М О
Т И В
И
към
присъда по НОХД № 1504/2020 г. на СГС, НО, 1 състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение против Г.И.П. за извършено престъплене
по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“, предложение първо, във връзка
с ал. 1, б. „в“, предложение първо, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение
трето НК за това, че на 18.01.2019 г., около 06.40 часа, в гр. София, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР-В“ с рег. № ******, движейки се по ул.
„Бойчо Бойчев“ с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към ул. „Суходол“ в
района на спирка на МГТ 0685 е нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва:
- чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч., когато на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак – съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП – пътните знаци за въвеждане на забрана имат следните изображения и
наименования: пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост по – висока от
означената“- 30 км/ч., като се е движил със скорост от 54 км/ч.,
превишавайки максимално разрешената скорост за движение в пътния учатък;
- чл. 119, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „При приближаване
към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали сокоростта или спре.“.
и е реализирал пътно-транспортно
произшествие, като не пропуснал пресичащата по ул. „Йордан Йосифов“, от дясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила, по обозначената пешеходна
пътека с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М8.1 от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, пешеходка Т.Л.У.
и по непредпазливост причинил смъртта й – починала на 11.03.2019 г., като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
В хода на съдебното производство по
делото са конституирани на основание чл.76 НПК в качеството на частни
обвинители свидетелите Л.В.У. и Л.А.Д., като законни наследници на починалата Т.Л.У..
В проведеното разпоредително
заседание по делото подсъдимият Г.П. и неговия защитник са направили искане за
разглеждане на делото при условията на чл.
371, т. 1 от НПК на глава ХХVІІ НПК да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещи лица от досъдебното производство, като при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство, с изключение на вещото лице Т.Ш.,
на което частните обвинители У. и Д., и упълномощеният им повереник
адв. В. не са се противопоставили и са дали своето съгласие.
Съдът като е констатирал, че на
досъдебното производство съответните действия по разследването са извършени в
съответствие с правилата на НПК, с определение на основание чл. 372, ал. 3 НПК е
одобрил така изразеното съгласие на подсъдимият и неговият процесуален
представител.
В
хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав представителят на СГП
поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия Г.И.П. с правна квалификация по
чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“, предложение първо, във връзка с
ал. 1, б. „в“, предложение първо, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение
трето НК. Твърди, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се
доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници - гласни и писмени доказателства
и експертни заключения, които намира за непротиворечивите и взаимнодопълващи
се. Излага съображения относно времето и мястото на инкриминираното деяние,
скоростта на движение на процесния автомобил
управляван от подсъдимия П., описва механизма на настъпилия удар между процесния автомобил и пешеходката У., получените от
последната травми, както и причинно-следствената им връзка с настъпилата при
пострадалата смърт. Счита, че въз основа на съвкупния анализ на събраната в
хода на досъдебното производство доказателствена
съвкупност се установява, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, т.к.
нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП по непредпазливост е
причинил смъртта на Т.У., като деянието е извършено на пешеходна пътека. Според
прокурор именно противоправното поведение на
подсъдимия е причина за настъпване на съставомерната обществено
опасна последица, при което твърди, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от
подсъдимия П. и настъпилия вредоносен противоправен
резултат – смъртта на У.. Посочва, че непосредствена причина за леталния изход
при пострадалата У. е откритата чрепно-мозъчна травма
със съпътстващи тежки вътрешно-мозъчни увреждания и кръвоизлив в мозъчното стомахче. Сочи, че настъпилите при пострадалата редица
усложнения, които са в пряка причинно-следствена връзка с тежката травматична увреда на централната нервна система са били диагностицирани своевременно, но въпреки проведеното
правилно и своевременно лечение е настъпила нейната смърт, поради доминиращата
тежка мозъчна увреда. В този смисъл, прокурорът
счита, че липсва връзка между проведеното болнично лечение и извършените
оперативни интервенции на пострадалата от една страна с настъпилата при същата
смърт. Прокурорът излага становище, че деянието е извършено при форма на вина
непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. По отношение на наказанието счита, че
наказателната отговорност на подсъдимия П. следва да бъде индивидуализирана при
условията на чл. 54 НК при наличие единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни и предвид по-малко укоримата
според него форма на непредпазливостта - небрежност. По изложените съображения
прокурорът моли съда да признае подсъдимия П. за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 (три)
години, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с
изпитателен срок от 5 (пет) години. Също така моли съда да приложи и императивната
разпоредба на чл. 343 г НК като наложи на подсъдимия П. и кумулативно
предвиденото за този вид престъпления наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 (три) години. Моли направените по делото разноски на основание
чл. 189, ал. 3 НПК да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Процесуалният
представител на частните обвинители
Л.У. и Л.Д., адвокат В. поддържа изцяло повдигнатото
от СГП обвинение срещу подсъдимия П. по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“,
пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Повереникът възпроизвежда в пледоарията си фактическата
обстановка, подробно описана в обвинителния акт. Поддържа, че настъпилото
пътно-транспортно произшествие е в причинно-следствена връзка с извършените от
подсъдимия нарушения на правилата регламентирани в ЗДвП, в резултат на които е
причинил по непредпазливост смъртта на пострадалата Т.У. – майка на неговите
доверители. Според повереника изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
и изготвените по делото експертизи, които моли да бъдат кредитирани изцяло от
съда. Позовава се на заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство КСМАТЕ и подчертава, че с оглед на установената скорост на
движение от 54 км/ч, подсъдимият не е имал възможност да спре преди мястото на
удара, а единствената причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие
са субективните действия на подсъдимия или така както са заключили вещите лица.
На следващо място, според повереникът безспорно се е
установила в хода на делото и причинно-следствената връзка
между причинените при ПТП травми на пострадалата и нейната смърт. В тази
връзка посочва, че според заключението на вещите лица, което е изготвено в хода
на съдебното следствие се установява, че основната причина за леталния изход
при пострадалата У. е единствено причинената й тежка открита черепно-мозъчна
травма, при което допълнително констатираните при нея травматични увреди не са
били животозастрашаващи, поради което не са налице съмнения
относно причината за настъпване на нейната смърт, която не би могла да се дължи
на съпътстващите й заболявания, налични преди датата на процесното
пътно транспортно произшествието. По изложените съображения счита, че от
обективна страна подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението, за
което е предаден на съд, т.к. не е изпълнил задълженията си по чл. 21, ал. 2 ЗДвП
и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и е причинил смъртта на Т.У.. От субективна страна счита,
че деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината –
непредпазливост, тъй като последния не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като водач на МПС и при
конкретната пътна обстановка е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Повереникът счита, че не са налице предпоставки за
приложение на нормите на чл. 55 НК и чл. 66 НК. Повереникът
намира за справедливо на подсъдимия П. да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 (шест) години, търпимо ефективно при първоначален „общ“
режим. Предлага на съда подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за
същия срок.
В правото си на
реплика, процесуалният представител на подсъдимия П., адвокат П. счита, че по
делото не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на
причинно-следствена връзка между причинените в резултат на ПТП увреждания при
пострадалата и съставомерния резултат. Твърди, че
констатираните при пострадалата увреждания на слезката,
бъбреците и белия дроб не са открити при постъпването й в болничното заведение
и по отношения на тях не е било извършвано лечение. Счита, че изводите на
вещите лица по изготвената тройна съдебно-медицинска експертиза в хода на
съдебното следствие не подкрепят напълно обвинителната теза. Сочи, че присъдата
не може да почива на предположения. Предлага на съда при индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия П. да се съобрази наличието на
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които
обуславят приложението на разпоредбата на чл. 55 НК, а именно чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, семейно положение, трудова
ангажираност, факта, че подсъдимия е останал на местопроизшествието до
пристигането на линейката и органите на МВР, факта, че подсъдимият се грижи за
болната си майка, критичното му отношение към процесния
случай и изразеното от него съжаление за стореното. Отбелязва, също така и
обстоятелството, че подсъдимия все пак макар и движейки се с превишена скорост
е предприел действия по намаляване на скоростта, както и че ударът е реализиран
със страничното огледало на автомобила, а не челно. Предлага на съда да
съобрази при определяне на наказанието и възрастта на подсъдимия. В заключение
намира, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложението на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият Г.П.
поддържа казаното от своя адвокат и няма какво да добави. Заявява, че
категорично съжалява за случилото се.
В своята последна дума на основание
чл.297, ал.1 НПК подсъдимият П. изразява неудобство от случилото се и още
веднъж заявява, че съжалява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.П. – ** г., роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше икономическо
образование, работещ във фирма „К.“ – град Б., отдел „Логистика“, с постоянен
адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият П. се води на отчет като
правоспособен водач на МПС в ОПП – СДВР, с издадено свидетелство за управление
на МПС № **********/22.10.2010г., валидно до 22.10.2020 г.
На 18.01.2019 г., около 06.40 часа, в гр.
София подсъдимият П. управлявал лек автомобил марка „Хонда“,
модел „ХР-В“, с ДК № ******, по ул. „Бойчо Бойчев“ с посока на движение от бул.
„Монтевидео“ към ул. Суходол“, като наближавал спирка на масовия градски
транспорт – МГТ № 0685.
Подсъдимият П. управлявал автомобила в тъмната
част от денонощието. Видимостта била добра, като се осигурявала от работещо
електрическо улично осветление. Движението се осъществявало на фарове. Нямало
влошаване на видимостта поради други специфични атосферни
явления /мъгла, сняг, дъжд и др./.
Пътното платно, по което се движел подсъдимият
– по ул. „Бойчо Бойчев“ било покрито с дребнозърнест асфалт, мокър, без
неравности и наклони, без дупки и посипаности,
предназначено за двупосочно движение на пътни превозни средства с по една лента
за движение във всяка посока, разделени една от друга с пътна маркировка „М-1“
от ЗДвП /единична непрекъсната линия/. Пътният участък бил прав, като широчината
на всяка от пътните ленти била 7,0 м. От двете страни на пътното платно за
движение били разположени тротоарни площи, всяка с широчина 2,0 м.
По
широчината на пътното платно, непосредствено преди спирката на масовия градски
транспорт – МГТ № 0685, се намирала разположена пешеходна пътека обозначена с
пътна маркировка „М-8.1“ от ЗДвП, която била задигната - 0,2 м. На около 32,0 м
преди пешеходната пътека в десния край на пътното платно за движение били
поставени пътни знаци А-13 /„Изкуствени неравности по платното за движение“/,
А-18 /„Пешеходна пътека“/ и В 26 /„Забранено движението със скорост по-висока
от обозначената – 30 км/ч“/.
Подсъдимият П. се движел в дясната пътна
лента за движение с включени светлини на управлявания от него лек автомобил
марка „Хонда“, модел „ХР-В“, с ДК № ******.
Подсъдимият преминал покрай горепосочените пътни знаци и наближил пешеходната
пътека със скорост от 54 км/ч. Опасната зона за спиране при скоростта, с която
се е движел била 43 м.
По
същото време на тротоара вдясно от посочената по-горе пешеходна пътека се
намирали пешеходките Т.Л.У. на 61 г. и Л.В.У. на 25 г. Двете предприели
пресичане на пешеходната пътека, от дясно на ляво, спрямо посоката на движенние на управлявания от подсъдимия П. лек автомобил,
който към този момент се намирал на разстояние 36 м преди пешеходната пътека. Възприемайки
пешеходките, подсъдимият направил опит да спре, като употребил спирачки, но
въпреки това реализирал удар на пешеходната пътека, с лявата странична зона на
управлявания от него автомобил върху лявата ръка на Т.У., в резултат на което
тялото й се завъртяло и по механизма на усукване настъпило двуглезенно
счупване на лявата й подбедрица. Вследствие на удара
тялото на У. било отхвърлено и паднало върху терена с предната си част, като
това довело до лицева травма, тъпа травма на главата и мекотъканните
увреждания на двете колена. Подсъдимият П. веднага
преустановил движението на управлявания от него автомобил, слязъл от него и се
върнал назад, за да провери в какво състояние е пострадалата Т.У..
Междувременно свидетелката Л.У. подала сигнал на единен телефонен номер за
спешни повиквания „112“.
Произшествието било възприето от свидетеля Б.И.,
който работел като шофьор към „Столичен автотранспорт“ ЕАД и по същото време се
движел с управлявания от него автобус № 111 с рег. № ******в дясната лента за
движение по ул. „Бойчо Бойчев“, с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към
ул. „Суходол“ към спирка. Свидетелят И.видял, че попътно движещия се автомобил
„Хонда“ реализира ПТП с преминаващата пешеходка. Свидетелят
И.спрял автобуса, слязъл от него и се обадил на тел. 112, като съобщил за пътно
транспортното произшествие.
На място пристигнал екип на Центъра за спешна
медицинска помощ (ЦСМП), който транспортирал пострадалата У. в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където последната била хоспитализирана за лечение. Независимо от окaзаната високо специализирана медицинска помощ
пострадалата У. починала на 11.03.2019 г.
На местопроизшествието пристигнали служители
на отдел „ПП“ при СДВР. Бил съставен констативен протокол № К-27/18.01.2019 г.
от полицейски инспектор Теофилов, в който били описани обстоятелствата по
настъпване на ПТП.
За времето от 08:30 часа до 09:20 часа бил
извършен оглед на местопроизшествието, резултатите от който били закрепени в
протокол от 18.01.2019 г., с изготвени към него скица и фотоалбум.
Подсъдимият П. бил тестван за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“ № 0136,
както и за употреба на наркотични вещества с Drug test
5000 № 0040, с проба № 079, като пробите били отрицателни.
От изготвеното в хода на досъдебното
производство предварително заключение на съдебно-медицинска експертиза на труп
№ 12/2019 г. се установява, че вследствие на ПТП пострадалата е получила
съчетана травма: тъпа травма на главата -
зараснала разкъсно-контузна рана- ръбец
в челната област на главата; хематома в областта на меките тъкани двустранно
челно; набиране на ликвор под меките мозъчни обвивки
двустранно челно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия
мозък; контузия на мозъка в ляво теменно предно и теменно средно; контузия в
дясно тилно по основата; размекчение по основата в
дясно челно; контузия в дясно задно теменно; разширени мозъчни стомахчета, съдържащи кървенист ликвор; състояние след оперативно отваряне на черепната
кухина; лицева травма – контузия на
дясна очна ябълка; счупване на горната челюст в ляво; счупване на носни кости;
наличие на кръв в областта на десен челен синус, предни етмодални
клетки и сфеноидалния синус; коремна травма – кръвоизлив на ретроперитонеалните
меки тъкани по-добре изразен в дясно; травма
на крайниците – кръвонасядане на лява мишница;
петнисти кръвонасядания на дясна мишница; кръвонасядане и охлузване на ляво коляно; кръвонасядане на лява подбедрица;
дълбоко кръвонасядане на лява подбедрица;
двуглезенно счупване в ляво; състояние след
оперативно наместване и фиксиране на счупването; кръвонасядане
и охлузване на дясно коляно; усложнения-
двустранна пневмония с абсцедиране в ляво; мозъчен и
белодробен оток; придружаващи заболявания-
тежко изразена коронаросклероза (склерозиране на венечните съдове); морфологични данни за атероскеротични промени на бъбреците; артериална
хипертония, захарен диабет тип 2; В предварителното заключение е посочено, че
съчетаната травма се дължи на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети със значителна кинетична енергия и може да се получи при ПТП. Според
вещите лица е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
установената съчетана травма и смъртта на У., като именно същата се явява и
причина за настъпилата смърт.
От заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп №
12/2019 г. се установява, че причината за смъртта на У. е съчетана травма и
настъпилите от нея усложнения: тъпа
травма на главата- зараснала разкъсно-контузна
рана- ръбец в челната област на главата; хематома в
областта на меките тъкани двустранно челно; набиране на ликвор
под меките мозъчни обвивки двустранно челно; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки на главния и малкия мозък; контузия на мозъка в ляво теменно предно и
теменно средно; контузия в дясно тилно по основата; размекчение
по основата в дясно челно; контузия в дясно задно теменно; разширени мозъчни стомахчета; кръв в мозъчните стомахчета;
съдържащи кървенист ликвор;
състояние след оперативно отваряне на черепната кухина; лицева травма – контузия на дясна очна ябълка; счупване на горната
челюст в ляво; счупване на носни кости; наличие на кръв в областта на десен
челен синус, предни етмодални клетки и сфеноидалния синус;
коремна травма – кръвоизлив на ретроперитонеалните
меки тъкани по-добре изразен в дясно; разкъсване на слезката; травма на крайниците – кръвонасядане на лява мишница; петнисти кръвонасядания
на дясна мишница; кръвонасядане и охлузване на ляво
коляно; кръвонасядане на лява подбедрица;
дълбоко кръвонасядане на лява подбедрица;
двуглезенно счупване в ляво; състояние след
оперативно наместване и фиксиране на счупването; кръвонасядане
и охлузване на дясно коляно; усложнения-
двустранна пневмония с абсцедиране в ляво; мозъчен и
белодробен оток; придружаващи
заболявания- тежко изразена коронаросклероза
(склерозиране на венечните съдове); морфологични
данни за атероскеротични промени на бъбреците;
артериална хипертония, захарен диабет тип 2; миомен
възел в матката; Според експертното заключение съчетаната травма се дължи на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети със
значителна кинетична енергия и може да се получи в резултат на ПТП, при
блъскане на пешеходец. Вещите лица са посочили, че между установената съчетана
травма и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка.
В хода на досъдебното производство е
назначена комплексна медицинска, видео и автотехническа
експертиза /КМВАТЕ/, изготвена от вещите лица д-р Т.Ш., инж. П.П.инж.А.А.и П.В.. От заключението
на КМВАТЕ се установява, че мястото на удара между лек автомобил „Хонда“ и пострадалата пешеходка се намира по широчината на
платното за движение на 2,0 м до 2,5 м вляво от десния край на платното за
движение на ул. „Бойчо Бойчев“, считано в посоката на огледа /от ул.
„Монтевидео“ към ул. „Суходол“/ и по дължината на платното за движение от 26,0 м
до 28,0 м след ориентира, на пешеходната пътека, считано в същата посока.
Скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия в района на произшествието според
експертите е била 54 км/ч, а в момента на удара е била 30 км/ч. По експертен
път вещите лица са установили, че опасната зона за спиране на управлявания от
подсъдимия лек автомобил за конкретните пътни условия и при скорост на движение
от 54 км/ч е 43 м, а при разрешената с пътен знак В26 скорост от 30 км/ч
опасната зона за спиране е 18-19 м. Според експертите отстоянието
на процесния автомобил до мястото на удара в момента,
в който водачът е реагирал със спиране е 36 м. Според експертизата, при
движение на процесния автомобил с разрешената с пътен
знак В26 скорост от 30 км/ч водачът е имал техническа възможност спре преди
мястото на удара или от момента, в който е възприел и реагирал със спиране на
намиращите се на пешеходната пътека пешеходки.
В заключение експертите посочват, че
причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача –
подсъдимият П., който в зона с разрешена с пътен знак В26 скорост от 30 км/ч,
приближавайки пешеходна пътека, се е движел със скорост от 54 км/ч, която не му
е позволила при възниканалата необходимост да спре.
При движение на подсъдимия с разрешената с пътен знак В26 скорост 30 км/ч е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, от момента, в който
е възприел и е реагирал със спиране на намиращите се на пешеходната пътека
пешеходки.
От
заключението по допуснатата в хода на съдебното следствие от настоящия съдебен
състав тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р М.Г.,
доц. д-р Р.П. и д-р Д.К. се установява, че до датата на пътно-транспортното
произшествие пострадалата У. е боледувала от - хипертонична болест на сърцето,
подагра, стенокардия, други болести на щитовидната жлеза, гастроезофагелна
рефлуксна болест, други артрози,
остеопороза без патологични фрактури, затлъстяване, неинсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия, автоимунен тиреодит;
диафрагмална херния, миопия,
отлепване на ретината с ретинално разкъсване;
катаракта; вторична глаукома. Установява се също така, че здравословното
състояние на пострадалата У. до 18.01.2019 г. е било своевременно диагностицирано, контролирано и по отношение на същата е
провеждано правилно и съобразено с характера на болестите й лечение. Според
вещите лица нито едно от установените при пострадалата Т.У. заболявания, не е
било с пряк, животозастрашаващ характер.
Според
експертите изготвили експертното заключение, вследствие на пътния инцидент на
пострадалата Т.У. са били причинени следните тежки травматични увреждания:
открита черепно-мозъчна травма, проникваща в черепната кухина – разкъсно-контузна рана с оток в челната област, счупване на
лицеви кости, счупване на кости образуващи
предната черепна ямка, счупване на носните
кости, счупване на лявата горна челюст без разместване. Масивна контузия на
мозъка с излив на кръв в мозъчните стомахчета. Контузия на белите дробове. Разкъсване на паранхима на слезката. Контузия на
бъбречните обвивки. Кръвонасядане в ретроперитонеалното пространство. Бималеоларно,
разместено счупване на левия долен крайник. Кръвонасядания
и охлузвания по четирите крайника. Горните травматични увреждания имат следния медикобиологичен характер: открита черепно-мозъчна травма,
със съпътстващите й тежки вътрешномозъчни увреждания
и кръвоизлив в мозъчните стомахчета – постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота; черепно-мозъчната травма, причинява
и нараняване проникващо в черепната кухина; контузията на белите дробове –
временно разстройство на здравето, опасно за живота. Във връзка с черепномозъчната травма, съчетана с белодробна контузия са
наложили поставянето на механична белодробна вентилация, като мозъчната увреда, подтиска центровете на
сърдечната и дихателната дейност и това е улеснило развитието на тежък с абсцедиране белодробен, възпалителен процес, който основно
е участвал в генезата на настъпилата смърт. Травматичното увреждане на тъканта
на слезката – постоянно общо разстройство опасно за
живота. Уточнено е, че в случая вероятно се касае за т.нар. двуетапно
разкъсване на слезката, което се наблюдава при подкапсулна травма на тъканта на слезката
и впоследствие на по-късен етап, може и след месеци, да се разкъса капсулата на
това травматично увреждане и да се излее по-късно в коремната кухина. Кръвонасяданията, охлузванията, контузиите в ретроперитонеалното пространство и капсулите на бъбреците,
както и по четирите крайника в съвкупност според експертите са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Закритото бималеоларно счупване на левия долен крайник е причинило на
същата трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни. Посочено е, че бималеоларната фрактура на
пострадалата е индиректна, от най- честия торзионен
тип, която завърта ходилото навън. При този механизъм вещите лица посочват, че
първо се счупва външният глезен, с характерна винтова фрактурна
линия на нивото на долната тибиофибуларна синдесмоза. При пострадалата, на втория етап от оперативното
лечение са поставени освен типичните импланти за
глезени и 2 супрасиндесмални винта, свидетелстващи за
разкъсване на споменатата синдемоза. Това счупване е
настъпило след първоначалния контакт на пострадалата със страничното огледало в
челната област и последващо усукване - завъртане и последвало глезенно
счупването на левия долен крайник. В момента на процесното
ПТП левия крак е бил носещият крайник при пострадалата.
Вещите лица са заключили, че всички
горепосочени травматични увреди с тежък характер са били установени още при
приемането на пострадалата У. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където й е проведено
високоспециализирано интензивно лечение с незабавно включване на изкуствена
белодробна вентилация, а също е проведено оперативно лечение, както на
откритата черепно-мозъчна травма, така и за счупването на левия долен крайник.
Пострадалата е била приета и лекувана в интензивно отделение, поради коматозно състояние в резултат на транспортната травма и
наложилата се незабавна интубация. Проведени са
неотложни неврохирургични интервенции, поради
събиране на мозъчна течност под налягане, което води до притискане на мозъка и
уврежда неговата дейност. По отношение на двуглезенното
счупване на лявата подбедрица на пострадалата, са
направени 2 оперативни интервенции – на 18.01.2019 г. репозиция
на фрактурите и поставяне на външен фиксатор ( с
оглед тежкото общо състояние и за да може да изчака до същинската операция след
подобряването) и на 11.02.2019 г. – сваляне на външния фиксатор
и осъществяване на калусоклазия (опресняване на фрактурните краища), с последваща
кръвна репозиция на костните фрагменти от двата
глезена и фиксирането им с импланти (плака с винтове
за външния и телена остеосинтеза за вътрешния глезен,
както и 2 стабилизиращи супрасиндесмални винта). Експертите
са посочили, че първата операция е направена в условията на спешност, а втората
след подобряване на общото състояние.
Вещите лица са дали заключение, че
спрямо пострадалата У. е било предписано правилно и добросъвестно проведено
консервативно, оперативно и интензивно лечение, със своевременни, съвременни
методи, утвърдени в спешната медицина, неврохирургичната,
ортопедо-травматологичната и реанимационната
практика. Според експертите не са налице пропуски в лечението, които да са
допринесли за смъртния изход на пешеходката Т.У..
В заключението се посочва, че през
цялото време пострадалата Т.У. е била в коматозно
състояние, което е показвало малки вариации във времето, като проведените неврохирургични интервенции са били извършени не поради
промяна в състоянието й, а поради данни за развитие на субдурални
хигроми и впоследствие хидроцесфалия,
последица от претърпяната при инцидента мозъчна контузия. Посочено е, че преди
проведените ортопедични интервенции, състоянието на пострадалата е било
прецизно оценявано и е било стабилизирано, с възможност за провеждане на
оперативната намеса.
Според експертите, регистрираното в
документацията „отваря очи“ и „опит за изпълняване на команди“ не означава
проява на съзнание, а съставлява малки промени в точковата Глазгоу кома скала. Вещите
лица са приели, че подобни прояви могат да се срещат и при пациенти, развиващи
впоследствие т. нар. „будна кома“ и наподобяват съзнание. Посочено е, че при
пострадалата не е регистрирана поредица съзнателни волеви действия, поради
което не може да се приеме, че същата е проявила съзнание.
Вещите лица, извършили експертизата
заключават, че причината за леталния изход на пострадалата Т.У. са
травматичните увреждания на мозъка и настъпилите, своевременно диагностицирани, лекувани, но задълбочаващи се
посттравматични усложнения. Пряката и непосредствена причина за смъртния изход
при пострадалата У. е откритата черепно-мозъчна травма, със съпътстващите й
тежки вътремозъчни увреждания и кръвоизлив в
мозъчните стомахче. В генезата на смъртния изход са
играли и другите тежки по своя характер травматично увредени вътрешни органи -
бял дроб, слезка, бъбреци. В развитието на травмената болест са настъпили редица усложнения, които са
в пряка причинно-следствена връзка с тежката травматична увреда
на централната нервна система. Те са диагностицирани
своевременно, проведено е правилно и съответно лечение, но е настъпил смъртния
изход, поради откритата, тежка по своя характер мозъчна травматична увреда.
Категоричното становище на
експертите е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания, получени от пострадалата вследствие на процесното
ПТП на 18.01.2019 г. и леталния изход на 11.03.2019 г.
Според експертизата лечението и
оперативните неврухирургични интервенции са напълно
адекватни и своевременни, макар да не са довели до благоприятен изход.
Причината е в първичните, тежки по своя характер травматични увреди и
настъпилите впоследствие усложнения, а не неправилни действия или бездействия в
провежданото консервативно и хирургично лечение. В експертното заключение се
приема, че придружаващите заболявания, налични при пострадалата са затруднили
лечението и са влошили прогнозата й за живот. Вещите лица заявяват, че установените
придружаващи и усложнени соматични заболявания сами по себе си обаче, не са
причина за неблагоприятното развитие при пострадалата У. и настъпилия за нея летален
изход. Неблагоприятното развитие на транспортната травмена
болест и леталния изход е резултат на откритата черепно-мозъчна увреда. Провеждан е правилен, системен и своевременен
контрол на здравословното състояние чрез непрекъснато, интензивно наблюдение,
постоянни изследвания и консултации и съответни допълнителни медицински
действия и лечение. Експертите категорично сочат, че както всички
консервативни, така и оперативните медицински действия, а също и провежданите
интензивни грижи за пострадалата пешеходка У. са съответни, много добре преценени
и правилно проведени.
По доказателствата:
Тези
факти съдът прие за установени по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства от досъдебното производство:
показанията на свидетелите Л.У. /л.17-л.18 от ДП и л.66 от ДП/, Б.И.
/л.21-л.22/, Л.Д. /л.68 от ДП/ и Д. А./л.72 от ДП/;
писмени доказателствени
средства, писмени доказателства и средствата за тяхната проверка събрани в хода
на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 372, ал. 3, вр. с чл. 371, т. 1 НПК, както и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства: констативен протокол №
К-27/18.01.2019 г. /л.10 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от
18.01.2019 г. /л.11- л.12 от ДП/ с приложена към него скица /л.13 от ДП/ и
фотоалбум /л.14-л.16 от ДП/, протокол за доброволно предаване на вещ /л.27 от
ДП/, писмо от МВР – Д „НС 112“ /л. 30 от ДП/,
писмо от МВР-СДВР, О „ПП“ /л.34 от ДП/, справка картон на водач /л.35 от ДП/,
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л.59, л. 69, л.111 от ДП/,
медицинско свидетелство за мърт /л.60 от ДП/, препис
извлечение от акт за смърт /л.61 от ДП/, удостоверение за наследници /л. 70,
л.110 от ДП/, писма от МВР-СДВР, О „ПП“ /л.101-л.102 от ДП/, справка за
извършена проба № 79 извършена с Drug Test 5000 №
0040 /л. 103 от ДП/, справка за проба № 111, извършена с Алкотест
Дрегер 7510 № 0136 /л.104 от ДП/, справка за СИ
преминали последваща проверка /л.105 от ДП/, протокол
за сервизна проверка на Drager Drugtest
5000 /л.106 от ДП/, акт за смърт №0138/13.03.2019 г. /л.112 от ДП/, справка за
съдимост /л.128 от ДП, л. 25 от СД/, характеристики /л.133-л.134 от ДП/,
диплома за завършено висше образование /л.135 от ДП/, трудов договор /л.136 от
ДП/, удостоверение за граждански брак /л.137 от ДП/, справка от НОИ /л.138 от
ДП/, етапна епикриза
и други медицински документи /л.58 –л.357 от СД/, копие на лична карта /л.400
от СД/, удостоверение за раждане /л. 401 от СД/, епикризи
за Е.П./л. 402 – 408 от СД/; заключенията на
изготвените в хода на досъдебната фаза на наказателното производство
експертизи, а именно: предварително заключение на съдебно-медицинска експертиза
на труп № 12/2019 г. /л.24-л.25/, съдебно-медицинска експертиза на труп
№12/2019 г. /л.74-л.79 от ДП/, комплексна медицинска, видео и автотехническа експертиза /л.81-л.95 от ДП/, както и
заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие тройна
съдебно-медицинска експертиза /л. 362 –л.388 от съдебното производство/;
веществени доказателства – компакт диск DVD-R Verbatium с надпис ПТП пешеходна пътека околовръстен път
/л.26 от ДП/, компакт диск CD-R с надпис 18.01.2019 г. /л.29 от ДП/, както и
всички останали представени, приложени и приети по делото писмени
доказателства.
По фактите няма спор, същите се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени
материали. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на
разпитаните свидетели са непротиворечащи си и последователно пресъздават
възприетата от съда фактическа обстановка досежно очертаните
с внесения в съда обвинителен акт факти и обстоятелства, подлежащи на доказване
и които от своя страна са относими към основния
предмет на доказването по делото с оглед повдигнатото на подсъдимия П.
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“,
предложение първо, във връзка с ал. 1, б. „в“, предложение първо, във връзка с
чл. 342, ал. 1, предложение трето НК. Съдът намира, че данните съдържащи се във
всички приобщени по делото гласни и писмени доказателствени
средства, както и писмени и веществени доказателства са еднопосочни, взимноподкрепящи се, допълващи се и безпротиворечиви.
Чрез същите по несъмнен и категоричен начин се установяват правно релевантните
факти и обстоятелствата от обективната съставомерност
на престъплението свързващи се с времето, мястото на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, участниците в
същото и особеностите на пътната обстановка. Тези правно значими данни, се
установяват безпротиворечиво посредством показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, протокола за оглед
на местопроизшествие и изготвената към него скица, придружена с фотоалбум. Не
са налице противоречия и относно обстоятелството, че пострадалата Т.У. е
предприела пресичане именно на процесната пешеходна
пътека, за което гласните доказателствени източници
са категорични.
Съдът постави в
основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Б.И. и Л.У., като
не стори това произволно, а съобразявайки обстоятелството, че са депозирани от лица,
възприели пряко и непосредствено обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП. На следващо място съдът отчете пълната
кореспонденция на показанията им с писмените доказателства и доказателствени средства, и заключенията на извършените по
делото експертизи, в частите относими към изнесените
от свидетелите обстоятелства. Тези свидетелски показания се отличават като
последователни, подробни и хронологически подредени, като освен това
кореспондират напълно помежду си. Действително свидетелката Л.У. е дъщеря на
пострадалата Т.У., но независимо от това съдът не установи налична
заинтересованост в нейните показания, с цел да влоши процесуалното положение на
подсъдимия П.. Напротив, показанията на свидетелката Л.У. обективно
възпроизвеждат релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства, поради
което в същите не се наблюдава тяхното тенденциозно или превратно
възпроизвеждане. На следващо място показанията на свидетелката Л.У. не са
изолирани, а намират опора и в данните съдържащи се в показанията на свидетеля И.,
поради което на свой ред съдът ги прие за обективно и безпристрастно дадени, за
което им се довери изцяло. Така в показанията си свидетелката У. подробно и
добросъвестно изнася своите лични възприятия относно процесния
инцидент настъпил около 06:30 часа на инкриминираната дата – 18.01.2019 г.,
както и подробно описва мястото и механизма на настъпилото ПТП. По несъмнен и
категоричен начин се установява чрез показанията на свидетелката У., че тя
заедно със своята майка Т.У. е предприела пресичане на пътното платно на
предвиденото за това място – пешеходна пътека тип „зебра“ разположена на ул.
„Бойчо Бойчев“, непосредствено преди спирка на масовия градски транспорт; че
двете са пресичали с нормален ход по пешеходната пътека; че преди да
предприемат пресичане на пътното платно са се огледали в двете посоки за идващи
автомобили; че след като са направили три-четири крачки по пешеходната пътека, е
възприела фаровете на движещ се в посока към ул. „Суходол“ автомобил и
впоследствие усетила силен удар, от който тялото й е било отхвърлено напред. На
следващо място се установява категорично чрез показанията на свидетелката Л.У.,
че лекият автомобил е ударил не само нея, но и нейната майка, която след удара
е видяла да лежи по лице върху асфалта, както и че същата не помръдва и не
отговаря. Относно данните за местоположението на тялото на пострадалата Т.У. на
пътното платно изнесени в показанията на свидетелката Л.У. отново не се
наблюдава заинтересованост, защото същите кореспондират изцяло на информацията
материализирана в протокола за оглед на местопроизшествие, от която е видно, че
разположението на тялото на пострадала на пътното платно е било непосредствено
след пешеходната пътека, с глава ориентирана към левия тротоар и крака сочещи
към десния тротоар, за което свидетелства и намерената обективна находка –
петно от кръв на разстояние 26,6 м. от възприетия ориентир при проведения оглед
на местопроизшествие от 18.01.2019 г. От показанията на тази свидетелка се
установява и местоположението на автомобила, управляван от подсъдимия П.,
непосредствено след инкриминирания удар – спрял на десния тротоар, на няколко
метра след пешеходната пътека и с включени фарове. Показанията на свидетелката Л.У.
съдът възприе за обективни и предвид изнесеното в тях за действията извършени
от страна на подсъдимия П. след инкриминирания удар, защото същата съвсем
добросъвестно не игнорира същите, а напротив посочва, че подсъдимият П. веднага
е излязъл от управлявания от него лек автомобил и е отишъл при двете –
свидетелката Л.У. и пострадалата Т.У., за да попита за тяхното състояние и да
изрази своето съжаление за стореното.
В подкрепа на
изложеното от свидетелката У. са и показанията на свидетеля Б.И., който подробно
и последователно описва събитията настъпили преди, по време и след процесното ПТП. От показанията на свидетеля И.се установява
категорично, че на инкриминираните дата и място, той е управлявал автобус на
масовия градски транспорт по маршрут на линия № 111 като се е движел по ул.
„Бойчо Бойчев“, в дясната лента за движение по посока движението на процесния лек автомобил, управляван от подсъдимия П..
Установи чрез неговите показания, че той като водач на автобус е следял пътната
обстановка, както и поведението на останалите участници в движението, при което
е възприел действията на Л.У. и пострадалата Т.У., свързани с предприетото от
тях пресичане на пътното платно по намиращата се в близост пешеходна пътека. От
показанията на свидетеля И.на свой ред се установи, че е видял как управлявания
от подсъдимия П. лек автомобил, който се е движел зад него, е предприел маневра
изпреварване от лявата му страна в момент, в който автобуса се е приближавал
към процесната пешеходна пътека. На следващо място
показанията на свидетеля И.са обективни и при изнасяне на данните свързани с
установяване на скоростта, с която той е управлявал процесния
автобус и скоростта, с която се е движел лекия автомобил управляван от
подсъдимия, посочвайки, че подсъдимия П. е управлявал лекия автомобил по време
на извършената от него маневра изпреварване със скорост по-висока от скоростта
на автобуса, в резултат на което автомобилът е връхлетял с висока скорост върху
пешеходната пътека, след което е последвал удар между дясната част на
автомобила и тялото на починалата пешеходка, както и че при този удар
свидетелката У. е отскочила назад. Свидетелят И.като очевидец на
инкриминираното деяние е възприел лично и непосредствено действията на
участниците в процесното ПТП, поради което и дава
точно описание на мястото на удара, разположението и състоянието на
пострадалата Т.У. след удара, както и на местонахождението на автомобила на
подсъдимия след деянието, като показанията му в тези части кореспондират изцяло
на показанията на свидетелката Л.У. и на данните отразени в съставения протокол
за оглед на местопроизшествие. Съдът намира показанията на свидетеля И.за обективно
и безпристрастно дадени, защото същият не демонстрира пристрастност към нито
една от страните в процеса, също така не се наблюдава тенденция за злепоставяне
на подсъдимия или омаловажаване неговото деяние, както и чрез същите не се цели
подпомагане на обвинителната теза на частното обвинение, поради което и не
намери основания да приеме за недостоверни неговите показания. Съдът намери за
обективно дадени показанията на свидетелите И.и Л.У. и ги кредитира като
такива, не само защото двамата са очевидци на процесния
инцидент, но и защото информацията, съдържима
се в техните показания съответства и на механизма на настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие, който в
възприет от вещите лица по изготвената от тях в хода на досъдебната фаза на
наказателния процес Комплексна медицинска, видео и автотехническа
експертиза /КМВАТЕ/.
От показанията на свидетелите Л.Д. и Д. А.– син и
сестра на починалата, не се установяват релевантни за предмета на доказване по
делото факти, свързани с механизма на осъщественото пътно-транспортно
произшествие, поради което и съдът не намира за необходимо тяхното обсъждане.
Настоящият
съд прие за компетентно, обективно и безпристрастно дадено експертното
заключение по изготвената в хода на досъдебното производство комплексна
медицинска, видео и автотехническа експертиза
единствено в частта касаеща механизма на настъпване
на процесното ПТП, както и в частта относно
причините, поради които същото е настъпило. По отношение на експертното
заключение в частта, касаещо медицинските данни за
пострадалата Т.У. и причината за настъпване на леталния за нея изход, както и
относно изясняване на въпроса свързан с установяване на причинната връзка между
леталния изход и настъпилото процесно ПТП, настоящият
съд допусна и назначи нова съдебно медицинска експертиза, защото при
първоначално изготвената такава в хода на досъдебното производство, вещите лица
не са разполагали с необходимата в цялост медицинска документация за
пострадалата У., която е относима за наличните при
нея към датата на деянието заболявания и която документация бе изискана от
съда, но и затова защото в хода на изслушване на двете вещи лица изготвили
експертното заключение в хода на досъдебното производство заявиха, че на някои
от поставените им въпроси не са в състояние да отговорят. Ето защо и доколкото
спорен по делото и наложил допълнително изследване пред настоящата инстанция
въпрос е този относно конкретната непосредствена причина за смъртта на
пострадалата и връзката на настъпилото процесно ПТП с
леталния изход, съдът на основание чл.153 НПК допусна и назначи нова съдебно
медицинска експертиза. Настоящият
съдебен състав намира, че от изключително значение при решаване на настоящото
дело с оглед възраженията направени от страна на защитата на подсъдимия П. има
експертното становище, защото очертаните проблеми от адвокат П. не могат да
бъдат разрешени без специалните научни знания на професионалисти, в чиято
компетентност е да се произнесат дали леталния изход при пострадалата Т.У. е
настъпил в следствие на настъпилото ПТП, от което е пострадала или този
неблагоприятен изход за нея е настъпил в следствие на лекарска грешка при
проведеното й в болничното заведение лечение, както и да се установи
етиологията и патогенезата на смъртта на пострадалата
- непосредствената й причина, както и предшестващите или съпровождащи я
патологични изменения и процеси в организма на пострадалата; налице ли е
каузална зависимост от една страна между причинените й травматични увреждания в
следствие на процесното ПТП и настъпилите съставомерни последици. Горните категории въпроси, включени
в предмета на доказване по чл.102, т.1 НПК, поради своето естество се обуславят
от медицински положения и представляват случаи, когато съгласно чл.144, ал.2 НПК назначаването на експертиза е задължително. Ето защо, съдът с оглед горното
допусна и назначи нова съдебно медицинска експертиза в хода на съдебното
следствие, която се изслуша от настоящия съдебен състав и се прие като
обективно, компетентно и безпристрастно дадена. Съдебният състав с оглед
правото си по чл.153 НПК допусна новата съдебно медицинска експертиза след като
изслуша експертите изготвили съдебно медицинската експертиза в хода на
досъдебното производство, които са единствено съдебни лекари, при което тази
експертиза бе оспорена от защитата на подсъдимия, за което се направиха
конкретни искания. При назначаване на вещите лица, които да изготвят
допуснатата от съда съдебно медицинска експертиза, настоящият съдебен състав се
съобрази с данните за съпътстващите и налични до датата на инкриминираното
деяние заболявания за пострадалата Т.У., поради което и в състава на експертите
включи специалисти от областта на неврохирургията, ортопедията и
травматологията, както и съдебен лекар.
Съдът
обаче не намери основание да не възприеме заключението по изготвената
комплексна медицинска, видео и автотехническа
експертиза, както посочи вече в частта касаеща
механизма на настъпване на процесното ПТП, както и в
частта относно причините, поради които същото е настъпило. От съдържанието на
същата в тази й част се установява несъмнено и категорично следните
обстоятелства - мястото на удара, което на свой ред е онагледено и със
съответен снимков материал и изготвената като приложение скица към протокола за
оглед на местопроизшествие; установената скорост, с която подсъдимият П. е
управлявал автомобила си, преди и към момента на съприкосновението – 54 км/ч;
установената скорост на процесния лек автомобил в
момента на удара, поради задействане на спирачната система - 30 км/ч; механизма
на настъпване на процесното ПТП; опасната зона за
спиране на управляваното от подсъдимия П. МПС – 43 м; отстоянието
на автомобила до мястото на удара в момента, в който водачът е реагирал със
спиране - 36 м. Съдът се довери на експертите и в частта, в която същите за
извършили сравнението между установената от тях опасна зона за спиране на лекия
автомобил при движение със скорост 54 км/ч с отстоянието,
на което процесният автомобил се е намирал от мястото
на удара или от момента, в който водачът – подсъдимия П. е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца – пострадалата У. на пътното платно, което е
от 36 м, и при което са заключили, че ударът е бил непредотвратим за водача на процесния лек автомобил – подсъдимия П.. Настоящият състав
прие за обективно и компетентно дадено заключението експертите автотехници по изготвената експертиза и в частта, в която
същите посочват, че причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на
подсъдимия П., който в зона с разрешена с пътен знак В26 скорост от 30 км/ч, е
приближил пешеходната пътека със скорост на движение от 54 км/ч, което не му е
позволило при възникналата необходимост да спре. Според експертите, подсъдимият
П. е могъл да предотврати удара, ако се е движел с разрешената с пътен знак В26
скорост 30 км/ч от момента, в който е възприел и реагирал със спиране на
намиращите се на пешеходната пътека пешеходки. Съдът възприе изцяло
установените от експертизата обстоятелства, като прецени заключението на
експертите в тази му част като обективно, компетентно, пълно и ясно, относимо към предмета на доказване в настоящето наказателно
производство и подкрепено от останалите доказателства по делото.
Вещите
лица при изготвяне на допуснатата от съда експертиза и по указания на съда са
се запознали с всички налични по делото документи. Тяхното заключение се
подкрепя в пълнота от медицинската документация изготвена за пострадалата У.,
която се съдържа по делото. Действително, при изслушване в хода на съдебното
следствие на експертите - съдебни лекари изготвили в хода на досъдебното
производство допуснатите и назначени съдебно медицинска експертиза на труп и КМВАТЕ,
както и от техните разяснения се установява, че причината за смъртта на
пострадалата У. е свързана с причинената й тежка съчетана травма, която е била
получена в резултат на настъпилото процесно
пътно-транспортно произшествие. Също така се установява, че констатираната
находка при аутопсията на трупа – разкъсване на слезката,
касае повърхностно разкъсване на капсулата на слезката,
което не стои в причинна връзка с настъпилата смърт, защото при същинско
разкъсване на слезката, леталния изход при
пострадалата би настъпил много преди датата на смъртта, вследствие на
кръвозагуба. Относно причината за проявилата се при пострадалата У. дихателна
недостатъчност, експертите посочват, че се дължи на двустранни възпалителни
изменения в белия дроб, вследствие на които У. е била поставена на изкуствена
белодробна вентилация. Според разясненията на експертите, възпалението на
белите дробове се е развило на фона на продължителното обездвижване на
пострадалата (в продължение на месеци) и се дължи на тежката черепно-мозъчна
травма, нарушаваща функцията на главния мозък. С
оглед нуждата от изследване на допълнителни въпроси, които не са били обект на
анализ от страна на вещите лица, изготвили двете СМЕ на труп и КМВАТЕ, както и
предвид установените находки при извършената аутопсия на пострадалата У.,
които са свързани с данни за установена мастна емболия в белите дробове, пряко
усложнение на левия долен крайник обусловило възпалителните усложнения в белите
й дробове и предвид заявеното от експертите, че при извършената аутопсия не са
установени преки усложнения, дължащи се на придружаващите и налични при
пострадалата У. заболявания – атеросклерозата и диабета, които са хронично прогресивно
развиващи се и не са дали никакво отражение във вид на усложнения за леталния й
изход, както и предвид наведените в тази насока възражения от защитата настоящия
съд допусна нова съдебно медицинска експертиза.
Настоящият
състав изцяло възприе и кредитира като обективно и пълно заключението изготвено
от експертите по допуснатата в хода на съдебното следствие тройна съдебно
медицинска експертиза, като не намери основание да не му се довери затова,
защото тези експертиза при изготвяне на своето заключение са извършили
компетентен анализ на цялата събрана по делото медицинска документация относима за пострадалата У., при което са заключили
категорично, че причината за смъртта на пострадалата У. е настъпилия процесен пътно-транспортен инцидент. Съдът намери за
компетентно експертното становище затова, защото на въпросите поставени от
защитата отговори са дали специалисти съдебен лекар, неврохирург и специалист
по ортопедия и травматология, които с оглед своите знания, умения, квалификация
и професионален опит са заключили, че причина за леталния изход при
пострадалата са травматичните увреждания на мозъка и настъпилите
посттравматични при нея усложнения вследствие на получените травми от
настъпилото ПТП, за което подробно анализират и проследяват отразеното
състояние на пострадалата в изисканата и приложена по делото за нея медицинска
документация. Съдът се довери на категоричното
становище на всички разпитани по делото експерти, застъпено в дадените от тях
разяснения пред съда, че констатираните при пострадалата увреждания на слезката, бъбреците и белия дроб, и тяхното въздействие
върху зравословното й състояние, противно на доводите
застъпени от защитата, не са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Експертите
са категорични и съдът не намери основание да не им се довери в частта, в която
посочват, че леталния изход при пострадалата би настъпил и в случай, че
посочените съпътстващи заболявания са били установени и по отношение на тях е
било проведено лечение на по-ранен етап, защото не те са били причината за
настъпване на леталния за нея изход. Вещите лица са категорични още, че разкъсването
на слезката не би могло да бъде диагностицирано
при изследване със скенер за това, защото както разкъсването, така и
кръвоизлива под обвивката са малки по размер, и не могат да бъдат уловени от
скенера, поради което и единодушно са на мнение, че разкъсването на слезката не е дало клинично проявление, поради липсата на
сериозен кръвоизлив, което от своя страна не е обусловило и необходимост от провеждането
на специализирано лечение. Вещите лица са категорични, че в нито един момент
оспорваното разкъсване на слезката не е било фактор
застрашаващ живота на пострадалата и не е налагало провеждането на лечение, в
това число оперативно. По същия начин по назначената от съда експертиза,
експертите са коментирали и уврежданията на бъбреците и белия дроб, при което
са достигнали до извод, че степента на тяхното увреждане не е била достатъчно
висока, за да предизвика смъртта на пострадалата. Експертите са категорични в
експертното си становище, че в настоящия
случай тежката черепно-мозъчна травма и фрактурата на долния крайник са били
основните животозастрашаващи диагнози за пострадалата
У. налагащи спешни оперативни интервенции, докато увредите на слезката, бъбреците и белия дроб, дори последните да са
били диагностицирани своевременно, то за тяхното
лечение не са били наложителни оперативни лечения, защото в нито един момент те
не са застрашавали живота на пострадалата, както и нямат отношение към нейната смърт. В заключение вещите лица са
посочили, че единствената пряка и непосредствена причина за смъртта е тежката
черепно-мозъчна травма, която е несъвместима с живота.
В този смисъл съдът напълно кредитира медицинското обяснение на
причината за смъртта на пострадалата У., т.к. вещите лица при изготвянето на
експертното заключение са анализирали всички данни събрани по делото отчитайки
и уврежданията на трите органа – слезка, бъбреци и
бял дроб, на които се позовава защитата на подсъдимия, за което пълно и
компетентно са дали отговори на поставените им задачи, т.к. допринасят за
обективното изграждане не само на експертното становище, но и кореспондират на
медицинската документация, която се съдържа по делото.
По изложените по-горе съображения съдът възприе изцяло механизма
на настъпване на процесното ПТП по начина установен
от вещите лица в изготвената от тях КМВАТЕ, при който е установено, че подсъдимия
П. е управлявал лек автомобил с несъобразена скорост от 54 км/ч при разрешена
за пътния участък със знак В26 от 30 км/ч и след като е нарушил правилата на
движение по пътищата не пропускайки преминаващата по пешеходната пътека Т.У. е
реализирал пътно-транспортно произшествие, от което на същата са причинени
установените от вещите лица травматични увреждания несъвместими с живота й, с
оглед на което е настъпила смъртта на същата – починала на 11.03.2019 г.
Съдът кредитира изцяло протоколите за извършени процесуално следствени
действия, доколкото видно от съдържанието им, действията са извършени съобразно
изискванията на НПК и протоколите от тях представляват годно доказателствено средство, поради което съдът ги е приел по
делото на основание чл.283 НПК.
Съдът кредитира и писмените доказателства, доколкото същите спомагат за
изясняване на обективната истина и установяват по несъмнен начин фактите, за
които се отнасят.
Констатацията за необремененото съдебно минало на подсъдимия П., съдът
направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство
справка за съдимост.
От правна страна:
При така приетата
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Г.И.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3,
предложение последно, б. „б“, предложение първо, във връзка с ал. 1, б. „в“,
предложение първо, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето НК.
Изпълнителното деяние по чл. 343 НК се изразява в нарушаване
на правилата за движение при управляване на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна
или специална машина. Нормата е бланкетна и препраща
към Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата. Изисква се от обективна страна извършеното нарушение на
правилата за движение по пътищата от подсъдимия П., да е довело до един от
възможните резултати посочени в чл. 343, ал. 1 НК причиняване на значителни
имуществени вреди, причиняване на тежка или средна телесна повреда или смърт.
В конкретният случай, от обективна страна, за да е
осъществено престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“,
предложение първо, във връзка с ал. 1, б. „в“, предложение първо, във връзка с
чл. 342, ал. 1, предложение трето НК, се изисква водачът при управление на
моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата, като
допуска по непредпазливост причиняването на смърт на лице пресичащо на
пешеходна пътека.
Безспорно нарушение на Закона за движение по пътищата е
налице и то е свързано с недостатъчната преценка, бдителност и способност на
подсъдимия да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява като
при приближаване на пешеходна пътека да намали скоростта и я съобрази с
указаната му за пътния участък, с което са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП. Безспорно
подсъдимият П. е годен субект на престъплението, тъй като е привел в движение
механизмите и уредите на моторното превозно средство – лек автомобил по смисъла
на § 6, т.11 и т.12, б. „а“ ДР на ЗДвП.
В качеството си на водач на ППС и участник в движението с бездействието
си /плод на субективна преценка/ подсъдимият не е могъл да предотврати
настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, ако е съблюдавал стриктно
правилата за движение, в резултат на което е причинил смъртта на пострадалата У..
От обективна страна може да се
направи категоричен извод, че на 18.01.2019 г., около 06.40 часа, в гр. София,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР-В“ с рег. № ******, по ул. „Бойчо Бойчев“
с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към ул. „Суходол“ в района на спирка
на МГТ 0685 подсъдимият П. е нарушил правилата за движение по пътищата, и
по-конкретно нормите на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1
ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащата по ул. „Йордан
Йосифов“, от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, по
обозначената пешеходна пътека с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М8.1 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, пешеходка Т.Л.У., вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта й настъпила на 11.03.2019 г.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП се съдържа задължение за водачите да не
превишават обозначената с пътен знак скорост на движение. Според съда, в
конкретния случай при управлението на МПС подсъдимият П. е нарушил правилата за
движение, съдържащи се в посочения текст, тъй като от обективна страна подсъдимият
не се е съобразил с въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта /30 км/ч./, което е довело до тежкия
вредоносен резултат- смъртта на пострадалата. Същевременно, от събраните
доказателства се установява и виновно извършеното нарушение на чл. 119, ал. 1
от НК. Видно от приетия по делото механизъм и място на настъпване на ПТП между
управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалата У., подсъдимият в нарушение
на изискването на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“ не е отдал предимство на пресичащата по пешеходна пътеката
пешеходка. Именно в нарушение на вменените му в цитираните разпоредби
задължения, подсъдимият П. е управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР-В“ с рег. № ******, със скорост от 54
км/ч., при разрешена за конкретния пътен участък 30 км/ч., без да съобрази, че приближава
приближава пешеходна пътека, при което за него като
водач възниква задължение да намали скоростта, за да може в случай на
необходимост да спре, като не е пропусна преминаващата по пешеходната пътека Т.У..
В резултат от неспазване на правилата
за движение по пътищата, подсъдимият П., с лявата
странична зона на лекия автомобил марка „Хонда“,
модел „ХР-В“ с рег. № ******, ударил пресичащата от
дясно на ляво, считано по посоката му на движение, пешеходка. В резултат на
удара, пострадалата У. получила открита черепно-мозъчна травма, проникваща в
черепната кухина – разкъсно-контузна рана с оток в
челната област, счупване на лицеви кости, счупване на кости образуващи предната черепна ямка,
счупване на носните кости, счупване на лявата горна челюст без разместване;
масивна контузия на мозъка с излив на кръв в
мозъчните стомахчета; контузия на белите дробове;
разкъсване на паранхима на слезката;
контузия на бъбречните обвивки; кръвонасядане в ретроперитонеалното пространство; бималеоларно,
разместено счупване на левия долен крайник; кръвонасядания
и охлзвания по четирите крайника. В резултат на
получените увреждания е настъпила смъртта на Т.У. – на 11.03.2019 г.
Елемент
от обективната страна на престъплението е и причинната връзка между нарушенията
на правилата за движение и настъпилия съставомерен
резултат, като императивно изискване на закона е тази причинна връзка да бъде
пряка, непрекъсваща и непосредствена. Както беше посочено по-горе, причината за
смъртта на Т.У. се установи чрез назначените съдебно медицинска експертиза на
труп и комплексната медико, видео и автотехническа
експертиза. Съгласно двете заключения, експертите са посочили, че причината за
настъпване на смъртта е тежката и несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма, със съпътстващите й тежки вътремозъчни
увреждания и кръвоизлив в мозъчните стомахче,
като съгласно заключението, тези травматични увреждания отговарят да бъдат
получени в условията на пътно – транспортно произшествие, а именно блъскане от лек
автомобил.
Също така е налице и
причинно-следствена връзка между нарушенията по на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и настъпилото
произшествие, т.к. в резултат на неспазването на разрешената скорост,
подсъдимият не спрял на пешеходната пътека, в резултат на което последвал удар
с пресичащата пътното платно на ул.“Йордан Йосифов“ от дясно на ляво по
пешеходната пътека спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходка Т.У..
Престъплението е извършено от подсъдимия П.
при квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3 предложение последно, тъй като
деянието е извършено на пешеходна пътека, за което по делото няма спор. Както
бе посочено, местоизвършването на ПТП е на пешеходна
пътека, обозначена като такава чрез надеждна маркировка и пътен знак и е възприета
от водача.
По изложените
съображения авторството на деянието е установено по безспорен и несъмнен начин
от обективна страна, а също така и действията на подсъдимия, с които е
осъществил всички признаци от изпълнителното деяние на вмененото му
престъпление, посредством всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, касателно механизма на осъществяване на процесното
ПТП, времето и мястото на извършването му и приноса на подсъдимия за настъпилия
общественоопасен резултат свързан с леталния изход за
Т.У..
От
субективна страна престъплението по чл. 343 НК се осъществява при форма на вина
непредпазливост - небрежност или самонадеяност, по отношение на последиците
предвидени в състава на престъплението, а не касателно
отношението на дееца към нарушаване на съответните правила за движение.
Извършеното деяние от подсъдимия П. е осъществено по непредпазливост и по-точно
небрежност.
Обективният признак на небрежността - деецът
е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния
резултат - очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен
да предвиди. А дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират
съответната дейност. В настоящия случай дължимото поведение се определя от
Закона за движение по пътищата и ППЗДвП. Подсъдимият П.
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици - причиняване на
смърт на Т.У., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Вината на подсъдимия е
свързана с обстоятелството, че поради недостатъчно осмисляне и внимание, деецът
е причинил съставомерния нежелан от него общественоопасен резултат, който би могъл да избегне.
Субективен признак на небрежността е
възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат, която
зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от
индивидуалните способности на личността на дееца. Видно от заключението на
комплексната съдебна медико, видео и автотехническа
експертиза причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие от
техническа и професионална гледна точка е субективното поведение на водача на
лекия автомобил. При установената по делото пътна обстановка, движейки се с
превишена скорост, при наличието на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак и
пътна маркировка, и преминавайки в близост до спирка на МГТ, подсъдимият е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, като избегне същите недопускайки нарушаване на правилата за движение
по пътищата.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Г.И.П.
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“, предложение
първо, във връзка с ал. 1, б. „в“, предложение първо, във връзка с чл. 342, ал.
1, предложение трето НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от три до
десет години, а в особено тежки случаи „Лишаване от свобода“ от пет до
петнадесет години.
По отношение на подсъдимия П., съдът не установи наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат извод, че и най –
лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, с оглед
на което определи размера на наложеното наказание, в рамките посочените от
закона, съгласно чл. 54 НК.
Индивидуализирайки конкретното наказание,
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни,
искреното разкаяние за извършеното и липсата на административни нарушения по
закона за ЗДвП, които да са в близък времеви период до датата на деянието.
Налице са само две такива нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 ЗДвП,
извършени съответно през 2011 г. и през 2003 г., което сочи, че след това
подсъдимият е съобразявал поведението си с установените в закона правила за
движение по пътищата, поради което тези нарушения не бяха отчетени от съда като
отегчаващи вината обстоятелства.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът намери високата степен на обществената
опасност на деянието, изразяващо се в причиняване смъртта на едно лице, както и
нарушените повече от една разпоредби на ЗДвП.
При
това положение, изхождайки от тежестта на престъплението, съпроводено от тежкия
вредоносен резултат, но и отчитайки превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия П. следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“,
в размер от три години или в
минималния, предвиден в санкционната част на материално – правна наказателна
норма размер. Според настоящият съдебен състав така определеното по вид
наказание и неговия размер се явяват справедливи, с оглед превеса на смекчаващите
вината обстоятелства за подсъдимия П., което е изцяло съответно на генералната
превенция, но и съобразявайки се с границите на наказателната репресия
установена от законодателя към момента на осъществяване на престъпния състав, а
също е съответно и на обществената опасност на деянието и извършеното от дееца.
Съдът
намира, че така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателния
срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 НК, а не да бъде постановено
неговото ефективно изтърпяване, каквото е искането на частното обвинение. До този извод съдът стигна отчитайки фактическите данни,
обуславящи ниската степен на обществена опасност на дееца, който е неосъждан, добрите
характеристични данни събрани за него по досъдебното производство, поради което
са налице всички предпоставки, че спрямо дееца като личност с невисока степен
на обществена опасност може да се постигне възпиращото, поправителното и
превъзпитателното въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от
обществото, в рамките на определения изпитателен срок на отлагане изпълнението
на наказанието. От друга страна, определеният изпитателен срок на условното осъждане
притежава силно възпиращо въздействие чрез своята превантивна функция,
изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му
изпитателен срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за
достатъчно обвързващо за подсъдимото лице в контекста на наложеното му
наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в
аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Съдът намери за необходимо и за засилване
на превантивното въздействие на наказанието на основание чл.343г, във вр. с чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“,
предложение първо, във връзка с ал. 1, б. „в“, предложение първо, във връзка с
чл. 342, ал. 1, предложение трето НК да наложи на подсъдимия П. и кумулативно
предвиденото наказание за този вид престъпления, а именно наказанието „Лишаване
от право да управлява МПС“ по чл. 37 ал. 1 т. 7 НК. Съдът счита, че подсъдимия П.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила. Този размер на кумулативно предвиденото
наказание, съдът счита за релевантен на настъпилите тежки обществено опасни
последици вследствие на виновното противоправно поведение
на подсъдимия, при който последния ще бъде лишен от възможността да управлява
МПС и по този начин ще гарантира успешното реализиране на целите на наказанието
през периода на неговото изтърпяване.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото настоящият съд
намира, че подсъдимият П. следва да понесе направените по делото разноски,
поради което на основание чл.189, ал.3 НПК го осъжда да заплати разноски в общ
размер на 4546,40 /четири хиляди петстотин четиредесет
и шест лева и четиредесет стотинки/ лева, от които
сумата от 571,20 /петстотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки/ лева по
сметка на СДВР и сумата от 2975,20 /две хиляди деветстотин седемдесет и пет
лева и двадесет стотинки/ лева по сметка на СГС, както и сумата от 1000
/хиляда/ лева представляваща платено адвокатско възнаграждение от частните
обвинители Л.А.Д. и Л.В.У..
Подсъдимият
П. следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на два броя
изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда го осъди да плати сумата
от 10,00 /десет/ лева на основание чл.190, ал.2 НПК.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: