Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№316
гр.Шумен,
15.05.2017г.
Р.Райкова - съдия-докладчик по НОХД № 139 по описа за 2017г. на Шуменския окръжен съд, при
проверка на делото във фазата на подготвителните действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание, установих следното:
На 24.04.2017г. от
Специализираният наказателен съд – гр.София е постъпил по подсъдност внесен
обвинителен акт на Специализираната прокуратура – гр.София по Прокурорска преписка ПП 69/2014г., по който
на 24.04.2017г. в Шуменски окръжен съд е образувано НОХД №139/2017г.
Обвинителният акт е бил внесен първоначално в СНС като на придружителното писмо
е отбелязано ръкописно, че ДП се състои от
6 /шест/ тома. В придружителното писмо, с което обвинителният акт се
изпраща от СНС до ШОС е посочено, че ДП съдържа 7 /седем/ тома.
След образуване на съдебното
производство по НОХД № 139/2017г. на ШОС, делото се намира във фазата на
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Съдията-докладчик по настоящото дело е длъжен да обсъди въпросите по чл.248 от НПК, като в съответствие с чл.14 ал.1 от НПК е длъжен
да вземе решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от
закона. Съдията-докладчик, в изпълнение на задълженията си по закон съобразно
чл.248 ал.2 от НПК, като съобрази материалите по делото, установи, че в хода на
досъдебното производство и в стадия след изпращането му на прокурора са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
В хода на досъдебното
производство са били привлечени като обвиняеми четири лица - Х.С.И., Н.П.К., С.М.Л. и Т.И.Т., за извършено
от четиримата престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за К. и при условията на рецидив, а
освен това за И. и за престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1 предл.1 от НК и
седем престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и за К. и за престъпление по
чл.339 ал.1 от НК.
Със заключително мнение от
12.11.2014г. старши разследващ полицай при ОДМВР – Шумен изпратил ДП на
Специализираната прокуратура с мнение за предаване на съд на четирите лица по
посочените престъпления.
С постановление от 03.12.2014г.
по описа на Специализираната прокуратура, наблюдаващият прокурор установил, че
по отношение на С.Л. и Т. Т. не били
повдигнати актуални обвинения и преценил, че следва при привличането на двамата
като обвиняеми да бъдат посочени конкретните непристойни действия извършени от
дееца, с които грубо се нарушава обществения ред и да бъде изписано с какви действия деянието се
отличава с изключителна дързост, поради което намерил, че старши разследващ
полицай при ОДМВР – Шумен следва да изготви
прецизни обвинения, които да бъдат докладвани на наблюдаващия прокурор и
му разпоредил да извърши посочените процесуално-следствени действия. С писмо на
Апелативната специализирана прокуратура
от 05.12.2014г. бил удължен срока на разследването по ДП с три месеца,
считано от 26.11.2014г. Разследващият
полицай от ОДМВР – Шумен разпитал в периода 09 – 19 януари 2015г. петима свидетели, на 21.01.2015г. предал на
съхранение с постановление веществени доказателства по делото, призовал за
23.01.2015г. за предявяване трима пострадали и предявил на обвиняемия И. материалите по делото на 30.01.2015г. Указанията на наблюдаващия
прокурор не били изпълнени и по отношение на Т. и Л. не били прецизирани
обвиненията. На обвиняемите К., Л. и Т. не било предявено разследването след
разпита на петимата свидетели, предвид направените от тях изявления преди това,
че не желаят предявяване на материалите по делото. Със заключително мнение от
09.02.2015г. старши разследващ полицай при ОДМВР – Шумен изпратил отново ДП на
Специализираната прокуратура с мнение за предаване на съд на лицата Х.И. и Н.К.,
а по отношение на лицата С.М.Л. и Т.И.Т. с мнение за прекратяване на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК.
В така описаното ДП изпратено
от СНС в описани от тях 7 тома липсва какъвто и да било документ съставен след
09.02.2015г. – няма приложени постановления за прекратяване на наказателно
производство или определения на съд за прекратяване на наказателно производство
в резултат на споразумение по отношение на някое от привлечените като обвиняеми
лица по делото и няма приложени писма на АСП за удължаване на разследването по
делото след 26.02.2015г. – т.е. за период повече от две години.
За съдията-докладчик не е ясно
дали по отношение на Т. и Л. все пак наказателното производство не е било
прекратено със съответен акт в периода от последното заключително мнение на
разследващия полицай от 09.02.2015г. до 10.04.2017г., на която дата е бил съставен обвинителният акт. В случай,
че съществува такъв документ, той следва да бъде приложен по ДП, ведно с всички
постановления на СП, ШОП, ШРП и АСП, касаещи движението на досъдебното
производство между тях и всички писма на АСП, с които евентуално е удължавано
разследването след 26.02.2015г. Ако такива са налични то следва оригиналите от
тях да са приложени по ДП, тъй като евентуалното им наличие единствено в
прокурорската преписка в Специализираната прокуратура, не ползва развитието на
наказателното производство. Видно от материалите по ДП е, че по възражение от
11.04.2014г. на М.Г. приложено на л.20 -23 от т. VІ е имало произнасяне от
страна на Апелативната специализирана прокуратура - посочено в други постановления на СП, като
постановление от 26.05.2014г. на прокурор С. Ф. по преписка №63/2014г. на АСП.
Такова обаче физически липсва по ДП.
В етапа на действия на
прокурора след завършване на разследването наблюдаващият прокурор преценил, че
е готов да състави обвинителен акт по отношение на Н.К. и Х.И. и им повдигнал
обвинения, както следва:
За обвиняемия Х.И.:
- за извършено на 12.11.2013г.
в съучастие като съизвършител със С.Л., Т. Т. и Н.К. престъпление по чл.325
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;
- за извършени на 12.11.2013г. седем отделни
престъпления по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от
НК спрямо седем отделни лица – С.Д., М. И., А.С., Е.А., Д.А., А.К. и Н.С.,
- за извършено на
26.11.2013г. престъпление по чл.339 ал.2
вр. ал.1 предл.1 от НК и
- за извършено на 26.11.2013г.
престъпление по чл. 354а ал.2 изр.1 вр. ал. Ал.1 изр.1 пр.4 от НК.
За обвиняемия Н.К.:
- за извършено на 12.11.2013г.
в съучастие като съизвършител със С.Л. /спрямо когото производство е прекратено/, Т. Т. /спрямо когото
производство е прекратено/ и Х.И. -
престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК;
След като в диспозитива на
обвинение по за хулиганство по отношение на обв. И. е посочено съучастие от
четиримата обвиняеми, без да се упоменава прекратяване на производството, а по отношение на обв. К.
в скоби е посочено касателно Л. и Т., че за тях производството е прекратено, за
съдията-докладчик остава неясно какво точно се е случило в периода от две
години след последното заключително мнение на разследващия полицай от
09.02.2015г. с наказателното производство спрямо Л. и Т..
Следва да се отбележи, че ако
наказателното производство срещу Т. и Л. е било прекратено поради недоказаност
на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, както е предложил разследващия полицай в
заключителното си мнение от 09.02.2015г. и е налице влязъл в сила акт в този
смисъл, то те не следва въобще да фигурират и в диспозитива на обвинението
спрямо обв. И. или обв. К. като съизвършители. В обстоятелствената част на
обвинителния акт въобще не се споменава нищо за прекратяване на наказателното
производство по делото спрямо Т. и Л., но във фактическата обстановка касателно
деянието от 12.11.2013г. те се сочат като присъствали в заведение Амстердам. В
същото време в приложението на обвинителния акт, те не са посочени в списъка на
лица за призоваване дори и като
свидетели в съответствие с чл.118 ал.1 т.1 от НПК.
Това прави обвинителният акт
необоснован и вътрешно противоречив и преставлява пречка за обв. И. и обв. К.
да осъществят правото си на защита, тъй като не биха могли да разберат в какво
точно престъпление при условията на съучастие по чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК - по
чл.325 ал.2, респ. чл.325 ал.4 от НК са обвинени – извършено от двама или от
четири лица. Предвид гореизложеното, съдията-докладчик констатира
несъответствие на обвинителния акт, въз основа на който е образувано
първоинстанционното съдебно производство с минималните изисквания, залегнали в
императивната разпоредба на чл.246 ал.2 от НПК и задължителните указания,
дадени в тази връзка в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Налице е и друго нарушение
правото на защита на обв. И. по отношение на формулираните седем отделни
обвинения по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е изложена обща, неясна и непълна аргументация относно
обективната и субективна съставомерност на действията на подс. И., субсумиращи
състава на чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по отношение на всеки един конкретен
пострадал. Посочени са общи действия на обв. И. спрямо всички присъстващи в
заведението и не е посочено, защо прокурорът смята, че всеки един конкретен
пострадал е възприел заканата лично за себе си. При положение, че са налице
седем отделни обвинения по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, прокурорът дължи отделна
обосновка в обстоятелствената част на обвинителния акт защо всеки конкретен
пострадал се е почувствал застрашен от общите действия на обв. И.. Не са
обсъдени в обстоятелствената част и назначените 6 бр. съдебно-психиатрични и
психологически експертизи по отношение на Д., И., А., А., К. и С. (л.101 – 158 от т.ІІ) и респективно
никъде в обвинителния акт не става ясно включените в списъка за призоваване
като вещи лица Н. Н.а и Е.Ж. за коя експертиза
следва да бъдат призовани да защитават. Недопустимо е в обстоятелствената част
на обвинителния акт да се описва общо и безадресно едно деяние, а то да
съответства в диспозитива на обвинителния акт със седем отделни обвинения визиращи
седем конкретни пострадали. При така описаното едно общо описание в
обстоятелствената част и седем отделни обвинения в диспозитива му, обв. И. не
би могъл да разбере срещу какви точно седем обвинения по чл.144 ал.3 вр. ал.1
от НК следва да организира правото си на защита. Всичко това води до извода, че
в обвинителния акт е налице липса на анализ на релевантните за обвинението
срещу И. факти и той не би могъл да разбере срещу какви обвинения по чл.144
ал.3 от НК следва да се защитава.
Право на прокурора съобразно
чл. 127 от Конституцията на Република България е да поддържа или не определено
обвинение срещу конкретно лице, но това лице следва да знае всички релевантни
факти които очертават обвинението срещу него. Само при наличието на такъв
анализ в обстоятелствената част на обвинителния акт, би било гарантирано в
пълен обем правото на защита на обвиняемите. Както е посочил ВКС в т.4.2 от ТР
№2/2002г. в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК). Липсата
на посочване на всички факти относно извършването на хулиганството и
противоречието относно обема на съучастническата дейност – двама или четирима съизвършители,
обстоятелствата около извършването на престъпленията по чл.144 ал.3 от НК, са
именно от категорията съставляващи съществено нарушение на процесуалните
правила, защото водят до ограничаване на правата на страните в съдебното
производство и това е предпоставка за допускане на абсолютното процесуално
нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК. Съобразно ТР №2/2002г. на ВКС „Винаги,
когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт
трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се
отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в
него.” Съдията- докладчик счита, че настоящият случай е именно такъв –
установените в обвинителния акт противоречия, непълноти и неясноти се отнасят
именно до съставомерните признаци на престъпленията хулиганство извършено в
съучастие и закана с убийство. Така съставен обвинителният акт в никой случай
не може да бъде достатъчен, за да се приеме, че обвинението е формулирано по
начин обезпечаващ в пълна степен правото на защита на обвиняемите И. и К.,
защото посочените до тук пороци се отнасят до съставомерните признаци на
деянията и до участието на обвиняемите в него. Посочените процесуални нарушения
при съставянето на обвинителния акт са съществени, тъй като той не отговаря на
чл.246 ал.1 и 3 от НПК и с това е нарушено правото на защита както на
обвиняемите К. и И., така и на техните защитници, каквото съществува в
съответната фаза на наказателния процес. Обвинителният акт е необходимата
фактическа и правна оценка на прокурора по съществените въпроси, предмет на
доказване в наказателното производство. Оценката се прави въз основа на
събраните доказателства, приети за установени обстоятелства и закона. Налице е
съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в накърняване
правото на защита на обвиняемите и защитата им. Да се приеме, че този обвинителен
акт по отношение на обвиняемия И. и обвиняемия К. отговаря на условията на
чл.246 ал.3 от НПК, би означавало формално прогласяване правото им на защита на
този етап на наказателното преследване. Така съставен, обвинителния акт не
отговаря на изискванията на чл.246 НПК и на тези поставени пред него от т.4.2
от ТР №2/2002г. на ВКС
Във фазата на подготвителни
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание съдията-докладчик има
задължението по чл.249 ал.1 и 2 от НПК във връзка с чл.248 ал.2 т.3 от НПК, тъй
като неотстраняването на тези съществени нарушения на процесуалните правила би
било абсолютно основание за отменяване на евентуална присъда съобразно чл.348
ал.3 т.1 от НПК. Поради това съдията-докладчик е длъжен да върне делото на
прокурора на основание чл.249 ал.1 и 2 от НК вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК.
Като несъществено процесуално нарушение следва да се посочи и факта,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено защо прокурорът
възприема посоченото количество оръжия или боеприпаси за големи във връзка с
обвинението срещу обв. И. по чл.339 ал.2 от НК. Макар такива мотиви да се
съдържат в постановлението на прокурора от ШОП, който е изпратил делото на
Специализираната прокуратура именно поради това обстоятелство, вносителят на
обвинителния акт би могъл да изложи аргументи в тази насока, за да бъде ясно на
обвиняемия становището на прокурора - дали става въпрос за големи количества
оръжия или боеприпаси или и двете.
След връщането на делото,
прокурорът следва да отстрани посочените в настоящото разпореждане пороци, като
попълни ДП с липсващите постановления по движение на делото, писма за
удължаване на срока на разследването и евентуално постановления за прекратяване
на наказателно производство срещу някой от обвиняемите по делото с отразяване
на дата на влизане в сила. При изготвяне на обвинителния акт прокурорът следва
да посочи релевантните обстоятелства за всяко едно престъпление съответно на
диспозитива на обвинителния акт. Право на прокурора е и да извършва други
процесуални действия по негова преценка, както и да събира нови доказателства,
с оглед осигуряване разкриването на обективната истина съобразно принципа на
чл.13 от НПК.
Предвид разпоредбата на § 30
ал.3 от ПЗР на ЗИДНПК и предвид констатираните пропуски в попълването на делото
с постановления и писма от Специализираната прокуратура и Апелативната
специализирана прокуратура, независимо от промяната на подсъдността за
съдебното разглеждане на делото за престъплението по чл.339 ал.2 от НК, делото
следва да се върне на Специализираната прокуратура – гр.София, от където
изхожда и внесеният обвинителен акт.
На основание гореизложеното и
чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК, съдията - докладчик
Р А З П О Р Е Д
И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 139/2017г. по описа на
Шуменския окръжен съд.
Делото да се върне на Специализираната прокуратура за отстраняване на всички
посочени в обстоятелствената част на настоящото разпореждане пороци.
Препис от разпореждането да се
връчи на страните по настоящото НОХД – на Специализираната прокуратура, на обв.
И. чрез защитниците му – адв.Н.В.Н. от ШАК (л.61,т.І), адв. Й.Й. от АК – Търговище
(л.31, т.VІ) и адв. Е.М. от АК – Сливен (л.190, т.VІ), на обв. К. чрез
защитниците му адв.Н.В.Н. (л.40, т.І), адв.Ю.Р. от ШАК (л.39, т.І) и адв.И.В.
от САК – л.42, т.VІ.
Разпореждането
подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІІ пред Апелативен съд –
гр.Варна в 7-дневен срок от уведомяване на страните, чрез връчването му.
Съдия-докладчик: