№ 273
гр. С., 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
и прокурора М. Р. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252200600296 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За ОП - С., редовно призована, се явява прокурор М. Р..
Частният обвинител П. М. И., редовно призован, не се явява. За него се
явява повереник адв.Х.Я.Г. преупълномощена от адв.М. Д. от АК С., редовно
упълномощен.
Жалбоподателят – подс.Т. Д. К., редовно призован, се явява лично и с
адв.С. Ч. от АК С.З., редовно упълномощен.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по повод
постъпила въззивна жалба от адв.С. Ч. от АК С.З., защитник на подс.Т. Д. К.,
против Присъда рег.№ 41/05.03.2025г. по НОХД № 1119/2024г. по описа на РС
С., с която подс.Т. Д. К. е признат за виновен за престъпление по чл.128 ал.2,
вр. ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание
две години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е
отложено за изпитателен срок от четири години. С присъдата подс.К. е осъден
да заплати направените деловодни разноски в размер на 823.01 лева в полза на
1
държавата по сметка на ОДМВР С., както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС С. направените по делото разноски в размер на 1356.40
лева.
В жалбата се посочва, че обжалваната присъда е постановена при
нарушение на материалния закон, като съдът неправилно е приел, че от
събраните доказателства по делото безспорно се установява, че подсъдимият е
осъществил състава на чл.128 ал.2 от НК. Твърди се, че следва да се приеме,
че подс.К. е осъществил състава на деяние по чл.132 от НК или чл.133 от НК.
Иска се да се измени присъдата като се признае подс.К. за виновен за
деянието, което реално е извършил. Алтернативно се иска да се отмени
присъдата и да се върне делото за ново разглеждане поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства по
делото.
Адв.Ч.: Поддържам въззивната жалба, така както съм я подал.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за отводи и по доказателствата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания. Да се приключи съдебното
следствие, да се даде ход по същество.
Съдът, с оглед становището на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна, поради което следва да приключи съдебното следствие и
да даде ход на съдебните прения.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми окръжни
съдии, въззивната жалба е неоснователна. Присъдата на РС С. е правилна и
законосъобразна. Не е налице нарушение на материалния закон. От събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали се
установява, че деянието е правилно квалифицирано. Не считам, че са налице
допуснати нарушения и на процесуалните правила, поради което присъдата
2
следва да бъде потвърдена, като правилна.
Адв.ГЕОРГИЕВА: Уважаеми окръжни съдии, считам че във въззивната
жалба е направено неоснователно искане за преквалификация на престъпните
деяния по чл.132 и чл.133 от НК. За да приеме, че е осъществен някой от
съставите, визирани в чл.132 от НК, е необходимо извършителят да е действал
в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия.
Тази версия е напълно отхвърлена с оглед на това, че съгласно заключението
на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимият не се е
намирал в състояние на физиологичен афект, а е действал спонтанно повлиян
от своите емоции. Доказателствената съвкупност по делото изключва от
субективна страна престъпното деяние да е извършено по непредпазливост,
защото това би означавало подсъдимият да не е предвиждал или да е мислел
да предотврати настъпването на телесната повреда. В случая подс.К. нанесъл
юмручен удар на постр.И. и то в жизненоважна област, а именно в областта на
главата, което означава, че безспорно той е предвиждал и е целял да увреди
здравето на жертвата. Бидейки в състояние на вменяемост, той определено е
знаел и е допускал, че ударът в областта на главата има потенциала до доведе
до изключително тежки негативни последици на здравословното състояние на
пострадалия. При тези обстоятелства считам, че е верен изводът на
първоинстанционното решение, съгласно който деецът е извършил деянието
при условията на евентуален умисъл. При тези обстоятелства моля съдът да
постанови съдебно решение, по силата на което да потвърди присъдата на РС
С., като правилна и законосъобразна.
Адв.Ч.: Уважаеми въззивни съдии, аз поддържам подадената въззивна
жалба. Същата е кратка, но ще се спра досежно нейната основателност,
имайки предвид мотивите на първоинстанционния съд, защо смятам, че
същите не са съобразени с доказателствата по делото с оглед правилното
прилагане на материалния закон. В това производство е безспорно
настъпването на инцидента. Безспорно са установени противоправните
действия, както на пострадалото лице, така и действията на подзащитния ми.
Основният проблем, който е за решаване от съдебните състави, касае доколко
действията на подзащитния ми представляват престъпление, което да
осъществява състава на чл.128, чл.132 и чл.133 от НК. В тази връзка
първоинстанционният съд сбито е коментирал в своите мотиви защо приема,
че не е налице състава на чл.132 и чл.133 от НК, като и двете съображения
смятам за неправилни и несъобразени със смисъла на закона и съдебната
практика.
Деянието по чл.132 представлява престъпление тогава, когато то е
извършено в състояние на силно раздразнение или друго противозаконно
действие. В конкретния случай имаме назначена експертиза, която е приела,
че подзащитният ми не е бил в състояние на силно раздразнение, като
експертите приравняват това правно понятие с медицинското понятие
„физиологичен ефект“. В тази връзка съм коментирал пред
първоинстанционния съд, както и пред Вас само да спомена, че подобно
3
тълкуване буквално обезмисля и нормата, и изменението на този текст, тъй
като реално по тези съображения никога едно лице не може да изпадне в
състояние на силно раздразнение. Тоест то трябва да бъде в състояние на
афект, а състоянието на афект, пък в определени ситуации, води до
освобождаване от наказателна отговорност. Но първоинстанционният съд не е
коментирал другото основание за преквалификация на деянието -
противозаконно действие, което е довело или би могло да доведе до тежки
последици. За мен поне когато те псуват на майка и то на публично място,
пред толкова много хора, винаги представлява едно противозаконно действие,
което унижава лицето, спрямо което са насочени тези псувни и което
обстоятелство води до тежки последици, буквално за неговото реноме и
обществено положение. Така, че от тази гледна точка първоинстанционният
съд не е коментирал възможността на приложението на тази норма и аз
смятам, че при един по-прецизен анализ би могло да се достигне до извод, че
извършеното деяние от подзащитният ми, ако не представлява престъпление
по чл.133 от НК, то представлява деяние по смисъла на чл.132 от НК.
А дали е извършено престъпление по чл.133 е отново въпрос на
преценка и анализ на доказателствата. Пред първоинстанционния съд е
цитирана една съдебна практика на АС Бургас, касаеща буквално идентични
случаи, но първоинстанционният съд не смята, че тя го обвързва, тъй като
ставало въпрос за убийство, а в случая, който той решава се касае за телесна
повреда. Подобен подход за мен е недопустим, тъй като умисълът за
причиняване на една телесна повреда винаги е един, а крайният резултат,
макар и не означава, че лицето следва да носи отговорност единствено и само
по по-тежкия състав на телесните повреди. Тоест по логиката на
първоинстанционния съд, ако пострадалият беше починал, то тогава трябваше
да се прилага именно разпоредбата на чл.118 от НК - причиняване на смърт в
състояние на силно раздразнение. Така, че когато анализирате доказателствата
и съдебната Ви практика, моля да приемете, че реално извършеното от
подзащитния ми е деяние представляващо престъпление по смисъла на чл.133
от НК, тъй като, нещо което е много важно в случая, ударът който той е
нанесъл в лицето на пострадалия не е бил с такъв интензитет и сила, че да
причини въпросното увреждане, което е предмет на делото. Самите експерти
посочват - ударът е бил слаб. Въпросът е, че лицето е паднало назад, загубило
е равновесие, но умисъл е бил за нанасяне на този лек удар и не могат да се
предвидят последиците, че когато удариш някой, той ще падне и ще се удари.
Прекалено много вероятности. Ако приемете все пак, че деянието не е по
непредпазливост, тоест че не е налице нормата на чл.133, то в такъв случай ще
моля да приемете, че е нормата на чл.132 от НК и съобразно посочено в
жалбата да измените първоинстанционната присъда и да наложите наказание,
което да съответства на специалната и генералната превенция, включително и
да приемете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и
противоправното деяние на самия пострадал и поведението му, довело до
крайния резултат. И в заключение, ако решите, че и е налице допуснато
4
процесуално нарушение, то в такъв случай би следвало присъдата да се
отмени и дело да се върне за ново разглеждане.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс.Т. Д. К..
Подс.К.: Единствено искам да кажа, че съжалявам за цялата случка. Ако
не бях предизвикан, никога няма да направя такова нещо. Поддържам
казаното от защитника ми.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Т. Д. К..
Подс.К.: Моля да ми отпадне наказанието.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще произнесе решението си в
предвидения от закона срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09.52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5