Решение по дело №393/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от ЕТ„Магдак-Р. Митев” , представлявано от управителя Р. М., действащ чрез пълн. адв. Ш., против Решение № 245/20.06.2024 г., постановено по АНД № 743/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдил Електронен фиш № ********** на Агенция "Пътна инфраструктура", с който на касатора е наложена имуществена санкция в размер 2500,00 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът, чрез пълномощника си моли да бъде отменено процесното въззивно решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Административен съд Видин, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Видин е приел, че по безспорен начин се установява извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Въззивният съд излага мотиви относно фактическата обстановка по установяване на нарушението и приема, че в случая законосъобразно е наложена имуществена санкция, която е съответна на приложимия материален закон. В мотивите е посочено, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена в случая.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Наложената имуществена санкция е в противоречие на принципа на пропорционалност. С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 на Съда на ЕС е посочено, че с оглед фиксирания размер на предвидените глоби/имуществени санкции в разпоредбата на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП е налице нарушение на принципа на пропорционалност, който е регламентиран в действащото законодателство на общността. Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, тъй като тя е наложена без да е извършена каквато и да е преценка за характера на нарушението, правните последици от него и нарушените обществени отношения. Наложената имуществена санкция, която е законово регламентирана, се налага по отношение на касатора без изследване на каквито и да е факти и обстоятелства от значение за характера на нарушението и неговата вина. Следва да се посочи, че предвид образуваното дело пред Съда на ЕС, районният съд е имал възможност да спре съдебното производство до произнасяне на съда и да приложи решението му при постановяването на своя съдебен акт, но предвид допуснатото нарушение на материалния закон следва да се отмени обжалваното решение, като неправилно. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се отмени издадения електронен фиш.

За пълнота на изложението следва да се посочи и още едно отменително основание: отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл.102, ал.2, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл.187а ал.2 от ЗДвП разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.179, ал.3 - в размер 300 лв.; 2. по чл.179, ал.3а - в размер 1800 лв.; 3. по чл.179, ал.3б - в размер 2500 лв., каквато именно е била наложена на дружеството.

Настоящата инстанция счита, че към момента на извършване на процесното нарушение законодателят е предвиждал възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съгласно чл.189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3-3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал.3-3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят актове за административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

По същият категоричен начин разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (в редакцията си преди измененението с ДВ, бр.13/2024 г.) постановява, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредби, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи.

За нарушението по чл.178, ал.3б от ЗДвП към момента на извършването му на 08.07.2021 г. не е било предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Като е стигнал до правни изводи, различни от изложените, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения електронен фиш.

С оглед заявеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, ответника следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски в договорения размер, който е съответен на фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 245/20.06.2024 г., постановено по АНД № 743/2024г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на ЕТ„Магдак-Р. Митев” , представлявано от управителя Р. М., е наложена имуществена санкция в размер 2500,00 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], да заплати в полза на ЕТ„Магдак-Р. Митев”, направените разноски по съдебното производство в размер общо на 1000 ( хиляда) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.