РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Бургас, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100601471 по описа за 2022 година
С Присъда № 152 от 26.10.2022г постановена по НОХД № 293/2022г
,Районен съд Бургас е признал за виновен подсъдимия С. Р. Ч., роден на ***г.
в гр.***, с адрес на местоживеене: *****, понастоящем в ***, *** гражданин,
***,***, ***, ***, ***, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 19.04.2020г.
в гр.Бургас, в съучастие като извършител с неустановено лице, действал като
извършител от постройка, находяща се в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, ***,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване
на ключалката на врата, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 /един/ брой
електрожен, на стойност 87,00 /осемдесет и седем/ лева, 1 /един/ брой
ъглошлайф, на стойност 70,00 /седемдесет лева/, 1 /един/ брой винтоверт с
акумулаторна батерия, на стойност 67,00 /шестдесет и седем/ лева, 1 /един/
брой барбекю за дървени въглища на стойка, на стойност 17,00
/седемнадесет/ лева, 1 /един/ брой чувал, съдържащ 4кг. дървени въглища, на
стойност 5,00 /пет/ лева и 2 куб.м. дърва за огрев на стойност 160,00 /сто и
шестдесет/ лева, всички вещи на обща стойност 406,00 /четиристотин и шест/
лева, от владението на собствениците Р. А. И., ЕГН **********, С. Д. И., ЕГН
********** и М. Д. Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено във време на
обществено бедствие - обявено извънредно положение, свързано със заразна
епидемия - обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., върху
1
цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13
април 2020г., обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020г., във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19, удължено с Решение на
Народното събрание до 13.05.2020г., обнародвано в ДВ. бр.33 от 07.04.2020г.-
престъпление по чл.195 ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
като на основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото
обвинение за съучастие с лицето А. О. И., ЕГН: **********, поради което и
на основание чл.195, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, във
вр. с чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1
/една/ година,като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на
наложеното наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за срок от 3
/три/ години.
Осъдил подсъдимия С. Р. Ч., с посочена по-горе самоличност, да плати
разноски по делото в размер на 54,90 /петдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ лева в полза и по сметка на ОД на МВР- Бургас.
Със същата присъда признал подсъдимия А. О. И., роден на ***г. в
гр.***, адрес: *****, със завършен *** клас, ***, ***, ***, ЕГН: **********,
за невинен в това, че на 19.04.2020г., в гр.Бургас, в съучастие като
извършител с С. Р. Ч., ЕГН: **********, действал като извършител, от
постройка, находяща се в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, ***, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
ключалката на врата, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 /един/ брой
електрожен, на стойност 87,00 /осемдесет и седем/ лева, 1 /един/ брой
ъглошлайф, на стойност 70,00 /седемдесет /лева, 1 /един/ брой винтоверт с
акумулаторна батерия, на стойност 67,00 /шестдесет и седем/ лева, 1 /един/
брой барбекю за дървени въглища на стойка, на стойност 17,00
/седемнадесет/ лева, 1 /един/ брой чувал, съдържащ 4кг. дървени въглища, на
стойност 5,00 /пет/ лева и 2 куб.м. дърва за огрев на стойност 160,00 /сто и
шестдесет/ лева, всички вещи на обща стойност 406,00 /четиристотин и шест/
лева, от владението на собствениците Р. А. И., ЕГН **********, С. Д. И., ЕГН
********** и М. Д. Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено във време на
обществено бедствие - обявено извънредно положение, свързано със смъртни
случаи от заразна епидемия - обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13
март 2020г. до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от
13.03.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, удължено
е Решение на Народното събрание до 13.05.2020 г., обнародвано в ДВ. бр.33
от 07.04.2020г. - престъпление по чл.195, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение.
Съдебното производство по отношение на подс.А. О. И. се проведе пред
въззивният съд при условията на чл.269 ал.3 т. 2 и т.3 от НПК,предвид
обстоятелството,че същия редовно призован не се яви в съдебно
заседание,без да посочи уважителни причини. Обстоятелството,че се намира
в *** ,видно от върнатата подписана лично от него призовка, придружена с
2
писмо от лечебното заведение, не може да се приеме за уважителна причина
за неговото отсъствие,тъй като той не е заявил изрично желание пред
въззивната инстанция по какъвто и да е начин ,че желае да участва лично в
съдебното производство. По реда на задочното производство се е провело и
първоинстанционното производство,като и контролирания съд е счел,че
участието му не е необходимо за разкриване на обективната истина и делото
въпреки,че е за тежко престъпление може да се гледа в негово отсъствие. От
друга страна съдът разпореди щателно издирване на подс.И.,като видно от
докладна записка приложена по делото се установява,че лицето А. И. не
живее на посочения постоянен и настоящ адрес години наред,има
скитнически начин на живот,от проверката за задгранични пътувания се
установява,че не е напускал територията на Република България.Поради
горните обстоятелства,Бургаски окръжен съд счете,че за изясняване на
обективната истина не е необходимо личното участие на подс.И. и същото
може да се проведе в негово отсъствие.
Недоволен от постановената присъда е останал представителят на Районна
прокуратура Бургас,който в законоустановеният срок я обжалва в
оправдателната й част по отношение на подс.А. И..Счита присъдата за
необоснована и постановена при неизяснена фактическа обстановка.Сочи ,че
съдът е разгледал съдебното производство по реда на задочното производство
/чл.269 ал.3 т.2 НПК/ без да проведе щателно издирване на подс.И.,което било
съществено процесуално нарушение.В писменото допълнение към протеста
се сочи ,че прилага писмени доказателства-3 броя докладни записки,които
фактически липсват към приложеното допълнение към протеста,както и се
иска събиране на гласни доказателства-трима полицейски служители
изготвили докладни записки.Прави се искане и за провеждане на
допълнителен разпит на св.Д. Д.,чийто показания дадени пред съдия в
досъдебното производство на 04.02.2021г са приобщени по надлежния
процесуален ред по делото,тъй като същия многократно е бил търсен да бъде
призован от БРС,но неуспешно.Искането за разпит на св.Д. се прави с оглед
установяване как е името на лице с прякор „А.“.Съдът остави без уважение
искането за събиране на гласни доказателства,първо защото св.Д. е подробно
и конкретно разпитан досежно това обстоятелство пред съдия в хода на
досъдебното производство,като изрично е посочил,че не знае българските
имена на лицата назовани като „И.“ и „А.“. Относно искането за допускане
до разпит на останалите свидетели съдът счете,че самоличността на
подсъдимия не може да се установи с показания на полицейски
служители,водели беседи с двамата подсъдими по същото досъдебно
производство и възпроизвеждайки тези беседи с тях да установяват по
категоричен начин самоличността на подс.И..Още повече,че спор за прякорът
на подс.Ч.,че му казват „И.“ няма,което се подкрепя от неговите частични
обяснения дадени в хода на съдебното следствие. Предвид гореизложеното
съдът остави без уважение направените доказателствени искания с
допълнението към протеста като неоснователни.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста в
частта ,с който се предлага отмяна на първоинстанционната присъда по
3
отношение на подс.А. О. И.,като счита,че същия следва да бъде признат за
виновен и осъден за извършеното престъпление в съучастие с другия
подсъдим Ч..Излагат се съображения за постановяване на присъдата при
непълно и всестранно изясняване на обективната истина досежно
идентичността и самоличността на оправданото лице И.,като съдът не
положил достатъчно усилия в тази насока.Поддържа направените
доказателствените искания с допълнението към въззивния протест от РП-
Бургас. Предлага съда да отмени присъдата в оправдателната й част по
отношение на И. и да постанови осъдителна присъда,с която да го признае за
виновен и наложи справедливо наказание.
Защитата на подс.И.-адв.В.Радиева от БАК счита присъдата за правилна и
обоснована ,като моли въззивният съд да я потвърди като законосъобразна.
Защитата на подс.С. Ч.-адв.Жильов от БАК счита първоинстанционната
присъда по отношение на неговия подзащитен за правилана и обоснована и
моли въззивнният съд да я потвърди изцяло.Счита,че обвинението спрямо
подс. Ч. е доказано по категоричен начин,а по отношение на И. го намира за
недоказано по несъмнен начин.
В последната си дума подс.Ч. не се признава за виновен .Отрича да е
извършвал кражба с „А.“,изобщо сочи,че не е участвал в тази
кражба.Твърди,че не познава лицето А. О. И..
Съдът след като се запозна с протеста,допълнението към него,становищата
на страните и материалите по делото установи следното:
От 13 март 2020г. до 13 април 2020г. с решение на Народното събрание,
обнародвано в ДВ бр.22/13.03.2020г. /извънреден/, удължено с решение на
Народното събрание до 13.05.2020г., обнародвано в ДВ. бр.33/ 07.04.2020г. в
Република България е било обявено извънредно положение във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, и множеството смъртни случаи от
заразната епидемия, представляващо обществено бедствие.
Свидетелките Р. А. И., С. Д. И. и М. Д. Д. били съсобственици на имот,
находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ***. Имотът се състоял от
къща, дворно място и постройка, в която били съхранявани движими вещи: 1
брой електрожен, 1 брой ъглошлайф, 1 брой винтоверт с акумулаторна
батерия, 1 брой барбекю за дървени въглища на стойка, 1 брой чувал,
съдържащ 4 кг. дървени въглища.Имало е и 2 куб.м. дърва за огрев,които
обаче от доказателствата по делото се установява категорично ,че не са
отнети от владението на собствениците, същите са били сложени в кофи и
оставени до оградата. В имота живеела свидетелката Р. А. И.,майка на св.С. И.
и св.М. Д...
На 19.04.2020г., около Великден подсъдимият С. Ч., известен с
4
прозвището “И.“ и неустановено по делото лице „А.“ решили да отидат в
имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, *** за да откраднат оттам
движими вещи. В изпълнение на взетото решение, на същата дата, около
05:00 часа, подсъдимите влезли в имота. Заедно с тях бил и свидетелят Д. Е.
Д., известен с прозвището „Ф.“, който останал пред имота. Подсъдимият Ч. и
неустановеното лице счупили ключалката на вратата на постройката,
находяща се на горепосочения адрес. След като проникнали в имота, отнели
намиращите се там движими вещи: 1 брой електрожен, 1 брой ъглошлайф, 1
брой винтоверт с акумулаторна батерия, 1 брой барбекю за дървени въглища
на стойка, 1 брой чувал, съдържащ 4 кг. дървени въглища, собственост на
свидетелките Р. И., С. И. и М. Д., след което напуснали имота.
Подсъдимият С. Ч. и неустановеното лице с прозвище „А.“ дали на
свидетеля Д. Д. част от отнетите вещи, в т.ч. 1 брой барбекю за дървени
въглища на стойка, 1 брой чувал, съдържащ 4 кг. дървени въглища и 1 брой
електрожен, а флекса и винтоверта оставили за себе си. Свидетелят Д. Д.
продал на свидетеля К. А. И. електрожена за сумата от 5 лева, останалите
вещи - барбекю за дървени въглища на стойка и чувала, съдържащ 4 кг.
дървени въглища, отнесъл в дома си за да ги ползва.
На следващият ден свидетелят К. И. бил посетен в дома си от
полицейски служители, които го попитали дали е купувал електрожен и
ъглошлайф. Свидетелят И. показал закупения предния ден електрожен. Той го
предал с протокол за доброволно предаване от 21.04.2020г. на органите на
МВР, тъй като му било обяснено, че същият е предмет на кражба.
Свидетелят Д. Д. предал на органите на МВР с протокол за доброволно
предаване от 23.04.2020г. 1 брой барбекю за дървени въглища на стойка и
чувала, съдържащ 4 кг. дървени въглища,които били върнати на
собствениците.
В хода на досъдебната фаза на наказателното производство била
назначена и изготвена съдебно оценъчна експертиза. Видно от заключението
на вещото лице към датата на инкриминираното деяние стойността на
отнетите вещи, е както следва: 1 брой електрожен е на стойност 87,00 лева, 1
брой ъглошлайф е на стойност 70,00 лева, 1 брой винтоверт с акумулаторна
батерия е на стойност 67,00 лева, 1 брой барбекю за дървени въглища на
стойка е на стойност 17,00 лева, 1 брой чувал, съдържащ 4 кг. дървени
5
въглища е на стойност 5,00 лева. Общата стойност на посочените вещи е 246
/двеста четиридесет и шест лв./лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен и безспорен начин в резултат на извършения подробен анализ на
всички, събрани чрез допустимите способи за доказване и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите С. Д.
И., М. Д. Д., Р. А. И., К. А. И. и Д. Е. Д.,последните дадени пред съдия на
04.02.2021г приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК, писмените
доказателства, от заключението на изготвената оценъчната експертиза,
протокол за оглед на веществени доказателства, протоколите за доброволно
предаване от 21.04.2020г. и 23.04.2020г., както и останалите писмени
доказателства.
Следва да се посочи,че при анализът на доказателственият материал
първостепенният съд не е отчел фактите посочени в показанията на св.С.
И.,св.Д. Д. и св.Р. И.,приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК ,че
инкриминираните в обвинителния акт 2 кубика дърва за огрев не са били
отнети от владението на пострадалите лица,което е довело до възприемане на
неправилни и необосновани фактически изводи от решаващият съд.Св.Р. И. и
св.С. И. последвателно и категорично твърдят,че дървата за огрев са били
поставени в кофи и оставени до оградата,не са били откраднати от
подсъдимите.В тази насока са и показанията на св.Д. Д., дадени пред съдия в
досъдебното производство и приобщени по надлежния ред ,който е стоял
отвън на имота и е категоричен,че „И. и А.“ не са отнели дърва за огрев от
процесния имот на инкриминираната дата, той не е възприел това,а е
единствен очевидец. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели К. И. ,кредитира частично прочетените
показания на М. Д. дадени във фазата на досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 и НПК и изцяло
показанията на Д. Д., прочетени по реда на чл.281, ал.1 т.4 от НПК,
протокола за оглед на оглед на веществени доказателства, протоколите за
доброволно предаване, заключението по извършената съдебно-оценителна
експертиза.Съдът кредитира частично показанията на св.М. Д.,като не дава
доверие на твърденията й,че дървата за огрев са били откраднати на
инкриминираната дата,които показания са в пълен противовес с останалите
доказателства по делото/св.Р.Д.,С.И.,св.Д.Д./
6
В този смисъл неправилно първостепенният съд е приел,че 2 кубика
дърва за огрев са били отнети от пострадалите,като тези фактически изводи
противоречат на събраният по делото доказателствен материал. Предвид
констатираните нови фактически положения от настоящата въззивна
инстанция след преценка на доказателствения материал ще следва подс.С. Ч.
да бъде оправдан да е отнел от владението на пострадалите лица
инкриминираните 2 кубика дърва за огрев ,поради липса на категорични
доказателства в тази насока.
Въззивният съд споделя изводът на БРС ,че показанията на посочените
свидетели /без тези на св.М.Д. частично/ са обективни, последователни и
непротиворечиви, същите кореспондират както помежду си, така и останалите
доказателства по делото. Същите са относими към предмета на доказване и
допринасят за разкриване на обективната истина, поради което тяхната
доказателствена стойност бе кредитирана от съда.
Свидетелят Д. Д., като единствен пряк свидетел-очевидец на
инкриминираната кражба с последователност описва механизма на
извършеното деяние и изнасянето на инкриминираните вещи. При разпита
свидетелят заявява, че кражбата е извършена от „И.“ и „А.“,но не им знае и на
двамата имената , като подробно сочи отнетите вещи и извършените
разпоредителни действия с тях след отнемането им. Д. изрично посочва, че не
е видял Ч. и другия извършител да изнасят дърва за огрев от къщата.
От показанията на свидетеля К. И.,приобщени по реда на чл.281 ал.5 от
НПК ддени по досъдебното производство се установява, че лице с
прозвището „Ф.“ му е продал 1 брой самоделно направен електрожен за
сумата от 5 лева, като го е уверил, че същия е лично негов, а не предмет на
кражба. В хода на съдебното следствие се установи, че лицето с това
прозвище е свидетелят Д. Д..
Показанията на свидетелите Д. и К.И. правилно са ценени от съда, като
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателствени източници.
Горепосочените доказателства подробно установяват конкретните вещи
на престъпното посегателство, като потвърждават факта на извършената
кражба на тези вещи от собствения им имот в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“,
***. Показанията на посочените свидетели са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и допринасят за установяване на гореописаната
7
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка се установява, че
подсъдимият С. Ч. е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1, т.1
и т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. като на 19.04.2020г., в гр.Бургас, в съучастие като
извършител с неустановено лице, действал като извършител от постройка,
находяща се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ***, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на ключалката на
врата, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 /един/ брой електрожен, на
стойност 87,00 /осемдесет и седем/ лева, 1 /един/ брой ъглошлайф, на
стойност 70,00 /седемдесет лева/, 1 /един/ брой винтоверт с акумулаторна
батерия, на стойност 67,00 /шестдесет и седем/ лева, 1 /един/ брой барбекю за
дървени въглища на стойка, на стойност 17,00 /седемнадесет/ лева, 1 /един/
брой чувал, съдържащ 4кг. дървени въглища, на стойност 5,00 /пет/ лева,
всички вещи на обща стойност 246,00 /двеста четиридесет и шест/ лева, от
владението на собствениците Р. А. И., ЕГН **********, С. Д. И., ЕГН
**********, М. Д. Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено във време на
обществено бедствие, обявено извънредно положение, свързано със заразна
епидемия, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., върху
цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13
април 2020г., обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020г., във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19, удължено с решение на
Народното събрание до 13.05.2020г., обнародвано в ДВ. бр.33 от 07.04.2020г.,
поради което съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение.
По делото безспорно се установи, че подсъдимият С. Ч. е извършил
деянието в съучастие с друго лице извършител. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на свидетеля Д. Д..Но и св.Д. не може да посочи
как се казва съучастникът на Ч., знае го като „А.“.В частичните
обяснения,които дава в хода на съдебното следствие подс.Ч.,същият
потвърждава ,че неговият прякор е „И.“, но името на „А.“ не го знае. Никъде
подс.Ч. не посочва,че е извършил кражбата с човек с прякор „А.“,нито пък
посочва името му,тъй като той не дава обяснения,а дадените в хода на
досъдебното производство не са приобщени по надлежния процесуален ред,за
да се кредитират.
8
В този смисъл правилен и обоснован е изводът на съда ,че в хода на
производството не се събрани доказателства за самоличността на това лице,
поради което съдът е приел, че по отношение на деятелността, подсъдимият
Ч. е осъществил деянието в съучастие с неустановено по делото лице, като на
основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото
обвинение за съучастие с лицето А. О. И., ЕГН **********. Авторството на
деянието следва да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин от
събраните доказателства, нещо което по мнение на настоящия състав не е
сторено от държавното обвинение. В хода на съдебното производство не се
събраха доказателства, установяващи описаните в обвинителния акт факти
относими към съучастието на И. в инкриминираната кражба.
Съдът не споделя възраженията на представителя на прокуратурата,че
съдът не е изпълнил задълженията си ,свързани със служебното начало да
положи усилия за разкриване на обективната истина.Съдът констатира,че
многократно делото е било отлагано с цел лично явяване на подс.И. в
съдебното следствие,правени са много опити и за установяване и редовно
призоваване на св.Д.Д.,за да бъде разпитан непосредствено пред съда с оглед
пълно и всестранно изясняване на фактите по делото,като очевидец на
престъплението.Въпреки,че подс.И. е бил редовно призоваван няколко
пъти,постановявано е принудително довеждане и други мерки същият не се е
явил и съдът поради това е провел производството задочно по отношение на
него.Взети са принудителни мерки и относно св.Д., за да се яви в съдебно
заседание,но не е бил намерен от органите на полицията,бил е търсен и
призоваван чрез МВР,както и подсъдимия И. многократно.Какви други
действия свързани със служебното начало се претендират да извърши съда,
който е положил необходимите усилия.Недоумение по-скоро буди фактът ,че
толкова съществен въпрос относно идентификацията на един от подсъдимите
се поставя за първи път пред въззивното производство,като в хода на
досъдебното производство,под ръководството на прокуратурата не са взети
необходимите мерки за изясняване самоличността на А. И. и по този начин
делото е внесено в съда, което е недопустимо.Такива мерки не са взети от
прокуратурата и в хода на съдебното следствие, липсват искания от
прокуратурата за събиране на доказателства в тази насока. Присъдата не може
да почива на предположения и съдът следва да признае подсъдимия за
виновен само и единствено, когато е доказано по несъмнен начин, че
9
категорично той е автор на престъплението, в чието извършване е обвинен.
Събраната доказателствена съвкупност не води до този единствено възможен
извод за съучастието на подсъдимия А. И., като извършител, поради което
същият правилно е бил признат от съда за невинен
От обективна страна, предмет на престъплението са движими вещи,
които са чужди собственост на пострадалите лица Р. А. И., С. Д. И. и М. Д. Д.
с определена стойност. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на
вещите, като подсъдимият Ч. при форма на съучастие „съизвършителство“ с
неустановено по делото лице е отнел владението на тези вещи от без
съгласието на собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои.
Престъпният резултат е постигнат чрез съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние от двамата съучастници, единият от които е
подсъдимия Ч., като действията на всеки един от тях са били насочени към
осъществяването на общия престъпен резултат - отнемането на чуждите
движими вещи.
Налице са квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.1 и т.3 от
НК, а именно кражбата е осъществена чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - счупване ключалката на врата, като деянието е
извършено във време на обществено бедствие, обявено извънредно
положение, свързано със заразна епидемия, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр.22
/извънреден/ от 13.03.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19, удължено с решение на Народното събрание до 13.05.2020г.,
обнародвано в ДВ. бр.33 от 07.04.2020г.
От субективна страна деянието е извършено от С. Ч. при форма на
вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел
горепосочените чужди движими вещи, като е прекъснал фактическата власт
на владелците върху същите и е установил своя такава, с намерение
противозаконно да ги присвои, както и че деянието е извършено във време на
обществено бедствие, като е искал това действайки с типичното за посочения
10
престъпен състав присвоително намерение.
Относно възраженията изложени в протеста на представителя на
обвинението :
Съдът не констатира при провеждане на съдебното производство допуснати
съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на
подс.А. И.,на подс.С. Ч. и на пострадалите лица.Въззивната инстанция
констатира,че първостепенният съд е предприел активни действия по
щателно издирване на подс.И..Видно от протокол от съдебно заседание от
01.03.2022г именно поради причина,че престъплението в което е обвинен И.
е тежко и страните са изразили становище,че не следва да се дава ход в
отсъствието на А. И. ,съдът се е съобразил с това и е постановил,подс.А. И. да
бъде обявен за общодържавно издирване,да се изиска справка от дирекция
„Изпълнение на наказанията“,Министерство на правосъдието,лицето дали не
е задържан в някои от затворите или арестите в страната. Изискал е справка
от ОДМВР за задгранични пътувания на И..Отделно всяко едно призоваване
на подс.И. е постановено да се извърши от МВР Бургас,като същите два пъти
са го установявали и връчвали съдебните книжа и призовки /за с.з.19.05.22г и
за с.з.15.06.22г/,но същия не се е явявал в съдебно заседание,въпреки,че е бил
редовно призован и без да сочи уважителни причини.Съдът е получил
съответните справки,че И. не се намира в затворите или арестите на
страната,няма отразени напускания на Република България,видно от справка
за задгранични пътувания.От Докладна записка от 21.06.22г от МВР-Бургас
във връзка с издирване на И. се установява, от получена информация от К.
Й..,купила къщата от подс.А. И. че на адреса -постоянен и настоящ ,на който
е регистриран А. И. същата не е виждала И. от години,като знае,че същия
води скитнически начин на живот.Съдът е изискал и справка от ДПБ Р. ,дали
И. се намира там,като е получен писмен отговор от заведението,че същия е
освободен на 10.05.2022г,като полицейските органи са го издирили и
връчили съдебните книжа и призовка за 15.06.22г ,но същия не се е явил без
отново да сочи уважителни причини.Така въпреки редовните призовавания на
И. в резултат на положените усилия от съда ,за да присъства и участва лично
в съдебно заседание,И. не е се явил,без да сочи уважителни причини.Делото е
отлагано многократно по тази причина,като за съдебно заседание насрочено
за 21.06.22г А. И. не е бил редовно призован,тъй като не е бил намерен на
постоянния и настоящ адрес и след проведено щателно издирване,поради
което съдът правилно и обосновано е дал ход на делото при условията на
чл.269 ал.3 т.2 НПК.Следва да се отбележи,че становището на прокуратурата
преди даване ход на делото е било именно делото да се гледа по реда на
задочното производство ,а именно по чл.269 ал.2 т.3 НПК,т.е. те не са
възразили.Правилно и законосъобразно след всички проведени неуспешни
действия по установяване и издирване на подсъдимия,съдът е дал ход на
съдебното производство по реда на чл.269 ал.3 т.2 НПК,като е приел,че
същото може да се проведе и без участието на И. и това няма да попречи за
разкриване на обективната истина. Несъстоятелни и необосновани се
възраженията изложени в протеста и допълнението към него,че съдът е
следвало ритмично и за всяко съдебно заседание да изисква справки за
11
задгранични пътувания,за затвори и арести и евентуалното му пребиваване
там.След като съдът веднъж е преминал по реда на задочното производство и
е приел,че делото ще се проведе по този ред няма задължение същия да
продължи да провежда щателно издирване и да изисква за всяко последващо
заседание справки. Съдът няма задължение при вече даден ход при условията
на чл.269 ал.3 НПК да продължава периодично и ритмично да постановява
щателно издирване,както сочи прокуратурата.Досежно твърденията,че липсва
справка за постоянен и настоящ адрес по делото съда не споделя това
възражение,тъй като такава е налице в кориците на делото /стр.21 от НОХД
№293/2022г по описа на БРС/,като именно видно от докладната
записка,която съда цитира по-горе от МВР-Бургас се посочва,че къщата е
продадена на друго лице,където е бил регистриран по настоящ и постоянен
адрес А. И..Съдът не споделя доводът изложен от представителят на БОП в
съдебно заседание, че видно от докладна записка от 01.10.20г изготвена от В.
И. -мл.разузнавач при Четвърто РПУ Бургас /л.76 от ДП/ е посочено,че „И. „ и
„А.“ са С. Ч. и А. И. ,което доказателство безспорно установяващо ,че
прозвището на подс.И. е „А.“ и съдът неправилно не го е кредитирал това
доказателство.Следва да се посочи,че докладната записка посочена от
прокуратурата не е годно доказателствено средство събрано по реда на НПК
и правилно първостепенният съд не го е кредитирал при формиране на
фактическите си и правни изводи,както и настоящия състав по същата
причина не следва да го кредитира.Относно изложените съждения и цитирана
европейска съдебна практика от
обвинението /Директива 2016/343,че държавите -членки следва да осигуряват
възможност на лицата привлечени към наказателна отговорност да
присъстват на съдебния процес срещу тях/ ,следва да се отбележи,че съдът е
положил необходимите усилия да издири лицето в пълна степен ,назначил му
е служебен защитник ,за да му гарантира правото на защита,същият е получил
обвинителният акт и е запознат с обвинението срещу него ,имал пълноценна
възможност да организира защитата си,а от друга страна налице е
оправдателна присъда по отношение на подс. А. И.,поради което правата му
не са нарушени по никакъв начин за това,че не е участвал лично в
наказателния процес. Предвид изложеното въззивният съд счита
възражението на прокуратурата за неоснователно и необосновано,поради
което следва да го остави без уважение.
При индивидуализация на наказанието обаче по отношение на подс.С. Ч.
настоящият съдебен състав счита,че първостепенният съд не е отчел
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,а
именно чистото съдебно минало на Ч. към момента на извършване на
деянието,ниската степен на обществена опасност на личността
му,съдействието ,което е оказал в хода на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина,самопризнанията и изразеното
съжаление.Следва да се отчете също ниския размер на отнетите вещи,като се
отчете,че дървата за огрев не са били отнети от владението на собственика. В
12
този смисъл размера на вредите е на изключителна ниска стойност- 246
лв/двеста четиридесет и шест лева/ ,като част от вещите са били върнати на
собствениците.Този размер е много по-нисък от минималната работна заплата
към 19.04.2020г,който е бил в размер на 610 лв.Действително налице е и
отегчаващо отговорността обстоятелство,а именно завишената степен на
обществена опасност,влизането в чужд дом през нощта ,като безспорно
посягането върху собствеността на гражданите е неправомерно незачитане
неприкосновеното право на собственост.Но следва да се отчете,че
конкретният случай безспорно е с по-ниска степен на обществена опасност
от другите такива осъществяващи идентични съставомерни признаци.
Поради гореизложеното настоящият съдебен състав счита,че наказанието по
отношение на Ч. следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК,а именно адекватно на извършеното престъпление и на личността на
дееца е наказание под определения в закона минимум, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца ,като на основание чл.66 ал.1
от НК отлага изпълнението му с изпитателен срок от 3 години,в която насока
следва да се измени първоинстанционната присъда.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 НПК Бургаски
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 152 от 26.10.2022г постановена по НОХД №
293/2022г от Районен съд Бургас,като признава за невиновен и ОПРАВДАВА
С. Р. Ч., ЕГН: ********** за това,че в съучастие като извършител с
неустановено лице, действал като извършител от постройка, находяща се в
гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, ***, , отнел чужди движими вещи, 2 куб.м.
дърва за огрев на стойност 160,00 /сто и шестдесет/ лева, от владението на
собствениците Р. А. И., ЕГН **********, С. Д. И., ЕГН ********** и М. Д.
Д., ЕГН **********, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои,като изменя и намаля стойността на причинената имуществена
вреда на отнетите вещи от 406 лв на 246,00 /двеста четиридесет и шест/
лева.
ИЗМЕНЯ наказанието,наложено на С. Р. Ч., ЕГН: ********** ,като го
НАМАЛЯ на основание чл.195 ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК вр.чл.55 ал.1 т.1 НК на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода
,изпълнението на което отлага с изпитателен срок от три години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14