№ 44449
гр. София, 12.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110134431 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Р. С., с която срещу „С. са предявени
кумулативно съединени искове, както следва - иск с правно основание чл. 26, 1, пр. 1, 2
и 3 и ал. 2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договор за потребителски кредит № 611646, сключен между страните, както и иск с
правно основание чл.55,ал.1,предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 50 лв.,
предявена като част от претенция с размер 801,15 лева, представляваща недължимо
платена сума по чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 611646, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба /21.06.2023 г./ до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 25.12.2021 г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит № 611646, съгласно който получила заемна сума в размер на 900
лв. със задължение да я върне на 37 седмични вноски. Сочи, че съгласно чл.5, ал. 1 от
договора се е задължила да осигури гарант – две физически лица, поръчител или
банкова гаранция в полза на ответника, като при неизпълнение на това задължение
заемателят дължи неустойка. Твърди, че още със сключване на договора била
начислена неустойка поради непредоставяне на уговореното обезпечение в размер на
801,15 лв., като посочва, че е погасила изцяло отпуснатия кредит. Счита, че
процесният договор е нищожен поради това, че не бил сключен в изискуемата от
закона форма по ясен и разбираем начин с шрифт не по-малък от 12. Твърди, че в
договора липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, а освен това
посоченият размер на ГПР не съответствал на реално приложения по
правоотношението. На следващо място, твърди, че размерът на уговорената в
съглашението договорна лихва е изключително висок и противоречащ на добрите
прави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, което счита, че е порок, водещ до нищожност на договора. Отделно твърди, че в
договора не е посочен размер на договорна лихва, който се дължи. Счита, че е налице
невъзможен предмет, тъй като изначално не било възможно да се предостави в толкова
кратък срок /тридневен/ поръчител, отговарящ на всички изисквания. Поддържа, че
уговорената неустойка накърнявала добрите нрави, тъй като неустойката обезпечавала
1
неизпълнение на задължение, което не било пряко свързано с претърпени вреди и
поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Поддържа, че се постигало неправомерно
кумулиране на мораторна лихва и на неустойка, доколкото от неизпълнението да се
предостави поръчител, би било налице евентуално забавено изпълнение от страна на
заемополучателя, за което би следвало да се начисли лихва за забава, а в случая освен
обезщетение за забава, била уговорена и неустойка за същите потенциални вреди
/несвоевременно издължаване по договора поради липса на поръчител/. Ищцата счита,
че при наличие на забава, кредиторът разполага с възможността да обяви предсрочна
изискуемост, а не следва да начислява подобна неустойка. Посочва още, че клаузата за
неустойка не е индивидуално уговорена. Моли съда да прогласи нищожността на
клаузата на чл.11, ал. 1 от договора за потребителски кредит, както и да осъди
ответника да заплати сумата в размер на 50 лв., предявена като частичен иск,
представляваща недължимо платени суми.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва, че на 25.12.2021 г. между страните е сключен договор
за потребителски кредит № 611646, по силата на който е предоставил на ищцата заем в
размер на 900 лв. Излага твърдения, че преди сключване на договора, ищцата е била
запозната с обезпеченията, които следва да предостави по договора. Оспорва да е
налице нищожност на договора и в частност на процесната неустоечна клауза, като
поддържа, че кредиторът носи риск, сключвайки договора, поради което би имал
интерес от предоставянето на обезпечение. Обосновава, че договорната лихва и
неустойката са различни по своята същност и не е налице кумулация между тях. Счита
още, че клаузата за неустойка не е нищожна поради заобикаляне на закона. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата
молба съдържание на оспорената клауза, което противоречи на императивна законова
разпоредба, заобикаля закона, или накърнява добрите нрави, съответно, че е налице
невъзможен предмет и обуславя нищожността на клаузата.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици
от сключването на договора; че оспорената клауза от договора е уговорена
индивидуално, респ. валидността на същата.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника –
че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК ОТДЕЛЯ за безспорно между
страните, че е сключен договор за потребителски кредит № 611646, по който
ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 900 лв.
Следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи справка от
счетоводството за извършени плащания, в т.ч. платежни нареждания за погасени
2
вноски по договора за кредит, разписки, извадка от счетоводните книги се явява
ненеобходимо, доколкото изследването на тези документи ще се възложи на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза. Искането следва да бъде уважено в частта
относно задължаване на ответника да представи препис от договора за кредит и
стандартен европейски формуляр, доколкото посочените документи са относими към
предмета на спора по предявения иск.
Следва да се остави без уважение искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
С оглед допускането на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че
искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение.
Страните следва да се приканят към доброволно уреждане на спора, а делото да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението,
като УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи в заверени преписи договора за потребителски кредит №
611646 и стандартен европейски формуляр, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
в останалата част.
УКАЗВА на ответника, че неоснователното непредставяне на изисканите
документи ще се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК и съдът ще приеме за установени
изложените в исковата молба твърдения относно съдържанието на процесния договор,
а ако страната с поведението си стане причина за отлагане на делото, съдът ще
наложи глоба в размер на 300 лева на осн. чл. 91, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени
от ищцата с исковата молба, като преформулира задача № 4, както следва: с оглед
извършените от ищеца погасявания на сумите по договора за кредит, каква е реално
3
дължимата договорна лихва, изчислена за срока на ползване на заемната сума, при
депозит в размер на 300 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
УКАЗВА на ответника да предостави достъп до счетоводството си за целите на
изготвяне на заключението.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
01.02.2024 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ. На ищеца да се връчи и препис от отговора, подаден от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4