Присъда по дело №4821/2013 на Софийски градски съд

                Софийска градска прокуратура е обвинила подсъдимият Я.П.Д. ***, в това, че на 07.09.2010г., в гр. София,  при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Камаз", модел „65115" с регистрационен номер *******, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.25, ал.1, от ЗДвП, чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Т. А.-престъпление по чл. 343, ал. 1,6. "в", вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.

                         Лицата А.А. и Т.А. са конституирани в производството като частни обвинители.

                         Прокурорът поддържа обвинението.

                         Частните обвинители поддържат обвинението.

                  Подсъдимият Д. твърди, че искрено съжалява за станалото.

Не се счита за виновен и моли да бъде оправдан.

                          След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

       Подс.Я.П.Д. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, не осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС-во и като такъв е санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП. Работи като шофьор на тежкотоварен автомобил. На 07.09.2010 год., около 16,20 часа той управлявал товарен автомобил „К.", с ДК № *******, по булевард „В." в посока на движение от бул."П.Р.С." към бул."П.Е.”. На кръстовището между последният посочен булевард и бул.”В.” движението се регулирало със светофар. В същата посока се движела М.Т. А., управлявайки велосипед Sprint Appolo. При движението си в колоната, подс. Д. предприел маневра завиване надясно, за да влезе в строителния обект „Метро станция №9”. Св.Ц. - охрана на същият обект, стоял на портала и възприемайки подадения от подсъдимия мигач за завиване надясно, се отместил. От мястото, на което се намирал свидетелят видял велосипедистката, която се движела бързо. Тя се опитала да влезе заедно с камиона в обекта, без да направи опит да спре. Колелото на велосипеда се плъзнало върху трамвайната релса, велосипеда се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка и велосипедистката паднала от него. С главата напред тя попаднала под колелата на товарния автомобил и била прегазена от левите му задни колела. В резултат на това М. А. получила следните телесни увреждания: тежка открита черепно мозъчна травма с разкъсване на меката черепна обвивка, подлежащо много фрагментно счупване на костите на черепния покрив и черепната основа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; разкъсване и размачкване на мозъчното вещество; раздробяване на носната пирамида, рана, кръвонасядания и охлузвания по лицето и шията, охлузвания по гръдния кош, рамената; рана в областта на дясното коляно; кръвонасядания по ляво странична повърхност на корема и към същата област на седалището ;счупвания на ребра двустранно; кръвонасядания около счупванията; кръвоизливи в двете гръдни половини; кръвонасядания и разкъсвания в хилусите на двата бели дроба; прекъсване на гръбначно мозъчния канал на ниво 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен; счупване на тялото на 1-ви шиен прешлен, прекъсване на тазовия пръстен вдясно. В резултат на съчетана черепно - мозъчна травма, гръбначно-мозъчна травма и гръдна травма настъпила смъртта на А..

На подсъдимия била извършена проверка с техническо средство Дрегер № 0375, проба № 9139 за наличие на алкохол в кръвта, която дала отрицателен резултат. Към момента на възникване на ПТП-ие М. А. не е била алкохолно повлияна и не е била под въздействие на наркотични вещества и силно упойващи лекарствени средства.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани в хода производството доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц.Ц. и В.Б. и в писмените доказателства и доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие и скица на местопроизшествието към протокола, справка за съдимост , препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, писма, трудов договор № 49/2009 год., пътен лист, длъжностна характеристика, характеристика от работодател, протокол от проверка на тахограф, справка за регистрирани нарушения по ЗДвП, циклограма на светофарна уредба, протокол за доброволно предаване и способи - съдебно медицинска експертиза на труп, изготвена от д-р Г. и д-р Х., две съдебно химически експертизи, изготвени от в.л. В.Д. , авто-техническа експертиза и фотоалбум, изготвени от инж. Ц.В. , комплексна медико авто-техническа експертиза, изготвена от вещите лица А.Х., Ц.В. и С.М., комплексна медико авто-техническа експертиза, изготвена от вещите лица А.Х., А.А. и И.Т.; Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 351 - Б, изготвена от в.л.М.В. и в.л. Б.Н., Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 350 - Б, изготвена от в.л.М.В.; Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 352 - Б, изготвена от в.л.М.В.; петорна комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица - д-р А.Х., инж.А.М., инж. А.Ж., инж. Б.С.,инж.К.И., седморна комплексна медико-автотехническа експертиза изготвена от експертите М., Б., А., И., К., Ч., Д., албум за птп, веществени доказателства.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:

   Подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,6. "в", вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява механизма на възникналото ПТП-ие и последиците от него. Безспорно е установено по делото, че на 07.09.2010 год. на подс.Д. със заповед му бил   определен маршрут на управление на т.а. „Камаз", с per. № ******* - Люлин - базата-с.Требич-Люлин-НДК-Люлин. Видно от представения пътен лист този маршрутът е бил спазван на процесната дата. С протокола за оглед на местопроизшествие[1],  се установява, че такова е възникнало на същата дата между управлявания от подсъдимия товарен автомобил и велосипедистката М. А.,***, в района на строителен обект „Метростанция №9”. В резултат на произшествието велосипедистката е била прегазена от товарния автомобил и починала на място-факт също безспорно установен. Според заключението на експертите по комплексната медико-автотехническа експертиза[2] изготвена в хода на досъдебното производство, мястото на прегазване на велосипедистката е по уличното платно на бул.”В.”, на 7-7,5 метра северно след линията на ориентира[3] и по ширина на платното-на 8,0-8,5 м.от  бордюра на левия тротоар на същия булевард. Според заключението на експертите по петорната  комплексна медико-автотехническа експертиза[4], то е на 7,0-7,5 метра северно след ориентира и на 8,0-8,5 м. от левия тротоар на бул.”В.”. В заключението на седморната комплексна медико-автотехническа експертиза, мястото на което товарния автомобил е прегазил велосипедистката е на около 6 метра след ориентира по дължината на платното и на около 8,5 метра от левия тротоар по ширината му[5]. С оглед установените обективни находки при извършения оглед на местопроизшествие, съдът приема, че мястото на прегазване на велосипедистката по дължина и ширина на пътното платно е на 7.0 - 7,5 м северно от линията на ориентира, по ширина на пътното платно-на 8.0 - 8,5 м от левия тротоар. Единственият установен в хода на производството очевидец на възникналото ПТП-ие е св.Ц., охрана на строителния обект. Същият твърди, че е възприел движението както на товарния автомобил, така и на велосипедистката. За скоростта на последната заявява, че се е движила „много бързо”, както и че е направила опит да изпревари товарния автомобил от дясно[6]. Този свидетел пояснява, че към момента в който велосипедистката е предприела сочения от него опит, товарния автомобил е бил навлязъл с предната си част в строителния обект. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, портала към обекта е бил с ширина 10, 80 метра. За да изпълни маневрата, подсъдимият не е предприел никакви други подготвителни действия, освен завой надясно. Посочената широчина на входа му е позволявала по този начин/без да се налага да се изнесе в ляво, а след това да завие в дясно/, да влезе в строителния обект. Скоростта на движение на товарния автомобил според св.Ц. не е била повече от 20 км/ч[7]. Експертите изготвили заключението по тройната КМАТЕ, са приели, че скоростта на движение на товарния автомобил е била равна и не по-голяма от 18 км/ч,. За да определят тази стойност са се позовали на данните от тахошайбата[8]. Скоростта на велосипедистката същите експерти са определили на около 36 км/ч[9]. Според заключението на експертите по петорната КМАТЕ, тези скорости са били съответно-14 км/ч. Към момента на удара за товарния автомобил и 14 км/ч за велосипедистката/18 км/ч към момента на падането й/. Експертите по седморната КМАТЕ са приели, че велосипедистката се е движила с около 20 км/ч, а товарния автомобил-с около 18 км/ч към момента на падането. Съдът приема, че скоростта на движение на камиона към момента на падането на велосипедиската е била около 18,0 км/ч, а на последната- около 20 км./ч.

Относно самият механизъм на настъпване на ПТП-ие между заключенията по трите КМАТЕ-зи няма съществени различия. Въз основа на тях и кредитирайки като достоверни показанията на св.Ц., съдът приема, че механизмът е следния: При движение в колона по платното на бул.”В.”, в посока от НДК към бул. „П.Е.”, подс.Д., управлявайки т.а. КАМАЗ с ДК № ******, е предприел маневра завой надясно. По същото време велосипедистката А. се е движела косо спрямо движението на автомобилите по булеврда и успоредно, спрямо металната ограда на строителния обект, която видно от протокола за оглед на местопроизшествие и приложените скици е навлизала в платното на бул.”В.”, стеснявайки го от 19,50 метра до 12, 75 метра.  Възприемайки движението на товарния автомобил велосипедистката е направила опит да го заобиколи от дясно, при което велосипеда се е подхлъзнал върху трамвайната линия. Падайки на платното на булеварда, велосипеда и велосипедистката са се плъзнали по него и са били прегазени от задните леви колела на управлявания от подсъдимия товарен автомобил, под който са попаднали. Видно от заключението на експерта по авто-техническата експертиза[10], установените находки при огледа на товарния автомобил са в резултат на осъществено прегазване на велосипедиста, а деформациите и счупванията по последния са също резултат от това прегазване при настъпилото ПТП-ие, като експерта е посочил, че и двете превозни средства за били технически изправни преди произшествието. Установява се със заключението на експерта по изготвената експертиза на труп[11], какви са получените от М. А. травматични увреждания в резултат  на прегазването. Заключенията и по трите КМАТЕ са единодушни в медицинската им част, че смъртта на велосипедистката е тежка съчетана, несъвместима с живота черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и гръдна травми. С оглед на това съдът приема, че смъртта на М.Т. А. е настъпила в резултат от прегазването й от управлявания от подс.Д. товарен автомобил. Този извод се подкрепя и  от доказателствата съдържащи се в заключението на експертите по съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства[12].

Тази съставомерна обществено опасна последица сама по себе си не е достатъчна за да се постанови осъдителна присъда. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимия е управлявал правомерно товарния автомобил. Видно от показанията на св.Ц., подсъдимия е подал десен мигач за да укаже промяната в посоката си на движение. При установения механизъм на възникване на ПТП-ие, подс.Д. не е имал обективна възможност да възприеме своевременно велосипедистката и да предприеме действия, за да предотврати трагичния инцидент. Св.Ц. установява, че той е сигнализирал на подсъдимия да спре, тъй като последния не разбрал, че е прегазил велосипедистката. Възможността на водача да възприеме в огледалата за обратно виждане/единственият начин с оглед последователността на пристигане на двете превозни средства пред строителния обект, категорично установена с показанията на св.Ц. и несъмнено единствено възможен от гледна точка приетия механизъм на ПТП-ие/ е определяна в различните заключения. Според експертите по тройната КМАТЕ, установените ъгли на видимост на водача в трите десни странични огледала е два пъти по-голяма от изискванията по норматив за ъгъла за видимост. Според експертите по петорната КМАТЕ, подсъдимият не е можел да възприеме своевременно велосипедистката и да предотврати произшествието. Експертите по седморната КМАТЕ изразяват становище, че ако велосипедистката се е приближавала към товарния автомобил под ъгъл по-голям от 15 градуса, то е била извън видимата част на зоната за обратно виждане в огледалото. Всички експерти са приели единодушно каква е била зоната за видимост на всяко едно от огледалата и каква е била видимостта от мястото на подс.Д. в десните такива за обратно виждане, предвид разположението на камиона спрямо оста на пътното платно: първо дясно огледало: вертикално огледало по дължина 20 м от линията му и от порядъка на 1.0 м вдясно, което определя ъгъла на видимост назад и встрани, спрямо дясната страна на автомобила за водача в това огледало; второ дясно огледало (над вертикалното голямо огледало): на 20.0 м назад от него и 5.0 м встрани определя ъгъла на видимост назад и встрани за водача - 14°. Като видимостта непосредствено при междината зад преден десен калник на кабината /където са трите бутилки и кутията над тях / започва от терена и е от порядъка на 1.0 м. и най- горното сферично огледало (над вратата) е на 1,5 м встрани от предна дясна гума и 3 м от оста на предния мост (по 1,5 m пред и зад него).

  Според първата експертиза опасната зона на спиране на товарен автомобил „КАМАЗ" е 11 м. и 7,7 м. опасна зона за велосипеда. Според петорната експертиза опасната зона на спиране на товарен автомобил „КАМАЗ" е 10,17 м. и на велосипеда - 10,50 м, а според седморната-опасната зона за спиране на велосипеда е около 10-11 метра, а тази на товарния автомобил- около 12 метра.

При приетите за установени от съда скорости на движение на двете превозни средства, те са изминавали съответно по 5 м/с товарния автомобил и по 5,6 м/с. велосипедиста.

 С петорната експертиза е прието, и съдът кредитира това заключение в тази му част, че преминавайки велосипеда през трамвайните линии - леко косо и при интензивно спиране, ако предното колело е на асфалт с коефициент, на сцепление 0.7, а задното - с коефициент 0.2, може да се получи хлъзване на задното колело, завъртане на велосипеда по посока обратна на часовниковата стрелка и падане на велосипедистката от него , прегазване и продължаващо движение на тялото напред. Това изключва възможността за удар между велосипедистката и управляваното от подсъдимия МПС-во преди падането й,    и кореспондира на показанията на св.Ц., които съдът цени като достоверни. Неоснователно е възражението на повереника на частните обвинители за противното. Няма „системни” противоречия в показанията на този свидетел. На първо място следва да се държи сметка, че същият не е бил участник в движението и не е имал задължение да следи как се осъществява то от другите участници в него. Свидетелят Ц. добросъвестно обясни къде се е намирал спрямо входа на строителния обект и как е променял местоположението си, съобразявайки го с движението на товарния автомобил. Цитираното от повереника изявление на свидетеля „Докато се движеше велосипедистката направо не съм я видял”, по никакъв начин не сочи на неубедителност на показанията му. Още по-малко може да се вмени във вина на свидетеля настъпилия резултат. Посочените по-горе стойности сочат, че от падането на велосипедистката до прегазването й са минали 1,1-1,2 секунди. За това време св.Ц. не е можел да направи каквото и да било за да предотврати произшествието. Съдът не намира, че този свидетел недобросъвестно се опитва „да обслужи защитната теза на подсъдимия” и приема, че показанията му не съдържат съществени противоречия и са достоверни.

 С оглед на това, както бе изложено и по-горе, съдът приема, че велосипедистката е паднала на уличното платно преди да бъде прегазена, като преди това не е имало сблъсък между нея и управляваното от подсъдимия МПС-во.  При установените скорости,  след падането си, велосипедистката се е приплъзнала под товарния автомобил за около 1,1-1,2 сек. От момента на падането до момента на прегазването, задното ляво колело на автомобила/което е прегазило А./ се е намирало на около 5-6 метра преди мястото на прегазване. При тези данни, както установяват и експертите по седморната КМАТЕ, 4  секунди преди падането велосипедистката се е намирала 16-17 метра от мястото на което св.Ц. е възприел, че е паднала. Видимостта от мястото на водача на товарния автомобил зависи както от  огледалата за обратно виждане, така и от траекторията на движение на велосипедистката. Последната се е движила в свободната от превозни средства част на булеварда / с широчина от около 5,0 метра / и косо към стеснената част на булеварда , за да навлезе покрай оградата на строителния обект. Тази траектория съответства на показанията на св. Ц., който установява, че преди да извърши маневрата подсъдимия е подал мигач. Поради липсата на други събрани доказателства и невъзможността да се съберат такива, съдът приема че велосипедистката се е движила по траекторията описана в заключенията на експертите по петорната и седморна КМАТЕ-зи.  Скоростта на движение на автомобила била 18 км./ч., а на велосипеда 20 км/ч., т.е изминавали са съответно по 5 м/с и по 5,6 м/с. При тези скорости на движение и при предприетата маневра завой на дясно, подсъдимия не е имал обективна възможност да възприеме велосипедистката в огледалата за обратно виждане, тъй като тя е била извън видимата му зона. В тази връзка съдът кредитира изцяло заключенията на последните две посочени експертизи. Подписването на заключението по седморната експертиза с особено мнение от двама от експертите не променя извода за неговата обоснованост. Основателно се възразява от защитника, че вещото лице К., без да е имал поставена задача е определял каква е скоростта на автомобила през последните 50-100 метра. Относно механизма на станалата злополука и от техническа и професионална гледна точка причините, довели до нея, не са били обсъдени от този експерт. Изводите му не почиват на обективните данни по делото включително и този, че товарния автомобил се е движил по-бързо от велосипедистката с начална скорост около 35км/ч, а последната- с 15-20км/ч; Това становище е неправилно, защото товарния автомобил се е придвижвал в колона, спирайки и  тръгвайки според сигнала на светофарната уредба. Особеното мнение на експерта Ч. също не може да обоснове различни изводи. Същият е декларирал, че не е съгласен само по отношение скоростта на автомобила – респективно механизма на произшествието, но становището му не може да бъде споделено, защото е необосновано.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че подсъдимият не е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл.25,ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма  „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например...да завие надясно...за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението които...минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение". Обвинението излага твърдения, че подсъдимия е нарушил и чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП : „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са ...водачите на двуколесни пътни превозни средства...". От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че подсъдимия не имал обективна възможност да възприеме движението на велосипедистката. Наред с това, следва да се има предвид, че последната посочена норма не може да бъде нарушена. Нормата на чл.5 от ЗДвП е обща и съгласно константната практика на ВКС следва да се установи допуснато нарушение на някои от специалните правни норми, за да се твърди, че дееца не е спазил някое от визираните в нея принципни задължения.

 От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е подал сигнал за маневра завиване на дясно, както и че не е имал техническа възможност да предотврати ПТП в конкретната пътна обстановка, Когато товарният автомобил е спрял на червен/жълт сигнал на светофара за 31 секунди, велосипедът е отстоял на дистанция 172 м и до тръгването на автомобила е бил на 17,78 м. Велосипедистката се е движила зад автомобила на около 13 метра, когато той започва движението си и на 2 метра, когато предприема маневра завиване надясно. Първоначално велосипедистката обективно е имала възможност да възприеме мигача на автомобила, но след предприемане на маневрата поради промяна положението на автомобила върху пътното платно е нямала такава или поне тя е била съществено ограничена. Когато подсъдимият е потеглял в колоната от автомобили е имал възможност да се огледа надясно и наляво за време 2 х 0.33 s + допълнително огледало 0.33 s - за около 1.0 s. Подсъдимият е имал 4.0 s до предприемане на маневрата завиване надясно. Водачът на товарния автомобил не е могъл да възприеме велосипедистката при движение покрай оградата, от дясната му страна в неговата посока Когато автомобилът е потеглил, велосипедистката е била на около 13.0 м зад него и вдясно - на 4.47 м. Тази дистанция се намалява до предприемане на маневра завиване надясно на около 1,5 - 2.0 м, и вдясно -около 1.0 м. Принципно за  велосипедистката ударът е бил предотвратим. Подсъдимият не е допуснал нарушение и на чл.37, ал.2 от ЗДвП. Строителният обект в който е влизал товарния автомобил  се е намирал и върху платното на бул.В.. Вярно е, че при създадената организация на движение, уличното платно е представлявала останалата част от булеварда. Въпреки това съдът намира, че в случая извършената от подсъдимия маневра не е представлявала навлизане в крайпътна територия. Установено е по делото, че с оглед различните скорости, дистанции и разстояния, пострадалата е била зад товарния автомобил и в дясно на него. Била е на такова място и разстояние, от което подсъдимия за технически допустимото време не е могъл технически и не я е възприел като опасност по време на движението си до мястото на удара. Безспорно е установено по делото, че смъртта на М.Т. А. се дължи на тежката съчетана, несъвместима с живота черепно - мозъчна, гръбначно - мозъчна и гръдна травма, както и че между пътнотранспортното произшествие от 07.09.2010 год. и настъпилата смърт на А. е налице пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка. Безспорно е установено, че в конкретния случай и това, че не е било необходимо радиусът на завоя да се променя с оглед техническите характеристики на вратата, на обекта. Подсъдимият не е предприел такова завиване първо на ляво и после на дясно, както бе посочено по-горе и това се установява с показанията на св.Ц.. С оглед на това подсъдимия не е допуснал вменяваното му нарушение по чл.35, ал.2 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че опасността за подсъдимия е възникнала внезапно в опасната зона за спиране на товарния автомобил, при правомерно поведение на водача, когато ударът е бил технически непредотвратим. Подсъдимият  не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, с оглед на което деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Това изключва възможността за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по искания от обвинението начин.

Въз основа на изложеното съдът намира, че подс.Д. следва да бъде признат за НЕВИНЕН  в това на 07.09.2010г., в гр. София,  при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Камаз", модел „65115" с регистрационен номер *******, да е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.25, ал.1, от ЗДвП, чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост да е причинил смъртта на М.Т. А., поради което и на основание чл.304 от НПК  - ОПРАВДАН по обвинението по чл. 343, ал. 1,6. "в", вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.

               На основание чл.301, ал.11 от НПК следва дасе постанови след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства: 1 бр. СД с надпис 07.09.2010, да бъде върнат на дирекция „Национална система 112" ; 1 бр. тахошайба с № 6403 от товарен автомобил „Камаз" с ДК № ****** да бъде върната на собственика „М. Д" ООД ; дрехи, запечатани с картон ,серия А, 061336 с ЧВП 026 на НЕКД - СДВР, 1 бр. велосипед - червено черен на цвят, с надпис „Спринт" и № на рама 0000555 и 1 бр. гума на велосипед, огъната в средата – да бъдат върнати на А.К.А. и Т.К.А. ***, а веществените доказателства - обект № 3, № 4, №5, №5 описани в протокол за оглед, съставен на 07.09.2010 год., л.З - 6 от досъдебното производство, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Разноските по делото следва да останат в тежест на бюджетите, така, както са направени.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: