Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.12.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на седемнадесети
ноември година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15347
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в искова молба
обстоятелства ищецът П.Г.П. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В. О. -САК, е
предявил пряк иск с пр. основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.“ ЕИК ******, да
заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от травматични
увреди в резултат на ПТП настъпило на
21.06.2018 г. по вина на водача на л.а.„Ситроен Ксара“, с per. № ******, чиято
граджданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира
съдебно- деловодни разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 21.06.2018г. около 12:15ч. в гр. София водачът В.Г.Т.
управлявал л.а. марка „Ситроен“ модел „Ксара“, с per. № ****** по ул. Витиня с
посока от бул. Вл. Вазов към бул. Ботевградско шосе, като намирайки се срещу
знак Б1 от ЗДвП и на кръстовището с ул.Летоструй отнел предимство и реализирал ПТП
с движещият се срещу знак Б3 от ЗДвП по ул. Летоструй велосипедист П.Г.П..
Твърди, че
водачът В.Г.Т. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост е причинил на ищеца П.П.
следните телесни увреждания: травма на корема, долната част на гърба и таза;
контузия на опорно-двигателния апарат; Мултисегментна сподило-дискогенна
спинална стеноза, фрактура на телата на прешлени Т12 и Л4 .
Твърди
се, че след ПТП ищецът бил откаран до УМБАЛ Царица Йоана - ИСУЛ, където са
осъществени клинични и образни изследвания. Консултиран е с неврохирург и други
лекари специалисти. След направените изследвания и консултации е освободен за
домашно лечение.
Сочи,
че състоянието на ищеца било свързано със силни болки и страдания, свеждащи
се до изпитвано продължително време
болки в областта на кръста, засилващи се при опит за извършване на каквито и да
е движения и налагащо щадени на десния долен крайник при ходене. Това наложило приемане
на силни болкоуспокояващи медикаменти, което от своя страна води до бърза
уморяемосг и непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява
труд. Претърпените от ищеца болки и страдания по време на ПТП и ежедневните
затруднения в бита, които понасял от 21.06.2018г., и негативното отражение,
което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване водят до срив на
самочувствието му и тежък психически шок. Твърди се, че ищецът П. изключително трудно преодолявал стреса,
предизвикан от преоизшествието, страхувал да излиза навън, не можел да спи.
Наведен е довод, че и до момента на предявяване на иска ищецът продължавал да има болки и изтръпвания в
областта на кръста и десния крак. Изпитвал физически страдания, имал
затруднения в движението. Сочи се, че оздравителният процес при ищеца е дълъг и
възстановяването настъпвало много бавно, който процес не е приключил и към
момента.
Твърди,
че за л.а. марка Ситроен модел Ксара с per. № ****** към датата на
произшествието е налице валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП,
сключен със З. „Б.И.“ АД, с полица № BG/02/118000203195 от 10.01.2018г. валидна
до 09.01.2019г.
Сочи
още, че с молба с вх. № ОК-498041/26.07.2018г. ищецът е внесъл претенцията си за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в ответното
застрахователно дружество, ведно с приложена банкова сметка, ***.
Ответното З. „Б.И.“ АД, чрез адв.А.И.- пълномощник е
депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва да е причинен деликт от вадача на л.а.„Ситроен Ксара“, с per.
№ ****** при процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП. При евентуалност е
релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който не е подсигурил маневрата си при навлизане в кръстовището.
Твърди се, че ищецът е имал видимост към автомобила и е можел да се предпази от
ПТП. Оспорена е причинната връзка на описаните в исковата молба травми с
настъпилото ПТП. Твърди се, че копресионната деформация на 12 –ти гръден и 4-ти
поясен прешлен се дължат на дегеративни изменения, а не на процесната травма.Наведено
е възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва представения с
исковата молба КП и установения в него механизъм на ПТП.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът оспорва възраженията на
ответното дружество като неоснователни.Наведен е довод, че причината за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на В.Т., като ищецът не е
допринесъл за вредонсния резултат.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. О. поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В о.с.з. на 17.11.2020г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на иска от 60
000 лева на 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018г. до
окончателното изплащане.
В открито съдебно заседание ответикът
чрез адв. Илиев оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите
Констативен протокол за ПТП № К-407 от 21.06.2018г. на СДВР, отдел „ПП“ и скица
на ПТП, се установява, че на 21.06.2018г., около 12:15 часа, настъпило ПТП
между л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № ******, управляван от В.Г.Т.
велосипедист П.Г.П. с велосипед „Марин“, рама № F509JSB030,
при което пострадал водачът на велосипеда – с работна диагноза контузия на гръб. В
пукт „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че лекия автомобил „Ситроен
Ксара“, с рег. № ****** се движил в гр. София, по ул. „Витиня“ с посока от бул.
„Вл. Вазов“ към бул. „Ботевградско шосе“ срещу знак Б1 от ЗДвП и на кръстовището
с ул. Летоструй отнел предимството и реализира ПТП с движещия се срещу знак Б3
от ЗДвП по ул. Летоструй с посока от бул. Ботевградско шосе към ул. Александър
Екзарх“ велосипедист П.Г.П../л.5, л.59 от делото/
От приетите
неоспорени АУАН № 429143 от 21.06.2018г. и Наказателно постановление № 18-4332-013098
от 11.07.2018г. на СДВР, отдел Пътна полиция, се установява, че спрямо В.Г.Т.,
е взето административно отношение, като му е наложена глоба, за това, че на
21.06.2018г. като водач на л.а. „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № ******, не
съобразил поведението си с пътните знаци и маркироваката и реализирал ПТП с
велосипед „МАРИН“ управляван от П.Г.П., с което
виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. /л.
57-58 от делото/
Видно от приетия лист за преглед на пациент КДБ/СО и резултат от образно
изследване издадени от УМБАЛ „Царица
Йоанна -ИСУЛ“ ЕАД, след претъпянато ПТП ищецът П.П. е прегледан в лечебното
заведение, като след извършени изследвания му е поставена диагноза
„повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена
локализация. Код по МКБ S 30.9“. При направена рентгенография на лумбални
прешлени е установено леко снишено тяло на Л4 /четвърти поясен прешлен/. След
направени консултации ищецът е освободен за домашно лечение./л.7- л.10/
Прието е Съдебно медицинско удостоверение №536 от 22.06.2018г. издадено на П.Г.П.
на 57г., от съдебен лекар от клиниката по съдебна медицина при УМБАЛ
„Александровска“, в което е констатиран
силно изразен болков синдром в областта на кръста, при палпация. /л.6 от
делото/
Представен е резултат от магнитно –резонансна томография
№1865/09.07.2018г./на л.12 от делото/ от
извършено образно изследване, при което при ищеца са установени постфактурна и
дегенеративна стеноза, актуални прешленни фактури – счупени тела на Т12 и Л4, който е обсъден в назначените по
делото СМЕ.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Х. Б. М. –
специалист неврохирург, оспорена от ответника, чието заключение съдът кредитира
като обективно и компетентно. В заключението на СМЕ се сочи, че на 06.11.2019 г. вещото лице е извършил преглед на П.П.. От заключението се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът П.Г.П. е
получил следните травматични увреждания: Контузия с болезненост при натиск в
поясната област; Фрактури на телата на XII -ти гръден и IV-ти поясен прешлен (Тх12 и Л4);
Травматичен десностранен поясно-кръстов радикулит. Фрактурата на телата на
описаните прешлени е от стабилен тип, без нарушаване целостта на гръбначния
канал и проявяващи се с локални болки, ограничени движения и десностранна
коренчева симптоматика. Обоснован е извод, че травмата при ищеца е довела до
трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни, в конкретния
случай до 6-8 месеца.
Според приетото заключение на СМЕ контузията на
гръбначния стълб с описаните прешленови фрактури е получена при рязко завъртане
на тялото на пострадалия при удара от лекия автомобил и последващото падане на
терена. Обосновано
е, че е напълно възможно телесните увреждания да бъдат получени при конкретния
механизъм на ПТП - велосипедист, ударен от лек автомобил. Отоносно лечинието,
вещото лице сочи, че непосредствено след инцидентна медицинска помощ на пострадалия е оказана в
Спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“. Извършени били необходимите
прегледи и изследвания. Описани са оплаквания от болки в кръста без ирадиация
(излъчване към крайниците) и лекостепенно снишение на тялото на Л4 прешлен.
Поставена е диагноза: Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и
таза с неуточнена локализация. Код по МКБ S 30.9. На 25.07.2018 г., след
проведено ЯМР -изследване на поясен отдел на гръбначен стълб, ищецът е
прегледан от невролог. Описани са продължаващи силни болки и изтръпване в дясната
подбедрица, затруднени движения и походка. Провежданото лечение е обезболяващи
медикаменти, постелен режим, външна имобилизация с лумбостат. Изразено е мнение
за провеждане на вертебропластика на Л4 и Тх12 (оперативно въвеждане в телата
на фрактурираните прешлени на костен цимент). В заключението е обоснован извод,
че периодът на възстановяване на увредите при счупвания на прешлени с характер
на процесните е 12-18 месеца. Сочи се, че към момента П.Г.П. се намира в добро
общо състояние, с умерено изразен
лумбо-вертебрален синдром - напрегната поясна мускулатура, болка при натиск
с характер на дифузна, ограничени движения в крайните фази, разстояние
пръсти-под 20 см. Походка - самостоятелна, ненарушена. Сочи се, че е налице умерено
изразен болков синдром в поясната област на гръбначния стълб, с леко ограничени
движения. Ищецът продължава да търпи
непостоянни болки в поясната област - при умерени физически натоварвания,
неблагоприятни метеорологични условия, продължителен престой изправен или седнал.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо
лице доц. инж. А. П. А., неоспорена от страните, чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. От приетото заключението на САТЕ
се установява най-вероятен механизъм на ПТП: на 21.06.2018 г. около 12.15 ч. в
град София по улица „Летоструй“ в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към ул.
ул. Александър Екзарх в дясната пътна лета се е движил велосипед марка „MARIN“,
управляван от П.Г.П., като се е приближавал към кръстовището с ул.Витина.
Когато е навлязъл в зоната на моста на „Сухата река“ на десния тротоар за
велосипедиста е поставен пътен знак БЗ -„Път с предимство"', отдясно по
напречната улица „Витиня“ към същото кръстовището се е приближавал л.а.
„Ситроен Ксара“ с рег.№ ******, управляван от В.Г.Т., с неустановена скорост.
На десния тротоар преди кръстовището на ул. Витиня е поставен пътен знак Б1- „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Според в.л. автоексперт водачът на лекия
автомобил „Ситроен Ксара“ или не се е
съобразил с пътния знак Б1 или е имал неточна преценка за относителното
движение, но е навлязъл в зоната на кръстовището. Сочи се, че поради тази
причина е настъпил удар, при който л.а. Ситроен е ударил с левия край на
предната си броня, предната вилка на велосипеда. При удара са деформирани
предна вилка и предната капла на велосипеда, който е бил завъртян в посока
обратна на часовника. Според в.л. доц.Атялото на велосипедиста е продължило
напред и е достигнало зоната на лявото външно огледало, което се уврежда. Сочи се, че велосипедистът е паднал в ляво от
автомобила без да е прегазен. В приетото заключение е обоснован извод, че причината
за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Ситроен Ксара,
който при наличие на пътен знак Б1-«Пропусни движещите се по пътя с предимство»
е навлязъл в кръстовището, където е настъпил удар с велосипеда. Причината, за
да навлезе в кръстовището е или невнимание или неправилна преценка в скоростите
на автомобила и велосипеда. Сочи се, че велосипедистът
се е движил по път с предимство, но и той е участник в движението и от
техническа и професионална гледна точка също трябва да се грижи за
безопасността си.
Отбелязано е още, че велосипедистът е имал възможност да вижда и наблюдава движението на
приближаващия го от дясно автомобил. Вещото лице сочи, че поради липса на данни
за скоростта на автомобила към настоящия момента не е възможно да се извършат
конкретни изчисления за предотвратимостта на ПТП.
По искане на ответната страна е изслушана допълнителна СМЕ, изготвена от
вещо лице д-р П.С.П. – специалист неврохирург, неоспорена от страните, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото се
установява, че П.Г.П. е бил транспортиран до спешно отделение на УМБАЛ „Царица
Йоана ИСУЛ” ЕАД. Направени са образни изследвания на гръден кош-фасова
проекция, таз-фасова проекция, поясни прешлени-профилна проекция и ехография на
коремни органи. В консултацията от рентгенолога е описано лекостепенно
снишаване на тялото на четвърти поясен прешлен/Л4/. След прегледите ищецът е
бил освободен. В заключението на ДСМЕ е обосновано, че травмата при ищеца е
високоенергийна и това е изисвало при описаното снишаване на тялото на четвърти
поясен прешлен/Л4/ и оплакванията от болки П.Г.П. да бъде хоспитализиран и диагностичния процес да продължи с
компютърна томография на гръдно поясния преход /ТН11 – Л2/ и поясни /лумбални/
прешлени. Сочи се в ДСМЕ, че при консултация с неврохирург но 01.08.2018г. в
УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, на база на магнитно резонансна томография са
констатирани данни за фрактури на XII -ти гръден и IV-ти поясен прешлен (Тх12 и
Л4), без компроментиране на спиналния канал, като е дадено мнение за вертебропластика
на Л4 и Тх12 (оперативно въвеждане в телата на фрактурираните прешлени на
костен цимент).
В заключението
на ДСМЕ, д-р П. при изслдване на образа
от профилната проекция на лумбални прешлени от оригиналния диск от 21.06.2018г.
на П.Г.П. е установил: при увеличение на образа от профилната снимка на
поясния/лумбален/ отдел на гръбначния стълб тялото на четвърти поясен прешлен
/Л4/ е леко снишено и с двойно вдлъбнат контур в горната повърхност. В горния
край на същата рентгенова снимка се вижда и тялото на дванадесетия гръден
прешлен-Тн12. При увеличение образа то също е с двойно вдлъбнат контур в
горната повърхност. Вещото лице неврохирург пояснява, че на профилната снимка
на лумбален /поясен/ отдел на гръбначния стълб-двойния контур и снишаването на тялото на четвърти /Л4/ поясен прешлен
са сигурни белези за фрактура на тялото. Сочи се, че на
магнитно-резонансното изследване от 09.07.2018г./осемнадесети ден от травмата/ са
описани фрактури на телата на дванадесети гръден и четвърти поясен прешлени. Останалите
изменения в отдела са в резултат от дегенеративен процес развил се в годините
при ищеца. Компресионните счупвания на телата на прешлените на образните
изследвания се представят най-често като предно клиновидно снишаване, двойно
вдлъбнат контур или смачкване на прешлена. Те са най-широко разпространените
гръдно-поясни счупвания - около 50%. Компресионните фрактури обикновено се
резултат от аксиално компресивно натоварване, което може да бъде съчетано с
предно огъващ момент и се считат за стабилни счупвания. Обосновано е, че здравината
на прешленните тела намалява с около 12% на декада. На въпроса относнохарактеря
на травмите и тяхната давност в заключението на е обосновано, че данните за
удължение на латенциите от костния мозък/костно-мозъчен едем/ на телата на
дванадесети гръден и четвърти поясен/лумбален/прешлени показват, че фрактурите
са пресни, не с давност.
За претърпени от ищец неимуществени вреди е разпитана
като свидетел С.М.И. – доведена дъщеря на ищеца.
В показанията на свид. И. се
съдържат данни, че след претърпяното произшествие ищецът бил в много лошо
състояние, почти не можел да се движи, имал силни болки в кръста и в долните крайници.
Около месец не можел да става. Не постъпил в болнично заведение, но си направил
изследвания в ИСУЛ. Свид.И. посочва, че П. бил на легло около месец, като за
него се грижели нейните братя. Помагали му ходи до тоалетна, хранели го на
леглото. Постепенно започнал да се раздвижва. Предписан му бил колан с
пластини, който да придържа прешлените и П. започнал да го носи. Пиел
обезболяващи. Започнал да се обслужва сам след 7-8 месеца. Св.И. посочва, че
към настоящия момент се оплаква от болки в кръста и в дясната част на тялото.
Съдът кредитира показанията на свидетелката С.И., преценявайки ги по реда
на чл.172 ГПК, тъй като възприятията и са непосредствени, последователни и кореспондират
със заключението на СМЕ относно остатъчни прояви на травматичните увреждания.
По делото е безспорно наличието на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към
датата на ПТП, сключен със З. „Б.И.“ АД, с полица № BG/02/118000203195 с
валидност от 10.01.2018г. до 09.01.2019г. относно л.а. „Ситроен Ксара“, рег. № ******.
От приетата претенция с вх.№ОК-498041/26.07.2018г., е видно, че ищецът П.П. на 26.07.2018г. е заявил
пред ответното З. „Б.И.” АД искане за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 21.06.2018г., причинено от водача на л.а. „Ситроен Ксара“,
рег. № ******, като е представил и банкова сметка. /***.15 от делото/
Не е спорно, че
застрахователно обезщетение не е изплатено.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена от 26.07.2018 г. и
липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 21.06.2018г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние извършено на 21.06.2018г. от страна на водача
на л.а. „Ситроен Ксара“, рег. № ******, изразяващо се в нарушаване на правилата
на чл. 6, т.1 от Закона за движението по пътищата: „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка“, който не се съобразил с
пътен знак Б1-„Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е навлезнал
в зоната на кръстовище, като е реализирал ПТП с велосипед управляван от ищеца П..
Деяние му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и причинените телесни увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Ситроен Ксара“ В.Г.Т..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: по делото е прието за безспорно, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, ДСМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По оспорения
от ответната страна Констативен протокол от 21.06.2018г. и описания в него
механизъм на ПТП:
Механизмът
на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол,
ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от
органите на МВР действия и изявления, както ѝ от приетата по делото
автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. По отношение на оспорването на
механизма на ПТП от страна на ответника следва да се посочи, че по въпроса дали
протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.
на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Съставеният от органите
на КАТ, след посещение на място, протокол за ПТП, е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с предвидената в чл. 179, ал. 1 ГПК материална
доказателствена сила, защото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата
му по чл. 125 ЗДвП, по предвидените в чл. 125а, ал. 1 ЗДвП и чл. 4 от Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда
за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009) – форми и ред. Поради
това съставлява изцяло официален свидетелстващ документ, който доказва и
описания в него механизъм на ПТП, и участниците в него.
С оглед
изложеното, оспорването на протокола за ПТП от 21.06.2018г. и механизма на ПТП,
заявено от ответното дружество остана недоказано.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта
на ищеца към момента на увреждането – 57 год.,
вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: контузия с болезненост
при натиск в поясната област; фрактури на телата на XII гръден и IV поясен
прешлен (Тх12 и Л4); травматичен десностранен поясно-кръстов радикулит, довели
до трайно затруднение на движенията на снагата за около 6-8 месеца, необходимостта
от чужда помощ за период от един месец, изживения
шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и необходимостта
от вертебропластика на Л4 и Тх12 /оперативно въвеждане в телата на
фрактурираните прешлени на костен цимент/, обстоятелството, че ищецът продължава
да търпи непостоянни болки в поясна област при умерни натоварвания, при
продължителен изправен или седнал, при неблагоприятни метеорологични условия, обществено икономическите условия към 2018г., съдът намира, че сумата от 40
000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
адекватно репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не
е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания.
При това положение, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по
т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение
№ 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
В конкретния
случай, от приетото неоспорено от страните заключение на САТЕ с вещо лице инж. А.А., се установи, че причината
за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Ситроен Ксара,
който при наличие на пътен знак Б1-«Пропусни движещите се по пътя с предимство»,
намиращ се на десния тротоар преди кръстовището на ул. „Витиня“ е навлязъл в
кръстовището, където е настъпил удар с велосипеда. Установи се, че ищецът като
велосипедист се е движил правомерно по път с предимство.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по
делото не са ангажира годни доказателства за обективен принос на пострадалия
към настъпване на вредоносния резултат. Поради това, съдът приема, че
възражението за съпричиняване е недоказано, респ. не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната
претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва.
Началния момент от който застрахователят дължи лихва
и определим съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и според него обоснован считано от
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя.
В случая застрахователят не е уведомил увреденото
лице, че не е представило доказателства и не е изискал допълнително такива,
поради което съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди с
изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията. Доколкото доброволната претенция е от
26.07.2018г., застрахователят дължи лихва, считано от 17.08.2018г. В петитума на исковата молба обаче се
претендира лихва считано от 21.09.2018г., поради което и с оглед диспозитивното
начало лихва за забава върху определеното обезщетение следва да се присъди от
21.09.2018г.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На
основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1/ 9.07.2004г.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. В.О. – САК сумата от 1 412 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 2 460 лв.
/общо сторените от ответника разноски възлизат на 4 100 лв., от които 3 600
лева за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 200 лв. депозит за САТЕ и 300 лв.
депозит за допълнителна СМЕ./ Съдът намира за неоснователно наведеното от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /4 236 лева с ДДС/, а в случая се претендира
3 600 лева с вкл. ДДС. /л. 44 -л.46 от делото/
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски,
ответникът З. „Б.и.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1 600 лв. и
240лв. разноски за СМЕ и АТЕ, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на П.Г.П., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 21.06.2018
г. по вина на водача на л.а. марка „Ситроен Ксара“ с рег. № ******, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2018г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. В.О. –САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 412лв.– адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
П.Г.П., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2 460 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1600лв.
– държавна такса и сумата от 240 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за СМЕ и АТЕ, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: