№ 47845
гр. София, 24.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110111357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Във връзка с постановеното от съда решение № *** от 04. 03. 2024 г. е
постъпило искане на ищцата П. В. Д. то да бъде „изменено“ в частта за разноските.
Излага доводи, че съдът неправилно е пропуснал да й присъди сторените в
първоинстанционното производство разноски с мотив, че ответникът не е дал повод за
завеждането на иска. Поддържа, че той всъщност е дал такъв повод, защото бил
отказал да подаде своевременно молба за прекратяването на изпълнителното
производство и за вдигането на всички наложени запори, а освен това и отказвайки да
заплати дължимите такси по ТТЗЧССИ за вдигането на запорите. Обвинява ответника,
че поддържал висящността на изпълнителното дело и запазил четирите наложени
запори до 02. 02. 2024 г. Позовава се на тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, за
да обоснове, че за взискателя *** оставала открита възможността да предприеме
последващи изпълнителни действия без значение дали изпълнителното дело се е
„перемирало“. Ответникът не бил представил каквито и да било доказателства, че е
предприел действия по прекратяване на изпълнителното производство и по заплащане
на дължимите такси. Позовава се на определение № *** от 31. 03. 2011 г. по т. дело №
*** от 2011 г. на ВКС, за да обоснове, че изпълнителното дело се прекратявало „с
постановление“, като компетентен за извършването на това действие бил съдебният
изпълнител. Излага доводи относно правното естество на отговорността за разноски.
Иска от съда да „измени“ решението в частта за разноските, като осъди ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 1 177 лева и 71 стотинки.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането от *******,
действуваща като процесуален субституент на държавата. Изтъква, че в разглеждания
случай съдът изцяло е отхвърлил искането за разноски на ищцата, поради което
подадената молба за изменение на решението в частта за разноските не следвало да
бъде разглеждана. Ищецът бил разполагал с възможността да подаде жалба срещу
постановеното решение, където да изтъкне изложените си доводи за неправилност на
същото в частта за разноските. Иска от съда да остави молбата за изменение на
решението в частта за разноските без разглеждане, а евентуално да я отхвърли като
неоснователна. Претендира разноски в размер на 150 лева.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд
1
направи следните изводи.
Искането за „изменение“ на решението в частта за разноските, доколкото съдът
с решението не е присъдил каквито и да било разноски, има характера на искане за
допълване на решението в частта за разноските. Подадено е своевременно и от
заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
поради което е процесуално допустимо. Доводите на ******* за недопустимост на
искането са нелогични и неоснователни. Очевидно ищцата няма правен интерес да
обжалва постановеното решение с въззивна жалба, след като предявеният от нея иск е
бил признат от ответника и с постановеното решение е бил изцяло уважен. Тя
несъмнено обаче има конкретен и належащ правен интерес да иска ревизиране на
решението в частта за разноските, след като съдът не й ги е присъдил. В тази част
решението има характера на определение и не подлежи на непосредствено обжалване
пред въззивната инстанция, но според нарочния текст на чл. 248 ГПК компетентен да
се произнесе по искането за изменение или допълване на съдебния акт в частта за
разноските е тъкмо съдът, който го е постановил. Едва след това първоначално
произнасяне на първостепенния съд неговото определение с което уважава или оставя
без уважение искането може да бъде обжалвано с частна жалба пред въззивния съд.
Въззивният съд не е компетентен да се произнесе първоначално по искането по чл. 248
ГПК за изменение или допълване на първоинстанционното решение в частта за
разноските. Ответникът трябва да разграничава производството по въззивно
обжалване по чл. 258 ГПК и сл. от производството по изменение на решението в
частта за разноските по чл. 248 ГПК.
Разгледано по същество, искането за допълване на решението в частта за
разноските е неоснователно. От мотивите към влязлото в сила решение е видно, че
предвид направеното признание на иска и с оглед на липсата на доказателства, които
да му противоречат, съдът е приел образуване на изпълнителното дело от
първоначалния взискател „******* (Б.)“ ЕАД през 2019 г., встъпване на държавата в
правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти във връзка с чл. 74 от Закона за задълженията и
договорите и конституирането й като взискател на мястото на първоначалния
кредитор, изпращане на покана за доброволно изпълнение на 18. 09. 2017 г. и налагане
на запор върху лекия автомобил на ищцата и вземанията й по банкови сметки при три
кредитни институции, липса на предприети изпълнителни действия след този момент,
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
най-късно на 18. 09. 2019 г. и погасяване на паричните задължения по изпълнителния
лист по давност най-късно на 18. 09. 2022 г.
При така възприетата фактическа обстановка ответникът не е дал повод за
предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК (макар и
ищцата да има правен интерес да го предяви). Както първостепенният съд правилно и
законосъобразно е изложил в мотивите към решението, ответникът щеше да е дал
повод за образуването на настоящото дело, ако след изтичането на погасителната
давност (тоест след 18. 09. 2022 г.) беше предприел въз основа на него действия по
принудително изпълнение срещу ищцата. В дадения случай няма каквито и да било
данни да са предприемани съответни действия от ответника. Що се отнася до
доводите на ищцата, че ответникът бил поддържал неоснователно висящността на
изпълнителното производство след изтичането на погасителната давност, че не
поискал прекратяването му, нито вдигането на наложените запори, както и че не бил
заплатил съответните такси и разноски, съдът намира тези аргументи за
2
неоснователни. Ищцата не познава достатъчно задълбочено естеството на основанията
за прекратяването на изпълнителното производство. Както първостепенният вече е
изложил в мотивите към влязлото в сила решение, основанието за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (т. нар. „перемпция“; от лат.
perimo, peremptus) настъпва автоматично по силата на закона. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 47 от 1. IV. 1965 г. по гр. дело №
23/65 г., ОСГК на ВС, които бяха препотвърдени при действащия ГПК с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Прекратяването на изпълнителното производство на това основание автоматично
и по силата на закона означава, че е достатъчно единствено и само двугодишният срок
да е изтекъл. Не са необходими каквито и да било други действия от взискателя
(отправяне на молба до съдебния изпълнител) или пък от съдебния изпълнител
(постановление за прекратяване). Ако все пак съдебният изпълнител в хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК издаде постановление за прекратяването на изпълнителното
производство, то това постановление има само и единствено декларативно действие,
но не и конститутивно действие. Неотносима е съдебната практика, на която се
позовава ищцата в искането си по чл. 248 ГПК. В определение № *** от 31. 03. 2011 г.
по т. дело № *** от 2011 г. на ВКС се обсъжда дали Софийският градски съд е
компетентен да се произнесе по молба за прекратяването на изпълнително дело. От
мотивите към това определение е видно, че ВКС е обсъдил най-общо основанията за
прекратяването на изпълнителното производство, позовавайки се на цялата ал. 1 на чл.
433 ГПК, за да обоснове, че след като по искането за прекратяване на изпълнителното
производство се произнася съдебният изпълнител с постановление, то съдът не е
компетентен да се произнесе по съответно искане. ВКС не е обсъждал в това
определение конкретното основание за прекратяване на изпълнителното по т. 8 на чл.
433, ал. 1 ГПК, което е качествено различно от останалите основания и следва да бъде
внимателно разграничавано от тях предвид цитираните по-горе тълкувателни актове.
Логичният правен извод от изложеното дотук е, че след като прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило
автоматично по право най-късно до 18. 09. 2019 г., то ответникът не е имал каквото и
да било задължение да отправя искане до съдебния изпълнител за прекратяването на
изпълнителното производство, нито пък съдебният изпълнител е трябвало да се
произнесе с нарочно постановление за неговото прекратяване. Затова неоснователно е
ищцата да твърди, че ответникът е „поддържал“ висящността на изпълнителното
производство. Ответникът не би могъл да поддържа висящо изпълнително
производство, което е било вече прекратено по силата на закона още преди
образуването на настоящия исков процес. Нещо повече: взискателят няма задължение
и да иска от съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани. Съгласно
чл. 433, ал. 3 ГПК, във всички случаи по ал. 1 (а това включва и разглежданата
„перемпция“) съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори
незабавно след прекратяването на изпълнителното производство. Разноските за това
служебно вдигане на запорите в разглеждания случай правилно са били възложени от
съдебния изпълнител на ищцата, която е имала качеството на длъжница в
прекратеното изпълнително производство. По начало разноските в изпълнителното
производство се понасят от длъжника съобразно чл. 79 ГПК освен в описаните в този
текст изключения, каквото изключение обаче не е било налице. В същия смисъл е и
съдебната практика, според която при служебно вдигане на възбрани „съдебният
изпълнител правилно е приложил разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК, според която,
когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от
3
длъжника. Тъй като съгласно чл. 4 б. "в" от Закона за държавните такси, държавни
такси се заплащат за извършване на действия и услуги от службите по вписванията,
в случая няма нормативно изискване съдебният изпълнител да поеме тези разноски, а
забавата в действията на ЧСИ е предпоставена от изпълнението на длъжника“ –
решение № 115 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4861/2018 г., IV г. о. На последно
място, действително, макар и изпълнителното производство да е било прекратено
автоматично по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за ответника е
продължила да съществува възможността да поиска образуването на ново
изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист и да предприеме
по него нови изпълнителни действия – но тази належаща възможност обуславя само
наличието на правен интерес на ищцата да води отрицателния установителен иск по
чл. 439, ал. 1 ГПК, което първостепенният съд вече е обсъдил и съобразил. След като
ответникът не е осъществил тази възможност, то не би могло да се приеме, че той е
дал повод за образуването на делото.
В обобщение, абсолютната пасивност на кредитора по изпълнителния лист след
изтичането на погасителната давност не може да се приеме за даване на повод за
предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК. При това положение правилно и
законосъобразно първостепенният съд е приел, че са налице и двете кумулативни
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и не е присъдил в полза на ищцата сторените от нея
разноски. Несъгласието на ищцата с мотивите на първостепенния съд само по себе си
не е основание за допълване на решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ищцата П. В. Д. за допълването на решение № ***, постановено
на 04. 03. 2024 г.от Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, по
настоящото гр. дело, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4