№ 217
гр. София, 07.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба от М. М. М. чрез упълномощения му повереник срещу
определение на ОС – Видин от 20.01.2023 г. по нчд № 323/22 г., с което е потвърдено
постановление на Окръжна прокуратура – Видин от 12.12.2022 г. за прекратяване
наказателното производство по досъдебно такова № ЗМ -85/2022 г. по описа на ОД на
МВР - Видин, пр. пр. № 1240/2022 по описа на ОП- Видин. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение, свеждащи се до това, че не е
безспорно изяснено мястото на удара при процесното пътно транспортно
произшествие. В постановлението на прокурора се приемали две различни такива – в
„платното на товарния автомобил“ и на осевата линия, но липсвали данни в подкрепа и
на двете места. В тази насока не били кредитирани показанията на свидетеля В., но
възприетото експертно заключение до голяма степен се позовавало на същите. Освен
това в основната и допълнителна експертиза /сочещи различни места на удара –
съответно в „платното на товарния автомобил“ и около осевата линия/ не били
отчетени намерените на мястото отломки, които били изцяло в „платното на лекия
автомобил“, което не можело да се обясни със спукана предна лява гума на товарния
автомобил и рязкото му навлизане в насрещната лента. Нелогично било преди това той
да се е намирал в собствената си лента за движение и при сблъсъка в нея с
констатираните щети да не са останали парчета от двата повредени автомобила. За
изясняването на тези въпроси е следвало да се уважи направеното искане за
назначаване на тройна автотехническа експертиза с евентуален повторен оглед и
съпоставяне на свидетелските показания, като се приеме за „несериозно“ експертното
заключение относно невъзможността свид. В. да определи мястото на удара. Въз
1
основа на тези съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт, като се
постанови продължаване на разследването с посочените действия.
След запознаване с материалите по приложеното досъдебно производство, съдът
счете следното:
Процесното наказателното производство е водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК, от фактическа страна свеждащо се до реализирано на
18.05.2022 г. пътно транспортно произшествие на път II-11 км 19 +200 след с. Арчар по
посока с. Добри дол, при което настъпил удар между л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
********, управляван от М. М. Б. и т.а. – влекач „Даф“ с рег. № *******, управляван
от З. Н. Н., вследствие на което по непредпазливост е причинена смъртта на М. Б..
По делото са били разпитани свидетелите - очевидци З. Н. и М. В.; пристигналия
на мястото полицейски служител К. А.; П. П. и С. Е., които не са възприели
настъпилото произшествие, а само последиците от него, както и Д. М., М. М. и В. Г.
/наследници на пострадалия М. Б./. Назначени и изготвени са съдебно-медицинска и
основна и допълнителна автотехническа експертизи, като е съставен протоколи за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него и са приобщени и други писмени
доказателства. Въз основа на тези доказателствени източници /възпроизведени в
постановлението/ прокурорът е изложил възприетата фактическа обстановка чрез
препращане към механизма на произшествието, установен от експертните заключения,
които е счел, че еднопосочно и в съответствие с останалите доказателства по делото
установяват скоростта на движение на автомобилите – 68 км/ч за товарния и 85 км/ч за
лекия, опасната им зона - съответно от 65 м. и 76 м., както и навлизането на лекия
автомобил в лентата за движение на товарния при десен завой на пътя и възприемане
на насрещно движещия се товарен автомобил, при което е настъпил удар между двете
превозни средства, чието местоположение е установеното от експерта изцяло в пътната
лента на товарния на платното с двупосочно движение. Счел е също, че следва да се
довери на експертните изводи за непредотвратимост на удара от страна на водача Н.,
както и че причината за възникналото произшествие, от което е настъпила смъртта на
водача М. М. е изцяло неговото поведение, а именно управлението с разрешена, но
несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост при мокра и хлъзгава пътна
настилка, довело до поднасяне вляво и навлизане на лекия автомобил в насрещната
пътна лента. Изрично е акцентирано на допълнително изготвената автотехническа
експертиза относно точното място на удара, за определянето на което са били
анализирани всички значими фактори – първоначални траектории на движение на
двете превозни средства, настъпилите по тях деформации вследствие на сблъсъка,
мястото на установяването им в покой и физичните закони, като е отхвърлено
наличието на внезапна техническа неизправност в товарната композиция. За изолирани
са възприети показанията на свид. В. от 02.06.22 г., интерпретирани като
2
противоположни на първоначалните му твърдения пред свид. К. А.. Поради това на
основание чл.24, ал.1, т.1 НПК с обжалваното постановление е прекратено воденото
наказателно производство.
По жалба на М. М. в качеството му на син на пострадалия М. М. Б. е образувано
първоинстанционното производство. За да потвърди постановлението на прокурора с
атакуваното определение ОС – Видин е приел, че фактите по делото са изяснени в
максимален обем чрез взаимно допълващи се доказателства, проверени от назначените
експертизи, с оглед на което изводите относно причините за произшествието са
правилни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, САС счете, че
депозираната жалба е процесуално допустима като подадена от процесуално
легитимирано лице, а разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на разследване по наказателното производство, образувано за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е въпросът дали при
процесното пътно транспортно произшествие с участващи две превозни средства е
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – причинена смърт
на пострадалия водач М. Б.. След собствена преценка на материалите по делото
въззивният съд също счете, че значимата фактология е изяснена във възможно най-
пълна степен и е безпредметно да се обсъжда евентуалното събиране на други
доказателства. Това е така, защото е проведен разпит на единствените установени
очевидци на настъпването на произшествието, както и на последиците от случилото се,
а относно намерените на мястото следи и вещи, оставени от процесните товарен и лек
автомобил е налице огледен протокол с фотоалбум към него, съобразени при
извършените експертни заключения, даващи според вещото лице –автоексперт
възможност да се правят сигурни изводи както за оспорваното в жалбата място на
удара, така и за механизма на настъпване на произшествието, причините за него и
възможностите за предотвратяването му. Напълно обосновано и в съответствие с
категоричните изводи на счетеното за компетентно дадено заключение в тази насока
прокурорът е приел, че съприкосновението между автомобилите е настъпило в лентата
за движение на товарния, управляван от свидетеля З. Н.. На първо място това е изрично
изчислено в основната автотехническа експертиза, като изводите на експерта са лесно
проследими и основаващи се на посочените /л.66 – 67 досъд. пр-во/ от него параметри
– състоянието на пътното платно, описано в огледния протокол; разположението на
парчета стъкла и пластмаса, изпадали вследствие на удара на платното за движение;
разположението на щетите по автомобилите спрямо габаритите им, разположението на
следи от вкопаване по банкета; посоката и направлението на движение на
3
автомобилите, както и мястото на установяването им върху платното за движение след
удара, причинил специфично завъртане на л.а. „Фолксваген Голф“ в посока
противоположна на първоначалната му и установяване в канавка на пътя. Именно
поради това от страна на прокурора е счетено за невярно единствено твърдението на
свидетеля М. В., че съприкосновението е настъпило на „осевата линия“, още повече че
то противоречи както на първоначално съобщените от него данни за поднасяне на
автомобила пред свидетеля К. А., така и на идентичните показания на свид. З. Н.,
кореспондиращи и с заявеното от последния в разговор със свид. Е. непосредствено
след пътния инцидент. Следва да се отбележи, че въпросът относно точното място на
настъпване на удара е преди всичко експертен, доколкото възприятията на свидетелите
в стресова и бързо протекла ситуация на пътно произшествие често са субективно
неточни и касаят по-скоро времето преди съприкосновението. В процесния случай
правно издържано е да се приеме за напълно възможно пътувалият в лекия автомобил
свидетел В. да е възприел движението на насрещно идващия товарен автомобил в
близост до разделителната линия, но неясно колкото точно време преди настъпване на
удара. Поради това и той добросъвестно описва при движението им в завоя
предприетото от водача Б. завъртане на волана надясно, като сочи и че то не е довело
до отклоняването им в тази посока, но всичко се случило „много бързо“. За проверка на
възможността движението на товарната композиция при самия удар да е било на
самата осева линия и това да обуславя различно място на съприкосновение е
извършено допълнително експертно изследване. В него изрично е пояснено, че
затруднението за свидетеля да определи мястото на удара в напречно измерение
произтича и от местоположението му на предната дясна седалка, непозволяващо
фронтален, а напречен, кос поглед към движещата се в насрещната лента товарна
композиция. Липсва основание да не се възприеме така изразеното становище, а още
по-малко то би могло да се оценява като несериозно, както счита жалбоподателят. От
решаващо значение за категорично даденото експертно заключение по обсъждания
въпрос, обаче са подробно обсъдените обективни критерии, свързани с
първоначалните траектории на движение на превозните средства, мястото на
установяването им в покой и настъпилите по тях деформации. Изрично е акцентирано
и на характеристиките на платното за движение – остър десен завой, от който е излизал
лекият автомобил и е предстоял като ляв такъв за товарната композиция, както и
мократа и хлъзгава пътна настилка. Несъмнено установеният инициален приплъзващ
удар с характерен малък ъгъл между надлъжните оси на автомобилите /от порядъка на
10-15 градуса/ също е съобразен като технически възможен именно при излизане на
лекия автомобил по допирателна спрямо кривата на завоя, тъй като центробежната
сила превъзхожда силата на сцепление между гумите и пътя, което води до
навлизането му в насрещната лента. Убедително е отхвърлено като възможно
обратното – навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на лекия, тъй като
4
в този случай лекият автомобил не би се установил на фиксираното в протокола за
оглед място, а поради 30-кратно по-голямата маса на товарния, би бил изхвърлен извън
платното за движение по първоначалната си посока и около мястото на удара.
При компетентно дадените и убедително защитени отговори на вещото лице,
които са основани на годните доказателствени източници по делото, правилно
прокурорът е счел, че следва да се възприеме и посочената единствена причина за
настъпилото произшествие, а именно навлизането на управлявания от пострадалия
водач автомобил в лентата за насрещно движение, при което за правомерно движещият
се водач на товарния автомобил не е имало техническа възможност за предотвратяване
на удара. Неоснователно в жалбата се твърди на първо място противоречивост в
атакуваното постановление относно мястото на удара, а второ – наличието на различни
експертни изводи по този въпрос. Внимателният прочит на прокурорският акт и двете
заключения по делото не оставя съмнение за еднопосочното възприемане на вече
коментираните факти в тази насока. Очевидно и за жалбоподателя не е налице
неяснота, породена от твърдяната противоречивост, видно от изложените аргументи
против тезата за настъпване на удара в лентата за движение на товарния автомобил.
Последните се базират на отразените в огледния протокол отпаднали на мястото на
произшествието части от автомобилите, намиращи се според жалбоподателя само в
лентата за движение на лекия автомобил. Тези находки, обаче не са игнорирани още
при първоначалния експертен анализ, като са били съобразени в съвкупност с
останалите посочени като значими критерии, без да водят до различен извод. При
добре обясненото по експертен път инициално съприкосновение между превозните
средства и последвалото им движение изцяло в коментираната лента за движение, е
напълно обяснимо именно в нея оставянето на описаните части, видими на
фотоалбума. Без основание се твърди пълна липса на отломки и в другата лента,
доколкото коректният прочит на изготвения протокол за оглед позволява извод за
наличието на такива „по цялото протежение на платното за движение до мястото на
напускане на лекия автомобил“. Поради това исканото в жалбата допълнително
разследване, което да бъде указано от съда е безпредметно, както е счел и
първостепенният съд. Предложеният повторен оглед е и обективно невъзможен с оглед
изтеклия времеви период, а при проведеното в пълнота разследване и изяснените от
експертен характер въпроси не се налага допускането и на посочената тройна
автотехническа експертиза.
Предвид изложените съображения въззивният съд се съгласи с изводите на ОС –
Видин, че въз основа на проведеното разследване обосновано представителят на
прокуратурата е приел липсата на противоправно поведение, стоящо в причинна
връзка с настъпилата смърт на М. Б., като са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.1
НПК за прекратяване на воденото наказателно производство. Това налага
потвърждаване на постановения от него акт като правилен.
5
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС – Видин от 20.01.2023 г. по нчд № 323/22
г., с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура – Видин от 12.12.2022
г. за прекратяване наказателното производство по досъдебно такова № ЗМ -85/2022 г.
по описа на ОД на МВР - Видин, пр. пр. № 1240/2022 по описа на ОП- Видин.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6