ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 669
гр. Перник/08.08.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в.гр.д. № 466 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577 вр. с чл. 274 –
чл. 278
от ГПК.
С Определение № 14 от 11.12.2018 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Радомир е постановен отказ за извършване на вписване на възбрана върху недвижим имот
по молба с изх. № 31160/16.11.2018 г. на държавен съдебен изпълнител В.Т. при
Районен съд – гр. София по изп. д. №
20181110400921/2018 г.
Срещу определението е депозирана частна жалба с вх. № 2215/ 18.02.2019 г., подадена от Е. Т.Х., с
ЕГН: ********** – взискател по изп.д.
№ 20181110400921/2018 г., чрез пълномощника й – адв. А.М., като са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановения отказ.
На първо
място се твърди, че съгласно тълкувателно решение на ВКС съдията по вписванията
няма право да проверява редовността на акта, чието вписване се иска, когато
искането за това вписване е направено от съдия. В тази връзка се излагат
подробни съображения, че държавният съдебен изпълнител е съдия, поради което
съдията по вписванията е длъжен да впише поисканата възбрана.
На следващо
място се твърди, че щом съдията по вписванията е преценил, че в молбата за
вписване на възбраната са налице пороци, то той е следвало да даде указания за
отстраняването им, а не директно да постанови отказ. С тези аргументи се иска
обжалваното определение да бъде отменено като вместо него бъде постановено
друго, с което да бъде разпоредено вписването на поисканата възбрана.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр.
чл. 577 ГПК, от заинтересовано лице – взискател
в производство по принудително изпълнение и срещу подлежащ на обжалване акт – определение, в което е обективиран отказ на
съдия по вписванията да извърши вписване на
възбрана върху имот в с. ***, обл. Перник, общ.
Радомир, представляващ поземлен имот № 625, парцел 14, площ по док. – 1075
кв.м., с. ***, обл. Перник, общ. Радомир, сграда пл.
№ 625, парцел 14, площ по док. 66 800 кв.м, с. ***, двуетажна масивна
жилищна сграда, от 66.80 кв.м. и застроена кубатура от 540 куб.м., обл. Перник, общ. Радомир, с. *** съгласно молба с вх. №
2131/11.12.2018 г., поради което е процесуално
допустима.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от
жалбоподателя и представените по делото доказателства, и след като
съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.
дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС прецени
служебно всички правно релевантни факти, намира частната жалба за неоснователна, предвид следните
съображения:
Съдията по вписванията е сезиран с молба от държавен съдебен
изпълнител при Софийски РС В.Т., с която е поискано вписване на възбрана върху
имот, описан в молбата, собственост на И.К.И..
Към
депозираната молба са приложени: два преписа от същата, документ за внесена
държавна такса за вписване на възбраната и справка за лице от Служба по
вписванията Радомир и Служба по вписванията София.
За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията е приел, че молбата за
вписване не отговаря на изискванията на чл. 26 вр. с
чл. 24, б. „а“ вр. с чл. 6, ал. 1, б. „в“ от
Правилника за вписванията, доколкото в нея не са посочени границите на
недвижимия имот върху който се иска вписване на възбраната, а освен това не бил
надлежно индивидуализиран и длъжникът по изпълнителното дело. С тези съображения е постановен обжалваният отказ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС
съдията по вписванията може да откаже вписване на представения акт ако той няма
необходимото съдържание като проверката в този смисъл е в две насоки – относно
идентификация на страните (чл.6 ал.1 б.„А” ПВ) и относно идентификация на имота (чл.6 ал.1 б.„В” ПВ). Въззивният съд намира, че в настоящия случай съдията по вписванията има
право да извърши такава проверка, доколкото се иска вписване на възбрана от
съдебния изпълнител в производство по принудително изпълнение. Молбата за
вписване на възбрана НЕ представлява съдебен акт, поради което и възражението
на жалбоподателя макар и изведено отново от посоченото тълкувателно решение, не
намира приложение в конкретния случай. В тази връзка само за пълнота настоящият
състав намира за нужно да отбележи, че съдебният изпълнител, независимо дали
държавен или частен, по действащата нормативна уредба няма качеството и
правомощията на съдия (независимо от неточната от правна гл.т. формулировка на
длъжността в някои нормативни актове), доколкото не осъществява
правораздавателни функции.
Съгласно чл. 26 от Правилника за вписванията (ПВ) възбраната
върху недвижим имот, срещу който е обърнато взискането,
се вписва по искане на съдебния изпълнител с писма в два еднакви екземпляра,
съдържащи освен данните в точки "а" - "в" на чл. 24, още и номера на изпълнителното дело и
датата на изпълнителния лист и от кой съд е издаден. Посочените разпоредби на
чл. 24 от ПВ от своя предвиждат в молбата до съдията по вписванията да е
посочен и размерът на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, като
относно индивидуализация на страните и на имота се прави препратка към чл. 6,
ал. 1, б. „а“ и б. „в“ от ПВ. В тази връзка съгласно б. „а“ от цитирания текст
актът, чието вписване се иска – в настоящия случай молбата за вписване на
възбрана – следва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството
(постоянният адрес) и единният граждански номер на страните – в случая взискател и длъжник. От своя страна б. „в“ изисква в описанието
на имота, до който се отнася актът, да са посочени видът, местонахождението
(община, населено място, адрес, местност), номерът на имота, площта и/или
застроената площ и неговите граници.
В настоящия
случай обаче молбата за вписване на възбрана не отговоря на цитираните законови
изисквания, доколкото в същата в описанието на недвижимия имот не се съдържа
посочване на неговите граници. Липсват
и други данни, по които последните евентуално да могат да бъдат установени –
напр. данни за приет в района план на имотите (кадастрален план, план за земеразделяне и др.). По делото няма данни и за
имота въобще да има одобрен кадастрален план или същият да притежава
идентификатор съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър. По тези
съображения непълнотата в описанието на имота, изразяваща се в непосочване на
границите му, прави невъзможна неговата индивидуализация, поради което
въззивният съд споделя решаващия извод на съдията по вписванията за
постановяване на обжалвания отказ предвид и формалния характер на
производството по вписване. В тази връзка само за пълнота следва да се отбележи,
че описанието на недвижимия имот, върху който се иска вписване на възбраната,
поначало е формулирано изключително неясно.
Отново за
пълнота следва да се отбележи, че не може да бъде споделен вторият довод на
съдията по вписванията – доколкото в молбата за вписване се съдържат
необходимите данни за страните по изпълнителното дело. Това обаче не променя
изводите на съда за основателност на отказа.
На последно
място не може да бъде споделено и възражението в жалбата, че след като е
констатирал порок в молбата за вписване на възбраната, съдията по вписванията е
следвало да даде указания за отстраняването му. Посоченият извод следва пряко
от т. 1 на цитираното тълкувателно решение № 7/2012 г., съгласно която разпоредбата
на чл. 129 ал. 2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове
относно недвижими имоти, какъвто е настоящият случай. По тези съображения в
хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е
длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32 а от ПВ, без да може да дава указания
заотстраняване на нередовността. В тази връзка и
въззивният съд не намира за необходимо да излага допълнителни аргументи по това
възражение на жалбоподателя.
По
изложените съображения обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
Доколкото не
е събрана дължимата държавна такса за настоящото производство и по съображения
за процесуална бързина и икономия, доколкото администрирането на делото е
отнело продължително време по причини независещи от настоящия състав,
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати дължимата за разглеждане на
жалбата й държавна такса в размер на 15 лева с настоящото определение.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 14 от 11.12.2018 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Радомир,
с което е постановен отказ за извършване
на вписване на възбрана върху недвижим имот по молба с изх. № 31160/16.11.2018
г. на държавен съдебен изпълнител В.Т. при Районен съд – гр. София по изп. д. № 20181110400921/2018 г.
ОСЪЖДА Е. Т.Х., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, по сметка на ОС – гр. Перник държавна такса в
размер на 15 лева за разглеждане на
частна жалба с вх. № 2215/ 18.02.2019 г.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.