Р
Е Ш Е Н И Е № 79
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 05.04.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Теодора Димитрова
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 75 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №10/08.01.2019г., постановено по гр. д.
2455/2018г. по описа на РС Шумен е отхвърлен предявеният от „Южен бряг 6“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. С...., представлявано от С.П. И. в качеството му на
управител, срещу Г.Н.А., ЕГН **********,
с адрес *** иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че Г.Н.А. дължи на „Южен бряг 6“ ЕООД сумата от
612 лева, представляваща главница по Договор за поддръжка и управление на
комплекс „Южен бряг 6“ гр.Ш. за месеците от февруари 2018г. до юли 2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 12.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
491/13.07.2018г. по ч.гр.дело №862/2018г. по описа на РС Н. П..
Решението на РС Шумен е обжалвано от ищцовата
страна. Във въззивната жалба се излага становище, че решението на районния съд
е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че
неправилно в мотивите си районният съд приема за нищожен сключения договор, тъй
като приложение намира разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС, съгласно която
управлението на общите части в жилищния комплекс от затворен тип се урежда с
писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и
собствениците на самостоятелни обекти, а по делото не се оспорва
обстоятелството, че ответницата не е собственик на имота. Счита, че страните са
обвързани помежду си от валидни облигационни правоотношения, независимо, че
ответницата не е собственик на имота и не го обитава, тъй като с процесния
договор е уговорено предоставянето на многобройни услуги на основание чл.9 от ЗЗД. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго,
с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, за него се
явява адвокат Р.М. ***. Поддържа въззивната жалба, не прави доказателствени
искания. Представя списък за разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна-
ответник по първоинстанционното производство Г.Н.А.. Счита, че представеният по делото договор е сключен след
влизане в сила на ЗУЕС, поради което следва да е с нотариална заверка на
подписите съгласно чл.2 от ЗУЕС. С оглед на това правилно районният съд е
приел, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД и
няма за последица възникването на валидни облигационни отношения. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата страна не се явява,
за нея се явява процесуален представител- адвокат Б.И. ***. Оспорва въззивната
жалба и поддържа отговора на въззивната жалба, не прави доказателствени
искания.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
исковата молба се твърди, че въз основа на сключена правна сделка, обективирана
в нотариален акт за покупко- продажба №...г. на нотариус peг. №024 от НК, с
район на действие РС Ш., тогава непълнолетният син на ответницата Н.Н.Н.,
действащ със съгласието на своята майка- ответницата Г.Н.А., придобил
собствеността върху апартамент № ...на ж.гр.“ Южен бряг“- комплекс от затворен
тип, находящ се в град Ш.. Тъй като от датата на придобиване на право на
собственост върху имот в комплекса, за всеки имот се дължи възнаграждение за
поддръжка и извършване организационно, техническо и административно управление
на жилищния комплекс, на 21.04.2008г. ответницата сключила с фирмата, която към
онзи момент поддържала и управлявала комплекса, Договор за поддръжка и
управление на жилищен комплекс „Южен бряг“, т.е. в случая задължението по
договора било поето от майката на собственика. Впоследствие на 27.07.2011г.
отново ответницата сключила подобен договор с ищцовото дружество, което поело
задълженията по осигуряване поддръжката и управлението на комплекса. Съгласно
уговореното в договора, ответницата се е задължила да плаща месечна такса за
управлението и поддръжката на комплекса в размер на 1/6 от минималната работна
заплата за страната без ДДС. От месец февруари 2018г. ответницата е
преустановила изпълнението на задълженията си по договора за плащане на месечни
такси, което обусловило правния интерес от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 862/2018 г. по описа на РС гр. Н. п. като в хода на
производството ответницата възразила срещу заповедта за изпълнение. Ищецът
твърди, че ответницата дължи месечни суми независимо от обстоятелството дали
имотът се ползва, както и че има задължения по договора с ищцовото дружество
независимо, че не е собственик на имота. Сочи се, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си по договора, а от страна на ответницата, която се е
задължила вместо собственика на имота, е налице неизпълнение на задълженията й
по договора. Размерът на задълженията на ответницата възлизат общо на сумата от
612 лв., представляваща главница с вкл. ДДС за периода от месец февруари 2018г.
до месец юли 2018г. включително, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 12.07.2018г. до окончателното
плащане.
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд възразява, че не ползва
имота, както и че той не е нейна собственост.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че съгласно
твърденията в исковата молба и представения писмен договор, се касае за поддръжка и организационно,
техническо и административно управление на жилищния комплекс, включително
управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип, което обуславя
приложението на чл.2 от ЗУЕС. Съгласно
цитираната разпоредба управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен
договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти. Прието е, че въведеното изискване е за действителност на
договора и доколкото в случая не е сключен в предвидената от закона форма,
договорът е нищожен. При тези констатации е стигнал до извода, че между
страните не е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което за ответницата
да е възникнало задължение за плащане на претендираните суми.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По приложеното ч. гр. д.
№ 862/2018 г. по описа на
РС
Н. П. е издадена Заповед №491 от 13.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Със същата заповед е разпоредено Г.Н.А.- ответник да заплати
на „Южен бряг 6“ ЕООД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от С.П. И. в качеството
му на управител
сумата от 612.00 лева главница, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението на 12.07.2018г. до
окончателното плащане, както и направените по заповедното производство
разноски, от които 150 лева адвокатско възнаграждение и заплатена държавна
такса в размер на 25 лева. Посочено е, че вземането на ищцовото дружество
произтича от неизпълнено от ответницата задължение за плащане на сума, дължима
за поддържане и управление на жилищен комплекс „Южен бряг“ №.. гр. Ш. за
месеците от февруари 2018г. до юли 2018г. Срещу същата заповед е подадено в законния срок възражение по чл. 414
от ГПК от
длъжника. С оглед на това е указано на
заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от
съобщението,
като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания ведно с препис от
разпореждането са връчени
редовно на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 20.08.2018 г., а исковата
молба,
с която е предявен по настоящото дело процесният установителен иск, е подадена на 23.08.2018 г.. С молба от
24.08.2018 г. заявителят по заповедното производство е представил искова молба, която има за предмет вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с което е
спазен срокът по чл.415 от ГПК.
От
Нотариален акт № С...., на нотариус С.С.от НК, район на действие РС Ш., се
установява, че на 21.04.2008 г. ищцовото дружество продало на Н.Н.Н., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си Г.Н.А. /ответница/ апартамент №…,
разположен на четвърти жилищен етаж от сграда с четири жилищни етажа и
мансарден етаж в жилищна група „Южен бряг“, блок .., построен върху поземлен
имот с идентификатор №83510.664.458 по кадастралната карта на гр. Ш.,
представляващ УПИ VI-495, 496, 497, 498,
499, 500, 501, 483, 484, 485, 476а, 477 в квартал 230, жилищна група „Южен
бряг“ гр. Ш., състоящ се от антре, дневна с кухня- бокс, две спални, санитарен
възел и две тераси със застроена площ 75, 752 кв.м., заедно с изба №8 с полезна
площ от 3,04 кв.м., заедно с 0,07944 идеални части от общите части на сградата,
на които съответстват 20, 67 кв.м. и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор №83510.664.458, при съответните граници, за сумата от
24 907,91 лв.
На
същата дата 21.04.2008г. между „Стройинвест“ ООД, БУЛСТАТ ...и ответницата е
сключен Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс „Южен бряг“.
На
27.07.2011г. между ищцовото дружество „Южен бряг 6“ ЕООД и ответницата,
посочена за собственик на имота, е сключен Договор за поддръжка и управление на
жилищен комплекс „Южен бряг“, по силата на който ищцовото дружество е поело
задължението да поддържа и извършва организационно, техническо и
административно управление на жилищния комплекс, в това число организация на
вътрешния ред в сградата и общите съоръжения на комплекса; оказване на всякакво съдействие и подпомагане на
собствениците с цел спокойно и необезпокоявано ползване от тяхна страна на
обектите им и комплекса като цяло и необезпокоявано упражняване правата им на
собственост; поддръжка на общите части на сградата, зелените
площи и дворното пространство; организиране
външна охрана на комплекса; организиране на
санитарно- хигиенно обслужване на комплекса и общите части на жилищните сгради; организиране и управление на платени обслужващи
дейности в комплекса. Уговорено е заплащане на месечна такса за покриване
разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса в размер на 1/6
от минималната работна заплата на страната, както и че таксата включва
средствата за обикновена ежедневна поддръжка на общите части на сградата и
дворното пространство.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Въззвината
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С
оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания основният спорен по делото въпрос
е дали договорът за поддръжка и управление на жилищен комплекс от 27.07.2011г.,
на който се позовава ищцовото дружество, валидно обвързва ответницата, т.е.
дали ангажира отговорността й за ежемесечно заплащане на посочените в него суми
за поддръжка на комплекса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС /в сила от 01.05.2009г./ „управлението на общите
части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от
затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между
инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Договорът се вписва от
инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен
обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели”. За да има
предмет такъв договор, трябва да са налице белезите на жилищен комплекс от
затворен тип, посочени в § 1, т. 3 ДР на ЗУЕС като обстоятелството,
че в случая се касае за жилищен комплекс
от затворен тип също не е спорно между страните. Цитираната разпоредба е специална по
отношение на останалите норми в закона, касаещи управлението на етажната
собственост и се отнася единствено до комплекси от затворен тип и до самото управление
на общите им части.
Законът
изрично предвижда, че договорът за управление на общите части на сгради в режим
на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се сключва между инвеститор, от една страна,
и собствениците на самостоятелни обекти. Под инвеститор законът
има предвид възложителя на строителството по смисъла на Закона за устройство на
територията- собственик на имота или лице, на което е учредено право на строеж
в чужд имот. Това лице, остава собственик на изградените в имота обслужващи
обекти и може да извърши значителни разноски за поддръжка на съоръженията,
които се ползват от етажните собственици. Поради това законодателят е предвидил
инвеститорът да сключи договор за поддръжка с всяко едно от лицата, на което
прехвърля право на собственост върху самостоятелен обект, който договор
обвързва последващите приобретатели, с цел обезпечаване постоянната поддръжка
на комплекса.
Според
закона насрещната страна по договора за управление на общите части е собственик
на обект в комплекс от затворен тип. Договорът за управление на общите части в
жилищен комплекс от затворен тип се сключва с лицето, което придобива правото
на собственост върху отделния обект.
Процесният
договор, въз основа на който ищецът търси плащане, е сключен с ответницата след
влизане в сила на ЗУЕС като тя не притежава качеството на собственик на обект в
жилищен комплекс от затворен тип и липсват доказателства за упълномощаване в
надлежна форма от собственика за сключване на такъв договор. Ищцовото дружество
твърди, че ответницата е поела задължението вместо собственика, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за наличието на такова
волеизявление, доколкото в него е посочено, че се задължава в качеството на
собственик, а от доказателствата по делото се установява, че ответницата не
притежава право на собственост върху самостоятелен обект в комплекса. С оглед
на това, че страни по него не са посочените в закона правни субекти, които
могат да сключат такъв договор, то процесният договор не представлява договор
по смисъла на чл. 2 ЗУЕС.
При
липса на договор между инвеститора и собственика на отделен обект в комплекса,
какъвто е настоящият случай, и доколкото в жилищната сграда, в която се намира
апартаментът е налице етажна собственост, съдът намира, че по отношение
управлението на общите части и разходите за управлението и поддържането им,
приложение следва да намерят общите разпоредби на ЗУЕС. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС е посочено, че
управлението на ЕС обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на
общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна
собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите. Дори процесният
договор да касае предоставянето и на други услуги, какъвто довод е направен с въззивната
жалба, то предметът му обхваща дейности по поддържане и управление на общите
части на сградата
като
управлението на общите части е от компетентността на Общото събрание на
етажните собственици.
Това
обстоятелство не може да бъде заменено с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, даващ свобода
на съконтрахентите при сключването на договори. Правомощията на Общото събрание
са подробно посочени в чл. 11 от ЗУЕС, като липсват
пречки при законосъобразно проведено Общо събрание на етажните собственици,
същите да сключат договор за управление с юридическо лице. Съгласно чл. 9 от ЗУЕС формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение
на собствениците
като в чл. 11 и сл. и чл. 25 и сл. от ЗУЕС се уреждат
всички специфики на органите на управлението, компетенциите им, начините на
вземане на решение, свикването на ОС, разгласяване, атакуване на решенията му и
др., с оглед гарантиране личното или чрез представител участие на етажните
собственици при извършването на управлението и поддръжката на общите части на
сградата при съхраняване на личните им интереси.
По
изложените съображения следва да се приеме, че със
сключването на процесния договор между ищцовото дружество и ответницата, която
няма качеството на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на
етажна собственост, независимо че е посочена като такава в договора, се
заобикалят разпоредбите на ЗУЕС относно
управлението на ЕС,
поради което същият не може да е източник на валидни облигационни отношения
между страните.
Поради
съвпадане на изводите за неоснователност на иска на двете инстанции, атакуваното съдебно решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
Предвид
разпоредбата на чл. 81 ГПК и с оглед изхода на делото по правилата на чл.78 от ГПК, следва да бъде разпределена отговорността за направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски. С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна
е направила искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. В срока
по чл.80 от ГПК списък за разноските не е представен. Освен това т.1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г.
на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, предвижда, че разноските
за правна защита, като форма на разход в производството, подлежат на
възмездяване единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е
доказано. Изяснено е също, че следва да бъде указан начинът на заплащане - в
брой или по сметка. В случаите на платено в брой адвокатско възнаграждение, за
да се приеме, че договорът за правна защита има характера на разписка,
удостоверяваща плащането, е необходимо в същия изрично да бъде вписано не само,
че възнаграждението е платено, но и че това е осъществено в брой. В процесния
случай, в пълномощното е посочен размерът на уговореното адвокатско
възнаграждение, но не е отбелязано, че същото е платено. Липсват и представени
документи, които да удостоверяват плащането, с оглед на което следва да се
приеме, че въззиваемата страна не е направила разход, а въззивната страна не
следва да бъде осъждана за заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени
разноски. При така направените изводи искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски от въззивната инстанция, обективирано в отговора на
въззивната жалбата, се явява неоснователно.
Така мотивиран,
Шуменски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №10/08.01.2019г., постановено по гр. д. 2455/2018г. по описа на
РС Шумен
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.