Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261823 22.12.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7653 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Ц.М.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. С.В., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по прекратено ДП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 19.01.2020 г. ищецът при управление на лек автомобил „БВМ 330 ХД“, рег. № ***** бил спрян за проверка, като бил спрян за това дали не управлява МСП след употреба на наркотици. След извършена проверка с техническо средство „Драг Чек 3000“ пробата се оказала положителна за амфетамин. В тази връзка срещу лицето било образувано БП № 29/ 2020 г. по описа на Пето РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 620/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив, като той бил задържан за срок от 24 часа. Ищецът доброволно дал в болницата кръв и урина за изследване, защото знаел, че е станала грешка с резултата от теста. Срещу него било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 4, вр. ал. 3, чл. 28 ал. 1 от НК, като той бил задържан под стража. Мярката за неотклонение била потвърдена от ПРС, но след обжалване ПОС я променил в „парична гаранция“ от 1 000 лева. По ДП въз основа на взетите проби се изготвила химико- токсикологична експертиза, която не установила наличие на наркотични вещества в лицето. В тази връзка с постановление от 30.03.2020 г. на РП- Пловдив ДП било прекратено, а мярката за неотклонение- отменена. След два месеца и половина бил сложен край на производството, като през това време ищецът бил принуден да търпи несгодите и унижението, че е обвиняем. Бил подложен на силен стрес, за период от девет дни му било отнето и правото на свобода и придвижване, докато бил задържан. Ангажирал и адвокат, на когото платил хонорар в размер на 200 лева за защита срещу обвинението. Спрямо лицето била взета най- тежката мярка за неотклонение, като арестът бил незаконен и за това отговорност следвало да носи ответникът, като отговорността тук била обективна, независимо дали конкретното процесуално- следствено действие било извършено в съответствие със закона. Силният стрес у лицето бил породен от това, че делото може да завърши с осъдителна присъда, постановена при съдебна грешка. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Моли и за разноските. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Посочва се на първо място, че ищецът не представял доказателства за датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП. На следващо място, претенцията за неимуществени вреди била недоказана- липсвали доказателства за реално търпени вреди, както и за връзка с действията на прокуратурата. Нямало и доказателства за трудовата ангажираност на лицето към датата на задържането му. Алтернативно, счита претенцията за силно завишена и несъобразена със съдебната практика и икономическите условия на живот в страната. ДП приключило в разумни срокове, най- тежката мярка за процесуална принуда била само за няколко дни, като спрямо ищецът не били налагани други мерки. Същият бил осъждан за аналогично престъпление и имал трайно установени престъпни навици. Оспорва се претенцията за имуществени вреди като недоказана- липсвали данни за реално изплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено досъдебно производство № 29/ 2020 г. по описа на Пето РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 620/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив, образувано против ищеца за престъпление по чл. 343б ал. 4, вр. ал. 3, чл. 28 ал. 1 от НК, приключило с постановление от 30.03.2020 г. на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Приложено е и частно нак. дело № 449/ 2020 г. на ПРС, XXIII нак. с-в, по което спрямо ищеца на 23.01.2020 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева след негово обжалване с определение № 117/ 30.01.2020 г. на ПОС, НО, по В. ч. н. дело № 148/ 2020 г.
Като писмени доказателства са приети справка за съдимост на ищеца, както и справка за висящи наказателни производства.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 01.12.2020 г.). Св. М.Х.А.- *** на ищеца, заявява, че синът му бил задържан по обвинение за управление на МПС след употреба на наркотици. Първоначално бил задържан в ареста, след 11 дни го освободили. Кръвната проба излязла отрицателна и прекратили делото. Психиката обаче му се разбила, докато работел, мислел за обвинението. Имал предходно осъждане за същото обвинение, като там случаят приключил със споразумение. Св. К.Ц-А.- *** на ищеца, посочва, че синът й бил задържан в ареста около една седмица по обвинение, че употребява наркотици. Резултатите от пробата му обаче излезли отрицателни и го освободили. Обвинението му се отразило тежко- не можел да спи, затворил се в себе си, не искал да говори. Не бил осъждан преди това.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според
нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е
престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 4, вр. ал. 3, чл. 28 ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели- родителите на ищеца, като и двамата описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес. Показанията им обаче следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицата в това си качество на близки роднини на страната се явяват заинтересовани в определена степен от изхода на спора, но независимо от това, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, страх. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, но свидетелските показания не са в тази насока.
Отделно от това, последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка и чувството на несигурност в работата и нарушено спокойствие, не могат да се дължат само да незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво отрицателно отношение от страна на околните. Напротив- никой от двамата свидетели не посочва, че обвинението е станало достояние до трети лица, че това е накърнило авторитета на лицето или пък, че околните са се отдръпнали от него. Така личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции в трудовата му дейност представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. Останалите описани в исковата молба проявления на причинените вреди представляват субективни усещания на лицето за бъдещи събития (несправедлива осъдителна присъда, влизане в затвор), които не са се сбъднали, поради което от тях не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици от евентуалното настъпване на тези несигурни събития. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие и то за период от само два месеца, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.
Не се доказа също така обвинението да е предизвикало някакво влошаване на здравето на лицето или да е оказало вредно влияние в тази насока, нито пък за такова нещо е представена медицинска документация за състоянието му, която да го установи. Твърденията на лицето за причинения му стрес по време на ДП също не могат да обосноват доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро следва да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение на обвиняем. Наред с това обаче, задължително следва да се посочи, че ищецът е бил осъждан в миналото за подобно деяние като обвинението, т.е. бил е обект и на други предходни разследвания от органите на реда, които обстоятелства са от значение за това, че той не за пръв път има досег с правосъдието. В тази връзка трябва да се има предвид при преценката на съда за интензитета на вредите обремененото съдебно минало на лицето, което несъмнено оказва съществено влияние върху психо- емоционалния стрес, притесненията и неприятните преживявания, които обаче тук са със значително по- ниска степен и тежест, предвид миналата съдимост на лицето.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, както и неудобство и емоционален дискомфорт, но в процеса въобще не се установи нито да е имало някаква негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха продължителни или мъчителни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай досъдебното производство е образувано във връзка със съставен АУАН на лицето на 19.01.2020 г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установено с дрегер тест. Ищецът е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, а в последствие и за още 72 часа по реда на чл. 64 от НПК с мярка за неотклонение, която е потвърдена от районен съд и отменена след обжалване от въззивната инстанция, като е заменена с „парична гаранция“. Задържането му по ЗМВР не следва да се обсъжда тук, доколкото претенцията не е предявена против МВР, а и евентуалното обезщетяване на неимуществени вреди в тази връзка е от компетентността на съответния административен съд, доколкото дейността на полицейските органи не е правораздавателна. В този смисъл за процеса тук релевантният период на задържането е от 22.01.2020 г. до 30.02.2020 г. или общо 9 дни, през който е действала тази мярка за неотклонение. Ищецът е дал обяснения при привличането си като обвиняем, като в последствие е участвал и при предявяване на разследването. Взети са му били проби от кръв и урина, като в резултат на извършеното химическо изследване не се е установило наличие на наркотични вещества. С постановление на прокуратурата от 30.03.2020 г. наказателното производство срещу него е било прекратено поради несъставомерност на деянието. Разглеждането на делото в досъдебната фаза е приключило в сравнително кратки и съвсем разумни срокове- около два месеца, като продължителността на процеса се е дължала на изцяло на обективни причини, свързани със събиране на доказателства (разпит на свидетел, изискване на справки, изготвяне на химико- токсикологична експертиза в лабораторията на ВМА- София). Не се установява конкретният случай да е придобил обществен отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно
по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5
от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от
отговорност. От материалите по досъдебното производство не може да се направи
извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което
да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало
хода на разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от
даване на показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е
оказал съдействие на разследващите, дал е обяснения, като в нито един момент
той не се е признал за виновен и не е променял тази своя позиция. Оттук следва,
че не може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за
настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението само на
това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е силно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, нарушено спокойствие и житейски ритъм, както престоят в ареста по време на мярката за неотклонение, трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот, личността на пострадалия, преценена и с оглед миналата му съдимост, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. Предвид изложеното, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 5 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, но считано от момента на прекратяване на ДП, т.е. от момента на влизане в сила на постановлението на прокуратурата за прекратяването, защото именно оттогава окончателно е изключена отговорността на ищеца. По ДП обаче няма данни- не са приложени разписки, от които да е видно дали и кога то е връчено на лицето, поради което следва да се приеме, че след изтичане на 7- мо дневния срок за обжалване, считано от датата на съставянето му- 30.03.2020 г., прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца се е стабилизирал като такъв или началният момент на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди следва да е от 07.04.2020 г.
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение в досъдебната фаза, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на обвиняемия. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред органите на ДП, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест щом незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По приложеното ДП (лист 14) е наличен договор за правна защита и съдействие, според който е упълномощен адвокат С.В. да защитава обвиняемия по делото, при договорено възнаграждение от 200 лева. В същото обаче липсва отбелязване за това, че сумата е била платена и доколкото законодателят изисква възстановяване на действително направените разноски, т.е. само реално платените, за което има съответните писмени доказателства, а не само договорени такива, то в случая договорената сума като хонорар не може да бъде присъдена. В този смисъл е и мотивната част на т. 1 от ТР 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо въпросът за разноските, според което разноски се присъждат само, когато е доказано извършването им. При положение, че не се доказва въпросната сума да е била реално заплатена, дори и да е била договорена за защита на обвиняемия, тя не подлежи на връщане, поради което този иск следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че такива са реално направени. Внесената сума от 20 лева за държавна такса (л. 17- 18) следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според представения договор за правна защита и съдействие (л. 14- гръб) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 440 лева, от която следва обаче да му се присъдят само 88, 46 лева, изчислени по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ц.М.А., ЕГН: **********,***, сумата от 1 000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.04.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28 ал. 1 от НК по досъдебно производство № 29/ 2020 г. по описа на Пето РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 620/ 2020 г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, по което наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурора, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска да му заплати сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за осъществена адвокатска защита в досъдебната фаза по наказателното производство, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ц.М.А., ЕГН: **********,***, разноските по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 88, 46 (осемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД