№ 19150
гр. ., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110103409 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление г.,
представляван от Д. ., чрез юрк. Ст., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника С. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. . че същия дължи на ищеца сумата от
5636,04 лева представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
BG/08/119002229439/08.08.2019г., шета №*********, във връзка с настъпило на 02.07.2020г.
в гр. . ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.06.2022 г. до окончателното плащане
на дължимото и сумата от сумата от 724,69 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 19.03.2021 г. до 28.06.2022 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2020 г., в гр. . на бул. „Президент Линкълн“
бл. 32, е реализирано ПТП с участието на МПС „Алфа Ромео 147“, с рег.№ ЕН9204КВ,
управлявано от ответника и МПС „Мерцедес Е320 ЦДИ“, с рег.№ СВ3399НТ, собственост
на Вероника Евтимова. За събитието е съставен протокол за ПТП, в който е посочен за
виновен ответника, поради движение с несъобразена скорост. Твърди се, че последния
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма.
Ищецът съобщава, че ответникът е застрахован при него по застраховка ГО с
покритие на полицата в периода на ПТП-то. Във връзка с това се сочи, че в ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е заведена щета от другия участник в ПТП-то, по която е заплатено
обезщетение в размер на 5571.04 лв., като във връзка с постъпили по реда на чл. 411 КЗ
претенции, ищеца е възстановил за процесното ПТП сумата от 5636,04 лв. с включени
ликвидационни разноски и разноски за репатриране на автомобила. Ищецът твърди, че е
поканил ответника да му заплати посочената сума, но и до момента същата не била
заплатена, за което се претендира и законна лихва в размер на 724,69 лв. за периода
1
19.03.2021 г. до 28.06.2022 г.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска по
основание, като твърди, че не са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Сочи, че
във връзка с процесното ПТП му е било издадено НП №20-4332-012020/16.07.2020г., което е
отменено от съда. Излага съображения, че при настъпване на ПТП ответника не е бил
употребил алкохол и с нищо не е допринесъл за настъпване на същото. Оспорва иска за
законна лихва и моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 40067/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 5636,04 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица № BG/08/119002229439/08.08.2019г., във връзка с
настъпило на 02.07.2020г. в гр. . ПТП, ведно със законна лихва от 29.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 724,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 19.03.2021 г. до 28.06.2022 г.. С възражение от 20.09.2022 г. ответника е оспорил
вземането, без мотив.
От представената като писмено доказателство застрахователна полица
№440119213134100, е видно, че между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и собственика на
лек автомобил „Мерцедес Е320 CDI“, с рег.№ СВ3399НТ, е сключен договор за застраховка
„Каско +“, с валидност на полицата от 0.00 ч. на 03.12.2019 г. до 23.59 ч. на 02.12.2019г.
От представения като писмено доказателство протокол за ПТП №
1762382/02.07.2020г., съставен от служител на от сектор „Пътна полиция“ при СДВР е
видно, че на 02.07.2020 г., в 08.15 ч. по време на движение по бул. „Президент Линкълнн“, с
посока на движение към бул. „Околовръстен път“, пред бл. 32, поради несъобразена
скорост, л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № ЕН9204КВ, управляван от ответника, реализира ПТП,
като удря МПС2- „Мерцедес Е320 CDI“, с рег.№ СВ3399НТ и МПС3. За водача на л.а.
„Алфа Ромео“, с рег. № ЕН9204КВ - С. М. М., е посочено наличие на алкохол над 1.2
промила (1,47).
Във връзка с настъпилите щети по л.а. „Мерцедес Е320 CDI“, с рег.№ СВ3399НТ,
собственика му е подал до „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД уведомление за щета
№44012132017189 по полица №440119213134100, за което е образувана преписка по щета
№44012132017189. От страна на застрахователното дружество са съставени опис-
заключение по щета №44012132017189 /02.07.2020г., калкулация по претенция
№44012132017189 /02.07.2020г., ликвидационен акт. На собственика е изплатена сумата от
5377,87 лв., съгласно опис към платежно нареждане от 24.07.2020г. и след направени
удръжки. Съгласно уведомление за прихващане до „ДЗИ“ ЕАД от 11.11.2020г., ведно с
приложения, ищеца е заплатил на „ДЗИ“ ЕАД сумата от 5586,04 лв., както и 50 лв. за пътна
помощ.
С регресна покана до ответника относно щета №*********/10.02.2021г., ищцовото
дружество е предявило регресна претенции за сумата от 5586,04 лв.
Съгласно постановеното по приложеното НАХД №4171/2021г. по описа на СРС
Решение от 05.08.2021г., влязло в сила на 27.08.2021г., влязло в сила на 09.10.2019г., е
отменено Наказателно постановление №20-4332-012020/16.07.2020г., издадено от Началник
група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на ответника са наложени адм. наказания глоби и
лишаване от право да управлява МПС .
Видно от приложената в цялост пр.пр. №25674/2020г. на СРП, с Постановление от
2
11.06.2021г на СРП е прекратено наказателното производство по ДП№ЗМ 1174/2020г. по
описа на 06 РУ-СДВР, за престъпление по чл. 343б, ал. НК срещу ответника.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява
какъв е механизма на процесното ПТП, както и че от техническа гледна точка, нанесените
щети по процесните автомобили, са вследствие на реализираното на 02.07.2020г. ПТП.
Вещото лице дава заключение, че стойността за възстановяване на л.а. „Мерцедес Е320
CDI“, с рег.№ СВ3399НТ, определени по средни пазарни цени към датата на събитието,
възлиза на сумата от 27328,57лв.
По делото са разпитани като свидетели Г. С. С. и В. И. А..
Св. С. посочва, че в деня на ПТП управлявал л.а. „Мерцедес“, който бил спрял на
аварийни светлини. Ударил го л.а. „Алфа“, който се движел с висока скорост. Вследствие на
ПТП автомобила на свидетеля бил бракуван, тъй като имал много щети. Шофьорът, който
го ударил отишъл настрани, застанал на ъгъла в една пряка и говорил по телефона. От там
гледал какво става. Пиел непрекъснато вода, виждала се бутилката от която пиел. Свидетеля
посочва, че не знае кога и от къде е закупил тази бутилка. Предполага че е била вода, а не
алкохол, защото чакали да дойде КАТ. Полицията дошла два или три часа след ПТП, като
според тях виновен за ПТП бил водачът на л.а. „Алфа“, установили, че има и алкохол.
Св. А. посочва, че се движел с личния си автомобил, когато от дясната страна го
подминал л.а. „Алфа Ромео“ с голяма скорост, който се ударил в спрелия л.а. „Мерцедес“,
след което свидетеля се ударил в него леко, защото не могъл толкова бързо да спре.
Свидетеля посочва, че отишъл при шофьора на л.а. „Алфа Ромео“, за да види дали е добре,
като той бил „видимо неадекватен“, не знаел какво се случва. Казал, че е добре и нищо му
няма. След това причинителя на ПТП излязъл от автомобила и не казал нищо, обадил се по
телефона. После дошъл негов приятел, с който ходили в района. Разхождал се и пиел вода.
Имал едно шише вода, което държал през цялото време. След като дошли органите на КАТ,
те установили, че има алкохол около 1,5 промила. Св. А. посочва, че не е усетил да мирише
на алкохол, да залита, държал се добре.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.500, ал. 1,
т. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на 500, ал. 1, т. 1 КЗ , застрахователят по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, като с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
на водача е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 ‰.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" с ответника, изплащането на застрахователното обезщетение,
настъпването на процесното ПТП и обстоятелството, че ответника като участник в същото е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма- над
0, 5 ‰. В тежест на ответника е да установи погасяване на вземането на застрахователя.
В настоящия случай безспорно между страните е, че автомобилът, управляван от
ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на процесното ПТП. Безспорно е и настъпването на ПТП,
причинено от ответника.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с възражението на ответника, че в
случая не са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като към момента на
настъпване на ПТП, не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
3
допустимата в закон норма.
От приложения по НАХД №4171/2021г. (стр. 63) по описа на СРС протокол за
химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 436/03.07.2020
г., по повод процесното ПТП, се установява, че в изпратените за изследване проби кръв,
взети от ответника, е констатиран етилов алкохол в количество 0,82 ‰. Както бе посочено
по-горе чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява на водачите на пътно превозно средство
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, т. е.
допустимата по закон норма е до 0,5 ‰ включително. Настоящия съдебен състав приема, че
независимо, че кръвната проба е взета в нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, след повече от 3 часа, тя е доказателство за наличие на алкохол в кръвта
на ответника по време на настъпване на процесното ПТП. Доказателство в тази насока е и
представения по делото Протокол за ПТП № 1762382/02.07.2020г., съгласно който на
ответника е установено наличие на алкохол над 1.2 промила (1,47), което е установено по
надлежния ред с техническо средство "Дрегер 7510" №0138, проба №00117 (посочено в
Постановление от 10.06.2021г. на СРП).
По делото не се установи и доказа възражението на ответника, че същия бил
употребил алкохол, след настъпване на ПТП. И двамата свидетели по делото посочват, че
ответника е пиел вода след настъпване на ПТП, като по делото няма ангажирани
доказателства да е консумирал алкохол, след настъпване на процесното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В настоящия случай, възражението на ответната
страна е, че консумацията на алкохол е била след настъпване на ПТП, поради която причина
и резултатите от изследванията са показали наличие на алкохол над допустимата стойност.
Доказателства в тази насока обаче не бяха ангажирани, поради което съдът приема, че към
момента на ПТП ответника е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, съгласно
Протокол № 436/03.07.2020 г. Индиция в тази насока са и показанията на ответника, дадени
пред разследващ полицай при 06 РУ-СДВР на стр. 22 от пр.пр. №25674/2020г. на СРП,
където същият е посочил, че предишната вечер е употребил алкохол „2 бири от по 500 мл и
100 мл водка“, като изрично е посочил, че след това не е употребявал никакъв алкохол.
Предвид това съдът намира, че възраженията на ответника останаха недоказани. Не следва
да бъде обсъждано и Решението постановено по НАХД №4171/2021г., с което е отменено
Наказателно постановление във връзка с процесното ПТП, доколкото видно от мотивите на
същото, НП е отменено на формално основание, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Предвид гореизложеното, както и с оглед заключението на вещото лице, искът за
главницата следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По иска за заплане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
намира следното: от приетата като писмено доказателство по делото писмо – регресна
покана относно щета №*********/10.02.2021г., получена от ответника на 16.02.2021 г. е
видно, че ищцовото дружество е претендирало от ответника възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение. С тази покана е даден 7-дневен срок на ответника да заплати
претендираните суми. С оглед на това, от 24. 02.2021 г. той дължи обзещетение за забава до
датата предхождаща подаването на заявлението -29.06.2022г., но доколкото същата е
претендирана от 19.03.2021г., същата следва да бъде начислена от тази дата, която
съобразно служебните изчисления на съда, възлиза на сумата от 731,12 лв. Или предявеният
иск за сумата от 724,69 лева за периода от 19.03.2021 г. до 28.06.2022 г., следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 40067/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1075,44 лв., от които сумата от 275,44
4
лв. за внесена държавна такса, сумата от 400 лв. за САТЕ, сумата от 100 лв. за депозит за
двама свидетели, а сумата от 300 лв. за юрк. възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. . че дължи на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление г.,
представляван от Д. ., сумата от 5636,04 лева (пет хиляди шестстотин тридесет и шест лева
и 04 стотинки), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
BG/08/119002229439/08.08.2019г., щета №*********, във връзка с настъпило на 02.07.2020г.
в гр. . ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.06.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 724,69 лева (седемстотин двадесет и четири лева и 69
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.03.2021 г. до 28.06.2022
г., за които суми е издадена Заповед №25549/09.09.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 40067/2022 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. . да заплати на „.“ АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление г., представляван от Д. ., сумата от 1075,44 лв. (хиляда
седемдесет и пет лева и 44 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 40067/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 40067/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5