РЕШЕНИЕ №…..
гр. Добрич, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
При
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3282 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.288 ал.12 във връзка с чл.288 ал.1 т.2 буква а) от
Кодекса за застраховането (отм.).
Образувано е по искова молба на “ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД” със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Граф Игнатиев” №2,
ет.4, представляван от изпълнителните директори ***, със съдебен адресат
адвокат Л.В. – Т. ***, стая 205, срещу Й.П.Ж. с ЕГН ********** *** и при
участието на Р.С.А. с ЕГН ********** *** като трето лице – помагач на страната
на ищеца по чл.45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.288
ал.12 във връзка с чл.288 ал.1 т.2 буква а) от Кодекса за застраховането (отм.)
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2091.04 лева,
представляваща изплатеното от ищеца на увреденото лице Р.С.А. обезщетение за
причинените му имуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило на 12.04.2015 г.
около 10.00 часа в гр. Добрич по бул.“Русия“ пред №182 по вина на ответника,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата
молба по пощата (10.09.2019 г.) до окончателното плащане, а също и за направените
по делото разноски. Според изложените в исковата молба твърдения ищецът е
заплатил процесната сума като обезщетение за настъпили имуществени вреди във
връзка с ПТП на 12.04.2015 г., причинено от ответника, който при управлението
на лек автомобил „ВАЗ 21011” с рег. №*** причинил щети на лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС А160“ с рег. №***, собственост
на третото лице – помагач на страната на ищеца. Пътнотранспортното произшествие
е настъпило в резултат на навлизането на ответника в лентата за насрещно
движение при движението си по бул.“Русия“ пред №182 в гр. Добрич, в резултат на
което блъснал извършващия маневра обратен завой лек автомобил „МЕРЦЕДЕС А160“. В
нарушение на разпоредбите на Кодекса за застраховането ответникът е управлявал
описания автомобил без наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към датата на пътнотранспортното произшествие. С исковата
молба е било поискано привличането като трето лице – помагач на страната на ищеца
на собственика на увредения автомобил, като същият е бил конституиран с
разпореждане в закритото съдебно заседание на 20.09.2019 г. Настоява се за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея ответникът е посочил, че оспорва предявения иск;
сключил е спогодба с Р.С.А. и му е заплатил сумата от 500 лева в брой, с което
отношенията им са изцяло и окончателно уредени.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея третото лице – помагач на страната на ищеца е заявило,
че предявеният иск е допустим и основателен; отговаря на обективната истина
изложеното в исковата молба, че му е била изплатена сумата от 2091.04 лева от
ищеца за увредения при процесното ПТП лек автомобил; на 12.04.2015 г. в град
Добрич по бул.“Русия“ е управлявал собствения си лек автомобил и е бил блъснат
от управлявания от ответника лек автомобил; при удара е имало щети и по двата
автомобила; автомобилът на ответника е бил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което дължимото обезщетение му е
било изплатено от “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”; затова искът е основателен и трябва да
бъде уважен.
В становището
си от 09.03.2020 г. ищецът чрез своя процесуален представител е посочил, че по
делото са установени със събраните писмени и гласни доказателства фактите на
събитието, виновното поведение на ответника, вредоносния резултат и причинно –
следствената връзка между тях. Безспорно е установено, че към момента на
настъпването на процесното ПТП водачът е управлявал автомобила без наличието на
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От приложеното
платежно нареждане от 05.08.2015 г. става ясно, че пострадалото лице е получило
дължимото обезщетение от Гаранционния фонд. Представеният по делото договор
между ответника и Р.С.А. е сключен след осъщественото плащане и няма отношение
към същото. Всички протоколи за ПТП са подписани от ответника и съдържат
неблагоприятни за него последствия, явяват се частни свидетелстващи документи и
не могат да бъдат опровергавани по друг начин. Настоява за цялостното уважаване
на предявения иск, присъждането на законната лихва върху търсената сума от датата
на завеждането на исковата молба до окончателното плащане, както и на сторените
разноски в размер на внесената държавна такса.
В
последното съдебно заседание ответникът чрез своя пълномощник е посочил, че желае
да бъде постановен съдебен акт съгласно представените по делото доказателства.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният
иск по чл.45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.288 ал.12
във връзка с чл.288 ал.1 т.2 буква а) от Кодекса за застраховането (отм.) е процесуално
допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Според действалия
към датата на настъпването на пътнотранспортното произшествие (12.04.2015 г.) чл.288
ал.1 т.2 буква а) от Кодекса за застраховането (отм.) Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие
е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл.288 ал.12 от Кодекса за
застраховането (отм.) след изплащането на обезщетението по чл.288 ал.1 от
Кодекса за застраховането (отм.) Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и обичайните разходи. Безспорно
установено в настоящото производство е обстоятелството, че управляваният от
ответника автомобил към момента на настъпването на произшествието (около 10.00
часа на 12.04.2015 г.) е бил без валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите – според намиращата се на лист 7 от делото
справка застраховката на автомобила с рег. №ТХ 4137 РХ е била прекратена на
01.03.2015 г.; на 12.04.2015 г. е нямало валидно сключена застраховка. Между
страните не се спори, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България (град Добрич) и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България;
не се спори, че Гаранционният фонд е превел по банков път на 05.08.2015 г. на собственика
на пострадалия автомобил от процесното произшествие сумата от 2091.04 лева. Безспорно
установени по делото въпроси са и тези за вината на ответника и за размера на
щетите. От приетия по делото протокол за ПТП (на лист 5) става ясен следният
механизъм на настъпилото произшествие – управляваният от ответника лек
автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение при движението си по бул*** в
гр. Добрич, в резултат на което блъснал извършващия маневра обратен завой лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС А160“ на третото лице – помагач на страната на ищеца. Този механизъм
не се оспорва от ответника. Единственото възражение на Й.П.Ж. е свързано с
обстоятелството, че на 14.08.2015 г. е сключил с третото лице – помагач на
страната на ищеца спогодба, по силата на която му е заплатил сумата от 500 лева
и те са уредили отношенията си във връзка с процесното произшествие. В
последното съдебно заседание при отговорите си на поставените му по реда на
чл.176 от ГПК въпроси Р.С.А. е признал, че действително е получил сумата от 500
лева, но е заявил, че тя покрива допълнителни разходи във връзка с
произшествието – за гуми, за джанти, за репатрак. Настоящият съдебен състав
обаче приема за по-достоверни показанията на ангажираната от ответника
свидетелка *** (негова дъщеря), която е заявила, че при заплащането на сумата
от 500 лева по никакъв начин не е била уведомена от Р.С.А., че същият вече е
получил плащане от Гаранционния фонд. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че в представения заверен препис от договор за спогодба (на
лист 49 от делото) никъде не е отбелязано предшестващото плащане от
Гаранционния фонд на сумата от 2091.04 лева. Доколкото извършеното плащане от
ищеца предхожда другото плащане, то не е извършено недължимо и по силата на
законовата норма на чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.)
Гаранционният фонд още на 05.08.2015 г. е встъпил в правата на увреденото лице
до размер на платеното. Недължимо платената сума в размер на 500 лева
ответникът може да търси от третото лице – помагач на страната на ищеца в
рамките на отделно гражданско производство. С оглед на изложеното предявеният
иск по чл.45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.288 ал.12
във връзка с чл.288 ал.1 т.2 буква а) от Кодекса за застраховането (отм.) за
заплащането на сумата от 2091.04 лева е изцяло основателен и трябва да бъде уважен, като на ищеца бъде
присъдена и законната лихва от датата на подаването на исковата молба по пощата
(10.09.2019 г.) до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени поисканите от него и
действително направени съдебно - деловодни разноски в размер на 83.64 лева
внесена държавна такса.
Водим от
горното, на основание на чл.45 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл.288 ал.12 във връзка с чл.288 ал.1 т.2 буква а) от Кодекса за
застраховането (отм.), Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й.П.Ж. с
ЕГН ********** *** да заплати на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от
изпълнителните директори ***, със съдебен адресат адвокат Л.В. – Т. ***, стая
205, следните суми: 1) 2091.04 лева (две хиляди деветдесет и един лева и четири
стотинки), представляваща изплатеното от ищеца на увреденото лице Р.С.А.
обезщетение за причинените му имуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило на
12.04.2015 г. около 10.00 часа в гр. Добрич по бул.“Русия“ пред №182 по вина на
ответника, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаването
на исковата молба по пощата (10.09.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 83.64
лева (осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
направените разноски по гр. дело №3282/2019 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО по гр.
дело №3282/2019 г. по описа на ДРС е постановено при участието на Р.С.А. с ЕГН ********** *** като трето лице – помагач на
страната на ищеца “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори ***
Посочена от ищеца банкова сметка, ***ми – банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД – гр. София с BIC *** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: