Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 21.11.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в открито заседание на двадесет и първи ноември
две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Юлияна Ш., като разгледа докладваното
от съдия Комитова т.д.№ 773 по
описа за
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО
КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 422 АЛ.1 ОТ ГПК.
Ищецът „Х.А.-А.-А"
ООД с ЕИК ******** и седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.", ж.к. „Г.Д.", бл. **, вх. Б, представлявано от М.З. и В.П.,
с искова и допълнителна искова молба твърди, че на 08.02.2008 г.
ответникът „И." ООД е издало в полза на „Х.А." ООД („Х.А.-А.-А."
ЕООД – към момента на издаване на записите на заповед) 3бр. записи на
заповед с уговорка без протест и разноски, с който безусловно и неотменимо
се е задължил по всеки един от тях да заплати на „Х.А.-А.-А." ЕООД или на
негова заповед сумата от 10 509.72 евро. Записите на заповед са с падежи
съответно на 01.03.2008 г., 01.03.2009 г. и 01.03.2010 г. Задълженията по
описаните записи на заповед са авалирани в съответствие с чл.485 вр. чл.483 от ТЗ от ответника Е.А.Г.. Предвид настъпване на изискуемостта и неизпълнението на
облигационните задължения от страна на ответниците и на основание чл. 417 ал.9
от ГПК на 11.11.2010 г. е депозирал в СРС заявление за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „И."
ООД и Е.А.Г.,, като е образувано гр.д. 54818/2010 г. по описа на СРС, по което
са издадени Заповед от 25.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29.11.2010г. за
горепосочените суми. На основание изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Ц. с рег. № 840.
След връчване на поканата за доброволно изпълнение, е депозирано възражение по
чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение. С Разпореждане от
28.01.2011 г. и Разпореждане от 03.02.2011 г. по гр.д. 54818/2011г. , получено
на 08.02.2011г., СРС е указал на ищеца, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщенията за съответните
разпореждания, като довнесе дължимата държавна такса и да представи
доказателство за това, в противен случай издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени. Моли съда на основание
чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, да
постанови решение, с което да се установи, че главният длъжник „И." ООД и
авалиста Е.А.Г. дължат солидарно на „Х.А." ООД сумата 31 529.16 евро,
представляващи общия размер на главниците по 3бр. Записи на заповед от
08.02.2008г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 11.11.2010г., до окончателното
й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в общ
размер на 2 916.64 лева, от които 1 683.32 лева - адвокатско
възнаграждение и 1 233.32 лева - държавна
такса за предявеното вземане. Претендира разноски за настоящото производство.
Ответниците „И."
ООД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление: гр. С. -1606, район „К.С.”, ул. „Св. И. Р."
№ **, ет. 1, представлявано от управителите М.З.З. и И.С.Ц., и Е.А.Г. с ЕГН ********** ***-12, оспорват исковете по основание и размер. Твърдят,
че искът е недопустим като просрочен, тъй като видно от посоченото в исковата
молба разпореждането на СРС, 24 състав, по гр.д. № 54818/2010г., указващо срока
за подаване на иска, е издадено на 03.02.2011г., като срокът за подаването на
исковата молба е месечен и съобразно разпоредбата на чл.59 ал.З от ГПК изтича
на 03.03.2011г. Видно от входящия регистър на деловодството на СГС, исковата
молба по горното дело е подадена под №19692 на 08.03.2011г. Искът е
неоснователен и необоснован, поради обстоятелството, че ответното дружество е изплатило изцяло сумите по
представените по делото 3бр. записи на заповед в размер общо на 31 529.16 евро,
представляващи 61 655.68 лева. Във връзка с представените договори за финансов
лизинг, считат, че неизпълнението на договорни задължения не е сред основанията
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
следователно установяването на тяхното съществуване не може за бъде предмет на
настоящото съдебно производство. Оспорва твърдението на ищеца, че посочените
записи на заповед са предявени, като обезпечение на иск за неизпълнение на
договор, поради обстоятелството, че искове за вземания произтичащи от
неизпълнение на представените договори за финансови лизинг не са предявявани по
надлежния ред. По делото няма представени доказателства за предявяване на
искове във връзка с изпълнението на представените договори за финансов лизинг
пред Арбитражния съд на БТПП, съобразно неговия Правилник, съгласно
разпоредбата на чл.8.1 от Общите условия на Договорите за финасов лизинг,
представени от ищеца. Действителността, изискуемостта и ликвидността на
вземанията, произтичащи от представените записи на заповед, зависят от дата на
тяхното предявяване, а не от изпълнението на задължението за заплащане на
погасителните вноски по представените договори за финансов лизинг. Прави
възражение за неподсъдност - съгласно разпоредбата на чл.8.1 от Общите условия
на Договорите за финасов лизинг, представени от ищеца, всички спорове свързани
с изпълнението на договора за финансов лизинг се решават пред Арбитражния съд
на БТПП, съобразно неговия Правилник. Твърди, че не дължи плащане на сумите по
посочените договори за финансов лизинг №208 и 250. По договор за финансов
лизинг №208 не е получавал и ползвал заявения по договора автомобил.
Представеният автомобил, съгласно одобрена оферта не е отговарял на исканите
параметри, тъй като вместо бензинов му е предоставен дизелов такъв, и въпреки
подписания приемо-предавателен протокол, представеният автомобил е върнат на
продавача и на ищеца. Относно обстоятелствата относно връщането на автомобила е
образувана прокурорска преписка № 1519/2011г. при Районна прокуратура - Пловдив.
Претендира разноски.
Съдът като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените и неоспорени 3бр. записи
на заповед, всеки един издаден от
08.02.2008 г., ответникът „И." ООД е издало в полза на „Х.А." ООД
(„Х.А.-А.-А." ЕООД – към момента на издаване на записите на заповед), с
уговорка без протест и разноски, с който безусловно и неотменимо се е задължил
по всеки един от тях да заплати на „Х.А.-А.-А." ЕООД или на негова заповед
сумата 10 509.72 евро. Записите на заповед са с падежи съответно на 01.03.2008
г., 01.03.2009 г. и 01.03.2010 г. Задълженията по описаните записи на заповед
са авалирани от ответника Е.А.Г..
Видно от записите на
заповед същите са предявени за плащане – съответно на 01.03.2008 г., 01.03.2009
г. и на 01.03.2010 г., което обстоятелство е удостоверено чрез подпис на
представляващия и печат на издателя.
Не се спори между страните
на датата на настъпване на падежите и предявяване за плащане на записите на
заповед, ответникът не е изпълнил паричните задължения посочени в тях.
На основание чл. 417 ал.9
от ГПК на 11.11.2010 г. е депозирал в СРС заявление за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „И."
ООД и Е.А.Г., за сумата 31 529.16 евро, представляващи общия размер на
главниците по 3бр. Записи на заповед от 08.02.2008г., ведно със законната лихва
за забава от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 11.11.2010 г., до окончателното й изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 2 916.64 лева, от които 1
683.32 лева - адвокатско възнаграждение и 1 233.32 лева - държавна такса за предявеното вземане. На
основание заявлението и представените към него доказателства по реда на чл. 418
от ГПК е образувано гр.д. 54818/2010 г. по описа на СРС, по което са издадени
Заповед от 25.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29.11.2010г. за
горепосочените суми.
Не се спори по делото, а
и от неоспорените доказателства се установява, че на основание чл. 426 и сл. от ГПК въз основа заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е
подадена Молба за образуване на изпълнително производство с вх. №
319/11.01.2011г. на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840. Образувано е изп. дело №11/2011 г.
След връчване на поканата
за доброволно изпълнение, в преклузивния срок по чл. 414 от ГПК е депозирано
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.
С Разпореждане от
28.01.2011 г. и Разпореждане от 03.02.2011 г. по гр.д. 54818/2011г. , получено
на 08.02.2011г. от ищеца, СРС е указал на ищеца, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщенията за
съответните разпореждания, като довнесе дължимата държавна такса и да представи
доказателство за това, в противен случай издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
Във връзка с наведеното
от ответниците възражение за плащане на задълженията по записите на заповед, основани
на каузалните правоотношения, с ДИМ ищецът е представил два Договора за
финансов лизинг - № ********* от 08.02.2008г. и № ********* от 07.03.2008г. Представени
са и .Договор за
покупко-продажба, по силата на който „Х.А."
ООД е придобил собствеността върху лизинговия обект по ДФЛ № ********* и Приемо-предавателен протокол, по силата на
който „Х.А." ООД предава лизинговия обект по ДФЛ № ********* за ползването му от лизингополучателя,
Договор за покупко-продажба, по силата на който „Х.А." ООД е придобил собствеността върху лизинговия обект по ДФЛ № ********* и
Приемо-предавателен протокол, по силата на който „Х.А." ООД предава
лизинговия обект по ДФЛ № ********* за
ползването му от лизингополучателя. Представени са и 57 бр. фактури, издадени
от ищеца.
Съгласно т.5.1. от двата договора - №
********* от 08.02.2008г. и № ********* от 07.03.2008 г., предвидените
обезпечения, включително и по Приложение № 2 към договорите (записи на заповед,
издадени „И." ООД и авалирани от Е.А.Г., вписване на особен залог в ЦРОЗ и
т.н.) се учредяват/предоставят с цел
обезпечаване на всички искове на Лизингодателя срещу Лизингополучателя.
С
уведомително писмо изх № 582/14.03.2012 г. ищецът е заявил че разваля Договор за финансов лизинг № *********, поради неплащане на дължимите суми, считано от датата на получаване на уведомлението, като на осн. т.4.2. ОУ е поискано връщане на лизинговата
вещ М. ML ***, шаси: ************, рег.№: ********, година на регистрация: 2007, цвят: черен.
Видно от приложените справки от счетоводството на ищеца
към 11.11.2010 г. задълженията по двата договора към „Х.А.-А.-А.” ООД са както
следва: по № ********* - 44 985,42 лева, по издадени, но
неплатени 57 бр. фактури, включващи дължими месечни вноски, такси, наказателни лихви
и префактурирани съгласно договора разходи, за периода 01.04.2009 г. до
01.11.2010 г.; по № ********* - 44 507.61 лева, по издадени, но
неплатени 57 бр. фактури, включващи дължими месечни вноски, такси, наказателни
лихви и префактурирани съгласно договора разходи, за периода 01.05.2009г. до
01.11.2010г.
Във
връзка с твърдението на ответника, че записите на заповед са издадени като
обезпечение по договори за лизинг, като са изплатени изцяло сумите по представените по делото 3бр. записи на
заповед в размер общо на 31 529.16 евро, представляващи 61 655.68 лева, са представени
банково Удостоверение изх.№ 038/23.03.2011г.,
издадено от ТБ „А.Б.Б." АД, клон В.Т., удостоверяващо плащането на
сумата от 35 899.87 лева, както и платежно нареждане от 11.02.2008г. на ТБ „Р.
(България)" ЕАД за сумата от 27 808.00 лева, платени от ответника на
ищеца.
По
делото е прието заключение на ССЕ, което като неоспорено, обективно и
компетентно дадено се възприема изцяло от съда. Съгласно същото размерът на
непогасените задължения на лизингополучателя по Договор за финансов лизинг № ********* към 11.11.2010 г. по падежирани лизингови вноски е 62 141,89 лв. Размерът на
непогасените задължения на лизингополучателя по Договор за финансов лизинг № ********* към 11.11.2010 г. по падежирани лизингови вноски е 8 393,94 лв. Общата
стойност на издадените фактури от "Х.А.-А.-А. " ООД по
Договор № 208 от 08.02.2008 г към 11.11.2010 г. възлизат на 89 949,89 лв., като платени са 27 808,00 лв. , а неплатеният остатък към 11.11.2010 г. на падежираните лизингови вноски е 62 141,89 лв. Общата
стойност на издадените фактури от "Х. А.-А.-А.” ООД по Договор № 250 от 07.03.2008 г към 11.11.2010 г възлизат на
89 428,90 лв. Общата стойност на
извършените плащания по този договор възлизат
на 81 034,96 лв. Неплатеният остатък към 11.11.2010 г. на падежирани
лизингови вноски е 8 393,94 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Във връзка с наведения довод за недопустимост на иска,
поради непредявяването му в срок, съдът намира следното:
Видно от приложените по гр.д. 54818/2010 г. по описа на
СРС документи, първото съобщение, с което „Х. А." ООД е уведомено за постъпило по делото възражение, както и за възможността за подаване на иска за установяване на вземането, е получено на адреса на управление
на дружеството на 08.02.2011г. Исковата молба е подадена в регистратура на СГС на 08.03.2011г., с
приложено копие по гр.д. 54818/2010 г. по описа на СРС в изпълнение на разпоредбата на чл. 415 ал.2 от ГПК. Поради това
направеното възражение е неоснователно и исковата молба се явява допустима. Предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Неоснователни са доводите на ответника, че не съдът, а
арбитражът е компетентен да се произнесе по предявените искове, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.8.1 от
Общите условия на Договорите за финансов лизинг, представени от ищеца, всички
спорове свързани с изпълнението на договора за финансов лизинг се решават пред АС на БТПП, съобразно неговия
Правилник. Настоящото производство е свързано и е логично продължение на заповедното
производство. Същото е започнало и се е развило не на основание на договорите
за лизинг, а въз основа на издадените като обезпечение записи на заповед.
Именно поради това и СРС е издал заповед за
изпълнение въз основа на документ - запис
на заповед, издаден от длъжника -ответник по настоящото производство на името
на ищеца (чл. 417, т. 9 ГПК). В случая ищецът не е поискал изпълнение по
каузалното правоотношение предявявайки иск, при който случай компетентен би бил
арбитражния съд, а е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на
издадените записи на заповед, послужили като обезпечение на каузалните
правоотношения. Поради това съдът, в частност СГС, е компетентен по предявените
искове по чл. 422 от ГПК. Отговорността на ответниците поради неизпълнението
на договорите за лизинг не е предмет на настоящото производство, доколкото
ищецът е претендирал заплащане на суми по процесните записи на заповед като
дължими по силата на абстрактна сделка.
Разгледан по същество предявените по чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК искове са неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Предявен положителен установителен иск има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземанията си,
да установи по безспорен начин тяхното съществуване и дължимост спрямо
ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването
на фактите, които са породили неговото вземане.
Записът на заповед е ценна книга, с която едно лице
(издател) поема безусловно обещание да плати на друго лице или на неговата
заповед определена сума пари. Като едностранна правна сделка при записа на
заповед е достатъчно волеизявлението само на едно лице (издател), за да бъде
сделката валидна. Записът на заповед е абстрактна правна сделка и задължението
на издателя му не зависи от друго правоотношение, в което той участва, т.е.
всички права по записа на заповед произтичат от самия него, а не от някаква
друга правна сделка. Основанието на менителничната сделка не е елемент от
нейното съдържание, т. е. за валидността й /включително проявата на правното й
действие/ не е необходимо да се докаже обвързаност с каузално правоотношение.
Това обаче не означава, че менителничната сделка е лишена от основание. Причина
за издаване на записа на заповед винаги съществува и тя се свежда до наличието
на каузално правоотношение между издателя и поемателя, с оглед на което се
поема менителничното задължение. Каузалното правоотношение съществува паралелно
с абстрактното, породено от записа на заповед, като последното най-често е
предназначено да улесни или да обезпечи изпълнението на парично задължение,
възникнало по силата на каузалното правоотношение. Когато
записът на заповед се издава с цел да обезпечи задължения на издателя по
каузално правоотношение между страните, при такава Х.теза издателят на записа
има правото да противопостави както абсолютните си възражения срещу редовността
на менителничния ефект, така и личните си такива, основани на каузални
отношения с кредитора. Установяването на изпълняемото право, т.е.
наличието на вземане на кредитора-ищец, и при направени както от кредитора,
така и от длъжника твърдения за наличие на каузално правоотношение по повод
издаването на записа на заповед, поражда в тежест на кредитора-ищец да докаже
освен че има валиден менителничен ефект, но и каузално правоотношение, породило
задължението, обезпечено с менителничния
ефект, а длъжникът-ответник - да докаже възраженията си относно формата и
съдържанието на записа на заповед, и за погасяването на това задължение по
каузалното правоотношение / в този смисъл решение по чл. 290 от ГПК № 149 от
05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, І т. о., решение по чл. 290 от ГПК
№ 41 от 22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по чл.
290 от ГПК № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, І т. о./.
Страните в настоящото производство не спорят, че
ответникът „И.“ ООД е издал на 08.02.2008 г. три броя записи на заповед с
конкретно посочени падежи, като се е задължил при предявяването им да заплати
посочените в тях суми на ищцовото дружество. Записите на заповед са авалирани
от втория ответник Е.А.Г.. Издадените на 08.02.2008 г. записи на заповед са
редовни от външна страна, съдържат предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити на
този вид ценна книга, като проверката за действителност на същите е установена
от съда в развилото се заповедно производство, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав, с оглед събраните по
делото доказателства, счита, че са налице каузални правоотношения между
страните по делото, като ищецът твърди, че за обезпечаването на задълженията по
тях са издадени процесните записи на заповед.
Безспорно се доказа, че между страните е сключен двустранен,
възмезден и срочен Договор за финансово обвързан лизинг № ********* от
08.02.2008 г. на лек автомобил Мерцедес Бенц МЛ *** при покупна цена 54 537,80 евро, с първоначална
вноска 10 907,56 евро, еднократна такса управление 818,07 евро, платима на
60 вноски, считано от датата на първата дължима лизингова вноска, съгласно
актуален погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Първоначалната вноска, ведно с такса за управление и такса за регистрация на
МПС, е платена от лизингополучателя на 11.02.2008 г., с което и на основание
чл.3.2. от Общите условия на ищеца договорът е породил своето правно действие.
В изпълнение на своите задължения като лизингодател, ищецът е предал закупеният
от негово име автомобил във владение на ответника, видно от приемо-предавателен
протокол от 05.03.2008 г., с което е осигурил необезпокоявано ползуване на
лизинговата вещ за обичайното й предназначение. Неоснователни са възраженията
на ответника, че не е получил и ползвал предоставения по силата на договора
автомобил, поради разминаване в първоначално заявените параметри – вместо
бензинов е предоставен автомобил с дизелов двигател, поради което автомобилът е
върнат на ищеца, за което обстоятелство е образувана прокурорска преписка №
1519/2011г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. Видно от приетия
приемо-предавателен протокол, същият е подписан без възражения, ответникът не е
упражнил и правата си по чл.2.2. от Общите условия да откаже подписването на
протокола, поради което следва да се счете, че лизинговата вещ е приета от
ответника. Не бяха ангажирани и доказателства за връщане на вещта на
лизингодателя, както и не се установиха спорните между страните обстоятелства
относно ползуването на автомобила, предмет на образуваната прокурорска преписка
№ 1519/2011г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. Следва да се съобрази
и чл.2.4.2 от ОУ на ищеца, които имат силата на закон между страните, и
съгласно който действителността на договора за лизинг не може да бъде накърнена
или засегната поради възникване на ограничения или невъзможност за използване
на лизинговия обект, дължащи се на частично или цялостно повреждане на вещта,
или на правни, технически или
икономически причини, като в този случай на ограничена употреба
задълженията на лизингополучателя /особено задълженията за плащане/ остават
валидни. Поради това за ответника се е породило задължение по заплащане на
дължимите месечни лизингови вноски, съобразно погасителен план – Приложение № 1
към договора. Договорът е прекратен едностранно от ищеца с уведомително писмо
изх.№ 582 от 14.03.2012г.
Твърденията на ищеца обаче, че два от издадените
записи на заповед от 08.02.2008 г. са за обезпечаване на вземанията по
гореописаното договорно правоотношение, са недоказани. Действително, видно от
Приложение № 2 към договора като обезпечения са посочени „записи на заповед, издадени от „И.“ ООД и авалирани от Е.А.Г.“.
Ищецът обаче не конкретизира и
доказа, кои точно записи на заповед
са издадени като обезпечение на вземанията по лизинговия договор – записът на
заповед с падеж 01/03/2008, този с падеж 01/03/2009 или с падеж 01/03/2010.
Сумата, посочена във всеки един от записите на заповед не кореспондира и не е
идентична на нито една от сумите по договора – общата лизингова цена, на
отделните равни месечни вноски или на остатъка от тях. Макар при условията на
свобода на договаряне да няма законова пречка издателят по менителничния ефект
и поемателят да уговорят, че ценната книга обезпечава всички или част
от задълженията по каузалното правоотношение, воля за частично обезпечаване не
е изразена изрично между страните. Обратно, налице е изрично волеизявление в
чл.5.1. от Общите условия на ищеца в смисъл, че записът на заповед обезпечава
всички искове на лизингодателя към лизингополучателя по договора за лизинг, като
в случая това пълно обезпечаване не е доказано.
Ищецът не конкретизира и кой от трите записа на
заповед е издаден във връзка с обезпечаване изпълнението на задълженията по
безспорно възникналото между страните правоотношение по сключения Договор за
финансово обвързан лизинг № ********* от
07.03.2008 г. на лек автомобил Мерцедес МЛ *** при покупна цена 54 537,80
евро, с първоначална вноска 10 907,56 евро, еднократна такса управление 818,07
евро, платима на 60 вноски, считано от датата на първата дължима лизингова
вноска, съгласно актуален погасителен план, представляващ неразделна част от
договора. Допълнителен аргумент за недоказана връзка между издадените
менителнични ефекти и описаното каузално правоотношение е, че Договор №
********* е с дата 07.03.2008 г.,
а издадените записи на заповед са с дата 08.02.2008 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същите не обезпечават наведеното от ищеца каузално
правоотношение.
За да се установи дължимостта на суми, за които се претендира
каузална обвързаност, следва да се установи, дали лизинговия договор е породил
права и задължения между страните и дали удостоверява конкретни задължения,
които да са проектирани в менителничното задължение. Следователно, за да са дължими сумите по записите на
заповед, следва последните да са обвързани и издадени във връзка с обезпечение
на конкретно каузално правоотношение. Такава обвързаност не бе доказана,
поради което исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищцовото
дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски, но с
оглед изхода на спора такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът
„И.“ ООД е претендирал присъждане на направените по делото разноски, поради
което на основание чл. 78, ал.3 от ГПК такива следва да му бъдат присъдени в
размер на 5 160,00 лв., от които: 840 лв. депозит експертиза и 4320 лв. –
адвокатско възнаграждение пред две инстанции, за което представя доказателства.
Ответникът Е.Г.
е претендирала разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение, които
следва да й бъдат присъдени в цялост.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.А.-А.-А" ООД с ЕИК ******** и
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.", ж.к. „Г.Д.", бл**, вх. *, представлявано
от М.З. и В.П., срещу „И."
ООД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. С. -1606, район „К.С.”,
ул. „Св. И. Р." №**, ет. 1, представлявано
от управителите М.З.З. и И.С.Ц., и Е.А.Г. с ЕГН ********** ***-12, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че „И." ООД с ЕИК ********* и Е.А.Г.
с ЕГН ********** дължат на „Х.А.-А.-А"
ООД с ЕИК ******** сумата от 31
529.16 евро (тридесет и една хиляди петстотин двадесет и девет евро и
шестнадесет евроцента), представляващи общия размер на главниците по
три броя Записи на заповед от 08.02.2008г., въз основа на които е образувано гр.д. 54818/2010 г. по описа на
СРС и са издадени Заповед от 25.11.2010г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от
29.11.2010г., както и законната лихва за забава от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 11.11.2010г., до
окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 2 916.64 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„Х.А.-А.-А" ООД с ЕИК ******** и седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Т.", ж.к. „Г.Д.", бл. **, вх. * представлявано
от М.З. и В.П., да заплати на „И." ООД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление: гр. С. -1606, район „К.С.”, ул. „Св. И. Р."
№ **, ет. *, представлявано
от управителите М.З.З. и И.С.Ц., сумата от 5
160,00 лева (пет хиляди сто и шестдесет лева), представляваща разноски
по делото, на осн. чл.78 ал.3 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„Х.А.-А.-А" ООД с ЕИК ******** и седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Т.", ж.к. „Г.Д.", бл. **, вх. *, представлявано
от М.З. и В.П., да заплати на Е.А.Г. с ЕГН ********** ***-12, сумата 1 000 (хиляда лева), представляваща разноски по делото, на
осн. чл.78 ал.3 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: