Решение по дело №843/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 505

06.12.2019г., гр.Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора П. Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №843 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. М. Н. *** чрез пълномощник адв. П.К. ***.  Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 1755/2019г. на Районен съд – Стара Загора, по което било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2019г. на Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“. Претендира и законна лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане, ведно с присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Оспорващият излага подробни правни доводи в насока допустимостта и основателността на исковата си претенция за обезвреда на претендираното като обезщетение платено от него възнаграждение за един адвокат по договорената и осъществена от такъв процесуална защита по делото пред РС.

Ответникът – ОДМВР Стара Загора, редовно призован, не се представлява. В подробен писмен отговор по исковата молба, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита исковата молба за допустима и за основателна. Изразява становище, че съдът следва да уважи претенцията, като съобрази размера на обезщетението, с оглед направено възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат и поради това да се присъди съотв. размер на обезщетението.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С  Наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2018г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора, на основание чл.178е от ЗДвП наложил на настоящия ищец глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Наказателното постановление било обжалвано от г-н Н. ***, където било образувано АНД №1755/2019г., по което с Решение №492/27.09.2019г. съдът отменил жаленото наказателно постановление. Съдебният акт е влязъл в сила, поради необжалването му на 17.10.2019г.

Видно от доказателствата, съдържащи се в АНД №1755/2019г. на Районен съд – Стара Загора (приложено по настоящото дело), в производството пред тази инстанция Н.Н. бил представляван от процесуален представител – адвокат П. Х.К., който бил надлежно упълномощен със следните права: да „завежда и води делото /анд/ до приключването му пред всички инстанции пр.“. Видно от двустранно подписано между адвокат Х. и Н.Н. договор за правна защита и съдействие от дата 20.06.2019г., приложено в оригинал на лист 8 от АНД №1755/2019г. по описа на РС – Стара Загора, страните по договора договорили възнаграждение за адвокат Х. в размер на 300 лева, което било заплатено напълно и в брой, като се прилага по въззивното дело и фактура № **********/20.06.2019г.  за сумата от 300 лева с ДДС. Видно от протокола от с.з., проведено на 26.09.2019г. по нахд №1755/20109г., ищецът бил представляван от упълномощения си представител адв. П.Х.К..

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК /ред. на ДВ, бр.94/2019г./, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – ОДМВР Стара Загора по основната искова претенция. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2019г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора, който е отменен с влязло в законна сила Решение №492/27.09.2019г., постановено по АНД №1755/2019г. на Районен съд – Стара Загора. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 17.10.2019г. Незаконосъобразният акт /наказателно постановление/ е издаден от орган в структурата на ответната страна - Областна дирекция на МВР – Стара Загора, която е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2019г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора, е процесуално допустима и основателна.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

Влязлото в сила Решение №492/27.09.2019г., постановено по АНД №1755/2019г. на Районен съд – Стара Загора, с което се отменя Наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2019г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, като съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №1755/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора в полза на адв. П.Х.К., Съдът намира, че от събраните пред него доказателства, действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца Н.Н. в полза на упълномощения от него адвокат л.8-9 от делото на РС/. Обстоятелството по заплащането ѝ не се оспорва от страна на ответника, тъй като не се оспорва като документ приетия като писмено доказателство по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат П.К.Х., в който намира отражение фактът на договорена и заплатена в брой сумата от 300 лева, както и от представеното още пред РС заверено копие от счетоводен документ за заплатени 300 лева за извършена правна услуга с доставчик адв. П.К..

В така приложения договор пред РС изрично има вписано, че се сключва по повод и процесуално представителство във връзка с обжалване на цитираното по-горе наказателно постановление. Ето защо няма съмнение, че договарянето и заплащането на въпросната сума от 300 лева касае точно защитата против наказателното постановление, чиято отмяна от съда е постановена - №19-1228-001120/17.05.2019г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора. От данните по анд №1755 се удостоверява /вж. протокола от откритото с.з., л.27/ по несъмнен начин, че от страна на адв. П.Х. действително има реализирана дейност в насока осъществяване на процесуално представителство в полза на настоящия ищец, негово доверител.

По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа, и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което се сочи, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Доколкото настоящата претенция е подадена преди изменението на чл.63 от ЗАНН и то така заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски за един адвокат в хода на съдебното оспорване на цитираното наказателно постановление, издаденото от длъжностно лице от структурата на ответника, се явява изцяло основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана.

С оглед доказаността на постановената отмяна по съдебен ред на наказателното постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление, като в този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което се постановява, че при предявяване пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

Ето защо, Съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът дължи и преценка на направеното възражението на ответника, изразено в писмения му отговор на исковата молба, че така уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото пред РС, както и с оглед обема на осъществена процесуална дейност от защитника. Решаващият състав дължи съобразяване на това възражение с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което се отбелязва, че Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В настоящия случай, ответникът възразява, че е налице прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по АНД №1755/2019 г., въпреки, че платеният размер на възнаграждението на адвокат Х. е в минималния такъв от 300 лв.

Не се спори, че конкретния административно-наказателен спор, по който има образувано дело пред РС не разкрива фактическа и правна сложност, а материалният интерес, който определя размера на възнаграждението на адвоката, е шесткратно по-малък от стойността на това възнаграждение. Въпреки това и като се съобрази факта, че въпросният размер от 300 лв. обхваща и задължението за изготвяне на жалба /не само процесуално представителство/, в който случай според наредбата се предвижда отделна цена, но не по-малко от 50 лева, то настоящият състав, намира, че конкретно договорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен /завишен/ и следва да се приеме за съответен на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата като "справедлив и обоснован". С оглед на това макар и своевременно направено възражението за прекомерност на претендираното обезщетение, същото следва да не се уважава, поради неговата неоснователност, а предявената искова претенция следва да бъде уважена в така заявения си пълен размер от 300 лева.

Ищецът прави искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане. Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но, след като Съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което следва да се уважи от така посочения начален момент - датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2019г.

Гореизложеното мотивира Съдът да приеме, че се установяват и доказват кумулативните предпоставки за реализиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция на Н.Н. се явява изцяло основателна и доказана по основание и размер и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца изцяло претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2019г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 01.11.2019г.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на извършените в това производство разноски, които се доказват за размерите от 10 лева внесена държавна такса и 360 лева договорено и заплатено по банков път възнаграждение за адв. П.Х.. Ответникът отново възразява, че не се следва уважаване на претенцията за разноски, като визира размера на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Данните по делото пред този съд сочат на уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 360 лева, което е над минимално установения такъв от 300 лева. Видно от обема на представеното по това дело пълномощно то е доста обширно, като включва изготвяне и подаване на исковата молба, процесуално представителство пред всички съдебни инстанция и пр. От така уговорените в пълномощното дейности, от страна на адв. Х. е осъществена единствено дейността по изготвяне и подаване на исковата молба, като същият не се явява в откритото с.з., прилагайки само кратка молба със становище по хода на делото, че се поддържа жалбата и се прави искане за уважаването й и писмени бележки с доводи по същество на спора.

Съобразявайки това, настоящият съдебен състав, намира, че въпросното възнаграждение от 360 лева не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, по което има проведено само едно с.з., нито е съответно на извършеното от пълномощника адв. П.К. /само изготвяне на искова молба от три страници и писмени бележки с доводи по същество/, поради което същият размер следва да бъде редуциран от съда, като се съобразява и приетото в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, според което, ако съдът няма право да присъжда разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, това би могло да ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС.

Безспорно договарянето на размера на едно адвокатско възнаграждение над минимално установените в националното ни законодателство и съотв. заплащането му е изцяло въпрос на свободната воля на договарящите се страни, вкл. и национална правна регламентация, но ищецът следва да понася отговорността за онзи размер на възнаграждението за един адвокат, който се явява несправедлив, несъразмерен на фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и на осъществената от пълномощника процесуална дейност /по арг. на обратното на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата/. Съобразявайки така изтъкнатите обстоятелства, Съдът счита, че претенцията за разноски, в частност на заплатеното възнаграждение за един адвокат от 360 лв. се явява частично основателна до размер от 200 лева и следва да се уважи до него, ведно с доказаните разноски за внесени 10 лв. ДТ или общо 210 лева.

В заключението, Съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на претендираното обезщетение, ведно с разноските по това дело, като възнаграждението за един адвокат, следва да се редуцира и под минимално установения такъв в Наредба №1/2004г.

     Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Н.М.Н. ***, ЕГН-**********, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2019г. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Н.М.Н. ***, ЕГН-********** ***, разноски по делото в размер на 210 (двеста и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: