, че оспорва истинността на договора за кредит
като документ и при твърдения, че не тя е подписала същия за кредитополучателя,
вкл. и че не се е подписала за получаването на сумата по договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да
оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен. Съгласно ал. 2 съдът постановява да се извърши
проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се
ползва от него.
С доклада по делото и доколкото оспорване на документи е било срочно заявено,
съдът е дал на ищеца указания и срок до приключване на първото открито съдебно
заседание да заяви дали ще се ползва от оспорените договор за потребителски кредит
и погасителен план в съответствие с нормата на чл. 193, ал. 2 ГПК. В дадения на
страната срок процесуален представител не е заявил изрично, че ще се ползва от
оспорения от ответника документ. По аргумент за противното от същата разпоредба, в
този случай съдът не дължи откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК за
извършване на проверка относно истинността на оспорените документи. При това
положение обаче същите не може да бъде ценени като доказателство по делото.
Последното води до извод, че не е доказано по делото В. Т. да е подписала договора за
кредит за кредитополучателя по същия, респ. в договора да се съдържа нейно
изявление, че е получила в брой сумата по кредита в офис на дружеството в гр. *****.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът, носещ тежестта да установи това
по делото, не е доказал между страните да е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, нито да е предал процесната
сума в размер на 1300 лева на ответника В. Т.. Предявеният иск, като недоказан,
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
За производството разноски се следват само на ответника. Искане за присъждане
на такива е заявено своевременно, като се претендира сума в размер на 600 лева –
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой на процесуалния представител на
страната. Ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК още с исковата молба.
Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, срочното
разглеждане на делото в едно заседание, цената на предявения иск и не на последно
място предвиденото в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, която
макар да не е задължителна за съда, се явява ориентир за справедливото заплащане на
адвокатския труд, намира, че възражението е основателно, с оглед което и намалява
тези разноски до сумата 450 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от „С.К.“ ООД,
ЕИК *****, със съдебен адрес: гр. *****, срещу В. С. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *****, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 9 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумата 1300,00 лева (хиляда и триста лева), представляваща главница
по договор за потребителски кредит № *****/***** г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № *****/31.10.2024 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. С. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
*****, ул. „*****“ № *****, сумата 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните, както следва: на ищеца чрез
ССЕВ, на ответника чрез адв. Т. чрез ЕПЕП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3