РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12416 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № ІІ-55-422475 от 05.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 87164/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 55 състав, са отхвърлени
като погасени чрез
плащане в хода на производството и като погасени по давност, предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.Н.П. - К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата 1176.82
лева за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот
- апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к. „Изток“, ул. „*********, за
периода 01.05.201 Зг. - 30.04.2016г„ ведно със законната лихва от 31.07.2017г.
до окончателното изплащане, и за сумата 262.63 лева - лихва за забава върху
главницата, изтекла в периода 15.08.2014г. - 21.07.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 52648/2017 г. на СРС, 55 състав. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 106,86 лв., представляващи разноски в
първоинстанционното производство, а ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 160,95 лв., представляващи сбора на разноските
в заповедното производство и исковото производство, предвид отхвърлената поради
плащане претенция.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния и необоснованост. Изтъква, че необосновано първоинстанционният съд
е приел, че ответникът не е собственик на имота, като този факт е бил и признат
в подадения от ответника отговор. Изтъква, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на облигационно правоотношение, поради
което и ответникът дължи пълния размер на предявените искове. Моли съда да
отмени решението и уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемият - М.Н.П. – К., чрез полномощника си –
адв. М.М., в законоустановения срок е подала отговор на въззивната жалба, с
която оспорва същата по подрбобно изложените съображения. Претендира и
разноски.
Въззиваемият - „Т.С.“ ЕАД - третото
лице помагач на ищеца – не е подал отговор на въззивната жалба, и не изразява
становище по релевираните доводи във въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по оплакванията във въззивната
жалба, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Във въззивната
жалба на „Т.С.” ЕАД са изложени оплакванията, които не са във връзка с решаващите
изводи на първоинстанционния съд, тъй като СРС е приел обосновано, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение по договор за продажба
на топлинна енергия и в този смисъл, че ответникът е битов клиент. Исковете са
отхвърлени поради извършено от ответника в хода на производството по делото
плащане, както и поради изтекла погасителна давност, но в тази насока не са развити никакви
оплаквания в жалбата, поради което при прилагане разпоредбата на чл. 269 ГПК решението
следва да бъде потвърдено изцяло, доколкото настоящият състав на съда не констатира
нарушаване на императивни правни норми.
В полза на въззиваемия
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят
направените в производството пред СГС разноски в размер на 300,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-55-422475 от
05.06.2018 г., постановено по гр. дело № 87164/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО,
55 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Б да заплати на М.Н.П. - К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: