РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Велико Търново, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Пламен Борисов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500134 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 538 ГПК вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 345 от 23.12.2020 год. по гр. дело № 1571/2020 година Районен съд – Г.
О. е оставил без уважение молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, подадена от С. С. Ю. за промяна
на собственото му име от „С.“ на „Х.“.
Против решението е подадена въззивна жалба от молителя С. С. Ю. чрез адв. И.С. –
пълномощник, като навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до
неправилни правни изводи, поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
довели до необоснованост. Изводът на съда, че не са били установени никакви
обстоятелства от личен, семеен, професионален или социален характер, въз основа на които
да се приеме, че са налице важни обстоятелства за допускане на исканата промяна, били
необосновани и в противоречие със събраните доказателства. Предлага свой анализ на
доказателствата, целящ да обоснове наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
допускане на исканата промяна на собственото име. Предвид това моли съда да постанови
решение, с което да отмени това на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да
уважи изцяло молбата по бл. 19, ал.1 от ЗГР.
Отговор на въззивната жалба не е постъпвал от община С..
1
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа въззивната жалба.
Взема становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Развива
тезата, че събраните в хода на първоинстнационното производство доказателства
установяват наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане на исканата
промяна на собственото име на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи жалбата, да отмени решението на първоинстнационния съд и да постанови допускане
промяна на собственото име на жалбоподателя.
ОБЩИНА – С. – не изпраща представител в съдебно заседание и не е взела
становище.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Производството пред РС-Г. О. е образувано въз основа на подадена от
С. С. Ю. молба по чл. 19, ал.1 от ЗГР с искане да бъде допусната промяна на
собственото му име „С.“ на „Х.“ и да носи имената Х. С. Ю.. Изложени са твърдения за
наличие на важни обстоятелства, които налагат тази промяна сведени до следното: роден е
на 19.06.2000 година в гр. Г. О. с майка С. Ю. С. и баща неизвестен по акт за раждане. Сочи
като биологичен баща С. Х. Х. с ЕКН **********, но той не го е припознал, независимо че
носел неговото име. Двамата родители живеели заедно и заедно го отгледали. Поддържал
силна връзка с баба си и дядо си по бащина линия. От 10 години живеел в Г.. Твърди, че още
от раждането си и до сега сред роднини и близки бил известен с името „Х.“, каквото било и
името на дядо му по бащина линия и с когото имали силна емоционална връзка. Името „С.“
сочел само, когато трябвало да попълва документи пред държавните и административни
органи, а когато някой се обръщал с това име, то мислел че ставало въпрос за баща му.
С Решение № 345 от 23.12.2020 година по гр.д. № 1571/2020 г. по описа на Районен
съд – Г. О., молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР е оставена без уважение като неоснователна.
Съдът е приел, че не са налице предвидените в чл. 19, ал1 от ЗГР основания, за да бъде
допусната исканата промяна на собственото име на молителя. Изхождайки от вложения в
закона смисъл на понятието, че важни обстоятелства са налице, когато те са от такова
естество и толкова сериозна и значима е причината за това, че да оправдае отклонението от
принципа на стабилност при идентификацията на физическо лице чрез неговото име
структурирано и формирано според правилата на ЗГР, съдът е липсват основание за
допускане на исканата промяна и е оставил без уважение молбата. Приел е че събраните в
хода на производството доказателства не установяват изложените в молбата обстоятелства,
на които се основава искането че лицата в домакинството, в което живее молителя го
наричат с името Х., че в неговия приятелски кръг и служебна среда в Г. е известен с името
Х., нито че при ежедневната комуникация молителят използва точно това име, а не
вписаното в акта за раждане. Районният съд е приел, че разпитаните свидетели не са част от
семейната среда на молителя, а живеят в Б. и се срещат спорадично с молителя.
2
В. окръжен съд намира, че възизвната жалба е подадена от легитимирана страна
против акт, който подлежи на обжалване, и в предвидения от закона срок. Като редовна
въззивната жалба е и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното съдебно решение не страда от пороци, които да водят до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
компетентност на съда, в предвидената от закона форма, подписан е и е разбираем. Липсват
и процесуални нарушения, които да водят до недопустимост на съдебното решение, предмет
на въззивната проверка. Обсъдено по същество на правния спор решението се явява
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. В молбата С.Ю. навежда твърдения, от които извлича, че били налице важни
обстоятелства по смисъла на закона, обосновани с това, че неговите близки и роднини го
наричали с името „Х.“, каквото било името на дядо му – баща на С. Х. Х. – определящ себе
си като биологичен баща на молителя. Освен това важните обстоятелства се обосновани и с
силното желание на молителя да носи името на дядо си, както и това, че носенето на името
„С.“, съвпадащо с това на биологичния му баща, създавало объркване. В хода на
първоинстанционното производство били разпитани като свидетели Х. Х. С. и Н. А. Д. –
първият баща на С. Х. Х. сочен за биологичен баща на молителя, а вторият е брат на
свидетеля С.. В показанията си първият свидетел сочи, че е дядо на молителя. Когато С. се
родил баща му бил в Х. и за това майката е нарекла детето с името на баща му, въпреки, че
тяхното желание било то да носи неговото име Хасан и по тази причина го наричали така.
Сочи, че родителите наричали детето си С.. Тримата от 10 години живеели в Г.. Молителят
там завършил училище. Твърди, че молителят искал да се казва Х., а не С.. Свидетелят Д.
сочи в показанията си, че е чичо на молителя и от него знаел, че иска да носи името Х. – на
дядо си. Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд приема, че не се
установяват сочените в молбата обстоятелства, на които основава искането си. Не намира, че
основание да приеме, че лицата от домакинството, в което живее молителя и от неговия
приятелски кръг и служебна среда в Г. го наричат с името Х., нито в ежедневната си
комуникация молителят ползва това име. Настоящият съд като въззивна инстанция изцяло
възприема тези изводи и не намира основание за различни такива. Анализът на гласните
доказателства, извършен и от окръжния съд като втора инстанция, налага идентични с тези
на първата изводи относно липсата на основание за промяна на собственото име на
молителя. Субективното желание на едно лице са носи определено име може да бъде
квалифицирано като важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но само, ако то
почива на обективни обстоятелства със съществено лично или социално значение.
Наведените във въззивната жалба доводи, че е налице у молителя силно желание,
продиктувано от привързаност към дядо му Х. и нежеланието да носи същото собствено име
като баща си, са такива важни обстоятелства, които да обосноват промяна на собственото
3
име на молителя. Не се доказва да са налице и някакви съществени трудности в
индивидуализацията му като личност при носене на името С..
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което
служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически
лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличието
на важни обстоятелства, каквито в случая не са налице.
По изложените по-горе мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горните съображения, В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 345 от 23.12.2020 година по гр. дело № 1571/2020
година по описа на Районен съд – Г. О.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4