РЕШЕНИЕ

 

                                                       гр.София, 06.07.2018 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                     мл.с. Мария Богданова

при секретаря Поля Георгиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 11 418 по описа за 2016 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решението от 09.09.2013 г., постановено по гр.д.№ 44 212/2012 г. по описа на СРС, ГО 62 състав на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на ЕТ „И.К.Ш.”, ЕИК ********представляван от В.И.Ш.договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 г., склю-чен между „Л.В.К.”  ЕООД, ЕИК ******* и Д.М.П., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите под рег.№ 1076/17.07.2012 г. на нотариус В.А., рег.№ 055 на Нотариалната камара /НК/, като увреждащ интересите му.

              Със същия съдебен акт е прието за установено по отношение на ЕТ „И.К.Ш.”, ЕИК ********представляван от В.И.Ш., че Я.Д.Л. , ЕГН **********, участвайки като купувач в договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 г. с продавач Д.М.П., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите под рег.№ 1078/17.07.2012 г. на нотариус В.А., рег.№ 055 на НК, е знаела и е съдействала за увреждане на интересите му.

                 С оглед приетия изход на спора Д.М.П., ЕГН ********** и Я.Д.Л. , ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ЕТ „И.К.Ш.”, ЕИК ********представляван от В.И.Ш., съответно сумите от по 230,00 лева – разноски по делото.

                  Така постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения  иск с правно основание  чл.135, ал.1 ЗЗД е обжалвано от ответницата Д.М.П.. Във въззивната жалба на същата се поддържа, че атакуваното решение в тази му част е недопустимо и неправилно, като се навеждат съображения, че исковата молба е подадена след като правата по оспорената по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД сделка са прехвърлени на трето добросъвестно лице, поради което липсва интерес от предявяване на Павловия иск, защото имуществото не би могло да се счита за такова на длъжника, ако искът бъде уважен. Твърди се и че към момента на извършване на атакуваната сделка ищецът не е бил кредитор на „Л.В.К.” ЕООД, защото дружеството не е надлежно уведомено за извършената цесия на вземането на кредитора му „В.Д.К.” АД  на  ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СРС в обжалва-ната част и да постанови ново, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен, ведно със законните последици.

Като въззивник по жалбата на Д.П. в производството по гр.д.№ 16  133/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А състав е конституиран  необходимият й задължите-лен другар по иска по чл.135, ал.1 ЗЗД – „Л.В.К.” ЕООД, който оспорва жалбата и наведените в нея доводи.

               Постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, с която е прието за установено спрямо ищеца, че ответницата Я.Д.Л. е знаела и съдейст-вала за увреждане на интересите му при участието си като купувач по договор за продажба на дружествени дялове от 17.02.2012 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между нея и Д.М.П., е обжалвано от ответницата Я.Д.Л.. В подадената от нея въззивна жалба са релевирани доводи, че атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Поддържа се, че липсват каквито и да е доказателства извършващата увреждащото действие Д.П. да е знаела за увреждането, както и нито едно доказателство Я.Л. е знаела за кредитори, увреждане на същите и други подобни. Сочи се и че постановеното срещу нея решение не само, че е неправилно и абсолютно немотивирано, но противоречи на най-елементарните изисквания на правната наука. Във връзка с изложените доводи моли въз-зивния съд да отмени атакуваното решение на СРС, ГО, 62 състав, като й се присъдят нап-равените по делото разноски.   

              Ответникът по жалбите – В.И.Ш., действаща като Едноличен търговец „И.К. – В.Ш.”, гр.София в депозираните в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговори оспорва изцяло подадените  въззивни жалби, като навежда съображения за неоснователност на инвокираните в тях възражения и твърдения. Заявява искане жалбите да бъдат оставени без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски по делото.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивните жалби са допустими – същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК по силата на която разпоредба въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посочено-то в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валид-но, но че същото е недопустимо, като постановено по недопустимо производство.

              Безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че недопустимо е съдеб-ното решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по съ-щество. Такива са решенията, постановени въпреки липсата на право на иск или ненадлеж-ното му упражняване, както и в случаите, когато съдът е бил десезиран. При първата визи-рана хипотеза, както липсата на положителна, така и наличието на отрицателна процесуал-на предпоставка, правят решението недопустимо. Към групата на положителните проце-суални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск, се включва и предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местна подсъдност.

              В исковата молба на В.И.Ш., действаща като Едноличен търговец „И.К. – В.Ш.”, са наведени твърдения, че последният е кредитор на ответника „Л.В.К.” ЕООД, поради това, че с цесия от 04.06.2012 г. е закупил част от вземането на „В.Д.К.” АД срещу „Л.В.К.” ЕООД в размер на 800 000,00 лева – главница, ведно със дължимите лихви и неустойки върху сумата, считано от 01.01.2012 г., за сумата от 100 000,00 лева. Поддържа се, че длъжникът е бил уведомен за цесията на 07.06.2012 г., както и че на 17.07.2012 г. „Л.В.К.” ЕООД, действащо чрез управителя си Д.М.П. е продало на Д.М.П. – като физическо лице, дяловете си от капитала на „Т.К.П.” ООД, ЕИК*******за сумата 2 500,00 лева. Сочи се и че на същата дата – 17.07.2012 г., Д.М.П. е продала на Я.Д.Л. същите дружествени дялове за цена от 300 000,00 лева, като се инвокират твърдения, че Я.Л. е знаела, че с тази покупка се уврежда ищецът като кредитор, както и че сделката между „Л.В.К.” ЕООД и Д. МиленковаП. е сключена с цел увреждане на кредитора на „Л.В.К.” ЕООД. С исковата молба ищецът е заявил искания за: 1. обявяване на договора, сключен  между „Ло-заро -Винарска компания” ЕООД и Д.М.П. за продажба на дружестве-ни дялове от 17.07.2012 г. за недействителна спрямо ЕТ ”И.К.- В.Ш.” и 2. да се приеме за установено, че Я.Д.Л. е придобила закупените от Д.М.П. дружествени дялове възмездно, но недобросъвестно, при зна-ние и съдействие за извършване на увреждащата сделка.

С решение от 18.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 6 133/2013 г. по  описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав е обезсилено постановеното от СРС, ГО, 62 състав решение от 09.09.2013 г. по гр.д.№ 44212/2012 г. и е прекратено производството по делото, като недо-пустимо.

За да постанови акта си съставът на СГС в първото въззивно производство, обра-зувано по жалбите на ответниците Я.Д.Л. и Д.М. Петко-ва срещу съдебният акт по гр.д.№ 44212/2012 г. на СРС, е приел, че предявеният установи-телен иск срещу Я.Л. е недопустим, тъй като има за предмет установяване на факт – знаела ли е за основанията за относителна недействителност на сделката, с която нейната праводателка е придобила дружествените дялове, т.е. била ли е недобросъвестна при сключване на сделката за покупка на тези дялове от Д.П., а исковете за установяване на факти с правно значение са допустими само, когато са предвидени в зако-на, каквото предвиждане в случая – няма. По отношение на  недопустимост на решението в частта, касаеща иска с правно основание чл.135 ЗЗД, е прието, че след като втората сделка – тази между Д.П. и Я.Л., не се атакува по реда на чл.135 ЗЗД, правен интерес за ищеца от насочване на Павловия иск само срещу първата сделка не е налице.

С решение № 122/13.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 5 533/2015 г. по описа на ВКС, ІV Гражданско отделение по реда на чл.290 ГПК, е отменил решението от 18.12.2014 г. на СГС, ГО, ІV-А състав, постановено по гр.д.№ 16 133/2013 г. – в частта му, с която е обезсилено решение №  10 462 от 09.09.2013 г. на СРС, 62 състав, постановено по гр.д.№ 44212/2012 г. за признаване за установено по отношение на В.И.Ш., в качеството му на Едноличен търговец „И.К. – В.Ш.”, че при сключва-нето на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2017 г., с който Я.Д.Л., ЕГН ********** е закупила от Д. М.П., ЕГН **********, притежаваните от П. пет дяла от капитала на „Т.К.П.” ООД, всеки един от тях на стойност 500,00 лева, за сумата 300 000,00 лева, Л. е действала недобросъвестно, като е знаела и е съдействала за увреждането на интересите на кредитора и е прекратено производството по делото в тази му част, о делото е върнато за ново разг-леждане от друг състав на СГС.

С мотивите на отменителното решение на ВКС е прието, че предходният въззив-ния съд неправилно е приел, че по делото са предявени два самостоятелни иска, първият от които с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, а вторият – с правно основание чл.124, ал.4, изр. 2 ГПК, вместо един иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействител-ност на двете сделки, с оглед на което и неправилно е преценявал допустимостта на така приетия иск по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК и е обосновал недопустимостта му с липсата на правен интерес от предявяването на приетия иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. С тези действия въззивният съд е излязъл извън рамките на спора, с който е бил сезиран. Доколкото обаче не е постановил решение по съществото на спора, а обезсилвайки първоинстанционното решение е прекратил производството, решението му не трябва да се обезсилва. Същото трябва да бъде отменено като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Со-фийски градски съд. При това ново разглеждане съдът с оглед на конкретната си преценка ще трябва да се предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба /доколкото съдът не би могъл сам да формулира петитум във връзка с твърдените факти/ или по уточняване и конкретизиране на исковата молба по реда на чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Посочено е още, че в случая съдът следва да има предвид обстоятелството, че се касае до един иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на двете сделки и че е без значение обстоятелството, че с разпореждане от 22.04.2015 г., пода-дената от В.И.Ш., в качеството му на ЕТ „И.К. – В.Ш.”, касационна жалба с вх.№ 17 165/10.02.2015 г. е била върната в частта й, с която се обжалва решение № 19 255/18.12.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр.д.№ 16 133/2013 г., в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по отношение на сключения между „Л.В.К.” ЕООД, гр.София, в качеството му на про-давач и Д. М.П., в качеството й на купувач, договор за покупко-про-дажба на пет дяла от капитала на „Т.К.П.” ООД, гр.София, всеки един от тях на стойност 500,00 лева, като това разпореждане е било потвърдено с определение № 687/26. 10.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 4 826/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, тъй като за-пазването на висящността на производството по отношение на втората от оспорваните сделки по своето същество запазва висящността на спора в неговата цялост и по отношение на първата сделка, доколкото се касае за един общ иск, а не за два самостоятелни иска. Доколкото се касае за един иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействи-телност и на двете сделки, съдът не може да се произнася по този въпрос в две отделни про-изводства, а следва да направи това в едно такова. В случая с въззивното решение въпросът за относителната недействителност на първата сделка не е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което не съществува пречка съдът да разглежда този спор след извършването на надлежна конкретизация на предявения по делото иск.

Във връзка със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното ре-шение – чл.294, ал.1 ГПК, и разпореждане на настоящия съдебен състав от 03.10.2016 г., постановено по реда на чл.129, ал.4 ГПК във връзка с чл.129, ал.2 ГПК и чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, с молба от 09.11.2016 г. ищецът В.И.Ш., действащ като Едноличен търговец „И.К. – В.Ш.”, е уточнил, че претендира да бъде обявен за недействителен спрямо него договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.07.2012 г., сключен между Д.М.П., ЕГН ********** и Я. Д.Л., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите под рег.№ 1078/17.07. 2012 г. на нотариус В.А., рег.№ 055 на НК.

              Предвид горните обстоятелства решаващият въззивен състав на СГС намира, че поради допуснато нарушение на правилата на родовата подсъдност атакуваното решение на СРС е недопустимо, Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000,00 лева – изискване, което в случая не е спазено. Предявеният от ищеца иск е за обя-вяване на относителната недействителност на двете сделки по реда на чл.135 ЗЗД. Цената на този иск се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4  ГПК – от стойността на договорите. От съдържанието на двете процесни сделки за продажбата на дружествени дялове от 17.07.2012 г. – предмет на заявения Павлов иск, е видно, че стойността на същите е 302 500,00 лева, която сума е и цената на тази претенция.

С оглед факта, че същата е над 25 000,00 лева, компетентен да се произнесе по иска на ищеца В.И.Ш., действащ като Едноличен търговец „И.К. – В.Ш.”, с правно основание чл.135 ЗЗД като първа инстанция е Окръжният, а не Районният съд. Ето защо решението на СРС от 09.09.2013 г. следва да бъде обезсилено, а след влизане в сила на настоящото решение, делото да бъде изпратено на местно компе-тентния окръжен съд – Софийски градски съд за разглеждане на предявения Павлов иск като първа инстанция, като се вземе предвид и допуснатото пред настоящата инстанция уточнение на същия, направено в откритото съдебно заседание, проведено на 23.03.2017 г.   

При приетия изход на делото на страните не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, а това следва да стана при постановяване на решението по иска при новото разглеждане на спора, съобразно неговия изход.

                Воден от горното, Съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И:

 

              ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 09.09.2013 г., постановено по гр.д.№ 44 212/2012

г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, като недопустимо.

 

              След влизане в сила на решението, делото да се изпрати по компетентност на Софийски Градски съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ГПК като първа инстанция.

 

              Решението може да се пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.