Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
гр.Враца,18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 28.01.2021г., двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 447 по описа на АдмС – Враца за
2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр.чл.124 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/.
Образувано е въз основа на жалба на В.Т.С.
*** против ЗАПОВЕД №РД-01-172/28.08.2020г.
на ДИРЕКТОРА на Регионална здравна
инспекция /РЗИ/ Враца,с която на жалбодателя е наложено дисциплинарно наказание
„*” на основание чл. 9 т.8 и чл.10 от Устройствения правилник на РЗИ и чл.92 ал.1 вр. чл.90 ал.1 т.5 от Закона за
държавния служител за нарушение на чл.89 ал.1 и ал. 2 т.1 и т.5 от същия закон и
чл.11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на
основание чл.107 ал.1 т.3 от закона е прекратено служебното му правоотношение.
От фактическа страна нарушението е описано като „продължително неявяване на
работа без уважителни причини и без разрешение на работодателя“.
В жалбата се сочи, че издаденият акт
е незаконосъобразен като постановен при
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и несъответствие с целите на закона. Изтъква се, че не са посочени
ясни и точни факти и правни основания, подкрепени с писмени доказателства,
които да доказват соченото нарушение.
Заявява се, че не е взето предвид
решение на ТЕЛК към МБАЛ „И.Р.“ ЕООД, не е обсъдено особеното мнение на
един от членовете на дисциплинарния съвет, не е обсъдена тежестта на
нарушението и защо е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание. Прави
се искане за отмяна на заповедта
и присъждане на разноски.
Идентични съображения се развиват в
с.з. и в писмена защита от процесуалния представител на жалбодателя *.М.Д.
Ответникът Директор на РЗИ Враца в
писмен отговор, в с.з. и писмена защита, чрез пълномощника * Б.Ж., оспорва жалбата изцяло и иска
отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган, при спазване на дисциплинарно-наказателната
процедура, при доказано дисциплинарно нарушение на наказаното лице. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и възражение за прекомерност на хонорара за адвокатска
защита.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка на акта съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят е работил като * в
отдел „*** „**“ в РЗИ Враца със статут ****.
Със заповед №РД-01-172/28.08.2020г. на Директора на РЗИ Враца му е наложено дисциплинарно наказание “*” за
допуснато от него нарушение на служебната дисциплина. Със Заповед
№РД-02-7/08.02.2019г. ответникът е назначил Дисциплинарен съвет към РЗИ Враца, с посочени
постоянни и резервни членове и определен
мандат от три години до януари 2022г. Със Заповед №РД-01-122/17.06.2020г.
ответникът е наредил да се образува
дисциплинарно производство против
жалбодателя по реда на чл.96 ал.1 от
ЗДСл, поради продължителното му неявяване на работа без уважителни причини.
Наредено е Дисциплинарният съвет да
изслуша служителя, да проведе дисциплинарно разследване и да представи доклад в
срок до 26.06.2020г. На 25.06.2020г. съветът е насрочил заседание, но поради
липса на кворум не е провел такова и е насрочил
следващо заседание на 02.07.2020г., за което е представил доклад вх.№75-184-1
от същата дата. На 25.06.2020г. Началникът на отдел ПЕК, в ДНЗБ е депозирал
докладна, с която е уведомил за отсъствието на жалбодателя от 22.06.2020г., без
уведомяване за причините. На
02.07.2020г. не е проведено заседание на съвета поради липса на кворум,
насрочено е ново заседание на 09.07.2020г. и е депозиран доклад вх.№75-184-2 от
същата дата. Със Заповед №РД-01-139/08.07.2020г. е определен нов състав на
Дисциплинарния съвет, с мандат от три години до м.юли 2023г. На 09.07.2020г. съветът отново не е провел заседание поради
липса на кворум и е отложил събирането си за 20.07.2020г., за което е изготвил
доклад вх.№75-184-3 от същата дата. Със Заповед №РД-01-145/20.07.2020г.
ответникът е разпоредил в заседанието на 20.07.2020г. на Дисциплинарния съвет
да участват резервните членове като
редовни. Заседанието е проведено и е установено, че служителят не се явява на работа от 22.06.2020г. до
датата на провеждане на заседанието, като последният представен болничен лист е
до 18.06.2020г. Взето е решение да се изиска обяснение от лицето и е изготвен
Доклад вх.№75-184-4 от същата дата. Работодателят е изискал обяснение с писмо -
искане вх.№75-184-5/21.07.2020г., със срок до 27.07.2020г., връчен на лицето на
23.07.2020г.,видно от отбелязването върху писмото и подпис. Такова обяснение е
депозирано с вх.№75-184-6/27.07.2020г. с
приложен към него болничен лист №*****, издаден на ** за минало време от ****
на основание чл.9 ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.Представени
са и три броя амбулаторни листове, съответно от ** на *С.Т., **. на * М.Ш. и от
**. на * Ю.С., с описани в тях прегледи на
лицето. Издадена е Заповед №РД-01-161/31.07.2020г. за провеждане на
заседание на Дисциплинарния съвет на 05.08.2020г. и Заповед
№РД-01-163/04.08.2020г. за участие в това заседание на резервните членове като редовни. Заседанието е проведено, като в
него е участвал единият резервен член * С.М. и шест редовни членове, вкл.председател и
зам.-председател. На заседанието е обсъден представеният от служителя болничен лист № ****
като е прието, че същият е анулиран от
издателите му на основание чл.54 ал.1 от НМЕ, за което са представени
писмо и извлечение от дневник на НМЦ
ЕООД ***. Дисциплинарният съвет е взел решение, че служителят неправомерно е
отсъствал без уважителни причини 21
работни дни, без надлежно уведомяване и без разрешение от работодателя, поради
което е извършил нарушение на чл.89 ал.1 и ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл и чл.11 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Ответникът е
уведомен с изготвен за работата на
съвета доклад вх.№75-184-9/06.08.2020г. и предоставяне на самото решение с
вх.№75-184-12/06.08.2020г. Направено е предложение за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „*“, като при
подписване на решението председателят на съвета е изразил „особено мнение“, с
приложено писмено становище, свързано с
анулирането на представения болничен лист и спазването на всички законови изисквания за
това действие. Решението на Дисциплинарния съвет е изпратено на жалбодателя с
писмо изх.№75-184-14/07.08.2020г., получено от него на 19.08.2020г., като е
поканен да се яви на 24.08.2020г. за изслушване при работодателя. Същият е
депозирал Обяснение
вх.№75-184-15/21.08.2020г., с което е заявил, че оспорва решението на
съвета и отказва да бъде изслушан на 24.08.2020г. В преписката
се намират изготвени от жалбодателя
Констативни протоколи за периода 23.07.2020г. 0 28.08.2020г. В преписката е приложено обяснение с вх.№75-184-21/ 28.08.2020г.
на * Т.И. относно отказ на жалбодателя
да се яви по график на работа на 16.04.2020г.
Изготвено е Становище на * С.М. вх.№75-184-22/28.08.2020г. относно качеството на работата на жалбодателя. От
представената Справка вх.№75-184-23/28.08.2020г. е видно, че служителят е отсъствал в периода 22.06.2020г.
– 28.07.2020г. и в периода 03.08.2020г. -14.08.2020г., като за втория период в
становището на * М. е заявено, че е бил
в платен отпуск. Болничен лист №*****, за анулирането на който няма данни кога
е извършено, е бил предмет на проверка от ЛКК към МЦ“М.Б.С.“ ЕООД, за което е
съставен медицински протокол №379/20.07.2020г., който е оспорен и по който ТЕЛК
към МБАЛ „С.И. Р.“ ЕООД *** се е произнесъл с ЕР №**** като е приел, болничният
лист е валиден съгласно НМЕ/ стр.40 и стр.43 от делото/. С решение
№2809/15.10.2020г. решението на ТЕЛК е отменено от НЕЛК и е върнато за ново
произнасяне след представяне на амбулаторни листове, провеждано лечение и изследвания
на лицето за периода 22.06.2020г. – 20.07.2020г. Съобразявайки се с направеното
от Дисциплинарния съвет предложение и
събраните от него допълнителни доказателства, Директорът на РЗИ Враца е
издал оспорената пред съда заповед за дисциплинарно уволнение на жалбодателя.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок / заповедта е получена на 28.08.2020г., а
жалбата е предявена на 11.09.2020г./, против индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество същото е и основателно,
по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при изложени мотиви, от
които ясно може да се изведе волята на издателя й, което не дава основание да се приеме за нищожен административен акт. При издаването й
обаче са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалния закон, които водят до нейната незаконосъобразност и сочат на отмяната й.
На първо място, след като Дисциплинарнонаказващият орган е преценил, че
следва да бъде проведено дисциплинарно разследване, той правилно е възложил
това на Дисциплинарния съвет, който към
датата на започване на дисциплинарното производство е бил определен със Заповед №РД-02-7/08.02.2019г. и
мандатът му е бил тригодишен до януари
2022г. Съгласно чл.95 ал.3 от ЗДСл членовете на Дисциплинарния съвет са
несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по
тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им
правоотношение. В нарушение на тази императивна разпоредба ответникът при неизтекъл мандат на действащия дисциплинарен съвет е определил
друг със Заповед №РД-01-139/08.07.2020г., като му е дал нов мандат до м.юли
2023г. Действително, в новия състав на дисциплинарния съвет има само един нов
редовен член – М.Ц., лице с юридическо образование, вместо Ц.С., също лице с
юридическо образование. Дори да се приеме, че е станала замяна на редовен член
на съвета, то това би могло да стане само при условията на чл.95 ал.3 от ЗДСл,
но в преписката няма изложени никакви
основания кое е наложило да бъде определен нов член на Дисциплинарния съвет по
време на мандата му. Фактът, че новият Дисциплинарен съвет има нов мандат,
навежда на заключението, че е определен изцяло нов съвет, при неизтекъл мандат
на предходния, което е недопустимо. Нарушена е и разпоредбата на чл.95 ал.4 от
ЗДСл, според която Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в
състав от всички редовни членове на съвета, а при отсъствие на редовен член,
както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът
по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести.
Дисциплинарнонаказващият орган е издал две заповеди за участие на резервните
членове в заседания на съвета, но нито е посочил кое налага това заместване,
нито е посочил кой от резервните членове кого от редовните членове замества.
Нещо повече, при издадена заповед за участие в заседанието на съвета, проведено
на 05.08.2020г., на двамата резервни членове, без да е посочено кого заместват,
в него е участвал само единият, като са участвали шестима редовни членове, без
да има издадена последваща заповед и без да има мотиви защо не е участвал
вторият резервен член. Тези нарушения
на дисциплинарното производство са
съществени, тъй като цитираните по-горе разпоредби са императивни, създадени,
за да има прозрачност и
предвидимост във воденето на
дисциплинарното разследване, както и да създадат възможност на членовете на Дисциплинарния
съвет да действат независимо и
самостоятелно, без Дисциплинарнонаказващият
орган да може да ги сменява по всяко
време. Също така, не са изложени мотиви
защо именно * С.М., която е прекият ръководител на разследваното лице и като такъв е дала сигнал за неявяването му на работа, а след това и становище за качеството на извършваната от
него дейност, е следвало да участва в заседанието на съвета и да обсъжда собствените си докладни, което разколебава
презумпцията за безпристрастност при
вземане на решението за търсене
на дисциплинарна отговорност на жалбодателя.
На второ място, заповедта е издадена,
без точно да са били проверени и установени фактите и обстоятелствата, дали
основание да се приеме, че лицето е извършило дисциплинарно нарушение, което е
определено като „продължително неявяване на работа, без уважителни причини и
без разрешение на работодателя“. Безспорно установен е фактът, че служителят не
се е явявал на работа от 22.06.2020г. до 20.07.2020г., но не е безспорно
установено, че това е без уважителни причини. За отсъствието си той е
представил болничен лист, за който издалият го НМЦ ЕООД *** е уведомил както РЗИ Враца, така и съдът, че е
анулиран, без да се посочи на коя дата е станало това и без да е представено
копие от самия анулиран болничен лист, като се твърди, че това е станало въз
основа на процедура, която изисква съгласието на ползващото се от болничния лист лице.
Доказано е, че лицето не е давало такова
съгласие, то само е било уведомено. В настоящето производство съдът не може да
извършва косвен контрол върху законосъобразността на анулирането, ако такова е
било извършено. Няма доказателства, поради което съдът не може да прецени дали е било обжалвано анулирането на
болничния лист, или издаването на същия, но безспорно е, че към датата на
вземането на решението на Дисциплинарния съвет и на издаване на оспорената
заповед, е имало процедура по проверка
на този болничен лист, която не е била приключила. Налице е решение на ТЕЛК към
МБАЛ“И.Р.“ ЕООД ***, от 31.07.2020г., с което е прието, че болничният лист е
валиден. Това решение е било отменено от НЕЛК на 15.10.2020г. /т.е. след
приключване на дисциплинарното производство/ и то не безусловно, а с дадени
указания за прилагане на амбулаторни листове за провеждано лечение и
изследвания за процесния период, без изобщо
да се сочи, че листа е анулиран. Приемайки за доказана липсата на
уважителни причини за отсъствието на жалбодателя за посочения по-горе период,
при неприключила проверка на издадения болничен лист, Дисциплинарният съвет и Дисциплинарнонаказващият орган са се позовали на доказателство – писмото на
НМЦ ЕООД ***, което не е било безспорно.
По
всички тези съображения съдът намира, че издадената заповед е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и при своевременно направено
искане, на жалбодателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на 500 /петстотин/ лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на пълномощника
на ответника за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно, тъй като същото отговаря на фактическата и правна сложност на спора.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №РД-01-172/28.08.2020г.
на Директора на
Регионална здравна инспекция Враца, с която на В.Т.С. от *** е наложено
дисциплинарно наказание “*” на основание чл.92 вр.чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл и
на основание чл.107 ал.1 т.3 от същия
закон е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.С. сумата 500/ петстотин/ лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: