РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Кюстендил, 22.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
„ГРЕКО АЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Алабин“ 56, ет.4, представлявано от управителя А. К. Г., чрез адв. П. Б. от
САК, обжалва ЕФ с.Г № 0041569/2022г. на ОД на МВР гр. Кюстендил. Сочат се допуснати
нарушения та процесуалните правила и се оспорва ЕФ по същество. Претендират се сторени
разноски.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба и
моли НП да ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 16.01.2022 г., в 11:25 ч. със стационарно техническо средство SITRAFFICLYNX
ERS 400 е заснето /установено/ , че МПС - лек автомобил м. „Волво“, модел „XЦ 90 Д 5“, с
рег.№ *******, което е регистрирано на територията на Р България се движи по ВП II-62,
км. 4+730, в с. Багренци. Според отразеното в атакувания ЕФ, автомобилът, заснет с
техническото средство е регистриран на територията на Р България, не е спрян от движение
и за него няма сключена задължителна застраховка.
1
В хода на извършената от АНО проверка относно собствеността на заснетото МПС е
установено, че негов собственик е „“Г.С.Т.“ООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Ал. Малинов“бл.85, ет.5 ,ап.14. Неизвестно по каква причина, обаче в ЕФ е
посочено , че МПС е собственост на „ Греко Ай Ви Джи“ЕООД. Действително ЕИК на
двете дружества е идентичен, но това не е достатъчно, за да се извърши преценка кое е ЮЛ
собственик на процесното МПС.
По делото е представена извадка от интернет страницата на Гаранционен фонд, в
която се сочи, че към 16.01.2022 г. за МПС с Рег.№ ********** няма активна застраховка
„Гражданска отговорност.“
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят, който го обжалва в срок
и моли отмяната му като незаконосъобразен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и по същество е основателна.
ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР, с оглед мястото на нарушението.
Не се установи по делото по категоричен начин кое е ЮЛ – собственик на
описаното МПС. Както вече бе посочено в ЕФ се твръди че МПС е собственост на „Греко
Ай Ви Джи“ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, а в приложената от самия АНО справка от
база данни се сочи, че МПС е собственост на „Г.С.Т.“ООД, гр. София , което дружество има
идентично ЕИК с това, което е посочено в електронния фиш, но за „Греко Ай Ви
Джи“ЕООД. Т. е на първо място не е доказано авторството на деянието.
По делото е представен Протокол от проверка №30-СГ-ИСИС/02.06.2021 г.
относно техническата изправност на уреда, с който е заснето нарушението.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на
административно наказание за нарушение, установено със стационарно техническо средства
са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в хода
на съдебното производство.
На първо място – в ЕФ не е посочен вида на застраховката, която се твърди, че
собственикът на МПС не е сключил. „Гражданска отговорност“ не е единствената
задължителна за собствениците на МПС застраховка.
Дори съдът да приеме, съдейки по сочените за нарушени правни норми, че
отговорността на собственика е ангажирана за управление на МПС, за което не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то в издадения електронен фиш
липсва коректно описание на извършеното административно нарушение по КЗ.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, но не е ясно посочено в какво се изразява
изпълнителното деяние на нарушението, дали същото е осъществено чрез действие или
бездействие, съответно обстоятелствата, при които е извършено. Това препятства съда да
извърши преценка дали са налице отделните елементи на административното нарушение и
дали описанието на нарушението съответства на дадената правна квалификация на
2
деянието, съответно да упражни правомощията си и да преквалифицира описаното
изпълнително деяние, подвеждайки установените от наказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, в съответствие с ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, по т. д. №
1/2020 г. Всяко административно нарушение следва да бъде описано не само като дата и
място на извършването му, а и като обстоятелства, при които е извършено и тези
обстоятелства следва да съответстват на конкретен състав на административно нарушение.
В противен случай съществено е нарушено както правото на санкционираното лице да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира защитата си в
пълен обем, така и възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху
обжалвания ЕФ. Законодателят прави ясно разграничение между нарушението по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.
638, ал. 1, т.1 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП/чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ/. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с
бездействие и за определянето му във времето е необходимо да се установи, към кой момент
е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на
предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия. Съвсем
различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при
установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ се
издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е допуснато
смесване на съставите на две различни нарушения, което е недопустимо.. Всичко изложено
по-горе създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че деянието и
неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за
нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е
осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя
нарушение, посочено като "нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност
същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш лек автомобил не е сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Описаните
съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние
материален закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
3
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
При този изход на правния спор, основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Претендираната сума, обаче
съдът намира за прекомерна. Действително в приложения по делото договор за правна
защита и съдействие е посочено, че договореното и заплатено възнаграждение на адв. Б. е в
размер на 450 лева, но по преценка на съда настоящото производство не се характеризира с
особена сложност и искане за присъждане на възнаграждение извън минимално
определеното такова в чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения се явява
неоснователно. В тази връзка съдът ще присъди на жалбоподателя разноски в размер на
300 (триста ) лева за адвокатско възнаграждение, за която и сума ще осъди АНО.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г №0041569/2022г. на ОД на МВР гр.
Кюстендил, с който на „ГРЕКО АЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Алабин“ 56, ет.4, представлявано от управителя А. К.
Г.,е наложена на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1
от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 2 от КЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД МВР Кюстендил да заплати на „ГРЕКО АЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД, с
ЕИК ********* сума в размер на 300 лева, представляваща сторени от дружеството
разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над уважения размер, като прекомерно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Кюстендил в
14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4