Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13873/ 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от Е.С., действащ, чрез неговата майка и законен представител Н.С.
срещу Н.И. и М.Р., в качеството им на родители на непълнолетния Т. И., искове с
правно осн. чл. 48, ал. 1 ЗЗД за заплащане в условията
на солидарност на сумата от 24 000
лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило на 28.06.2020г. около 19:00 ч. в двора на Кметството на с.
******, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства от получена
кървяща рана по медиалната страна на дясна подбедрица
и открита фрактура с множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица при удар, причинен от непълнолетния Т. И. по
време на управление на велосипед, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 28.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението и за
заплащане в условията на солидарност на сумата от 3 015, 40 лв., претендирана като обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба от заплащането на медикаменти и
консумативи, в резултат на същото увреждане, от която 34 лв. стойност на подмишечни патерици, 1 450 лв., заплатена за комплект
анатомично контурирана табуларна
плака 3, 5 мм. със заключващо компресионни отвори, 1 500
лв., заплатената за комплект анатомично контурирана табуларна плака 3, 5 мм. със заключващо компресионни
отвори, 15, 48 лв. стойност на една опаковка „Сумамед
форте” и 15, 92 лв. също стойност на една опаковка „Сумамед
форте”, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 28.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба, ищецът Е.С.,
действащ чрез неговия законен представител Н.С. твърди, че на 28.06.2020г.
докато е играел в двора на кметството на с. ****** в присъствието на своята
майка и на друг родител на дете Д.Г., е претърпял увреждане - получена кървяща
рана по медиалната страна на дясна подбедрица и
открита фрактура с множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица в резултат на съприкосновение с велосипед,
управляван от непълнолетния Т. И..
Мястото, на което инцидентът е
настъпил представлява оградено дворно място, в което е разположена пешеходна
алея, площадка за деца, пейки за отдих и зелени площи. Често в резултат на хулигански
прояви, съоръженията и зелените площи, не се използват според предназначението
им и често биват разрушавани.
На 28.06.2020г., двете жени се
разположили на една пейка, а до тях играели децата им. В същия момент се появил
Т. И., който с велосипеда си преминавал през тревните площи, в района на
детската площадка и пешеходната алея. Забелязвайки местата, през които
непълнолетния преминава с велосипеда си двете жени отправили към Т. И.
забележки да не гази тревните площи, в резултат на което поведението му станало
по-агресивно – управлявал колелото си с по-висока скорост, демонстрирайки
„уменията си” в непосредствена близост до децата. Съобразявайки се с
агресивното му поведение, двете жени повикали децата си по-близо до тях в
района на детската площадка, с цел предпазването им от евентуален сблъсък,
който не успели да предотвратят.
При демонстриране на агресивното
поведение на велосипеда си, Т. И. се насочил към децата и ударил с колелото си
малолетния Е.С., след което избягал.
В резултат на удара малолетно дете
получило кървяща рана по медиалната страна на дясна подбедрица
и открита фрактура с множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица, което имало за последица спешна оперативна
интервенция в болнично заведение за времето от 28.06.2020г. до 05.07.2020г. За
периода на болничния престой детето не е можело да се изправи или да се обърне
на желаната позиция в леглото. Осемгодишният Е., стенейки от болка и плачейки
молел майка си да му помогне.
Острите и силни болки в десния
крайник продължили още 2 месеца след изписването му от болничното заведение. Последващият процес на раздвижване и рехабилитация били
съпроводени с болки в крайника и слабост, което място и към настоящия момент е
чувствително и налага отсъствие на резки движения, бягане, прескачане, рязко
клякане и ставане, както и участие в училищни и други занимания.
Получената травма, актуалното му
здравословно състояние – невъзстановен напълно с болтове и шини в десния долен
крайник, както и предстоящата операция през месец декември 2020г., са се
отразили и на психичното състояние на детето, което станало по-затворено и
необщително, страхуващо се от възможното поведение на другите деца, с които
преди това често е играел.
Претенцията на ищеца се обосновава с
отговорността на родителите, затова, че не са упражнили надзор и не са
изпълнили задълженията си за възпитание на детето им Т. И., чиито действия са
довели до увреждане на здравето на мололетното дете Е.С.,
поради което се настоява за присъждане на обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
писмен отговор от ответника М.Р., с който се настоява за отхвърляне на
заявените претенции, тъй като извършеното на 28.06.2020г. от техния син деяние
съставлява случайно събитие, изключващо виновността му, евентуално е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че майката на
Е.С., не е осъществила надзор над своя син.
Твърденията, относими към релевираните възражения от ответниците, са следните:
На 28.06.2020г. около 18.30 ч. в двора на
кметството се намирал Т. И., заедно с други малолетни деца, които карали
велосипеди. Колелото на непълнолетния е „БМХ”, снабдено с монтирани на осите на
предната гума приспособления /пегове за крака/. По
същото време, на пейка в заградената детска площадки се намирала Н.С. и Д.Г.,
чиито деца играели в непосредствена близост до майките им.
Към 19.00 ч. Т. И., който е забелязал
децата и родителите им, качен върху колелото си и приятелите му се отправили
към беседката, намираща се в долната част на двора. Докато децата се
придвижвали към нея, пред Т. И. изведнъж от ъгъла на детската площадка, но
извън нея изскочил клекналия Е.С. и с цел да изплаши децата извикал силно „Па!”
или „Бау!”.
Когато малолетния изскочил, с
монтирания пег на колелото си Т. И. ударил десния
крак на Е.С. и го съборил на земята. В момента на сблъсъка двете жени, седнали
на пейка, разговаряли с гръб към децата.
След падането, г-жа С. се развикала
на децата и транспортирала сина си до болнично заведение.
Ответникът счита, че извършеното от
сина му деяние е случайно събитие, което Т. И. не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди, че Е.С. ще се скрие встрани от заградената детска площадка и ще
изскочи ненадейно. В условие на евентуалност в случай, че елементите от
фактическия състав на отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД, бъдат установени се
настоява за намаляване на присъденото обезщетение поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на майката на малолетния, която не е упражнила
достатъчен надзор над сина си.
По делото е постъпил отговор и от
ответника Н.И., който макар и да е депозиран от друг процесуален представител,
е идентичен на този на М.Р..
В него е посочено допълнително, че
ударът е настъпил извън детската площадка, в която се намират катерушка, три пързалки и място, пригодено за морски шах.
Клекналият Е.С. не е могъл да бъде забелязан от движещия се по перпендикулярна
пътека Т. И..*** се е изразила становище по същество на подадената искова
молба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че законен
представител на Е.С. е неговата майка Н.С., а ответниците Н.И. и М.Р. са
родители на Т. И..
Между страните не е спорно, че на
28.06.2020г., в двора пред Кметството на с. ******, са се намирали Н.С. и
осемгодишният й син Е.С., както и Д.Г., придружавана от своята дъщеря,
съученичка на ищеца.
Безспорно е, че на посочената дата и
място, Е.С. е претърпял инцидент, в резултат на съприкосновение с колело,
управлявано от Т. И., който е бил на почти 16 – годишна възраст. От удара,
кракът на Е.С., е бил счупен.
Съобразно схемата, изготвена от
експерта – инженер по допуснатата КСАТМЕ и от проведения му разпит в съдебно
заседание, в двора в непосредствена близост до сградата, в която се помещава
Кметството на с. ****** се намира централния вход със стълби, позволяващи
влизане в парка, детска площадка, на която са разположени люлка и пързалка и
„фитнес”, т.е. място с каучукова настилка, на което са поставени стационарни
фитнес уреди без ограждения.
Детската площадка и т.нар. „фитнес”
са отделени от скосена надолу пътека на ниво по-ниско от това на площадката, а
покрай тях минава друга пътека с павета, позволяваща да се достигне до
беседката /навес/ и други сгради. В близост до ъгъла на детската площадка е
разположено дърво. До него е разположен и електрически стълб за осветление на
детската площадка. Разстоянието между тях (стълба и дървото) е около 50 – 60
см., което позволява на едно дете да премине между тях.
Детската площадка е оградена с
ограда, направена от разноцветни /жълти, червен и др./ еднакви дъски, монтирани
на определено разстояние една от друга. Единственият вход към нея е, чрез врата,
разположена по средата на оградата от страната на пътеката с павета. Отвън,
дъските около площадката се превръщат в цяло пано без видимост. Ако едно лице
застане перпендикулярно на оградата, би могло да се види всичко в площадката.
Не е спорно, че колелото, управлявано
от Т. И., е било снабдено с пегове от двете страни на
велосипеда. Те представляват тръби с размери 11 см. дължина и 4 см. външен
диаметър, които се използват при каране за стъпване при акробатични
изпълнения. В единия край пеговете имат резба за
закрепване на предната ос на колелото към шасито, а в
другия – технологичен разтвор за ключ.
Травмата, получена след удара, се
изразява в открито счупване на двете кости на подбедрицата
на десен крак в долна трета на едно и също ниво (малък и голям пищял) с
разместване на фрагментите и надлежащо разкъсване на
кожата, извод, формиран от експерта по съдебна медицина, въз основа на
медицинската документация, приложена към делото.
Установените увреждания са резултат
на директен удар с или върху твърд предмет и най-вероятно се дължат на удар с
гумата на колелото при изправено положение на тялото на Е.С. спрямо велосипеда около
12 – 14 см. от нивото на петите, като по време на съприкосновението, десният
крак на момчето е бил опорен. Ударът е бил със значителна скорост. Експертите
са категорични, че ударът е с гумата на велосипеда, а не с монтираните пегове, тъй като счупването е в близост до глезена, а поговете са по-високо разположени.
След инцидента, на Т. И., е наложена
възпитателна мярка „предупреждение” по ЗБППМН с решение на МКБППМН при Община
Аксаково, което не е задължително за гражданския съд по чл. 300 ГПК и не се
ползва с последиците на влязла в законна сила присъда
Спорните по делото въпроси са
свързани с обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, вкл. точното
местоположение на двете деца и мястото на което е настъпил удара, както и дали
събитието е случайно, изключващо виновността на извършителя Т. И..
В съдебно заседание, законният
представител на Е.С. заявява, че тя и синът й, придружавани от Д.Г. и нейната
дъщеря, първоначално били в беседката в оградения двор пред кметството, а след
това се придвижили до детската площадка, където било по-безопасно за децата им.
Непосредствено преди удара, г-жа С. и приятелката й се намирали в очертанията
на детската площадка, изправени и наблюдаващи децата си, които в същия момент
били в границите на т.нар. „фитнес”, на около 2 – 3 метра от тях.
В същото време, Т. И. и приятелите му
карали велосипедите си на циментираната площадка пред беседката, където се
засилвали и скачали с велосипедите.
Забелязвайки, че велосипедистите имат
намерение да се придвижват към фитнеса и детската площадка, г-жа С. извикала
сина си, който играел с фитнес уредите. На молбата й, Е. се озовал и тръгнал към
детската площадка преди момиченцето, с което играел. Възприемайки, че синът й я
е чул и, че е откликнал на молбата й, тъй като е излязъл от площадката с фитнес
уредите, вървял е по пътеката и е подминал дървото, отправяйки се към вратата
на детската площадка, г-жа С. се обърнала, за да вземе раницата му и чула: „Ох,
крака ми!” Не е видяла момента на съприкосновението между крака на сина си и
велосипеда, управляван от Т. И..
За установяване соченият в исковата
молба механизъм при който е възникнало увреждането на С.С.,
по инициатива на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Д.Г..
Показанията на свидетеля установяват,
че на 28.06.2020г., г-жа Г. и г-жа С. посетили парка в двора на Кметството на
с. ******. Първоначално двете майка и децата им се установили в детската
площадка. та, двете деца поиграли доста време, а след това се преместили при
фитнес уредите. Поиграли първо на единия, а после на другия уред. Г-жа Г. не е
изпускала от поглед дъщеря си. Дървото между детската площадка и уредите е
по-встрани и не и е попречило да вижда и наблюдава играта на децата.
В един момент, Е. със засилен ход
започнал да се придвижва към майка си и свидетеля, които се намирали в детската
площадка. Завил, за да излезе на пътеката, а дървото е останало зад него и е
бил ударен от колелото, управлявано от Т. И., който е бил засилен. Г-жа Г. не е
сигурна дали между Е.С. и Т. И. е имало диалог и в частност дали малолетният е
извикал пред велосипедиста „Па!” При удара, Е. изпищял.
За установяване защитната теза на
ответниците са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите З.Г.,
баща на детето С., който на 28.06.2020г. е карал колело заедно с Т. И. и на П.П..
От показанията на г-н Г. се
установява, че вечерта на 28.06.2020г. синът му С. споделил с баща си, че през
деня в парка пред Кметството е „станала голяма беля.” От ъгъла на площадката
изскочил Е., а Т. го „бутнал” с колелото и му счупил крака. Синът на свидетеля
не е видял Е., но е споделил с баща си, че пострадалото дете „изскочило” от
пътеката, с цел да „изплаши” велосипедистите, които се опитвали да стигнат до
беседката, за да играят карти. Синът му бил разтревожен и изплашен от
инцидента.
Няколко седмици след инцидента братът
на Е. забранил на по-големите деца, да карат велосипедите си в парка, което
наложило намесата на г-н Г..
Показанията на свидетеля П.П., също воден от ответниците установяват, че ден или два
след инцидента, Т. И. му споделил, че се страхува да излезе в селото, тъй като
блъснал едно дете с колелото си. Доверил, че се страхува от по-големия брат на Е..
Споделил още, че в деня на инцидента, Т. е управлявал колелото си не на
детската площадка, а „в заграденото паркче”. Докато
карал колелото си надолу, другото дете излязло да го „стресне.. там зад
оградата” и го ударил.
Съобразявайки гласните доказателства
и експертното заключение на допуснатата КСТМЕ, съдът приема, че на 28.06.2020г.
непосредствено преди инцидента, г-жа С. и Д.Г. са се намирали в очертанията на
оградената детска площадка. В същото време, на разстояние от около 2 – 3 метра
срещу тях са се намирали децата им, които са играели на стационарните фитнес
уреди, разположени на място с каучукова настилка, което не е било оградено.
Разстоянието около 2 – 3 метра, за
което свидетелства г-жа Г., е заето от скосената надолу пътека, отделяща
детската площадка от фитнес уредите, намираща се на по-ниско ниво от
площадката, посочена в заключението на КСТМЕ.
В същото време, няколко деца измежду
които и Т. И., са управлявали велосипедите си в парка. Целта им е била да се
придвижат от сградата, в която се помещава кметството към беседката. За да
достигнат беседката колоездачите е следвало да преминат по пътеката с павета, минаваща покрай площадката за деца и фитнес уредите.
Детето Т. И. е забелязало, че Е.С.,
се е намирал в детската площадка, факт, който се признава с отговорите на
исковата молба.
Местоположението на участниците в
инцидента преди удара следва да се счита установено от показанията на свидетеля
Д.Г., който е единственият очевидец на случилото се, които са плод на преки и
непосредствени впечатления от релевантните за делото факти, неразколебани от
други доказателства. Достигането до беседката е целта, която колоездачите са си
поставили и която се установява от показанията на З.Г., опосредени
от споделеното от неговия син С. след инцидента.
По неустановена причина, пострадалото
дете е напуснало очертания на т.нар. „фитнес” и се запътило към своята майка,
намираща се в детската площадка. С бърз ход, Е.С. се е движил по скосената
пътека, завил е наляво и след това е продължил по павираната пътека,
позволяваща му да достигне до единствения ход на детската площадка, за да влезе
през него.
В този момент, Т. И., който се е
движил по същата павирана пътека с висока скорост и е ударил с предната гума на
колелото си движещия се срещу него Е.С.. Несъмнено, мястото на удара, е
настъпило на пътеката с павета, а дървото, е останало зад гърба му, без то да
пречи на видимостта на лицата, които се движат по нея. Този извод, съдът
изгражда въз основа на показанията на Д.Г.. При удара, двете деца са били едно
срещу друго, което се установява от настъпилото увреждане – счупване на малък и
голям пищял на десния крак на 12 – 14 см. от нивото на петите.
Скоростта на движение на
велосипедиста не би могла да бъде установена, но полученото травматично
увреждане сочи, че ударът е бил достатъчно силен, за да счупи малкия и голям
пищял на десния крак на пострадалия и да причини разместване на фрагменти и надлежащо разкъсване на кожата.
Защитната теза на ответниците, че Е.С.
е изскочил ненадейно на павираната пътека, скрит зад ъгъла на детската
площадка, не се подкрепя от доказателствата по делото. Свидетелят З.Г. не е
присъствал на инцидента и не разполага с непосредствено добити впечатления от
поведението и местоположението на участниците в него. Същият пресъздава
впечатленията на своя син, който след инцидента, е бил изплашен и разтревожен.
Показанията на г-н Петров почиват също на твърденията на Т. И., който след
инцидента се е страхувал от саморазправа.
Деянието, извършено от Т. И., не е
случайно и не изключва виновността му. Съобразявайки признанието, направено от
ответниците, че синът им, е възприел точното местоположение на двете жени и
децата им, както и мястото на удара, позволяващ да бъде забелязано по-малкото
дете, съдът приема, че Т. И., е следвало да бъде особено бдителен при
преминаване по единствената павирана пътека, осигуряваща достъп до част от
съоръженията в парка и да премине безопасно на собствен ход, бутайки с ръце
колелото си.
Изявленията на пострадалото дете,
дадени пред клиничния психолог по повод изготвянето на СПЕ, не са годно
доказателствено средство за подлежащите на установяване факти, имащи значение
за отговорността на извършителя, респ. изключващи вината обстоятелства, поради
което те не подлежат на обсъждане и въз основа на тях, съдът не изгражда
никакви правни изводи.
Целта на допуснатата СПЕ е да даде
отговор на въпроса дали и по какъв начин събитието на 28.06.2020г. се е
отразило на психиката на пострадалото дете. Пред експерта, детето пресъздава
по-различен начин обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, поради което
тези изявления, не могат да бъдат източник на достоверна информация.
Предвид изложеното, предявените
обективно и субективно съединени искове с правно осн.
чл. 48 ЗЗД, съдът приема за доказани по основание по следните съображения:
Безспорно по делото са установени
всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 48 ЗЗД,
пораждащи право на обезвреда на пострадалото лице.
Ответниците Н.И. и М.Р., като родители на Т. И., които са упражнявали родителските
права върху сина си към момента на настъпване на вредоносното деяние – 28.06.2020г.,
отговарят за вредите причинени от тях, която отговорност е лична и представлява
гражданскоправна санкция за недобре изпълнен дълг по
възпитанието и контрола над сина си.
От ангажираните доказателства по
безспорен начин се установява увреждането на ищеца Е.С., авторството на
непозволеното деяние и причинната връзка между него и настъпилата вреда.
Безспорно е, че на ищеца е причинена вреда, която следва да бъде обезщетена. Обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД.
По размера на предявените искове по
чл. 48 ЗЗД
Данните по делото сочат, че
непосредствено след увреждането на 28.06.2020г., Е.С. е приет в Отделение по
„Ортопедия и травматология” при УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА” ЕАД – Варна.
Проведено е комплексно медикаментозно
и оперативно лечение. Опериран е на 29.06.2020г. по повод бималеоларна
фрактура на десен долен крайник с разместване на фрагменти и надлежащо разкъсване на кожата, при която е поставена
метална остеосинтеза. Детето е изписано на
05.07.2020г. Препоръчана е физиотерапия и рехабилитация.
При операцията в десния му крак са
поставени комплекти анатомично контурирана тубуларна плака 5 мм, факт, установен, както от
медицинската документация, заключението на КСТМЕ, така и от становище от
Началника на Отделение по „Ортопедия и травматология” при УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА”
ЕАД – Варна.
Пациентите, вкл. и малолетните не са
освободени от заплащане на консумативи, вложени в оперативната интервенция,
което налага стойността на комплектите да бъде заплатена от тях, съгласно
становище от 21.04.2021г., изготвено от Началника на Отделение по „Ортопедия и
травматология” при УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА” ЕАД – Варна.
Стойността на комплект анатомично контурирана табуларна плака 3, 5
мм. със заключващо компресионни отвори и комплект
анатомично контурирана табуларна
плака 3, 5 мм. със заключващо компресионни отвори в
общ размер на 2 950 лв., обективирана във фактура №
**********/30.06.2020г., е заплатена на 30.06.2020г., който факт се установява
от издадения касов бон.
Полученото увреждане, според експерта
– съдебен лекар, е обусловило трайно затруднение движението на крака за период
от 3 до 5 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес.
Счупването на двете кости на подбедрицата е изключително тежко. Приложено е най-доброто
лечение, което в случая е само оперативно. Проведеното лечение позволява
изтегляне, наместване и фиксиране на разместените фрагменти с метални винтове и
плаки, които да задържат големия и малък пищял в
срока за образуване на нова кост, който в конкретния случай, е 3 месеца.
След оперативната интервенция, следва
период от 3 до 5 месеца, в който движението на крайника, е затруднено, тъй като
костите не са срастнали. В този период, пострадалият
може да стъпва внимателно с подпиране без възможност за пълноценна функция на
крака. През този период придвижването се извършва с патерици.
След срастването на костите, ако
двигателната и опорната функция и възможността за стъпване на счупения крайник
са запазени, би следвало пациентът да извършва нормални движения.
Към настоящия момент, след извършения
преглед, експертът дава заключение, че детето е със зараснали кости. Функцията
на десния крак е възстановена. Походката е все още леко нарушена.
На 25.01.2021г. е извършена повторна
операция за отстраняване на остеосинтезния материал.
При изваждането му е допустимо за период от седмица – две, да е налице дискомфорт до зарастване на раните. Предстои провеждане на
рехабилитация и физиотерапия, след което се очаква пълно възстановяване
функциите на долния десен крайник.
На 10.07.2020г. е заплатена сумата от
34 лв., представляваща стойността на подмишечни
патерици, а на 03.07.2020г. и на 06.07.2020г. стойността на 2 броя „Сумамед сироп форте”, които нямат отношение към
възстановителния процес, според експерта – съдебен лекар.
Според заключението на клиничния
психолог по допуснатата СПЕ, кредитирана от съда и неоспорена от страните,
инцидента на 28.06.2020г., е довел до известна промяна, но не и негативна в
психично отношение на Е.С.. Тази промяна се състои в активиране на базисна
тревожност и безпокойство при асоциации със случилото се, напр. при удряне,
падане, все събития, провокиращи болка, които се наслагват към вече
съществуващи страхове у детето от различни обстоятелствата – продължителните отсъствия
на лицето, сочено за негов баща, изпитваната в училище фрустрация,
интелектуалното му ниво и психическата му незрялост.
Експертът препоръчва терапевтични
сесии с детски психолог за преодоляване на базисната тревожност и безпокойство
и повишаване на самооценката и самочувствието на детето.
За установяване състоянието на
пострадалия след увреждането и продължителността на възстановителния процес, са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на Д.Г. и на бабата на ищеца Г.А.,
които установяват следните релевантни за делото факти:
Непосредствено след удара, свидетелят
Д.Г. отвел пострадалия Е. и неговата майка в УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА” ЕАД с личния
си автомобил. Детето пищяло от болка през цялото време, а състоянието му не
позволявало да бъде внесено на задната седалка на лекия автомобил.
След изписването му от болницата,
г-жа С. извеждала Е. в инвалидна количка за около 1 месец. Счупеният крак,
детето поддържало в изправена позиция, без да позволява крайникът му да бъде
местен. В началото се оплаквал, че кракът го боли повече, а по-късно споделил,
че болката е по-слаба. Месец – два по-късно до началото на новата учебна година
на 2021/2022г., детето се придвижвало с патерица, много трудно и много бавно.
Сега, според г-жа Г., Е. не се е възстановил напълно, защото влачи счупения
крак, който стои „на една страна”, а не напред. И след втората операция,
крайникът му, не е напълно възстановен. Не го е виждала да тича.
От показанията на г-жа А. се
установява, че за период от 72 дни Е. е бил на легло без възможност да става,
по препоръка на лекарите. През цялото време е бил на обезболяващи и обгрижван или от майка си, или от баба си. Месец след
операцията, детето е извеждано навън в инвалидна количка. Е. плачел и е бил
разстроен, защото не може да играе като другите деца. Разходките в инвалидната
количка продължили 3 месеца. Изпитвал е страх да стъпва на крака си и срам от
другите деца, за това, че ползва инвалиден стол. И след втората операция,
детето не може да бяга и леко накуцва. Продължава да изпитва болки в крака,
вкл. и на 13.05.2021г. На 15.09.2020г. Е. е бил на училище, но не е ползвал
нито инвалидна количка, нито патерици.
Съобразявайки доказателствата относно
вида, характера и степента на увреждането - бималеоларна
фрактура на десен долен крайник с разместване на фрагменти и надлежащо разкъсване на кожата, вида, начина и
продължителността на протичане на лечението – оперативно и медикаментозно, съпроводено
от две операции, в периода от 28.06.2020г. до 21.01.2021г., изискващо
обездвижване за срастване на костите за период от 1 месец, придвижване с
инвалидна количка и патерици до 15.09.2020г., физиотерапия и рехабилитация за
период от почти 8 месеца, възрастта на пострадалия на 8 – годишна възраст, претърпените
болки и страдания, социалната изолация за посочения период, както и
невъзстановените функции на крайника, които биха му позволили да тича,
промяната в психиката, резултат от травматичното събитие, все още неприключилия
напълно процес на възстановяване, както и отсъствието на данни за
неблагоприятна прогноза в състоянието на Е.С., съдът приема, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000
лв.
За разликата над присъдената сума,
предявеният иск по чл. 48 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
Налице е и причинно – следствена
връзка между увреждането и стойността на подмишечните
патерици в размер на 34 лв. и тези, заплатени за комплекти анатомично контурирана табуларна плака 3, 5
мм. със заключващи компресионни отвори, възлизащи на
2 950 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта
до окончателното изплащане на задължението.
Стойността на 2 броя „Сумамед форте” на обща стойност 31, 40 лв. нямат отношение
към възстановителния процес, поради което искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в посочения размер, е неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото дете не е уточнено в срока по
чл. 131 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Възражението за съпричиняване от
страна на законния родител на пострадалото дете, е неоснователно, защото
данните по делото сочат, че г-жа С. не е оставила без надзор своя син в
нарушение на чл. 8, ал. 8 ЗЗакДт. Същата е била в
непосредствена близост до сина си, наблюдавайки го, но без да се намесва в
играта на децата.
Всички присъдени суми следва да бъде
заплатена солидарно от ответниците, считано от деня на увреждането -
28.06.2020г. до окончателното им изплащане.
При този изход на спора в полза на
ищеца Е.С., действащ, чрез своята майка и законен представител, следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски за уважената част от
претенциите, възлизащи на 2 195, 52 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
За отхвърлената част от претенциите,
ответниците Н.И. и М.Р., също имат право на разноски.
Възраженията за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на ответниците, уговорени и заплатени в размер на
по 2 500 лв. от всеки един от тях, са основателни и следва да бъдат
намалени до размера на сумата от по 1 800 лв. при съобразяване с
действителната правната и фактическата сложност на делото, минималния размер по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните възнаграждения на
адвокатските възнаграждения, както и че събирането на доказателства е извършено
в две съдебни заседания.
Затова, в полза на ответника Н.И.,
следва да се присъдят разноски в размер на 292, 49 лв., а в полза на М.Р.,
сумата от 268, 58 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Т.И., ЕГН ********** и М.П.Р., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Е.Н.С., ЕГН
**********, действащ, чрез своята майка и законен представител Н.С.С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ****** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на
28.06.2020г. около 19:00 ч. в двора на Кметството на с. ******, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и неудобства от получена кървяща рана по медиалната
страна на дясна подбедрица и открита фрактура с
множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица
при удар, причинен от непълнолетния Т. И. по време на управление на велосипед,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 28.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
48 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез
своята майка и законен представител Н.С.С., ЕГН **********,
и двамата с адрес: с. ****** срещу Н.Т.И., ЕГН ********** и М.П.Р., ЕГН **********
*** иск за заплащане в условията на солидарност на сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на
28.06.2020г. около 19:00 ч. в двора на Кметството на с. ******, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и неудобства от получена кървяща рана по медиалната
страна на дясна подбедрица и открита фрактура с
множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица
при удар, причинен от непълнолетния Т. И. по време на управление на велосипед,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 28.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
48 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Т.И., ЕГН ********** и М.П.Р., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Е.Н.С., ЕГН
**********, действащ, чрез своята майка и законен представител Н.С.С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ****** сумата от 2 984
лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащането на
медикаменти и консумативи, в резултат на непозволено увреждане, настъпило на
28.06.2020г. около 19:00 ч. в двора на Кметството на с. ******, причинено от
непълнолетния Т. И. по време на управление на велосипед, от която 34 лв.
стойност на подмишечни патерици, 1 450 лв.,
заплатена за комплект анатомично контурирана табуларна плака 3, 5 мм. със заключващо компресионни
отвори, 1 500 лв., заплатената за комплект анатомично контурирана
табуларна плака 3, 5 мм. със заключващо компресионни отвори, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 28.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 48 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез
своята майка и законен представител Н.С.С., ЕГН **********,
и двамата с адрес: с. ****** срещу Н.Т.И., ЕГН ********** и М.П.Р., ЕГН **********
*** иск за заплащане в условията на солидарност на сумата от 31, 40 лв. /тридесет и един лева и
четиридесет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба от заплащане на стойността на 2 опаковки „Сумамед форте”, едната на стойност 15, 48 лв., а другата в
размер на 15, 92 лв., в резултат на непозволено увреждане, настъпило на
28.06.2020г. около 19:00 ч. в двора на Кметството на с. ******, причинено от
непълнолетния Т. И. по време на управление на велосипед, от която, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 28.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 48 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Т.И., ЕГН ********** и М.П.Р., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Н.С., ЕГН **********,
действащ, чрез своята майка и законен представител Н.С.С.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ****** сумата от 2 195,
52 лв. /две хиляди сто деветдесет и пет лева и петдесет и две ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез своята
майка и законен представител Н.С.С., ЕГН **********,
и двамата с адрес: с. ****** ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Т.И., ЕГН **********,*** сумата от 292, 49 лв. /двеста
деветдесет и два лева и четиридесет и девет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез своята
майка и законен представител Н.С.С., ЕГН **********,
и двамата с адрес: с. ****** ДА ЗАПЛАТИ
на М.П.Р., ЕГН ********** сумата от 268, 58 лв. /двеста шестдесет и осем
лева и петдесет и осем ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: