Р Е Ш Е Н И Е № 17
21.02.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш
Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 129 по описа
на съда за 2015 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара „Вл.Павлов“, представлявано
от изпълнителния директор В.Д.В., чрез пълномощника адв.Х.Т. против „ЕП-Комерс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр……………, Е.Т.П., ЕГН *********
и Г.П., ЕГН **********.
Ищецът „Трансвагон“ АД твърди, че има
парично вземане спрямо ответника „ЕП - Комерс“ ООД, което произтичало от
фактура № 192/11.12.2009г., издадена от „ЕП - Комерс“ ООД срещу „Трансвагон“ АД
за продажба на метали, които не доставило, но същите били заплатени авансово от
„Трансвагон“ АД. Фактурата била осчетоводена от ищцовото и ответното дружество.
Вземането било признато за основателно със съдебно Решение № 54/25.07.2014г. по
в.т.д.№ 154/2014г., по описа на Апелативен съд – Бургас, невлязло в сила към
момента на предявяване на исковата молба, въз основа на което бил издаден
изпълнителен лист от 20.08.2014г. На 05.11.2014г. „ЕП - Комерс“ ООД чрез
съуправителя му Е.П., е сключило с
двамата съуправители, съдружници и съпрузи Е.П. и Г.П., договор за прехвърляне
на недвижим имот за погасяване на задължение, обективирано в Нотариален акт №
118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019/05.11.2014г. на нотариус В.
К., рег.№ 560, с район на действие Районен съд – Средец, с който дружеството е
продало на втория и третия ответник собствените си недвижими имоти,
представляващи: поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти,
съставляващо имот № 000119 в землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ
46348, местност „Кайл дере“, с площ 792.383 дка, от които категория девета –
678.797 дка, категория четвърта – 106.208 дка, категория трета – 7.378 дка и
поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 149007, в
землището на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови
ниви“, с площ 120.714 дка, от които категория девета – 114.789 дка и категория
пета – 5.925 дка. Имотите били прехвърлени на физическите лица ответници за
общата сума от 115 000.00 лева, като в нотариалния акт съуправителката и
представляващата дружеството Е.П. заявила, че с прехвърлянето на имота се погасявало
парично задължение на „ЕП - Комерс“ ООД към приобретателите за същата сума,
представляваща неизплатена част от печалбата на дружеството, разпределена с решение
на ОС на съдружниците от 15.05.2011г.
Ищецът излага, че с разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален
акт № 118, том VI, рег.№ 3476,
дело № 1019/05.11.2014г. на нотариус В. К., първият ответник намалявал
имуществото си, с което увреждал пряко интересите на „Трансвагон“ АД, тъй като
възпрепятствало удовлетворяването на вземането му в хода на образуваното
изпълнително дело № 191/2014г. по описа на ЧСИ Т.Д.. Счита, че доказателства за
увреждане интереса на кредитора се съдържали директно в самия разпоредителен
акт, който по същество бил договор за покупко – продажба: сделката била
изповядана при продажна цена от 115 000.00 лева, без да бъде направена пазарна
оценка, като съобразно чл.15, чл.16 и чл.165 от ЗКПО при сделки между свързани
лица данъчната основа се определяла на база на пазарната цена на продавания
актив. Ищецът счита, че действителната пазарна цена на имотите съществено се
различавала от продажната, като прехвърлянето в собственост на съдружниците на
дружествен актив на необоснована продажна цена представлявало скрито
разпределение на печалбата по смисъла на чл.19, ал.2 от ДОПК. Собствеността
върху активите била прехвърлена незабавно, но продажната цена не била заплатена
при изповядване на сделката, като било прието, че същата се преобразува в
неизплатена разпределена парична печалба, като така от патримониума на
дружеството били изведени имоти годни да служат за обезпечение на кредитора, но
без да влиза в него насрещна и адекватна престация, която да ги замести. Ищецът
твърди, че нямало никакви доказателства, че разпределената през 2011г. печалба
не била изплатена преди процесната сделка под друга форма, като довод за тези
съображения откривал в Отчета за
измененията в капитала към 31.12.2011г. и към 31.12.2012г., според който през
2010г. и 2011г. дружеството е разпределило дивиденти от 50 000.00 лева,
съответно от 25 000.00 лева и с тези суми било намалено крайното салдо към
31.12.2010г., 31.12.2011г. и 31.12.2012г., а в Отчета за измененията в капитала
към 31.12.2013г. тези суми не фигурирали, което означало, че били изплатени.
Знанието на длъжника – първото ответно
дружество, че с разпоредителната сделка уврежда интереса на кредитора и умисъла
му да причини вреда, можело да се обоснове със знанието на неговите законни
представители, управители, съдружници и съпрузи Г.П. и Е.П. за неуредения
паричен дълг на дружеството към ищеца в целия период от 11.12.2009г. до датата
на сделката - 05.11.2014г. и желанието
им да осуетят плащането, извод за което се извличало от следните факти:
ответното дружество било издало фактура № 192/11.12.2009г., приело е авансовото
плащане на метали, но не ги е доставило, като въпросната фактура била
осчетоводена от „ЕП - Комерс“ ООД, законните представители на „ЕП - Комерс“ ООД
– Г. и Е.П. били получили нотариални покани от ищеца за реално изпълнение с
предупреждение за търсене на съдебна защита, знанието за образуваното тър.дело
№ 322/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в.т.д.№ 154/2014г. по описа на
Апелативен съд – Бургас, по които се претендира паричните вземания по фактурата
от 11.12.2009г. за главница и лихви, както и постановените по тях решения и
издадения изпълнителен лист за присъдените суми с въззивното съдебно решение,
доколкото съдебните решения били публикувани в сайта на съда, а по отношение на
издадения изпълнителен лист знанието за неговото издаване от страна на
ответното дружество се установявало с оглед това, че е подало молба от
29.07.2014г. за отсрочване на изпълнение на решението, а преди издаване на
изпълнителния лист било подало и искане за спиране на предварителното
изпълнение на въззивното решение; знание, че ищецът се домогвал да обезпечи
исковете си с възбрана върху недвижими имоти в хода на т.д.№ 322/2014г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, което предполагало насочване на принудително
изпълнение върху процесните имоти при евентуално положително съдебно решение.
На 25.08.2014г. „Трансвагон“ АД било образувало изп.дело № 191/2014г. по описа
на ЧСИ Т.Д. въз основа на издадения изпълнителен лист от 20.08.2014г. Ищецът
сочи и други разпоредителни сделки с недвижими имоти на длъжника в периода след
образуване на изпълнителното дело, като излага, че оспорвана сделка всъщност
била в началото на една поредица от умишлено увреждащи кредитора правни
действия. Твърди се, че по отношение на „Трансвагон“ АД не е могла да се
изпълни обезпечителната заповед, издадена по т.д.№ 322/2013г., по описа на
Окръжен съд – Бургас върху пакет от 3195 бр. поименни акции с право на глас
собственост на длъжника, тъй като същият отказал да ги предаде на съдебния
изпълнител по изп.дело № 260/2013г. по описа на ЧСИ Т.Д.. Поради водене на
искове от „ЕП - Комерс“ ООД по чл.74 от ТЗ против решенията общото събрание на
акционерите на „Транвагон“ АД от 2013г. от 2014г. в качеството му на акционер в
„Трансвагон“ АД не можел да насочи принудително изпълнение и върху запорираните
му вземани за дивидент за 2012г. и за 2013г. Единствено била събрана сумата от
126 305.60 лева от запорирани сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „БАКБ“
АД, която не можела да удовлетвори далеч по – голямото вземане на кредитора.
„Трансвагон“ АД счита, че знанието на
втория и третия ответник за увреждащия характер на сделката се извеждал от
установената презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД, поради свързаността на
продавача и купувачите, Г. и Е.П. били съпрузи, като същите били съдружници в
„ЕП Комерс“ ООД при равни дялове – 50% от капитала на дружеството и
съуправители на дружеството до 29.04.2015г. Знанието им следвало и от това, че Г.
и Е.П., като управители и съдружници, полагащи труд в дружеството, са знаели за
фактура № 192/11.12.2009г., доколкото същата е била осчетоводена в
предприятието, а те от своя страна управляват, представляват, ръководят дружеството,
като одобряват счетоводните му документи и годишните му финансови отчети. Г.П.
извършвал лично процесуални действия по т.д.№ 322/2013г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, представяйки се за законен представител на „Трансвагон“ АД, от което
качество бил лишен от 07.05.2013г., бил направил и признание за воденото т.д.№
322/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в искова молба,
внесена в АС при БТПП – София на 30.12.2013г., като знанието му се установявало
и от мотивите на Определение № 263/20.08.2014г. на Апелативен съд – Бургас.
Знанието за породения спор и за водените дела, като и за резултата по в.т.д.№
154/2014г. на Апелативен съд – Бургас имала и Е.П., доказателство за което била
отправената ѝ от кредитора ищец нотариална покана, на която лицето
отговорило лично, сключването чрез нея на договор за правна защита и съдействие
с процесуалния пълномощник на „ЕП - Комерс“ ООД по т.д.№ 322/2013г. по описа на
Окръжен съд – Бургас и в.т.д.№ 154/2014г. на Апелативен съд – Бургас и извършените
лично от нея самата процесуални действия. Отправя се искане да се постанови
решение, с което на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД да обяви за относително
недействителен по отношение на ищеца „Трансвагон“ АД договорът за покупко –
продажба, обективирано в Нотариален акт № 118, том VI,
рег.№ 3476, дело № 1019/05.11.2014г. на нотариус В. К., рег.№ 560, с район на
действие Районен съд – Средец, с който „ЕП - Комерс“ ООД е прехвърлило на Е.Т.П. и Г.П. собствените си недвижими имоти,
представляващи: поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти,
съставляващо имот № 000119 в землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ
46348, местност „Кайл дере“, с площ 792.383 дка, от които категория девета –
678.797 дка, категория четвърта – 106.208 дка, категория трета – 7.378 дка и
поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 149007, в
землището на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови
ниви“, с площ 120.714 дка, от които категория девета – 114.789 дка и категория
пета – 5.925 дка. Претендира сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците „ЕП - Комрес“ ООД, Е.Т.П.
и Г.П., в който заявяват, че предявеният иск е допустим, но изцяло
неоснователен и недоказан, като в тази връзка излагат подробни съображения.
Твърдят, че ищецът не бил кредитор на първия ответник по иска – „ЕП - Комерс“
ООД, тъй като не притежавал вземане по отношение на дружеството. Релевира се,
че фактурата била частен свидетелстващ документ и като такъв не пораждала права
и задължения, същата не била елемент от
фактическия състав на частно правоотношение, което би могло да породи
задължения за заплащане на цена или за предаване /доставяне/ на вещи, в случая
метали. Исковата молба не съдържала твърдение по въпроса, какво било
правоотношението, което породило задължение за доставяне на метали от страна на
ответника – „ЕП - Комерс“ ООД, липсвала и всякаква индивидуализация на
металите. Поради факта, че не било въведено твърдение за възникнало
правоотношение, което да е породило заявеното в производството вземане,
липсвало и обект на обсъждане и анализ. Ответниците твърдят, че споразумението,
за което била издадена фактурата, представлявала отчетна сделка по комисионен
договор, страни по който били – „Трансвагон“ АД – доверител и „ЕП - Комерс“ ООД
– комисионер. Заявява, че по фактура № 192/11.12.2009г. „Трансвагон“ АД не било
извършило плащане, т.е. липсвало престация, липсвало и задължение за връщането
ѝ. При допускане, че било възникнало някакво задължение, считат същото за
погасено по давност, поради което правят възражение за изтекла погасителна
давност. Излага се, че „Трансвагон“ АД било предявило и друг отменителен иск
против ответниците, по който било образувано т.д.№ 216/2015г. на Окръжен съд –
Бургас, с който на същото основание се искало отмяна на договор за залог на
търговско предприятие, сключен между „ЕП - Комерс“ ООД – залогодател и Е.П. и Г.П.
– залогополучатели, като считат, че с така образуваното настоящо производство и
това пред Окръжен съд – Бургас се целяло не защитата на правата на „Трансвагон“
АД, а да бъдат допуснати обезпечения, чрез които да бъде реализирана
недопустима намеса в правната сфера на „ЕП - Комерс“ ООД и грубо вмешателство в
правната сфера Е.П. и Г.П.. Отправят искане за отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендират разноски.
В проведените открити съдебни заседания
и в писмените молби, представени в хода на производството, ищецът поддържа
исковата молба и оспорва заявените доводи от ответниците за неоснователност на
исковата претенция. Прави уточнение, че вземането, което прави „Трансвагон“ АД
кредитор на „ЕП - Комерс“ ООД, е това признато с влязло в сила съдебно решение
№ 15/20.03.2019г. по в.т.д.№ 16/2018г. на БАС, произтичащо от неформална
сделка, сключена между „Трансвагон“ АД и „ЕП - Комерс“ ООД на 11.12.2009г. за
покупко – продажба на метали, в изпълнение на която „ЕП - Комерс“ ООД издало
срещу „Трансвагон“ АД фактура за доставка на метали по споразумение, която
сделка била развалена от ищеца по вина на ответното дружество, считано от
29.03.2013г.
Ответниците в хода на производството
оспорват исковата молба, като релевират възражения за погасяване на
задължението към ищеца, тъй като били събрани вземания в образуваното
изпълнително производство, както от банковите му сметки, така и от запорирани и
неизплатени дивиденти, задържани задатъци, погашения в резултат от изпълнителни
действия и погашения поради последващи компенсации и плащания, като общата
стойност на извършените плащания била в размер на сумата от
2 993 466,21 лева. Считат, че искът е недопустим тъй като нарушавал
забраната на чл.289 от ТЗ да се извършват действия с единствената цел да се
навреди на страна по търговско правоотношение.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
От представения Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот за погасяване на задължение № 118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019 от
15.11.2014г. на
нотариус В. К., рег.№ 560, с район на действие Районен съд – Средец, се
установява, че „ЕП Комерс“ ООД е прехвърлило на
Е.Т.П. и Г.П. собствените си недвижими имоти, представляващи: поземлен
имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти, съставляващо имот № 000119 в
землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ 46348, местност „Кайл дере“, с
площ 792.383 дка, от които категория девета – 678.797 дка, категория четвърта –
106.208 дка, категория трета – 7.378 дка, при граници: № 014023 – изоставена
нива на наследниците на К. Н. А., № 000128 – полски път на Община Средец, №
014034 – изоставена нива на Ставен АД, № 014035 – изоставена нива на И. Р. И.,
№ 014016 – изоставена нива на Премиум – 7 ООД, № 014017 – нива на Р. М. К., №
014018 – изоставена нива на наследниците на Д. Ж. К., № 014029 – нива на С. Ж.
М., № 014021 – нива на Бургас агро ООД, № 000141 – полски път на Община Средец,
Земщна граница, № 000121 – полски път на Община Средец, № 013006 – нива на
наследниците на К. Н. А., № 000095 – вътрешна река на МОСВ, № 000116 – дере на
Община Средец, № 014024 – изоставена нива на наследниците на Б. Т. И. и др. и №
014025 – изоставена нива на наследниците на Р. П. Д. и др. и поземлен имот с
начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 149007, в землището на
село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови ниви“, с площ
120.714 дка, от които категория девета – 114.789 дка и категория пета – 5.925
дка, с граници: № 000335 – полски път на Община Средец, № 000417 – полски път
на Община Средец, № 000404 – полски път на Община Средец, № 149011 – нива на Р. А. Ж., № 149006 – нива
на наследниците на М. Д. П., № 000334 – полски път на Община Средец, № 149008 –
нива на Държавен поземлен фонд – МЗГ, № 000404 – полски път на Община Средец и
№ 000417 – полски път на Община Средец, за сумата от общо 115 000 лева, с
която сума на основание чл.65 от ЗЗД прехвърлителят „ЕП Комерс“ ООД,
представлявано от управителя Е.Т.П. заявява, че се погасява паричното
задължение на прехвърлителя срещу преобретателите Е.Т.П. и Г.П. в размер на 115 000 лева,
представляваща неизплатена част от печалбата на дружеството, разпределена с
решение на Общото събрание на съдружниците на „ЕП - Комерс“ ООД, проведено на
15.05.2011г. Представено е и удостоверение за родствени връзки изх.№
70-00-3197/08.05.2015г., видно от което Е.Т.П. е съпруга на Г.П..
Видно от приобщената в доказателствената
съвкупност фактура № 192/11.12.2009г., издадена от „ЕП - Комерс“ ООД, същата е
с основание за плащане „метали съгласно споразумение“ на стойност 2 800 615,37 лева и сума
за плащане с ДДС 3 360 738,44 лева и получател по нея е „Трансвагон“
АД. Представен е изпълнителен лист от 20.08.2014г., издаден по т.д.№
154/2014г., по описа на Апелативен съд – Бургас по невлязло в сила въззивно
решение № 54/25.07.2014г., с което „ЕП - Комерс“ ООД е осъдено да заплати на
„Трансвагон“ АД, сумата от 2 385 274,59 лева с ДДС – главница по
фактура № 192/11.12.2009г., мораторна лихва върху главницата в размер на
56 487,94 лева за периода от 29.03.2013г. до 21.06.2013г. и законна лихва
върху главницата от 21.06.2013г. до окончателното погасяване на главницата. Във
връзка с така издадения изпълнителен лист е подадена молба от „Трансвагон“ АД
за образуване на изпълнително дело против „ЕП - Комерс“ ООД, като в тази връзка
са приложени покана за доброволно изпълнение до „ЕП - Комерс“ ООД по
образуваното изп.дело № 191/2014г., по описа на ЧСИ Т. Д.,*** действие Окръжен
съд – Бургас. По делото са представени съдебните актове, постановени във
връзка, с производството, по което се претендира вземането, обективирано във
фактура № 192/11.12.2009г. и по което е издаден изпълнителния лист от
20.08.2014г. – Решение № 102/10.04.2014г., постановено по т.д.№ 322/2013г., по
описа на Окръжен съд – Бургас, Решение № 54/25.07.2014г., постановено по т.д.№
154/2014г., по описа на Апелативен съд – Бургас, Решение № 200/12.02.2016г.,
постановено по т.д.№ 39/2015г., по описа на Върховен касационен съд, I т.о., Решение № 46/28.04.2016г., постановено по
т.д.№ 62/2016г., по описа на Апелативен съд – Бургас, Решение №
133/15.01.2018г., постановено по гр.д.№ 60339/2016г., по описа на Върховен
касационен съд, III г.о., Решение №
15/20.08.2018г., постановено по в.т.д.№ 16/2018г., по описа на Апелативен съд –
Бургас, с което е постановено обезсилване на Решение № 102/10.04.2014г.,
постановено по т.д.№ 322/2013г., по описа на Окръжен съд – Бургас, а в друга
отмяна, като вместо това „ЕП Комерс“ ООД е осъдено да заплати на „Трансвагон“
АД сумата от 2 385 274,59 лева, дадена като цена с ДДС на отпаднало
основание – развален договор за покупко – продажба на метали и фактура №
192/11.12.2009г., сумата от 56 487,94 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за времето от 29.03.2013г. до 21.06.2013г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.06.2013г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 259 126 лева,
представляваща всички съдебно – деловодни разноски, направени от „Трансвагон“
АД за защитата му по т.д.№ 322/2013г., по описа на БОС, по в.т.д.№ 154/2014г.,
по в.т.д. №16/2018г., по описа на БАС и по гр.д.№ 30339/2016г., по описа на
ВКС, а с Определение № 375/15.07.2019г., постановено по т.д.№ 2034/2018г., по
описа на ВКС, I т.о. последното решение на Апелативен съд – Бургас
от 20.08.2018г. не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Като доказателство по делото са
представени и Нотариална покана, адресирана до управителя на „ЕП Комерс“ ООД Е.
П., получена от нея, с която „Трансвагон“ АД уведомява дружеството за
издадената фактура № 192/11.12.2009г. и нейната стойност, отправя искане за
изпълнение по същата, като в условия на евентуалност заявява претенция за
възстановяване на сумата, посочена във фактурата, както и отговор на въпросната
покана от управителя на „ЕП - Комерс“ ООД Е. Попеско, подписан от последната и
изпратен до изпълнителния директор на
„Трансвагон“ АД. Представени са и пълномощно и договор за правна защита
и съдействие от 15.07.2013г., подписани от управителя на „ЕП Комерс“ ООД Е. П.,
във връзка с воденото производство по т.д.№ 322/2013г., по описа на Окръжен съд
– Бургас, образувано по искова молба от „Трансвагон“ АД против „ЕП - Комерс“
ООД, с което се претендират вземанията, обективирани във фактура №
192/11.12.2009г., на отпаднало основание. Представени са и множество други
молби и искания, представени от управителката на ответното дружество Е. П. във
въпросното производството. Представено е искане за отказ от иска по т.д.№
322/2013г., по описа на Окръжен съд – Бургас от Г.П. в качеството на представляващ
„Трансвагон“ АД, както и Определение на Апелативен съд – Бургас от
20.08.2014г., постановено по т.д.№ 154/2014г. за отсрочване изпълнението на
решението, видно от което същото е постановено във връзка с произнасяне по
молба от Г.П. – управител на „ЕП - Комерс“ ООД.
В настоящото производство е допусната
Съдебно икономическа експертиза, по която е изготвено заключение от вещото лице
Б.Д., от която се установява, че пазарната стойност към 05.11.2014г. на
поземлен имот № 149007 в село Загорци, местност „Таирови ниви“, Община Средец с
площ 114 789 кв.м. – девета категория /нива/ и площ 5 925 кв.м. –
пета категория /нива/ е 69 410,55 лева, пазарната стойност към
05.11.2014г. на поземлен имот № 000119 с адрес: село Малина, местност „Кайл
дере“, община Средец, с площ 678 797 кв.м. – девета категория, площ
106 208 кв.м. – четвърта категория и площ 7378 – трета категория, общо
792 383 кв.м. е 245 638,73 лева.
От същото заключение става ясно, че
разпределеният дивидент на съдружниците на „ЕП - Комрес“ ООД в размер на
250 000 лева е от неразпределена печалба за 2010г. в размер на
173 983,52 лева и сумата от 76 016,48 лева от неразпределена печалба
от предходни години, включващ периоди до 2009г. За изплащане на разпределения
дивидент, определен с протоколно решение от 15.05.2011г. били извършени
следните плащания: на 27.05.2011г. – 60 000 лева по сметка на Е. Т. с
основание за плащане дивидент 2010г. частично, на 27.05.2011г. – 7 390
евро, с равностойност на 14 453,58 лева по сметка на Е.Т.П. с основание за
плащане дивидент частично, на 14.11.2011г. – 47 925 лева по сметка на Г.П.
с основание за плащане дивидент, като до дата 05.11.2014г. нямало други
плащания. Както в заключението на експертизата, така и от представената справка
от НАП по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми става ясно, че за
2011г. всеки един от съдружниците в „ЕП - Комерс“ ООД Е.П. и Г.П. са
декларирали изплатен дивидент в размер на 125 000 лева, като за него е
удържан данък в размер на 6 250 лева.
Представени са множество постановления и
други актове по изп.дело № 191/2014г.,
по описа на ЧСИ Т. Д., жалби и съдебни актове във връзка с това изпълнително
производство, както и удостоверение за размера на дълга с изх.№
4082/13.08.2019г., в което е посочено, че главницата е в размер на
2 385 274,59 лева, законната лихва е в размер на 1 376 737,64
лева за периода от 21.06.2013г. до 13.08.2019г., разноски по делото в размер на
312 076 лева, както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на
108 213,65 лева. Представено е и изявление за упражняване право на
прихващане от „ЕП Комерс“ ООД до „Трансвагон“ АД с вх.№ 1-998/09.09.2019г. за
сумата от 229 676,06 лева, придобити от дружеството от Г.П., като същите
представляват парично вземане в размер на 112 676,06 лева – стойността на
следните машини: ексцентър преса ЕП 315LДО,
фабричен № 4635/1980, без ел. табло и Фрезхобел тип 6М6 10Ф11, фабричен №
103/1988, закупени от цедента от „Пресков“ АД, ЕИК ********* и парично вземане
в размер на 117 000 лева, представляваща обезщетение за ползване на
описаните машини за периода от
предаването им на „Трансвагон“ АД до 15.11.2013г. Представено е
и платежно нареждане от 24.09.2019г. с наредител „РТ Комерс“ ЕООД и получател Трансвагон АД за сумата от
500 000 лева, като в основание за плащане е посочено – главница по решение
№ 15/20.03.2018г. по в.т.д.№ 16/2018г. на Апелативен съд - Бургас за сметка на ЕП Комерс ООД. В
настоящото производство е представена и искова молба и Съдебно удостоверение с изх.№
270/15.01.2020г., издадено от Окръжен съд – Бургас, от които става ясно, че има
образувано т.д.№ 575/2019г. на
04.11.2019г. по искова молба вх.№ 17306/04.11.2019г., подадена от „ЕП - Комерс“
ООД против ЧСИ Т. Д. и „Трансвагон“ АД, с което се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че по образувано изп.дело № 191/2014г.
по описа на ЧСИ Т. Д., дружеството длъжник не дължи към датата на постановяване
на решението /няма парично задължение/ по предмета на спора по т.д.№ 154/2014г.
на Апелативен съд – Бургас /т.д.№ 322/2013г. на Окръжен съд – Бургас/ парична
сума в размер на 100 000 лева. Останалите
доказателства, приложени по делото, са неотносими към предмета на настоящия
спор, с оглед на което същите не подлежат на изследване и обсъждане.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗДД.
Предмет на конститутивния иск по чл.135 от ЗЗД е
потестативното субективно материално гражданско право на ищеца – кредитор да
бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно
или фактическо действие на ответника – длъжник, с което последният го уврежда. Основателността
на предявения иск се обуславя от установяване на следните кумулативно изискуеми
предпоставки:
притежаването на качеството кредитор на ищеца „Трансвагон“ АД спрямо ответника
„ЕП - Комерс“ ООД, че вземането му е
възникнало преди атакуваната сделка, че е налице увреждане спрямо него, с което
обективно да се намалява имуществото на длъжника „ЕП - Комерс“ ООД или да се затруднява неговото
удовлетворение, че е налице знание за увреждане от страна на длъжника, както и при
установяване, че атакуваната сделка е възмездна, че лицата, с които е
договаряло, също са знаели за увреждането или съответно, че са налице предпоставките
на презумпцията за знание на купувачите по процесната сделка.
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице,
титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го
актове на длъжника, е предпоставено от наличието на действително вземане –
вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право
не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. В производството
по разглеждане на Павловия иск съдът не може да проверява съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение. С иска по чл.135 от ЗЗД не се засяга и
обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни
– те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този
иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор и само с оглед неговото качество – в този смисъл Решение №
639/06.10.2010г., постановено по гр.д. № 754/2009г., IV г.о. на ВКС.
В производството по Павловия иск се изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти, като вземането не е
необходимо да бъде ликвидно и изискуемо – в този смисъл Решение №
552/15.07.2010г., постановено по гр.д.№ 171/2009г., IV г.о., ВКС и
Решение № 4/26.01.2011г., постановено по гр.д.№ 551/2010, III г.о,
ВКС. Също така, когато кредиторът предяви
само Павлов иск, както е и в настоящия
случай, без да го е съединил с иск за вземането си, правоотношението, от което
произтича вземането не става предмет на делото, като в производството по Павловия
иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от
твърдените факти, като не може да приеме обратното, освен ако вземането не е
отречено със сила на присъдено нещо – в този смисъл Решение № 224/30.10.2014г.,
постановено по гр.д.№ 2310/2014г., по описа на ВКС, III г.о. Предвид
това, страната поискала отмяна по чл.135 от ЗЗД има за задача да установи само
качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно
и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес – в този смисъл
– Решение № 328/23.04.2010г., постановено по гр.д.№ 879/2009г., III г.о., ВКС.
В настоящото производство се установи качеството
кредитор на „Трансвагон“ АД по отношение на „ЕП - Комерс“ ЕООД за вземането за платена
авансово цена за недоставени метали, обективирано във фактура №
192/11.12.2009г., което е възникнало преди процесната разпоредителна сделка. За
въпросното вземане е издаден изпълнителен лист от 20.08.2014г. въз основа на
невлязло в сила решение № 54/25.07.2014г. по т.д.№ 154/2014г., по описа на
Апелативен съд - Бургас. Съответно производството, по което е издаден
изпълнителния лист е приключило с влязло в сила Решение №
15/20.08.2018г., постановено по в.т.д.№ 16/2018г., по описа на Апелативен съд –
Бургас, „ЕП - Комерс“
ООД е осъдено да заплати на „Трансвагон“ АД сумата от 2 385 274,59
лева, дадена като цена с ДДС на отпаднало основание – развален договор за
покупко – продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009г., сумата от
56 487,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за времето
от 29.03.2013г. до 21.06.2013г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 22.06.2013г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
259 126 лева, представляваща всички съдебно – деловодни разноски,
направени от „Трансвагон“ АД за защитата му по делата в съответните съдебни
инстанции. Предвид това вземането, което легитимира ищеца като кредитор е
ликвидно, тъй като е установено по основание и размер и с оглед наличието на
влязъл в сила съдебен акт относно неговата дължимост, то е и безспорно. Относно
доводите на ответниците, че въпросното вземане е погасено в хода на
образуваното изп.дело № 191/2014г., по описа на ЧСИ Т. Д., както и с направени
волеизявления за прихващане от страна на „ЕП - Комерс“ ООД с вземанията му
спрямо „Трансвагон“ АД, същите са ирелавантни при преценката дали е налице
изискуемо вземане и съответно качеството на кредитор по отношение на ищцовото
дружество. В горепосочената съдебна практика, обективирана в съдебните актове
на Върховен касационен съд, изрично е застъпено разбирането, което и настоящият
съд споделя, че извод за несъществуването на вземането може да се направи, само
ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо. По настоящото
дело обаче, в доказателствената съвкупност не са приобщени такива
доказателства. Дори производството т.д.№ 575/2019г., по описа на Окръжен съд –
Бургас, образувано по отрицателен установителен иск заведен от „ЕП - Комерс“ ООД против ЧСИ Т. Д. и
„Трансвагон“ АД, касае само част от вземанията, с които „Трансвагон“ АД се
легитимира като кредитор, тъй като същият е за сумата от 100 000 лева. В
доказателствената съвкупност е приобщено и Удостоверение за размера на дълга с
изх.№ 4082/13.08.2019г. по изп.дело № 191/2014г., по описа на ЧСИ Т. Д., в
което е посочено, че главницата е в размер на 2 385 274,59 лева,
законната лихва е в размер на 1 376 737,64 лева за периода от
21.06.2013г. до 13.08.2019г., а разноски по делото в размер на 312 076
лева, което обуславя извод, че „ЕП - Комерс“ ООД все още дължи суми за
погасяване на задължението по издадения изпълнителен лист от 20.08.2014г. В случая обаче е без значение за
разглеждането на Павловия иск съдбата на изпълнителното производство, в което е
предявено вземането на кредитора – в този смисъл Решение № 201/31.10.2018г.,
постановено по гр.д.№ 1036/2018г., по описа на ВКС, IV г.о.
Увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД
има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от
фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или
увеличава неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност – в този смисъл Решение
№ 261/25.06.2015г., постановено по гр.д.№ 5981/2014г.,по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 48/21.02.2014г., постановено по
гр.д.№ 4321/2013г., по описа на ВКС, IV г.о., Решение №
320/05.11.2013г., постановено по гр.д.№ 1379/2012г., по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 639/06.10.2010г., постановено по
гр.д.№ 754/2009г., по описа на ВКС, IV г.о.
В настоящото производство не е спорно, че с Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на задължение № 118, том VI, рег.№
3476, дело № 1019 от 15.11.2014г. на нотариус В. К., рег.№ 560, с район на
действие Районен съд – Средец „ЕП - Комерс“ ООД е продало на Е. П. и Г. П.
процесните недвижи имоти. Сделката в случая уврежда кредитора, тъй като с нея
се намалява имуществото спрямо, което може да се насочи принудително
изпълнение. Насрещната престация по прехвърлителната сделка в случая дори не е
и парична, като с нея се компенсира вземането на купувачите спрямо продавача за
неизплатена част от печалбата на дружеството, разпределена с решение на Общото
събрание на съдружниците на „ЕП Комерс“ ООД, проведено на 15.05.2011г.
Независимо от това, че на практика с въпросната сделка се намаляват
задълженията на дружеството ответник, това не променя извода за увреждащия
ѝ характер. Дали прехвърлителната сделка е възмездна и дали по нея е
платена цена от преобретателите, както и дали реално те са имали вземане за
неразпределена печалба към дружеството, каквито доводи бяха твърдени в
производството, са факти, които действително имат значение за увреждащия
характер на сделката, но в случая безспорно е обстоятелство, че е налице
разпоредителна сделка, с която се отчуждават имоти, спрямо които може да се
насочи принудително изпълнение, което обуславя категоричен извод на съда, че е
налице увреждащо действия на въпросната сделка.
Констатираната разлика в продажната и
пазарната цена на имотите, обективирана в заключението на приетата по делото
Съдебно – счетоводна експертиза, в случая не е от значение при преценката за
наличието или липсата на увреждане на кредитора – в този смисъл Решение №
149/12.11.2013г., постановено по гр.д.№ 422/2012г., по описа на ВКС, I т.о. Това
произтича от обстоятелството, че обявената относителна недействителност
възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние
на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото,
предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133
от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
Знанието
на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще
бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност,
или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Длъжникът
знае за увреждането, когато знае, че има кредитори и действието му уврежда
правото на кредитора – в този смисъл Решение № 639/06.10.2010г, постановено по
гр.д.№ 754/2009г., по описа на ВКС, IV г.о., Решение №
45/01.06.2011г., постановено по гр.д.№ 450/2010г., по описа на ВКС, III г.о. и Решение № 200/17.03.2010г., постановено по гр.д.№
1417/2009г., по описа на ВКС, III г.о. От друга страна
длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане – в този смисъл Решение №
93/28.07.2017г., постановено по т.д.№ 638/2016г., по описа на ВКС, II т.о.
От
доказателствената съвкупност се установява, че вземането, с което ищецът се
легитимира като кредитор е възникнало с разваляне на договорните отношения
между дружествата по повод доставка на
метали по фактура № 192/11.12.2009г., считано от 29.03.2013г. – с изтичане на
десетдневния срок даден за изпълнение на задължението на „ЕП - Комерс“ ООД,
считано от връчване на нотариалната покана, изходяща от изпълнителния директор
на „Трансвагон“ АД /л.60 от делото/. Съответно процесната разпоредителната
сделка, предмет на Павловия иск, е сключена на 05.11.2014г. – т.е. след
възникване на вземането на „Трансвагон“ АД. От това следва, че е налице знание
за увреждането от страна на ответното дружество длъжник. Още повече, че от
множеството писмени доказателства, приобщени по делото, става ясно, че
въпросното вземане на „Трансвагон“ АД е предявено съдебно, като е започнато
исково производство против „ЕП - Комерс“ ООД през юни месец 2013г., в което
дори е издаден и изпълнителен лист преди разпоредителната сделка – на дата
20.08.2014г. въз основа на невлязло в сила въззивно съдебно решение на
Апелативен съд – Бургас по т.д.№ 154/2014г. и за събиране на вземането е
образувано изпълнително дело, по което са извършени множество процесуални
действия от страна на частния съдебен изпълнинел, насочени към неговото
събиране. Предвид това се обуславя несъмнен извод за знание за кредиторовото
вземане по отношение на длъжника – ответното дружество в настоящото производство.
Относно
знанието за увреждането у ответниците Е. и Г.П. – преобретатели по атакуваната
сделка с иска по чл.135 от ЗЗД, съдът намира следното. Знанието на
преобретателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора на неговия прехвърлител
има субективен характер и е в тежест на доказване на ищеца, като същото подлежи
на установяване с всички допустими доказателствени средства, както с преки,
така и с косвени. В ал.2 на чл.135 от ЗЗД е установена разместваща
доказателствената тежест оборима презумпция за знание, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията по
чл.135, ал.2 от ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на
съответната фактическа степен на близост в отношенията /например съвместно
живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и
доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ/
имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактическия
извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата
фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства – в този
смисъл Решение № 13/19.02.2015г., постановено по гр.д.№ 4606/2014г., по описа
на ВКС, IV г.о. Свързаните лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ биха
знаели основни обстоятелства от дейността на дружеството, като оборимата презумпция
по чл.135, ал.2 от ЗЗД се прилага и по отношение на лицата, които участват в
управлението на дружеството длъжник. В настоящият случай преобретателите по
атакуваната сделка са съпрузи и управители в дружеството прехвърлител „ЕП -
Комерс“ ООД, което обуславя наличието на хипотезата на свързани лица по
отношение на тях и приложимост на презумпцията за знание на увреждащия характер
на сделката, съобразно чл.135, ал.2 от ЗЗД. Независимо от това, фактът на
знанието по отношение на ответниците Е. и Г.П. се установява при условията на
пълно и главно доказване от приобщените в настоящото производство множество
доказателства – връчената нотариална покана до Е.П. в качеството ѝ на
управител на дружеството ответник за изпълнение на задължението за връщане на
платените суми по разваления договор за доставка на метали, както и отговорът
ѝ на поканата, молбите, подадени от тях лично, в качеството им на
представляващи дружеството, по исковото производство, с което се претендира
това вземане, както и подписаното пълномощно от Е. П. за процесуално
представителство по това дело в полза на „ЕП - Комерс“ ООД и договор за правна
защита и съдействие. Така установеното обуславя несъмнен извод за знанието им,
че ответното дружеството има задължения към
„Трансвагон“ АД.
Относно
релевираното възражение за погасяване на вземането по давност от страна на
ответниците по делото, същото е изцяло ирелевантно при преценката
основателността на исковата претенция. То не засяга материалното право да се
иска обявяване на относителната недействителност на разпоредителната сделка и
нейната отмяна. Предвид това възражението за изтекла погасителна давност на
ответниците е неоснователно.
Въз
основа на изложените съображения и при съвкупната преценка на установените по
делото обстоятелства в тяхната взаимна връзка се налага изводът, че по делото
са установени необходимите материални предпоставки предявеният иск по чл.135,
ал.1 от ЗЗД да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, обективирани
в списък с разноски, а именно: 572,46 лева, представляваща платена държавна
такса, 14,31 лева, представляваща държавна такса за вписване на искова молба,
15,00 лева – държавна такса за три броя съдебни удостоверения, 320,00 лева –
депозит за възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение, уговорено
с договор за правна защита и съдействие сер.№ ********** от 09.09.2019г., в
размер на 1600 лева, платено в брой или общо сторените разноски в производство
са в размер на 2621,77 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за относително недействителен по
отношение на „Трансвагон“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна
промишлена зона, Разтоварна гара „Вл.Павлов“, представлявано от изпълнителния
директор В.Д.В., чрез пълномощника адв.Х.Т. и адв.Р.Т., на основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД, сключения между ответниците „ЕП - Комерс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Цар Шишман“ № 1,
представлявано от управителите К.Г.П., Е.Т.П. и Г.П. от една страна –
прехвърлител и Е.Т.П., ЕГН *********, с адрес: *** и Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, от друга страна – преобретатели, сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот за
погасяване на задължение, обективиран в Нотариален акт № 118, том VI, рег.№
3476, дело № 1019 от 15.11.2014г. на нотариус В. К., рег.№ 560, с район на
действие Районен съд – Средец, за следните недвижими имоти, представляващи:
поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти, съставляващо имот №
000119 в землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ 46348, местност „Кайл
дере“, с площ 792.383 дка, от които категория девета – 678.797 дка, категория
четвърта – 106.208 дка, категория трета – 7.378 дка, при граници: № 014023 –
изоставена нива на наследниците на К. Н. А., № 000128 – полски път на Община
Средец, № 014034 – изоставена нива на Ставен АД, № 014035 – изоставена нива на
И. Р. И., № 014016 – изоставена нива на Премиум – 7 ООД, № 014017 – нива на Р.
М. К., № 014018 – изоставена нива на наследниците на Д. Ж. К., № 014029 – нива
на С. Ж. М., № 014021 – нива на Бургас агро ООД, № 000141 – полски път на
Община Средец, Земщна граница, № 000121 – полски път на Община Средец, № 013006
– нива на наследниците на К. Н. А., № 000095 – вътрешна река на МОСВ, № 000116
– дере на Община Средец, № 014024 – изоставена нива на наследниците на Б. Т. И.
и др. и № 014025 – изоставена нива на наследниците на Р. П. Д. и др. и поземлен
имот с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 149007, в землището
на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови ниви“, с площ
120.714 дка, от които категория девета – 114.789 дка и категория пета – 5.925
дка, с граници: № 000335 – полски път на Община Средец, № 000417 – полски път
на Община Средец, № 000404 – полски път на Община Средец, № 149011 – нива на Р. А. Ж., № 149006 – нива
на наследниците на М. Д. П., № 000334 – полски път на Община Средец, № 149008 –
нива на Държавен поземлен фонд – МЗГ, № 000404 – полски път на Община Средец и
№ 000417 – полски път на Община Средец.
ОСЪЖДА „ЕП - Комерс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Цар Шишман“
№ 1, Е.Т.П., ЕГН *********, с адрес: *** и Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара
„Вл.Павлов“, представлявано от изпълнителния директор В.Д.В., чрез пълномощника
адв.Х.Т. и адв.Р.Т., сумата от 2 621,77 лева /две хиляди шестстотин двадесет и
един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща сторените разноски в
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен
съдия:………………………….