Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 08.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Галина Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр.
дело № 252/2021 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за установяване съществуването на
парични задължения с правно основание договорните отношения между страните във връзка с чл.422,
ал. 1 ГПК.
Ищецът „Ю.“
ЕООД моли съда постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, че Д.М.К. дължи на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК ***** , със седалище и адрес на
управление:***, ***** , представлявано от адв. В.П.Г., сумите: 64,71 лв.
(шестдесет и четири лева и 71 ст.) – неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски № 16174734001 от 07.08.2017 г. сключени между Д.М.К., ЕГН ********** и „Б.Т.К.“
ЕАД, ЕИК **** , представляваща сбор от тримесечните такси на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № №
**********/15.01.2018 г., за периода 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г.
Претендира да му бъдат
присъдени съдебните разноски от 205 лв. по ч.гр.д. № 3021/2020 год. и направените по това производство разноски.
Ответникът Д.М.К. чрез
назначеният й особен представител адв. С.Т. оспорва претенциите на ищеца, моли съда да ги отхвърли,
счита предявения иск за неоснователен по съображения, че цесията не е произвела
действие спрямо ответницата, тъй като последната не е уведомена за извършеното
прехвърляне. Приложеното към исковата молба уведомление не ползва ищеца тъй
като не е достигнало до ответницата.
От представените по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 02.12.2020 год. заявление, на
03.12.2020 г. е образувано ч.гр.дело № 3021/2020 год., по което със Заповед № 260465/04.12.2020
год. за изпълнение на парично задължение Районен съд - Казанлък е разпоредил Д.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „Ю.“ ЕООД, с ЕИК ***** ,
със седалище и адрес на управление:***, ***** , чрез пълномощника Адвокатско
дружество „Г. и П.“, ЕИК **** , представлявано от адв. В.П.Г., сумите: 64,71
лв. (шестдесет и четири лева и 71 ст.) – главница, както и 205 лв. разноски, от
които 25 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение за вземане
произтичащо от неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски №
16174734001 от 07.08.2017 г. обективирано във фактура № **********/15.01.2018
г., сключени между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК **** и Д.М.К., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Г.“
ЕАД, с ЕИК **** , с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а „С.Г.Г.“ ЕАД, с
ЕИК: **** го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД,
ЕИК ***** с договор за цесия от дата
01.10.2019 г.
Основание за образуване на настоящото производство е предписаното
в чл.415, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.47, ал.5 ГПК процесуално поведение за
заявителя.
Исковата молба е подадена на 25.01.2021 год.
Представен е Заявление/Договор № 1617473407082017-41244270
от 07.08.2017 год. за клиентски № 16174734001, сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД
и Д.М.К. като
абонат за срок от 24 месеца за следните услуги: Телевизия Виваком, пакет „М“ и
допълнителна услуга ТВ пакет НВО на абонамент, оборудване за Телевизия Виваком.
Месечния абонамент за основната услуга е 17,99 лв., а за допълнителната – 7,90
лв. месечно.
Приложените към Договор № 1617473407082017-41244270
Общи условия на „Б.Т.К.“ ЕАД съдържат две клаузи за неустойка дължима от
абоната /т.43.3.4 и т.43.4.3/, основание за възникване на задължението за
неустойка и в двете хипотези е невръщане на вещ.
Уговорка за дължимост на неустойка има в сключения Договор
№ 1617473407082017-41244270 от 07.08.2017 год. Такава се дължи при прекратяване
на договора по вина на абоната и/или неплащане на дължимите по договора суми -
трикратния размер на месечните абонаментни услуги на срочен абонамент.
Видно от съдържанието на фактура №
**********/15.01.2018 г. на стойност 264,50 лв. с основание „корекции, дарения
и услуги от партньори“ е вписана сумата 214,39 лв., за която сума в
приложението към фактурата е посочено, че тя се формира от четири неустойки:
140 лв. неустойка за невърнат цифров приемник, 19,74 лв. неустойка за пакет
НВО, 44,97 лв. неустойка за тарифен плат Телевизия Виваком М и 9,68 лв.
неустойка за отстъпка от Виваком Телевизия. Сумата 44,97 лв. е формирана от три
месечни такси - всяка от по 14,99 лв. без ДДС / 17,99 с ДДС/. Сумата 19,74 лв.
е формирана от три месечни такси - всяка от по 6,58 лв. без ДДС /7,90 с ДДС/.
Представени са три фактури за начислен месечен
абонамент за Телевизия и НВО пакет за периода от 15.10.2017 г. до 14.01.2018
год., за които се твърди, че задълженията по тях не са платени.
На осн. чл.50 от раздел „Прекратяване на договора“ от
Общите условия на „Б.Т.К.“ ЕАД, операторът може да прекрати договора при
неизпълнение на задълженията за плащане в срок на предоставените услуги.
За доказване на правата си върху претендираното
вземане ищецът представя договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 год. сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК **** и „С.Г.Г.“
ООД, с ЕИК **** и непопълнена бланка
пълномощно, с което „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК **** упълномощава непосочено в пълномощното лице да
я представлява пред лицата, чиито задължения към БТК са предмет на договора за
цесия.
Представен е договор за прехвърляне на вземания/цесия/
сключен на 01.10.2019 г. между „С.Г.Г.“ ООД, с ЕИК: **** и „Ю.“ ЕООД, с който договор „С.Г.Г.“ ООД
прехвърля на „Ю.“ ЕООД вземания придобити по силата на договори с първоначални
кредитори включително и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 год. сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК **** и „С.Г.Г.“
ООД.
Представено е уведомление за цесия, без данни за дата
на съставяне и данни за връчване или опити за връчване, адресирано до Д.М.К.,
изготвено от „С.Г.Г.“ ООД. Видно от
съдържанието на уведомлението С.Г.Г.“ ООД като пълномощник на „Б.Т.К.“ ЕАД „в
съответствие с пълномощно от 24.10.2018 год. уведомява длъжника от името
на БТК за „сключен договор за цесия от
16.10.2018 год.“. В същото уведомление С.Г.Г.“ ООД уведомява Д.М.К., че по
силата на договор цесия сключен на 01.10.2019 г. дружеството е прехвърлило
вземането си към нея на „Ю.“ ЕООД и че тя следва да заплати „задължението си“ в
едно с всички направени СЪДЕБНИ разноски и платени държавни такси на „Ю.“ ЕООД.
Уведомлението не съдържа информация нито за размера на
вземането, нито за неговото основание. Такава информация /за основанието, вида
и размера на вземането/ липсва и в двата документа – извлечение от Приложение
№1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. и Потвърждение за прехвърляне на
вземане по договор от 16.10.2018 год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният установителен иск е неоснователен основателен
и следва да бъде отхвърлен.
По Договор № 1617473407082017-41244270 от 07.08.2017
год. сключен между ответницата и „Б.Т.К.“ ЕАД, поради неизпълнение на поети с
договора задължения, за ответницата възниква задължение за заплащане на неустойка
при прекратяване на договора по вина на абоната - неплащане на дължимите по договора суми, в
размер на трикратния размер на месечните абонаментни услуги на срочен абонамент,
т.е на сумата 64,71 лв. формирана от сумата 44,97 лв. /три месечни такси -
всяка от по 14,99 лв. без ДДС и сумата
19,74 лв. / три месечни такси - всяка от по 6,58 лв. без ДДС /неустойка за пакет НВО и неустойка за
тарифен плат Телевизия Виваком М/.
Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна
норма, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника.
Липсват доказателства представеното към исковата молба
Уведомление да е било връчвано на длъжника.
Представените писмени доказателства не съдържат
информация за вида, размера и основанието на вземането, което се твърди, че е
било предмет на цедиране.
Липсва основание да се приеме, че задължението на
ответницата към БТК, предмет на исковата молба е идентично със вземането, за
което се твърди, че е предмет на договорите за цесия от 16.10.2018 год. и от
01.10.2019 г.
Съдържанието на представеното по делото уведомление за
извършени цесии не съдържа информация, от която може да се направи извода, че
уведомяването се отнася до конкретно парично задължение. С получаването на
уведомление с к посоченото съдържание до адресатът на уведомлението не достига
информация кое негово конкретно задължение е било предмет на цедиране.
Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника
да става по конкретен, специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В съдебно
производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна,
произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение намират
правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото
правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС),
която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до
извода, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да
приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
Липсва основание по аналогия да бъде приложена
практика на ВКС относно предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочна
изискуемост представлява изменение на договора сключен между страните и в който
страните са постигнали съгласие при настъпване на определени обстоятелства да
възникне потестативно право в полза на кредитора за промяна срока на договора.
С договора за цесия, обаче, се променя една от страните по материалното
правоотношение – кредитора, която промяна не зависи от настъпването на
обективни факти предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието
на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е създал
императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно действието
на договорът за цесия както за длъжника, така и за всички трети лица, каквато
императивна материалноправна норма не съществува относно предсрочната
изискуемост.
Липсват безспорни доказателства, че вземането което
БТК има към ответницата по Договор № 1617473407082017-41244270 от 07.08.2017
год. , е било предмет на представените договори за цесия. Липсва волеизявление
на кредитора/респ. упълномощено от него лице, от което може да се направи
извода, че конкретно парично задължение на ответницата е било предмет на
цедиране. Липсва изпълнение на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД – до знанието на
длъжника да достигне изявление на негов кредитор, че вземате, което длъжникът
има към този кредитор е било прехвърлено на нов кредитор и на този нов кредитор
длъжникът дължи изпълнение.
Твърдението на ищеца, че с връчване на съдебните книжа
на особения представител на ответницата цесията е произвела действие е
неоснователно.
Уведомление за цесията не е достигнало до длъжника и
цесията не е
произвела действие спрямо длъжника и спрямо третите лица, вкл. и съда.
На осн. т.13 от ТР 4/2013/18.06.2014 год. по т.д. №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС издадената по ч.гр.д. № 2115/2019 год. по описа на
РС-Казанлък заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване при отхвърляне на
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът не представя списък на разноските.
Ищецът има 505,00 лв. разноски от които по
установителния иск /25 лв. за държавна такса, 180 лв. адвокатско
възнаграждение, 300 лв. разноски за особен представител/ и е направил разноски
в заповедното производство в размер на 205,00 лв. /25 лв. държавна такса, 180
лв. адвокатско възнаграждение..
Ответникът няма направени в производството разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление:***, ***** против Д.М.К., ЕГН ********** иск съдът да признае за установено, че Д.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление:***, ***** по издадената по ч.гр.дело № 3021/2020 год. по описа на РС-Казанлък Заповед № 260465/04.12.2020 год. за изпълнение на парично задължение сумата: 64,71 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 16174734001 от 07.08.2017 г.
сключени между „Б.Т.К.“
ЕАД, ЕИК **** и Д.М.К., за което е
издадена фактура № **********/15.01.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ч.гр.дело №.3021/2020
год. на РС- Казанлък.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: