Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 05.05.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Веска
Китанова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 236 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
за делба във фазата по извършването ù.
С влязло в сила
решение № 260001/14.01.2021 г., постановено по настоящото дело, на основание
чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а
именно:
Урегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на гр. Земен, обл. Перник, с площ
314 кв. м, който УПИ съгласно действащия регулационен план на гр. Земен,
одобрен със заповед № РД 4-9 от 1985 г. и изменен със заповед № РД-32 от
22.03.2007 г., съставлява парцел X-…., в кв. 50, при граници: от две страни
улици, парцел IX-……., парцел XI-.. и парцел XVII-….., ведно с построените в
този УПИ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м,
представляваща източната част от къща близнак, второстепенна масивна сграда със
застроена площ от 24 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 21 кв. м,
които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, между
следните лица и при следните делбени части: за ищцата Е.М.К. – 5/6 ид. ч. и за
ответницата Б.М.Н. – 1/6 ид. ч.
В първото
заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищцата и
ответницата са заявили претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в техен дял
на допуснатия до делба недвижим имот.
Ищцата, редовно
призована, в съдебно заседание чрез упълномощен представител изразява
становище, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК
чрез възлагане в нейн дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Ответницата,
редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и с пълномощник по чл.
32, т. 1 ГПК, който поддържа претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК
и моли за уважаването ѝ.
Радомирският
районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното от фактическа
страна:
По делото е
представена подписана от ищцата Е.К. декларация от 19.03.2021 г., от която се
установява, че освен притежаваните от нея идеални части от допуснатия до делба
имот по настоящото дело, същата притежава и 5/6 ид. ч. от апартамент, находящ
се в гр. Радомир и 1/3 ид. ч. от етаж от къща, находяща се в с. Шишковци, което
се установява и от представените по делото справка от Агенция по вписванията и нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № .., том …, рег. № .., дело № 138/2019
г. на нотариус И. П.в, с район на действие – района на РС – Перник.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. Н., М. К.
(дъщеря на ищцата), С. С. и С. Н. (син на ответницата).
От показанията
на свидетелите С. Н. и М. К. се установява, че от деня, в който майката на
страните се е разболяла през 2004 г., ищцата се е преместила да живее при нея в
гр. Земен, за да се грижи за нея и за баща ѝ. Свидетелката К. сочи, че
баба ѝ е починала на 06.05.2005 г. и към този момент ищцата е живеела в
къщата в гр. Земен. И двете свидетелки са категорични, че от 2004 г. до
настоящия момент ищцата продължава да живее с баща си в наследствения имот в
гр. Земен, както и че ответницата не е живяла там постоянно, а е идвала през
почивните дни.
От показанията
на свидетелката С. С. се установява, че след като ищцата се е омъжила, е
заживяла със съпруга си в с. Шишковци, а ответницата е продължила да живее с
родителите си в гр. Земен, след което са се преместили в гр. Перник, но след
известен период от време родителите са се върнали да живеят в гр. Земен, а
ответницата е останала в гр. Перник. Според свидетелката преди майката на
страните да почине, ищцата е идвала в делбения имот през определени дни от
седмицата и е започнала да живее постоянно там едва след смъртта на майка
ѝ, без да посочва годината, през която майката е починала и кога ищцата
се е преместила да живее в гр. Земен. Сочи, че след като майката на страните се
е разболяла, и двете ѝ дъщери са се грижили за нея.
Свидетелят С. Н.
твърди, че към момента на смъртта на баба му ищцата е живяла в с. Шишковци и
едва впоследствие се е преместила в гр. Земен, за да се грижи за баща си, като
понастоящем продължавала да живее в делбения имот заедно с баща си и дъщеря си.
Сочи, че преди да почине баба му е била в перфектно здравословно състояние и е
починала внезапно.
По делото е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, от заключението по
която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот, находящ
се в гр. Земен, възлиза на 38 642 лева. Според вещото лице допуснатият до делба
имот е неподеляем между съделителите.
Приетото за установено
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
За да бъде
прекратена съсобствеността в едно делбено производство законодателят е
предвидил четири способа, а именно: теглене на жребий, разпределение на имотите
по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на
публична продан. В избора си по един от тези способи за приключване на
производството съдът следва да прецени дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно константната
съдебна практика основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба
съсобственост във втората фаза на делбеното производство, е съставяне на разделителен
протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба имоти
съответства на броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене
на жребий.
В разглеждания
случай по делото са заявени претенции с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК и
съдът дължи произнасяне на първо място по така заявените претенции от ищцата и
от ответницата за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Съгласно чл.
349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на
някой от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия
съсобствеността юридически факт, от друга - с обекта на съсобствеността и от
трета страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.
По реда на чл.
349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически
факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и пр.), възлагане
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният недвижим имот следва да
има характеристиките на жилищен имот и от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
По отношение на
съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното
условие същият да не притежава друг жилищен имот и да е живял в имота при
откриване на наследството.
С оглед
изложеното дотук, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
поставяне в дял на ищцата на делбения имот, поради следното:
По делото
безспорно се установява, че делбеният имот има характеристиките на жилищен
такъв (съдът съобразява и формираната съдебна практика, намерила израз в
решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.), като от заключението на вещото лице по назначената
съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че същият е неделим и от него не могат да
се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от
съделителите.
На следващо
място, право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник,
т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в
хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Разпоредбата
на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и
разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно
тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и
хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на
наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. При наличието на т. нар. смесена
съсобственост (възникнала в резултат на повече от един юридически факт) извършването
на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо. Делбата следва да бъде
извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда
на чл. 348 ГПК.
Според
изложеното в решение № 239/06.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., ГК, I
г. о., понятието „смесена съсобственост“ се употребява в съдебната практика във
връзка с приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), за да се означи
съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на
собственост върху вещта по наследяване, а останалите - на друго основание. Прието
е, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена
със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в
хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако
наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от
общото имущество. Прието
е също така, че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки,
също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не
променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността
на някой от наследниците.
С решение № 86/09.03.2012
г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., е прието, че разпоредителните
сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът
остава наследствен за всички тях, в съсобствеността не участват трети за
наследството лица, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на
един от наследниците.
В разглеждания
случай съсобствеността е възникнала от прекратена СИО и по наследяване, както и
по силата на извършена разпоредителна сделка между сънаследници, поради което
съдът намира, че не се касае за т. нар. „смесена съсобственост“, което от своя
страна да съставлява пречка за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349,
ал. 2 ГПК.
Наред с това, от
анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства съдът приема за
безспорно установено, че ищцата Е.К. е живяла в имота към момента на откриване
на наследството, като в тази връзка кредитира изцяло показанията на свидетелите
С. Н. и М. К., като
тези на свидетелката К. прецени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед евентуалната
ѝ заинтересованост от изхода на делото, като ги намира за обективни,
логични, непротиворечиви и последователни, като същите съответстват и на
останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на двете
свидетелки показват задълбочено познаване на отношенията между страните, като
свидетелите с точност възпроизвеждат факти и обстоятелства, касаещи
релевантните за настоящото делбено дело въпроси, в т. ч. точната дата и година
на смъртта на майката на страните – К.С.Д. , както и момента, в който ищцата се
е преместила да живее при нейните родители.
От друга страна
показанията на свидетелите С.С. и С.Н. са противоречиви, като твърденията им се
разминават съществено относно въпроса, касаещ здравословното състояние на
майката на страните, непосредствено преди да почине, тъй като свидетелят
Николов твърди, че баба му е починала внезапно и преди това е била в отлично
здравословно състояние, което противоречи на заявеното от останалите разпитани
по делото свидетели. Наред с това, от показанията на двамата свидетели се
установява, че същите не са запознати в детайли и не са в състояние да дадат
точен отговор на въпросите, касаещи момента на смъртта на К.С.Д. , както и
момента, в който ищцата се е преместила да живее в гр. Земен, поради което
съдът не дава вяра на показанията на двамата свидетели в тази им част.
С оглед изложеното дотук и като съобрази, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата Е.К. е живяла в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище, съдът намира, че по отношение на ищцата са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне на делбения имот в нейн дял. По отрицателната предпоставка за липсата на друго жилище практиката приема, че това е друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди (определение № 431/03.07.2015 г. по гр. д. № 3065/2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.). Не се счита, че наследникът има такова жилище, когато се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес, когато притежава идеална част от имот или имот в друго населено място, или когато имотът е обременен с право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато наличието на такива и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за задоволяване на жилищните нужди на съделителя. Следователно, фактът, че ищцата притежава идеални части от други имоти не е пречка за уважаване на претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Относно възлагането на дворното място настоящият съдебен състав съобрази практиката на ВКС, намерила израз в решение № 54/13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3536/2016 г., ГК, II г. о., съобразно която при ликвидиране на съсобствеността не би могло в дял на единия съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК да се постави само жилищната сграда, отделно от дворното място, което пък да се изнесе на публична продан. Наред с това, съдът намира, че изградената в имота второстепенна сграда със застроена площ от 24 кв. м, която според заключението на вещото лице се ползва за склад (мазе), както и построеният в дворното място гараж, също следва да бъдат поставени в дял на съделителката Е.К., тъй като по отношение на нея са налице предпоставките за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК за жилищната сграда, с площ от 50 кв. м, която се ползва по предназначение - като жилище. В тази връзка съдът съобрази решение № 47/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 818/2009 г., ГК, II г. о., съгласно което при избора на способ за извършване на делбата съдът следва да отчита характера, вида и стойността на допуснатите до делба имоти. В настоящия случай допуснатите до делба сгради се различават значително по вид, предназначение и стойност - единият обект е жилищна сграда, която е годна за ползване по предназначение, другият обект е гараж, а третият – сграда, която се ползва за склад, поради което би било несправедливо и изключително неудобно съсобствеността върху делбените сгради да се ликвидира чрез способа разпределение или теглене на жребий. Искания за извършване на делбата чрез тези способи не са направени и от съделителите. Тъй като за съделителката Е.К. са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане и не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез способите разпределение или теглене на жребий, то в нейн дял следва да се поставят също така и гаража, както и изградената в имота второстепенна сграда със застроена площ от 24 кв. м. В същия смисъл е и определение № 248/15.05.2019 г. по гр. д. № 4546/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о.
Възлагателната
претенция на ответницата Б.Н. следва да бъде отхвърлена, тъй като по делото не
се доказа последната да е живяла в имота към момента на откриване на
наследството и да не притежава друго жилище.
Видно от заключението на вещото лице А. Ц.,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, пазарната
стойност на допуснатия до делба имот е 38 642 лева. Следователно, за уравняване
на дела на ответницата Б.Н., ищцата Е.К. следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 6440,33 лева, съответстваща на нейните 1/6 ид. ч.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 355 ГПК в делбеното производство страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете си, като по присъединените искове
разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Тъй като
решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички
съсобственици, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, разноските за
производството се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им.
Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по
необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси
и възнаграждения за вещи лица.
С оглед
представените доказателства за направени от ищцата Е.К. по повод на делбата
разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на 280,00 лева и такса за
вписване на исковата молба в размер на 10,00 лева и съобразно дяловете на
двамата съделители, то по реда на чл. 355, изр. първо ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 48,33 лева.
Страните спорят
по въпроса кому следва да се възложи имотът. Доколкото съдът уважава
претенцията на ищцата и отхвърля претенцията на ответницата, последната
отговаря за разноски пред ищцата и следва да бъде осъдена да ѝ заплати
сумата от 600,00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна
защита и съдействие от 16.03.2020 г.
С оглед стойността
на дяловете, ищцата Е.К. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд - Радомир сумата от 1288,07 лева, а ответницата Б.Н. – сумата от 257,61
лева, които суми представляват държавна такса - 4% върху стойността на
съответните дялове.
По изложените
съображения и на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА в дял на Е.М.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, следния недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот,
находящ се в населената част на гр. Земен, обл. Перник, с площ 314 кв. м, който
УПИ съгласно действащия регулационен план на гр. Земен, одобрен със заповед №
РД 4-9 от 1985 г. и изменен със заповед № РД-32 от 22.03.2007 г., съставлява
парцел X-., в кв. 50, при граници: от две страни улици, парцел IX-.., парцел
XI-.. и парцел XVII-…, ведно с построените в този УПИ едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 50 кв. м, представляваща източната част от къща
близнак, второстепенна масивна сграда със застроена площ от 24 кв. м и масивен
гараж със застроена площ от 21 кв. м, които сгради са със статут на строежи по
§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
ОСЪЖДА Е.М.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ
за уравняване на дела на Б.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***0 сумата от 6440,33
лева (шест хиляди четиристотин и четиридесет лева и тридесет и три стотинки),
ведно със
законната лихва върху тази сума, платима в шестмесечен срок от влизане в сила
на настоящото решение за възлагане. При неизпълнение на паричното задължение в
указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
УКАЗВА на Б.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***0, че за
вземането си за уравнение на дела може да впише законна ипотека.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б.М.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***0, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, за възлагане в нейн дял
на допуснатия до делба недвижим имот, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.М.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир, сумата от 1288,07 лева (хиляда
двеста осемдесет и осем лева и седем стотинки) - държавна такса в
производството за делба.
ОСЪЖДА Б.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***0
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир, сумата от 257,61 лева (двеста
петдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки) - държавна такса в
производството за делба.
ОСЪЖДА Б.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***0
ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 648,33 лева (шестстотин четиридесет и
осем лева и тридесет и три стотинки) – направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
Секретар/И.С./