Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 15.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1452
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл.59
ЗБН.
Образувано е по предявен от „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Т.Р.П.2“
ЕАД, ЕИК ********, обявено в несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ от
21.08.2017 г. по търг. дело № 749/2017 г. на СГС, ТО, VI-11 състав, иск с правна квалификация
чл. 59, ал. 2 ЗБН, за признаване за установено, че изявление за прихващане на
ответника, вх. № 8698/11.09.2014 г. е нищожно, поради липса на предписаната от
закона форма – писмена, с нотариално удостоверен подпис, съединен при условията
на евентуалност с искове, предявени от назначените от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********,
действащи като процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността, с
правна квалификация чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на
извършеното с изявление, вх. № 8698/11.09.2014 г. прихващане с активно вземане
в размер на 16258640 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „Б.Т.К.“
ЕАД, за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г.
било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание
чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г. В
резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г.
по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката е обявена в несъстоятелност,
дейността й е прекратена и за начална дата на неплатежоспособността й е
определена датата 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.
д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било частично
отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността и за такава е
приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на назначените синдици
да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката, както и
необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на вземане на
банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на
исковете. Правният
интерес от провеждане на главния иск произтичал и от обстоятелството, че извършеното
на 11.09.2014 г. прихващане също следвало да бъде с нотариална заверка на
подписа на лицето, от което изхожда, независимо че било адресирано до
квесторите на банката, а не до нейните синдици. Към момента на извършване на
прихващането спрямо банката не било открито производство по несъстоятелност,
съответно не били назначени синдици, а тяхната роля се изпълнявала от
назначените от централната банка квестори.
Ищците твърдят,
че въз основа на договори за банков кредит, сключени на 14.07.2009 г. и на 10.02.2011
г. банката предоставила на
кредитополучателя „Т.Р.П.2“
ЕАД (н) два банкови кредита в размер от 12000000 евро и от 3700000 евро, при
възнаградителна лихва от 8% върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя, платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец, с
краен срок за погасяване на кредитите – 10.07.2014 г., съответно 20.09.2014 г..
Към първия договор за кредит от 14.07.2009 г. бил
сключен анекс № 6/07.04.2014 г., с който бил уговорен погасителен план за престиране
на главницата за периода от 10.09.2014 г. до 10.12.2014 г.. С анекс №
1/21.12.2011 г. към втория договор за банков кредит от 10.02.2011 г., бил
отпуснат допълнителен кредит от 3000000 евро, като крайният срок за погасяване
на кредита бил продължен до 20.09.2015 г.. Съгласно извлечение от счетоводните книги на
„К.Т.Б.“ АД (н) към 09.09.2014 г. задълженията на ответника по договорите за
банков кредит възлизали на сума в общ размер от 8152809,24 евро по първия
кредит от 14.07.2009 г. и на сума в общ размер от 160101,39
евро по втория кредит от 10.02.2011 г..
В деловодството
на „К.Т.Б.“
АД (н) било получено уведомление за извършена цесия, вх. № 8686/10.09.2014 г.,
с което „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, съобщило на банката, на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД, че на 10.09.2014 г. по силата на договор за цесия е прехвърлило на „Т.Р.П.2“
ЕАД (н) част от вземането си в размер на 16258640 лева с равностойност
8312910,63 евро, произтичащо от договор за разплащателна сметка с IBAN ***. С
изявление, вх. № 8698/11.09.2014 г. цесионерът „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) отправил едностранно
волеизявление за прихващане на придобитото от него вземане със задълженията си
към банката, произтичащи от договорите за банков кредит от 14.07.2009 г. и от 10.02.2011 г. до размера на по-малкото от тях.
Изявлениет на „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) за
прихващане не отговаряло на изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2
ЗБН. Доколкото прихващането било извършено на 11.09.2014 г.,
т.е. преди датата на отнемането на лицензията за извършване на
банкова дейност (06.11.2014 г.), но след поставяне на банката под особен надзор
(20.06.2014
г.), същото било адресирано до квесторите на банката и също
следвало да отговаря на предписаната в чл.59, ал.2 ЗБН форма за
действителност.
При условията на евентуалност,
синдиците твърдят прихващането да е относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН.
Кредиторът „Т.Р.П.2“
ЕАД (н) придобил вземанията си към банката преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към момента
на придобиването му е знаел за неплатежоспособността на банката, тъй като
поставянето на „К.Т.Б.“ АД (н) под специален надзор с решение на УС на БНБ № 73
от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен
факт, който бил широко огласен в публичното пространство.
Освен това
прихващането било извършено и след началната дата на неплатежоспособността на
банката (20.06.2014
г.), независимо от обстоятелството кога били възникнали
насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил изпълнен и фактическият
състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията ѝ към момента
на извършване на прихващането.
При тези
твърдения, синдиците предявяват главен иск за прогласяване нищожността по
отношение кредиторите на несъстоятелността на изявлението на „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) за прихващане от 11.09.2014
г. с активни вземания, придобити от „Б.Т.К.“ ЕАД, като при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за
обявяване на прихващането за относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН.
Ответникът по
предявените искове „Т.Р.П.2“
ЕАД (н) е подало отговор, в който оспорва допустимостта им, с аргумента, че
процесното прихващане било признато за действително както от представляващите
банката към момента на извършването му квестори, така и от назначените от ФГВБ
синдици и поради тази причина за синдиците липсвал правен интерес от
предявените искове. Отделно от това банката нямала качеството кредитор по
отношение на ответника, тъй като в одобрената частична сметка за разпределение
на налични суми между кредиторите на „К.Т.Б.“ АД (н), ответното дружество е
включено с вземане от 3,39 лева, което означава, че правните последици на
извършеното прихващане били зачетени от синдиците. Възражението за
недопустимост на исковете е неоснователно, тъй като в исковата молба са
изложени твърдения, обосноваващи правния интерес от провеждането им, а дали
тези твърдения съответстват на правната действителност е въпрос на
основателност на предявените искове, който се разрешава с крайния съдебен акт.
По същество счита главния иск за
неоснователен, тъй като извършеното прихващане не представлявало нито
изпълнение в тесен смисъл на това понятие, нито събиране на вземане срещу
банката, поради което и не попадало в кръга на действията, които биха могли да
бъдат обявени за нищожни. Счита изявлението за прихващане за редовно и валидно
извършено, тъй като същото следвало да бъде с нотариално удостоверен подпис
само когато е отправено до синдик, а не и до квестор на банката, с оглед на
недопустимостта на разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Евентуалният иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН
също бил неоснователен, тъй като към момента на придобиване на вземането или
задължението ответникът отрича да е знаел или да е могъл да знае за настъпилата
неплатежоспособност на банката. Поставянето ѝ под специален надзор от БНБ
като охранителна и оздравителна мярка не означавало автоматично настъпила
неплатежоспособност на „К.Т.Б.“ АД. В публичното пространство след 20.06.2014
г. преобладавала информацията, че банката ще бъде стабилизирана, с оглед на
което никой не е могъл да предвиди със сигурност бъдещето ѝ. В договора
за цесия също не било уговорено действието на цесията да зависи от
продължаването на дейността на „КТБ“ АД като търговска банка, което доказвало
добросъвестността на ответника. Физическите и юридическите лица нямало как да
знаят какво е финансовото състояние на банката, към момента на поставянето
ѝ под специален надзор, след като самият управителен съвет на БНБ не бил
способен да установи това обстоятелство. Липсвала и законово уредена презумпция
за знание за неплатежоспособността, приложима към процесната хипотеза.
Неоснователен бил и вторият евентуален
иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото в приложимата към 11.09.2014 г. (момента на
извършване на прихващането) редакция на разпоредбата не били визирани
прихващания, извършени от кредитори на банката. Изменението на чл. 59, ал. 5
ЗБН с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. нямало обратна сила,
поради липсата на изрична разпоредба в тази насока. Извършеното прихващане не
попадало и сред забранените за извършване действия по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ
за периода на особения надзор върху банката.
В допълнителна искова молба ищците
поддържат предявените искове и оспорват наведените в отговора възражения.
Извършилият прихващането кредитор бил недобросъвестен не само при знание за
настъпила неплатежоспособност, а при знание за поискано откриване на
производство по несъстоятелност. Счита, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
следвало да се прилага в редакцията към 22.04.2015 г., когато банката е била
обявена в несъстоятелност с решение на СГС № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. и от която дата е възникнало правото на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН
за кредиторите на несъстоятелността на банката и за синдиците като техни
процесуални субституенти.
От страна на ответника е постъпил
допълнителен отговор, в който се поддържат направените възражения срещу
исковете. Твърди, че в материята на банковата несъстоятелност било недопустимо
да се прилагат други норми по аналогия и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН
относно формата на отправеното до синдиците изявление за прихващане да се
тълкува разширително. По същия начин волята на законодателя била ясно изразена
в чл. 59, ал. 3 ЗБН, който изисквал наличието на знание у кредитора относно
настъпилата неплатежоспособност на банката, а не вероятност или възможност за
настъпването ѝ. Прихващането било
извършено не само преди отнемане на лиценза на банката от БНБ, но и преди
удължаване на специалния надзор, поискан от самата банка за възстановяване на
ликвидността ѝ. Самата централна банка установила, че капиталът на „К.Т.Б.“
АД (н) е отрицателна величина чак на 06.11.2014 г., когато на основание чл. 36,
ал. 2 ЗБН и в условията на обвързана компетентност е отнела лиценза ѝ за
извършване на банкова дейност. Твърди, че всички правни последици на атакуваното
прихващане се били осъществили при действието на старата редакция на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, която била приложима независимо от момента на възникване на
преобразуващото право на иск на синдиците на банката.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не оспорват осъществените в правната действителност факти.
Видно
от протокол №27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е
прието решение №138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД е отнет, което решение, съгласно чл.103, ал.4 и чл.151, ал.2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е
поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило
незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред
ВАС.
С
решение №664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014
г.. С Решение №196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране
на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са назначени за
синдици на банката.
Не е спорно и от
представен документ, именуван договор за банков кредит, се установява, че на 14.07.2009
г. „К.Т.Б.“ АД и „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) постигнали съгласие банката да предостави на
ответника кредит в размер на 12000000 евро с цел закупуване на акции от
капитала на „Т.Р.П.“ АД, който кредит следвало да бъде върнат на 36 равни
месечни вноски до 10.07.2014 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 8 %
годишно. С анекс №6 срокът на погасяване на задължението бил продължен до 10.09.2014
г..
С договор, сключен на
10.02.2011 г. „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност предоставила нов целеви кредит на
„Т.Р.П.2“ ЕАД (н) в размер на 3700000 евро за покупка на недвижим имот при
възнаградителна лихва от 8%, който следвало да бъде върнат до 20.09.2015 г.. С
анекс № 1/21.12.2011 г. на ответника бил предоставен допълнителен кредит от
3000000 евро за финансиране изграждането на „Строителен хипермаркет Баухаус“.
Ответното дружество не
спори и от представени извлечения от счетоводните книги на банката се
установява, че към 09.09.2014 г. „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) дължи по договора за банков
кредит от 14.07.2009 г. сума в общ
размер от 8152809,24 евро, включваща и просрочени задължения. Непогасените
задължения на ответника по договора от 10.02.2011 г. към 09.09.2014 г. възлизат
на 160101,39 евро.
На 10.09.2014 г. трето за спора лице - „Б.Т.К.“
ЕАД отправило до „К.Т.Б.“
АД (н) едностранно волеизявление, вх. №8686, с което я уведомило за прехвърляне
на негови вземания към банката по разплащателна сметка, в размер на общо 16258640
лева в полза на „Т.Р.П.2“ ЕАД (н).
Ответникът
отправил изявление за прихващане, вх. № 8698/11.09.2014 г., на задълженията си
по договорите за кредит с придобитото от „Б.Т.К.“ ЕАД вземане по разплащателна сметка, прехвърлено му с
договор за цесия от 10.09.2014 г..
С
писмо, изх. №9313/17.12.2014 г. квесторите на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
уведомили „Т.Р.П.2“ ЕАД (н), че всички негови задължения по договорите за
банков кредит от 14.07.2009 г. и 10.02.2011 г., са погасени.
Видно
от прессъобщение на БНБ от 20.06.2014 г. на обществото е обявен факта, че в
11.40 часа в БНБ е получено уведомление от ръководството на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, че ликвидността на банката е изчерпана, преустановени са
разплащанията, както и всички банкови операции. В прессъобщение от 22.06.2014
г. БНБ обявява, че банката ще отвори за работа с клиенти на 21 юли в 9,00 часа.
В прессъобщение от 11.07.2014 г. на УС на БНБ се съдържа информация за
резултатите от прегледа на независимите одитори на дейността на „КТБ“ АД, които
са установили действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики,
липсвали съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер
на 3,5 млрд лева от общ кредитен портфейл 5,4 млрд лева. Значителна част от този портфейл сочела на
много голяма свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер Ц.В.. В т.4 от
съобщението е посочено изрично – лицензът на К.Т.Б. ще бъде отнет и ще се
пристъпи към обявяването й в несъстоятелност.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
По отношение на главния иск, с правна
квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2 вр. чл. 44 ЗЗД.
Няма
съмнение, че естеството на претенциите придава на иска за нищожност характер на
главен и налага разглеждането му като такъв. Исковете, насочени към
прогласяване на прихващанията за относително недействителни предпоставят валидно
изявление за прихващане, което да е довело до погасяване на насрещните вземания.
Когато компенсационното изявление не е довело до желания погасителен ефект,
обявяването му за относително недействително е безпредметно, защото кредиторът
остава в същото положение, в което са поставени всички останали кредитори в
производството по несъстоятелност.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на
едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването
на която влече предвидените в чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното
волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е
приложима ли е така установената форма за валидност на изявленията за
прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито производство по
несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл.13 ЗБН е предпоставка за
приложение на чл.26 ЗБН и упражняване на правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че процесното
изявление за прихващане като едностранна правна сделка е обективирано от
ответника „Т.Р.П.2“ ЕАД
(н) на 11.09.2014 г., към който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен,
тъй като изобщо не е постановено решение за откриване на производство по
несъстоятелност, нито пък е било възможно назначаването на временен синдик –
фигура въведена в момент, последващ извършване на прихващането с приемане на
разпоредбата на чл.12а ЗБН, ДВ,
бр.22/24.03.2015 г..
Разпоредбите,
въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и
прилагат разширително. Това означава, че извършени прихващания, адресирани до
банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират
като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. Към 11.09.2014
г. „К.Т.Б.“ АД е
била поставена под особен надзор поради съмнения за неплатежоспособност, но
лицензът й за извършване на банкова дейност не е отнет. В този смисъл
механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които
следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до
квесторите на банката с неотнет лиценз, макар и поставена под особен надзор, е
недопустимо. По тази причина предявения главен установителен иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Аргумент за обратния извод не следва от наличието
на влязло в сила решение на САС по търг. д. № 4128/2016 г., с което е прието
приложението на чл.59, ал.2 ЗБН към прихващания, извършени след отнемане
лиценза на банката, тъй като в случая, прихващането е извършено преди този
момент (11.09.2014 г.).
По
отношение на евентуалните искове, с правна квалификация чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
Предмет
на настоящото производство са и евентуално съединени искове за обявяване на
извършеното от „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) прихващане с изявление, вх.
№ 8698/11.09.2014 г. за
относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД(н), при предпоставките на чл. 59, ал.3 ЗБН и евентуално при тези на чл. 59,
ал.5 ЗБН. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, ако съдът приеме с оглед на основанията
на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на
евентуалност, то се произнася по всеки един от исковете в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска
на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите
евентуални искове.
Настоящият
състав изоставя становището си, че хипотезата на ал. 3 е по-тясна, тъй като при условията на ал. 5
относителната недействителност е в по-ограничен обем от тази, регламентирана в
ал.3 на чл. 59 ЗБН. При изпълнен фактически състав на чл. 59, ал.3 ЗБН
последиците са относителна недействителност на прихващането изобщо, докато при
ал. 5 – само над частта,
която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество. Затова и съдът дължи да разгледа исковете при заявената
от ищците поредност, а именно първо поддържания иск при квалификацията на чл.59,
ал.3 ЗБН и при негова неоснователност – този,
при квалификацията на чл.59, ал.5 ЗБН.
Конститутивният
иск, уреден в чл.59, ал.3 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици
упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност да обявят за относително
недействително по отношение на тях прихващането, извършено от ответника „Т.Р.П.2“
ЕАД (н), тъй като чрез това прихващане кредиторът е получил изпълнение от
банката в нарушение на чл. 94 ЗБН. Целта на този иск е да преодолее поставянето
на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-добро положение (преференция)
в сравнение с това, в което той би бил при разпределение на имуществото на
длъжника по правилата на чл. 94 ЗБН, ако това прихващане не бе извършено. За
разлика от отменителните искове по чл. 60 ЗБН, искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН не е
насочен срещу извършено от неплатежоспособния длъжник („К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност) действие, а срещу извършено от негов кредитор такова –
прихващане.
В
решение №1605/10.07.2017 г. по търг. д. №3933/2016 г. на САС, е дефиниран
правопораждащият фактически състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН и той
включва кумулативните елементи: 1). да е извършено валидно изявление за
прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност – без значение дали е извършено преди или след откриване на
производството (арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН), 2). прихващането да е
извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на искането по чл. 9, ал.
1 ЗБН или датата на неплатежоспособност, 3). вземането на кредитора да е
придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4).
задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, 5). към момента на придобиване на вземането
или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо ако вземането или
задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност (чл. 59, ал. 4 ЗБН).
Прихващането
в материалноправен аспект е регламентирано в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Следователно, прихващането е способ
за прекратяване (погасяване) на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането има прекратително
(погасително) действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като
замества изпълнението на неговото задължение по договора за банков кредит,
което съставлява едновременно с това и изпълнение на задължението на банката по
договора за платежна сметка да върне предадените й парични суми в същата валута
и размер. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по право, а е
резултат на упражняването на субективно право с вторичен характер, с което
всяка от страните по материалното правоотношение разполага. Това право възниква
само при наличието на друго/и правоотношение/я и е насочено срещу лицето, което
е едновременно длъжник и кредитор на прихващащия. Като
способ за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение,
прихващането по правило няма увреждащ ефект, поради което са налице специални
правила за прихващането в производството по несъстоятелност – чл. 645 ТЗ и в
производството за банкова несъстоятелност – чл. 59 ЗБН. В последната
разпоредба, изрично е предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши
прихващане със свое задължение към нея при наличието на определени
предпоставки.
В случая изявлението за прихващане е обективирано на 11.09.2014 г.
– след определената дата на настъпване на неплатежоспособността – 20.06.2014
г., като не е спорно, че активните вземания са придобити от „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) на 10.09.2014 г., т. е. преди откриване на производството по
несъстоятелност (22.04.2015 г.), съответно задълженията на кредитора също са
възникнали преди този момент – със сключване на договорите за банков кредит на 14.07.2009
г. и на 10.02.2011 г..
Това означава, че са налице обективните елементи от
правопораждащия потестативното право на синдиците фактически състав. Следователно,
необходимо е да се изследва налице ли е субективният елемент, а именно към момента на придобиване на
вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, която предпоставка не се презюмира необоримо по аргумент от
чл. 59, ал. 4 ЗБН, тъй като нито вземанията, нито задължението са придобити
след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност – 07.11.2014 г..
Този елемент от фактическия състав предполага да се установи, че
кредиторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност или за подадено искане за
откриване на производство по несъстоятелност. Искане за откриване на
производство към 11.09.2014 г. не е било подадено, съответно този факт не е бил
елемент от обективната действителност и съответно няма как правните субекти да
са формирали знание за осъществяването му. Затова от значение е единствено дали
прихващащият кредитор е знаел за настъпилата неплатежоспособност. Фактът, че по
отношение на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е настъпила неплатежоспособност с
начална дата 20.06.2014 г. е установен с влязло в сила съдебно решение,
следователно този факт е обективно съществуващ към 20.06.2014 г. и е
дефинитивно възможно у правните субекти да се формират представи за неговото
настъпване. Понятието неплатежоспособност е дефинирано в чл. 608, ал.1 ТЗ - неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение
на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3) задължение
по частно държавно вземане, като неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът
е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори – чл.608, ал.3 ТЗ. Следователно знание за
настъпила неплатежоспособност ще е налице, когато на прихващащия кредитор са
били известни фактите банката да не е в състояние да изпълнява задълженията си
по отношение на своите кредитори. А този факт е признат от самия търговец „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност в
писмото-уведомление до БНБ от 20.06.2014 г., в което изрично се признава
липсата на ликвидност и преустановяване на разплащанията. Този факт е широко
отразен от всички средства за масова информация и няма как да не е станал
известен на представляващите „Т.Р.П.2“ ЕАД (н). Всички последващи изказвания в
публичното пространство съставляват опити за преодоляване и ограничаване
последиците на изрично признатия от самата банка факт на невъзможност да извършва
разплащания върху функционирането на банковата система. Това означава, че към момента на прехвърляне на вземанията – 10.09.2014 г. у ответника е било налице знание за настъпилата неплатежоспособност на
банката предвид общоизвестните факти на спиране на плащанията от страна на
банката и на поставянето й под особен надзор именно поради липсата
на ликвидност с решенията на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и № 74/22.06.2014 г.. Да се приеме, че законът
изисква някакво квалифицирано знание за настъпилата неплатежоспособност
означава тази правна норма да е без приложно поле извън случаите на
презумптивно знание, което няма как да е действителната законодателна воля. Смисълът на изискваното знание на кредитора по чл. 59, ал. 3 ЗБН за настъпилата неплатежоспособност не се свърза с надлежното й
установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на
средностатистическия гражданин и/или търговец за това, че банката е в
състояние, което не й
позволява да обслужва задълженията си и което именно състояние мотивира
сключването на договора за цесия и извършването на прихващане с оглед
създаването на преферентно състояние, което да позволи удовлетворяване на
кредитора извън производството по несъстоятелност.
Казаното
обуславя единствено възможния извод извършеното от „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) прихващане
да е непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н) и
затова конститутивния иск по чл. 59, ал.3 ЗБН следва да бъдат уважен.
Предявеният
при условията на евентуалност иск, с правна квалификация чл. 59, ал.5 ЗБН за
обявяване на извършеното прихващане за недействително по отношение кредиторите
на несъстоятелността, освен за частта, която „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) би получило при
разпределението на осребреното имущество, следва да
се остави без разглеждане, тъй като не е настъпило вътрешно процесуалното
условие за това – неоснователност на иска при квалификацията на чл. 59, ал.3
ЗБН.
При този изход на спора, право на присъждане
на извършените в производството разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, но същите не доказват да са извършили такива. С оглед
обстоятелството, че съгласно чл.57, ал.6 ЗБН дължимата държавна такса не се
събира предварително, то ответникът „Т.Р.П.2“ ЕАД (н) следва да бъде осъдено да
я заплати по сметка на СГС. Дължимата държавна такса е в размер на 4% от
размера на активните вземания – 16258640 лева или 650345,60 лева. Съгласно чл.57, ал.7, изр.2 ЗБН, ако
искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна,
а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността. При уважен евентуален иск държавната такса ще следва да се
събере от ответника, без значение, че искът за нищожност е отхвърлен.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********,
представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, иск с правна квалификация чл.
59, ал.2 ЗБН вр. чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД, за признаване за установено, че извършеното от „Т.Р.П.2“ ЕАД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, изявление за прихващане, вх. №
8698/11.09.2014 г. по
регистъра на КТБ, е нищожно, поради неспазване на установената форма за
действителност.
ОБЯВЯВА, по предявения от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН, за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, извършеното
от „Т.Р.П.2“ ЕАД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, прихващане с изявление, вх. №
8698/11.09.2014 г. по
регистъра на КТБ, с активно вземане в размер на 16258640 лева, придобито с
договор за цесия, сключен с „Б.Т.К.“ ЕАД.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
срещу „Т.Р.П.2“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, евентуално
съединен иск, с правна квалификация чл. 59, ал.5 ЗБН, за обявяване на прихващането,
извършено с изявление, вх. № 8698/11.09.2014 г. по регистъра на КТБ, с активно вземане
в размер на 16258640 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „Б.Т.К.“
ЕАД за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Т.Р.П.2“ ЕАД -
в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК вр. чл. 57, ал.6
ЗБН, сумата 650345,60 лева (шестстотин и петдесет хиляди триста четиридесет и пет
лева и шестдесет стотинки) – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: