№ 1114
гр. Велико Търново, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100196 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Л. Д. против Д. В. Р., с
която се иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищцата
сумата от 1 300.00 лева, дължима по запис на заповед от 14.10.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2160/2020 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
Ищцата твърди, че с редовен от външна страна запис на заповед ответницата
се е задължила да заплати на И. С. Д. сумата от 1 300.00 лева, както и че падежът
на менителничния ефект е настъпил на 14.11.2019 г., но плащане по същия липсва.
Заявява, че на 15.11.2023 г. поемателят по записа на заповед и прехвърлил
вземането си на нея, за което ответницата е уведомена.
Ответницата оспорва предявявания иск. Заявява, че ищцата не е придобила
процесното вземане, тъй като договорът за цесия, сключен с И. С. Д., е
недействителен, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че
менителничният ефект е издаден за обезпечение на задълженията й по договор за
заем от 14.10.2019 г., който договор обаче също е недействителен. Отделно от
горното, сочи, че е погасила задълженията по договора за заем, както и че самият
запис на заповед е нередовен от външна страна. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност на вземането.
1
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният
представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне
на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен установителен иск с правно основание
по чл. 535 ТЗ и такъв с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД – по
наведеното каузално правоотношение.
От приложеното към настоящото ЧГД № 2160/2020 г. на Районен съд – Велико
Търново е видно, че по повод подадено от И. С. Д. заявление е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с което е оспорил
вземането.
Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.6.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., при
въведено твърдение, че вземането по издадената заповед за изпълнение произтича
от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено
с издадения запис на заповед, предметът на делото не се променя. В случая
страните не спорят, че е налице именно обезпечителна функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, поради което ищцата следваше да
докаже вземането си, основано на менителничния ефект, тъй като още в исковата
молба същата заявява, че ответницата е получила от И. С. Д. сумата от 1 300.00
лева срещу задължение за връщане на същата, за обезпечение на което си
задължение е издала запис на заповед. В тази хипотеза кредиторът-ищец следва да
докаже фактите, от които произтича вземането му, включително каузалната сделка,
а длъжникът-ответник следва да докаже погасяване на задължението.
С оглед кореспондиращите твърдения на страните в тази насока, съдът приема
за установено наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за паричен заем от 14.10.2019 г., сключен между И. С. Д. и Д. В. Р., по
силата на който ответницата е получила сумата от 1 300.00 лева със задължение да
върне същата в срок до 14.11.2019 г., както и че за обезпечаване на задължението
си ответницата е издала запис на заповед в полза на кредитора.
В приложеното ЧГД № 2160/2020 г. на Районен съд – Велико Търново е
представен оригиналът на документа по чл. 417, т. 10 ГПК, на който ищцата
2
основава вземането си. Съдът намира, че представеният запис на заповед е редовен
от външна страна документ и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535
ТЗ. Записът на заповед е издаден от Д. В. Р. в полза на И. С. Д., посочени са датата
и мястото на издаване - 14.10.2019 г. в гр. Велико Търново, налице е безусловна
клауза за заплащане на сумата от 1 300.00 лева, посочен е падежът на
менителничното задължение, определен по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - на 14.11.2019 г.,
посочено е мястото на плащане – в гр. Велико Търново, налице е и подпис на
издателя.
С договор за цесия от 15.11.2023 г. кредиторът И. С. Д. е прехвърлил на Д. Л.
Д. вземането си към Д. В. Р., придобито на основание изпълнителен лист, издаден
по ЧГД № 2160/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в общ размер от
1 694.68 лева, за което обстоятелство ответницата е уведомена на 7.12.2023г.
Съдът намира, че с договора за цесия ищцата надлежно е придобила
вземането, за което е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 2160/2020 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново, както и че възраженията на ответницата в тази
насока са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи единствено, че
ищцата не е придобила вземането по записа на заповед, а вземането по
изпълнителния лист, поради което обстоятелството, че оригиналът на
менителничния ефект се намира по ЧГД № 2160/2020 г. на Районен съд – Велико
Търново е ирелевантен за надлежното му прехвърляне.
Съдът приема, че ответницата не успя да докаже по изискуемия начин – пълно
и главно, че е погасила задължението си по договора за заем. За установяване на
това си твърдение ищцата ангажира писмени доказателства, според които в
периода от 7.12.2020 г. до 7.5.2023 г. е превела по сметка на трето за делото лице
сума в общ размер от 3 932.91 евро, а в периода от 2.6.2023 г. до 30.6.2023 г. е
превела по сметка на св. И. С. Д. сума в общ размер от 1 146.00 евро. От
въпросните писмени доказателства обаче, не може да бъде направен категоричен
извод, че с извършените плащания е погасено именно задължението по процесния
договор за заем, още повече имайки се предвид, че в огромната си част паричните
преводи са по сметка на трето за делото лице, а не по сметка на първоначалния
кредитор. От друга страна, сборът от сумите, които пък са преведени по сметка на
първоначалния кредитор, не съответства на задължението по договора за заем,
като същите са направени много след крайния падеж по същия. На свой ред,
ангажираните гласни доказателства, с които ответницата целеше да установи
погасяване на задължението си, са недопустими за установяване на това
обстоятелство по аргумент от 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
3
Предвид извода на съда за недоказаност на твърдението на ответницата, че
процесното задължение е погасено чрез плащане, следва да бъде разгледано
евентуалното възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно цитираното в отговора на исковата молба Решение № 118 от
12.12.2019 г. по т.д. № 2288/2018 г. на II т.о. на ВКС, което се споделя от настоящия
съдебен състав, при спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за предявяване на
иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако
изпълнението е предприето действително незабавно, респ. в разумен срок и при
липса на бездействие от страна на кредитора. С въпросното решение се възприема,
че при издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени
в чл. 417 ГПК, тъй като едновременно със заповедта се издава и изпълнителен
лист, заповедта за изпълнение се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след
образуване на изпълнително дело по почин на кредитора. Приема се, че времето от
момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист
до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на
кредитора, поради което правилото, че погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този на
подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл. 422, ал. 1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да
важи безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411, ал. 3 ГПК. Сочи се, че в
случаите по чл. 418 ГПК бездействието на кредитора да предприеме действия за
връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както
срокът на длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за
предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството
по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Приема се, че указанията в ТР № 2/26.06.2015 г., ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8
от 21.02.2019 г., съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано
от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1
ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418
ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок,
съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако
заявлението по чл. 417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не
получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително
производство въз основа на него, респ. не овластява съдебния изпълнител да връчи
заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в
4
пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на
заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т. 10 от ТР № 2
от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността.
В процесния случая заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение относно процесното вземане е подадено на 11.9.2020 г., а заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 15.9.2020 г.
Изпълнителният лист и заповедта са получени от първоначалния кредитор на
17.9.2020 г., а поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително,
ведно с нейните приложения, е изпратена от съдебния изпълнител на 22.11.2023 г.
и е получена от ответницата на 7.12.2023 г. Възражението по чл. 414 ГПК е
подадено на 18.12.2023 г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на
11.1.2024 г.
Предвид на горните факти, съдът намира, че тригодишната погасителна
давност /по чл. 531, ал. 1 ТЗ/ относно процесното вземане е изтекла на 14.11.2022
г., тъй като в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документа по чл. 417 ГПК не е прекъснало давността, а предприемането на
действия по образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта
на длъжника е станало повече от три години след издаването й, т. е. при наличие на
бездействие на кредитора в посочения период. В тази хипотеза, макар исковата
молба за установяване съществуването на вземането да е предявена в срока по чл.
415 ГПК, тя не може да прекъсне вече изтеклата погасителна давност.
Погасяването на вземането, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, в
периода преди образуването на изпълнителното производство съставлява факт с
правно значение, чието съобразяване води до извод за несъществуване на спорното
вземане.
С оглед на горното, съдът приема, че вземането по записа на заповед е
погасено по давност, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответницата има право на направените в
производството разноски в размер от 400.00 лева – заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, иска на Д. Л. Д., ЕГН ********** за
5
приемане за установено, че Д. В. Р., ЕГН ********** дължи на ищцата сумата от 1
300.00 лева, дължима по запис на заповед от 14.10.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2160/2020 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Р., ЕГН **********
сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6