Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.02.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11884 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Т.Й.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен
иск за заплащане на сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки
и страдания, причинени вследствие на несении на ищеца от страна на ответника на 21.09.2016г.
удари с бухалка в областта на тила, лицето и тялото, ведно със
законната лихва, считано от датата
на увреждането – 21.09.2016г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
21.09.2016г. в гр. Варна ответникът нанесъл на ищеца удари с бухалка в областта
на тила, лицето и тялото, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По случая било
образувано досъдебно производство и н.о.х.д. №2188/2019г. по описа на ВРС, по
което ответникът бил осъден.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявеният иск по
основание и размер.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
становището, дадено с отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
приложеното по делото НОХД № 2188/2019 г. по описа на ВРС, както и от
свидетелските показания, че на 21.09.2016 г., около 07.00 часа, в гр. Варна,
пред кооперацията, в която живее, на ищеца М.Ж.Г. е нанесен побой от ответника Т.Й.Г..
Във връзка със случилото се между ищеца и ответника е образувано
НОХД № 2188/2019 г. по описа на ВРС, което е приключило с определение на съда
за одобряване на постигнато между страните споразумение в следния смисъл:
Обвиняемият Т.Й.Г. ***, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на М.Ж.Г.,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради
което и на основание чл.130, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1, б. „Б“ от НК му е наложено
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: По чл. 42А, ал. 2, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и по чл.
42А, ал.2, т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от шест месеца“.
От материалите по ДП № 1208/2016 г. по описа на Първо
РУ при ОД на МВР-Варна, че вследствие на инцидента М.Г. е получил оток и
разкъсно-контузна рана на тила, оток и разкъсно-контузна рана на лявата скула,
оток и ожулване на носа, кръвонасядяния под форма двойна ивица на гръдния кош и
лявата поясна област, ожулване на гръдния кош и кръвонасядания и оток на лявата
предмишница, като разкъсно-контузните рани са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, а кръвонасяданията и ожулванията – болка.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Р.М.М.(леля на
ищеца). Съгласно показанията на същата през 2016г. ищецът живеел в гр. Варна.
Един ден през септември се обадил на майка си, с която била и свидетелката и
казал, че са го пребили и се прибира в Силистра, по телефона плачел. Вечерта се
прибрал. Бил син, подут, с рани по главата, а майка му като го видяла,
припаднала. Тъй като не бил в състояние да шофира, го докарали до Силистра.
Като видял майка си и леля си, ищецът се разплакал отново и разказал какво се е
случило, а именно че един съсед го нападнал с бухалка и му нанесъл удари в областта на тила и лицето, защото бил
паркирал по начин, който пречел на съседа да излезе с колата си. След побоя бил
дошли Полиция и ленейка и ищецът бил откаран в болница. Споделил, че е имал
чувството, че ще го убият. Първоначално не можел да спи по цели нощи и пиел успокоителни,
отоците и кръвонасяданията мажел с мазилата, изписани от лекарите. Минало около
месец докато отшумят нараняванията по лицето. ОКоло 2 седмици след инцидента по
настояване на шефа си ищецът се прибрал в гр. Варна, за да се върне на работа
на картинг на „Златни пясъци“, но бил уволнен, тъй като не можел да обслужва
клиенти в този вид. Наложило се да си смени квартирата, тъй като постоянно
срещал ответника, който му бил съсед и се притеснявал. Около година останал в
гр. Варна, но изпитвал безпокойство и затова се прибрал да живее в гр.
Силистра. След инцидента станал по-затворен и потиснат, разделил се с
приятелката си, бил стресиран и получавал панически атаки. Съдът най-общо
кредитира показанията на свидетелката, които са детайлни, без вътрешни противоречия,
като не противоречат и на събрания по делото доказателствен материал.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване противоправното действие на ответника, причинените
болки и страдания, както и причинната връзка между поведението на ответника и
вредите.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД № 2188/2019 г. по описа
на ВРС има силата на присъда, предвид което съдът намира, че е налице сила на
пресъдено нещо по отношение деянието на ответника, неговата противоправност и
вината. В този смисъл предмет на настоящото производство са настъпилите от
деянието вреди и техния размер.
От показанията на свидетелката, съпоставени и с материалите от досъдебното
производство, се установява, че на ищеца са нанесени увреждания в областта на
тила и лицето, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – наличието на посочената телесна повреда и причинната връзка с
деянието също са установени със сила на пресъдено нещо, доколкото съставляват
елемент от фактическия състав на престъплението, за което е наказан ответника.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Същото следва да представлява паричен еквивалент на
търпените болки и страдания. ППВС № 4 от 23.12.1968 год. приема , че понятието справедливост
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид
при определяне размера на обезщетението
и които представляват критерии при определяне
на този размер. Съдът намира, че за определяне размера на обезщетението следва да
съобрази поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозяване и пр. В настоящия случай безспорно се установи наличието на множество
увреждания в областта на тила и лицето на ищеца. Съобразно показанията на
свидетелката М.ответникът е изпитвал болки и значителен стрес, като отоците и
синините по лицето му са изчезнали след около месец. Веднага след инцидента
ищецът е бил много разстроен, плакал е, споделил е, че е мислел, че ще го
убият, не можел да спи по цели нощи, а впоследствие докато живял в гр. Варна за
около година изпитвал постоянно безпокойство. При определяне на обезщетението
следва да се отчетат и самите обстоятелства по настъпване на инцидента – ответникът
брутално е нанесъл побой над ищеца във връзка с паркиране на автомобила по
начин, който му пречи. От наказателния съд е прието, че са налице именно
хулигански подбуди. Агресията на пътя е феномен, който все по-силно се изявява
в обществото, и за да бъде овладян и да се създаде превенция, съдът намира, че
следва да се отчита като утежняващо обстоятелство. Още повече в настоящия
случай, в който се касае за паркирано превозно средство и за съседски
отношения. От съществено значение за определяне на обезщетението е и възрастта
на пострадалия – млад човек, който към инцидента е бил на 24 години. Съвсем
естествено и в съответствие с житейската логика е загрозяването на лицето му в
продължение на цял месец да се е отразило съществено на емоционалното му състояние.
Отделно от това, подобен инцидент, възникнал ненадейно и по такъв повод,
логично води до силен стрес, който за ищеца се е развил в дълготрайно
притеснение и тревожност. При съобразяване на всички обстоятелства във връзка с причиненото
непозволено увреждане, съдът намира, че търсеният
от ищеца размер на обезщетението
от 5000 лева се явява напълно справедлив.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените съдебно – деловодни разноски в размер на
700 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на М.Ж.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания, претърпени в резултат на непозволено увреждане, а именно нанесен
на 21.06.2016г. в гр. Варна побой с бухалка, заедно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 21.06.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.Ж.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 700 лева,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: