Решение по дело №424/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 907
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20193100900424
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./…...10.2019 год.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                            

                     СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ

                               

при секретар Мая Иванова,

като разгледа докладваното от съдията 

търговско дело № 424 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Национална агенция за приходите срещу „Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, при участието на постоянния синдик на „Варна капитал“ ЕООД (н), И.А.М. за:

       установяване съществуването на предявено в производството по несъстоятелност с молба вх. № 28324/03.10.2018 г. на кредитора НАП вземане в размер на 6 056,65 лева, индивидуализирано в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР под № 20190109093137, като публично вземане за задължение по ЗМДТ, представляващо лихва за забава, начислена до 24.07.2018 г., върху главно задължение, формирано от вземанията за местни данъци и такси по Актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000072/11.07.2016 г. и № АУ000228/09.05.2013 г., издадени от Община Балчик, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ;

       установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ за публични вземания в размер на 24 167,45 лева, представляващи вземане за лихва за забава върху главницата от 59 973,19 лева, начислена за периода до 24.07.2018г., след приспадане от общия размер на вземането – 30 224,10 лева, на сумата от 6 056,65 лева, изплатена в полза на Община Балчик в резултат на извършените по изп. д. № 20167370400793 на ЧСИ Л. Т. разпределения в периода от 28.04.2017 г. до 28.09.2018 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 5/2018 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания на кредиторите на „Варна капитал" ЕООД (н), обявен в търговския регистър с вписване № 20190301171457 с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Исковете са с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.

Позиция на ищеца:

По иска за установяване съществуването на предявено в производството по несъстоятелност с молба вх. № 28324/03.10.2018 г. на кредитора НАП вземане в размер на 6 056,65 лева:

Ищецът твърди, че е кредитор с публични общински вземания в общ размер на 6 056,65 лв., представляващи лихви, възникнали по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000072/11.07.2016 г., издаден от Община Балчик и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000228/09.05.2013 г., издаден от Община Балчик с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Поддържа, че на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 164, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), когато вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът е длъжен да го включи в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството така, както е предявено. Сочи, че срокът за плащане на данъка върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци не е поставен в зависимост от някакво действие на орган по приходите, например съобщаване по чл. 23 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а се дължи по силата на закона, поради което при неизпълнение на задължението в срок длъжникът изпада в забава и се начисляват лихви върху просрочените главници. За начисляване на лихвите също не се изисква съобщение по цитираната разпоредба. Чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ сочи императивно, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Лихвите върху главниците върху публичните общински вземания са дължими на основание чл. 1 от същия закон и са в размер на законната лихва за забава. Същите следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Излага подробна аргументация.

По иска за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ за публични вземания в размер на 24 167,45 лева, ищецът твърди, че възникналите до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (24.07.2018 г.) публични вземания на държавата и общините, както главници, така и лихви, следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Варна капитал" ЕООД (в несъстоятелност) не депозира писмен отговор.

В срока по чл. 367 ГПК, в качеството на задължителна страна в производството, синдикът депозира писмен отговор, в който изразява становище само по първия иск. Излага, че същият е неоснователен, тъй като след извършени публични продажби на имущество – собственост на длъжника по изп.д. № 20167370400793, на Община гр. Балчик, като присъединен по право взискател е преведена сумата от 6 056,65 лева, по извършени от ЧСИ разпределения. Сочи, че редът за погасяване на общинските вземания се поставя в зависимост от момента на възникването им, като се започва от най старото вземане, т.е. постъпилата сума в размер на 6 056,65 лева би следвало да е разпределена за покриване на задължения по АКТ за установяване на задължения: АУ 000228/09.05.2013 г. Община гр.Балчик.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Моли за присъждане на разноски. Синдикът на ответното дружество оспорва иска и представя писмени бележки.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените положителни установителни искове са с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Същите са предявени в предвидения в закона 7-дневен преклузивен срок и от лице, легитимиращо се като кредитор на ответното дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност.

Вземането, предмет на първия иск, представлява лихва за забава в размер на 6 056,65 лева, начислена до 24.07.2018 г., върху главно задължение, формирано от вземания за местни данъци и такси. Същото е включено в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР под № 20190109093137. Ищецът е възразил срещу списъка на неприетите вземания, възражението му е оставено без уважение и вземането не е включено в одобрения от съда по несъстоятелността с определение № 806/01.03.2018 г. списък с приети вземания по чл. 692 ТЗ.

При горните положително проявени процесуални предпоставки, съдът намира предявеният иск за допустим и при наличието на правен интерес от провеждането му.

Не е спорно по делото, че с решение № 612/24.07.2018 год. постановено по т.д. № 5/2018 г. е обявена неплатежоспособността на „Варна капитал" ЕООД (н), със седалище гр.Варна, ЕИК *********, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г., открито е производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно.

С Решение № 647/27.8.2018г. спряното производство по несъстоятелност на „Варна капитал” ЕООД, ЕИК *********, е възобновено  и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.  

Оспореният списък на неприетите вземания, обявен в ТР под № 20190109093137, е изготвен от синдика в изпълнение на указания на съда, дадени с определение № 4536/20.12.2018г. по т.д. № 5/2019 г. на ВОС, в което е прието, че размерът на предявените от НАП вземания следва да бъде намален с разпределените в полза на взискателя суми по изп. д. № 20167370400793 на ЧСИ Л. Т. в общ размер на 6056.65 лева. По правилата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД разпределените суми в общ размер на 6056.65 лева са приспаднати от вземане в размер на 30 224,10 лева, представляващо лихва за забава по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ, начислена до 24.07.2018 г., върху главно задължение, формирано от вземанията за местни данъци и такси по Актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000072/11.07.2016г. и № АУ000228/09.05.2013г., издадени от Община Балчик.

С предявения иск, пред настоящия съд се поставя въпроса относно задължението на синдика, когато вземането е установено с влязъл в сила акт, да го включи в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството така, както е предявено. Същевременно не се оспорва факта, че по изп.д. № 20167370400793 по описа на от ЧСИ Л. Т. въз основа на извършени в периода 28.04.2017 г. – 28.09.2018 г. разпределения в полза на Община Балчик са преведени суми в общ размер на 7762.19 лева, което е видно от приложената по делото справка от ЧСИ Л. Т. по изп.д. № 20167370400793. Фактът, че банковата сметка на Община Балчик е заверена с разпределените по изпълнителното дело суми в общ размер на 7 762,19 лева, е удостоверен и в служебно изисканата справка от Община Балчик, имаща характер на официален свидетелстващ документ.

От заключението на вещото лице по допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че Община Балчик е осчетоводила извършените плащания от ЧСИ като погашения по лихви. В резултат, вещото лице е установило общ размер на лихвите по двата акта към датата на откриване на производството по несъстоятелност 20 795,13 лева, а към датата на предявяване на вземането – 21 885,15 лв.

Вземането на ищеца, включено в одобрен от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 5/2018 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания, е в размер на 24 167,45 лева, представляващи лихви за забава върху главницата по двата акта в общ размер 59 973,19 лева, начислени за периода до датата на откриване на производството по несъстоятелност – 24.07.2018 г., т.е. повече от установения от вещото лице размер.

При това положение се налага извода, че неприетото вземане в размер на 6 056,65 лева е недължимо, тъй като към датата на предявяването му е било погасено чрез плащане. Задължението на синдика да включи установено с влязъл в сила акт вземане в списъка на приетите вземания така, както е предявено, се отнася до непогасените публични вземания, но не и до погасените чрез плащане такива.

Ето защо, първият иск ще се отхвърли като неоснователен.

По отношение на втория иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ за публични вземания в размер на 24 167,45 лева, представляващи вземане за лихва за забава, върху главно задължение, формирано от вземанията за местни данъци и такси по Актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000072/11.07.2016 г. и № АУ000228/09.05.2013 г., издадени от Община Балчик, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.166 ДОПК установяването на публични вземания се извършва от органа, които е компетентен по съответния закон. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК и с ревизионен акт по чл.108 ДОПК. Когато установяването на задълженията се осъществява с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, компетентен да издаде този акт, е органът по приходите.

В конкретния случай, с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУ000072/11.07.2016 г. са установени задължения за главница в общ размер на 39466,14 лева, от които в производството по несъстоятелност са предявени 37640,32 лева и лихви до дата 11.07.2016 г. в размер на 7463,43 лева, като в производството по несъстоятелност са предявени лихви до дата 24.07.2018 г. в размер на 15135,65 лева.

С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000228/09.05.2013 г., са установени задължения за главница в общ размер на 24189,38 лева, от които в производството по несъстоятелност са предявени 22332,87 лева и лихви до дата 09.05.2013 г. в размер на 3009,63 лева, като в производството по несъстоятелност са предявени лихви до дата 24.07.2018 г. в размер на 15088,45 лева.

Общо предявените в производството по несъстоятелност лихви по двата акта са в размер на 30 224,10 лева, от които след приспадане на платената по извършени в периода 28.04.2017 г. – 28.09.2018 г. разпределения на ЧСИ Л. Т. по изп.д. № 20167370400793 сума в размер 6 056,65 лева, в одобрения от съда по несъстоятелността с определение № 806/01.03.2018 г. списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ е включена сумата 24 167,45 лева с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК публични са общинските вземания за данъци и общински такси, установени по основание със закон, а съгласно т. 9 – лихвите за вземанията по т. 1 - 8. Следователно лихвите върху вземанията за местни данъци и такси представляват публични вземания.

Съгласно чл. 722, ал. 1 от ТЗ публичноправните вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност са поставени в ред шести за удовлетворяване при извършване на разпределение на осребреното имущество, т.е. в случая лихвите върху общинските вземания за данъци и такси начислени до 24.07.2018 г. следва се ползват с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а не по т. 8.

Поради горното, съдът намира втория предявения иск за основателен и като такъв, следва да се уважи.

По аргумент от чл. 694, ал. 7 ТЗ, с оглед изхода от делото по първия иск в тежест на ищеца следва да се възложи и дължимата за производството държавна такса, но с оглед разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК такава не се присъжда. Ответното дружество не е претендирало разноски, поради което такива не му се следват.

С оглед уважаването на втория иск, на ищеца ще се присъди съответна част от претендираните съдебно-деловодни разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите, гр. София, срещу „Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, с адрес гр.Варна, ул. „Софроний Врачански“ № 6, ет. 2, ап. 2, при участието на И.А.М. – в качеството му на постоянен синдик на „Варна капитал" ЕООД (н), иск с правно основание чл. 694, ал. 2 т.1 ТЗ за установяване съществуването на предявено и неприето в производството по несъстоятелност вземане в размер на 6 056,65 лева, представляващо лихва за забава, начислена до 24.07.2018 г., върху главно задължение, формирано от вземанията за местни данъци и такси по Актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000072/11.07.2016 г. и № АУ000228/09.05.2013 г., издадени от Община Балчик, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ;.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Национална агенция за приходите, гр. София, „Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, с адрес гр.Варна, ул. „Софроний Врачански“ № 6, ет. 2, ап. 2, и И.А.М. – в качеството му на постоянен синдик на „Варна капитал" ЕООД (н), че вземането на Национална агенция за приходите, в размер на 24 167,45 лева, представляващо лихви за забава върху главница от 59 973,19 лева, начислени за периода до 24.07.2018 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 5/2018 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания на кредиторите на „Варна капитал" ЕООД (н), обявен в търговския регистър с вписване № 20190301171457, е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.  

ОСЪЖДА „Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, с адрес гр.Варна, ул. „Софроний Врачански“ № 6, ет. 2, ап. 2, да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лева на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ.

ОСЪЖДА „Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, с адрес гр.Варна, ул. „Софроний Врачански“ № 6, ет. 2, ап. 2, да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, направените по делото разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: