Р Е Ш Е Н
И Е
№
215
19.10.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 181 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.А.Г.Х.
***, област Благоевград обжалва решението по а.н.д. №192/2020г. на РС - Кюстендил.
Релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на дата на издаване
във фиша; нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН; липса на място на извършване на
деянието и на мястото за контрол на пътя с неговото отстояние до ПЗ за населено
място; липса на доказателства за водача на МПС; липса на обозначаване с ПЗ Е24
по см. на чл.7 от Наредба №8121з-432/12.05.2015г. и недоказано деяние. Същественото
нарушение на процесуалните правила свързва с липсата мотиви и неяснота за
приетите обстоятелства. Моли за отмяна на решението и отмяна на фиша.
В с.з. касаторката не се явява и не се
представлява.
Ответната
ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, като не счита, че е
налице релевираното касационно основание за отмяна на въззивното решение, което
намира за обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Кюстендил серия К №2443915, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на А.Г.Х. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 24.11.2018г. в 15.20 часа в
с.Багренци на ВП II-62, км. 4+730 при движение в посока
към гр.Дупница със стационарно техническо средство е засечена скоростта на
движение на посочения във фиша лек автомобил от 75км/ч при разрешена такава за
населено място от 50км/ч. Съдът е установил, че техническото средство е
преминало контрола за годност.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за наличие на
реквизитите на фиша по чл.189, ал.4 от ЗДвП и доказано противоправно деяние
поради годност на средството за измерване, превишаване на разрешената за
населеното място скорост, авторство на деянието от страна на нарушителката и
липса на изискване за означаване на мястото за контрол с ПЗ Е24 с оглед
отмяната на чл.7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., обн. ДВ, бр.6/2018г., в
сила от 16.01.2018г. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Съдебното
решение има съдържанието по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
В решението съдът е дал отговор на спорните факти и обстоятелства, обсъдил е
събраните доказателства и въз основа на тях е формирал извода по съществото на
спора. Не се установяват твърдяните от касаторката липсата мотиви и неяснота за
приетите обстоятелства.
Правилен е извода на съда за спазване на процесуалните
правила при издаване на фиша. Същият има нормативно предвиденото съдържание по
чл.189, ал.4 от ЗДвП. В това съдържане не се предвижда посочване на дата на издаване във фиша. Нормата е специална спрямо
общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН. С оглед на специалната регламентация не е
мислимо и нарушение на правилото по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Събраните по преписката писмени и
веществени доказателствени средства правилно са ценени от районния съд като
допустими, относими и годни за установяване на точното място на нарушението,
което съответства на посоченото такова във фиша. Описанието на мястото във фиша
е пълно и ясно. Мястото е доказано със снимковия материал като населено такова
във вид на улица в с.Багренци.
Правилен е извода на съда по съществото на спора за
доказано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, неговия автор и наказуемост по
санкционния състав на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Нарушението на правилата за
движение по пътищата е извършено на 24.11.2018г. С изменението на ЗДвП, обн. в
ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в
отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни
наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата,
установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно. Нарушението по казуса е заснето със стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Системата
е одобрен тип средство за измерване, в рамките на срока за периодична проверка
за годност и точност на измерените резултати.
Деянието е безспорно установено от снимката, изготвена
от паметта на техническото средство, съдържаща данни за съставомерните
обстоятелства относно времето, мястото на извършване и заснемане на
нарушението, посоката на движение на лекия автомобил, неговият регистрационен
номер, разрешената и установената скорост, включително наказуемото превишаване.
Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в
лицето на касаторката като собственик на автомобила, съгласно справката от КАТ
във вр. с регламентацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Справката не е оспорена от
дееца, поради което е доказано извършено деяние с МПС, собственост на А.Г.Х..
Оспорващата не се е възползвала от възможността по 189, ал.5 от ЗДвП, т.е. не е
декларирала предоставяне управлението на автомобила на друго лице. Подобно
обстоятелство не се твърди нито във въззивната, нито в касационната жалба.
Не
е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била
регламентацията на чл.7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. до отмяната на
нормата, обнародвана в ДВ, бр.6/2018г., в сила от 16.01.2018г. Задължението за
обозначаване с ПЗ Е24 е отпаднало още с изменението на чл.165, ал.2, т.7 и т.8
от ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр.54/05.07.2017г. На основание чл.15, ал.3 от ЗНА
противоречието между наредбата и закона се преодолява посредством прилагане на
закона. Следователно, още с отпадането на изискването в чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак, се счита за неприложимо
задължението за обратното в по-късно отменения чл.7 от Наредбата.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№180/08.06.2020г. по а.н.д.№192/2020г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.