№ 57
гр. Момчилград, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20245150200127 по описа за 2024 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Ц. А. Д. с ЕГН-
**********, против Наказателно постановление № 24- 0318- 000173/ 24.07.2024г. на
Началник на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП
на жалбоподателя е било наложено административно наказание- "глоба" в размер на 200
лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било наложено
административно наказание „глоба" в размер на 100 лева, както и наказание „лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 1 месеца, за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З
б."в"от ЗДвП
В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното
наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е допуснал
цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати процесуални нарушения при
издаването на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание. Счита, че
допуснатите нарушения са накърнили правото му на защита, и са довели до
незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната на последният, като
незаконосъобразен. Претендира разноски.
В съдебно заседание- жалбоподателят не се явява, като от адв.М. Б. от АК-
Кърджали, е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата, и се претендират
разноски, по изложените подробни доводи.
Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на ОДМВР- Кърджали в
писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като
предлага постановлението да бъде потвърдено. Претендира ю.к. възнаграждение и респ.
предлага намаляване размера на адвокатският хонорар.
В съдебно заседание, представляван от гл.ю.к. С.Ч., оспорва жалбата и намира
обжалваното нак.постановление като правилно и законосъобразно издадено. Иска да се
1
потвърди нак.постановление, и претендира ю.к. възнаграждение, респ. прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 06.07.2024г. св.А. Д. /мл.автоконтрольор при РУ- Кирково, в присъствието на
св.С. М. /също служител на РУ- Кирково/, е съставил Акт серия GA № 1188871 за
установяване на административно нарушение против жалбоподателя, за това, че на
06.07.2024г. около 04,00 часа, в община Кирково, по общински път KRZ 3129 км 1 +500 м,
по посока на движение от Застава Дрангово- с.Дрангово, същият /жалбоподателят като
водач е управлявал МПС- товарен автомобил "Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ" с рег.№
*******, собственост на друго лице- В.Ш.А. от с.Бенковски, с несъобразена скорост спрямо
релефа на местността, като ляв завой от пътя е загубил контрол над автомобила, вследствие
на което излязъл вляво от пътното платно по посока на движение и се блъснал в еластична
ограда- мантинела, и се преобърнал в дере. Настъпило е ПТП с материални щети /по
автомобила и били деформирани 4 бр.звена и 5 бр. копчета от мантинелага/. Водачът е
напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Към 12,00 часа е била
установена самоличността на водача, като същият е бил изпробван с техн.средство за
употреба на алкохол, и уредът е отчел нулев резултат.
В акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123
ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.
Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на същата
дата, и последният го е приел без възражения.
По повод на възникналото ПТП е изготвена докладна записка, след извършена
проверка. В хода на тази проверка са събрани писмени материали, приложени и към АНП-
АУАН, обяснения от В.А.- собственик на автомобила, който няма претенции/, К.А. /който е
видял претърпялият ПТП автомобил, ползван от жалбоподателя, но не е видял самото ПТП/,
обяснения от самият жалбоподател, от К. Д., заповед на МВР за оправомощаване на
съответни длъжностни лица от системата на МВР за определени действия по ЗДвП.
Въз основа на посочения по-горе акт, Началникът на съответното РУ, е издал
процесното Наказателно постановление № 24- 0318-000 173/ 24.07.2024г., в което описана
горната фактическа обстановка, и с което; 1/ на основание чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДвП на
жалбоподателят е било наложено административно наказание- "глоба” в размер на 200 лева-
за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; както и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени
адм.наказания „глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец- за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.
Съобразно така установеното съдът приема, че административно- наказващия орган е
посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на
жалбоподателя на 06.08.2024г.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по
съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа обстановка-
описаната в АУАН и НП, и която не се оспорва по същество от страните.
Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото
доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на свидетелите и
актосъставител; справка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на
2
управляваното от жалбоподателят МПС; обяснения отВ.А.- собственик на автомобила,
който няма претенции/, К.А. /който е видял претърпялият ПТП автомобил, ползван от
жалбоподателя, но не е видял самото ПТП/, обяснения от самият жалбоподател, от К. Д. с
които се установява горната фактическа обстановка; Че на посочената дата- 06.07.2024г.
около 04,00 часа, в община Кирково, по общински път KRZ 3129 км 1 +500 м, по посока на
движение от Застава Дрангово- с.Дрангово, същият /жалбоподателят като водач е
управлявал МПС- товарен автомобил "Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ" с рег.№ *******,
собственост на друго лице- В.Ш.А. от с.Бенковски, с несъобразена скорост спрямо релефа на
местността, като ляв завой от пътя е загубил контрол над автомобила, вследствие на което
излязъл вляво от пътното платно по посока на движение и се блъснал в еластична ограда-
мантинела, и се преобърнал в дере. Настъпило е ПТП с материални щети /по автомобила и
били деформирани 4 бр.звена и 5 бр. копчета от мантинелага/.
От тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата, място и
час, е участвал в причиняването на ПТП с управляваното от него МПС, след което е
напуснал местопроизшествието, и е отишъл в дома си, или на друго място. Посетилите
местопроизшествието на следващият ден полицаи от РУ- Кирково са установили, че
причинител на ПТП е жалбоподателят, и там на място е била извършена проверка на същият
с техническо средство „Дрегер 7510" за употреба на алкохол, като е бил отчетен нулев
резултат.
От тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един
категоричен начин за управляване на МПС /описаното по-горе/ от жалбоподателя със
несъобразена с релефа на местността скорост, вследствие на която водачът е загубил контрол
на автомобила си, блъснал се в еластичната ограда, напуснал пътното платно и паднал в
дерето вляво от пътя, и е причинил ПТП с материални щети- блъснал с колата еластичната
ограда, която е повредил и са причинени мат.щети по МПС.
По делото безспорно се установи, че след настъпилото ПТП водачът е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на реда, т.е. самоволно е напуснал
местопроизшествието. Издирен е по-късно през деня от органите на МВР след подаден
сигнал за ПТП.
С други думи казано, при извършена след сигнал за ПТП проверка
жалбоподателят и управляваното от него МПС са установени, и съответно контролните
органи са установили допускането на нарушение по ЗДвП- за управление на МПС със
релефа на местността несъобразена скорост /чл.20 ал.2 от ЗДвП/, но не по чл.123 ал.1 т.З
б."в" от ЗДвП.
Действително е налице напускане на местопроизшествие след ПТП без да се
уведомят органите на МВР, но не и за това, че това напускане е без да има съгласие между
страните, защото от събраните по делото доказателства не са установява коя е другата
страна /вероятно това е собственик на еластичната ограда или организацията, стопанисваща
пътя, но това са въпроси, които е следвало да бъдат установени в хода на проверката по
случая от контролните органи.
По делото с една категоричност се установява, че жалбоподателят е допуснал
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП- управлявал е МПС /описаният по-горе л.а./ с несъобразена
с релефа на пътя скорост, в резултат на което е загубил контрол над управлението на
автомобила, излязъл от пътното платно и се блъснал в еластичната ограда- мантинелата като
е деформирал 4 бр. колчета и 5 звена от същата, след което е паднал в дерето, и по този
3
начин е предизвикал ПТП. За наличието на управление на МПС с несъобразена скорост се
съди именно по крайният резултат- предизвиканото ПТП. Тази разпоредба задължава
водачите на МПС да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат управляваното
от тях МПС при създадена опасност за движението или пред предвидимо препятствие по
пътя, или да се движат скорост, съобразена с релефа на местността или на пътя- а в случая
жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение да се движи със съобразена скорост.
Именно поради движение с несъобразена скорост, управляваното от жалбоподателя МПС
при навлизане в ляв завой е напуснал пътното платно, блъснал се в мантинелата и паднал в
близкото дере.
В конкретният случай от фактическата обстановка, установена от АНО и по
делото е видно, че освен нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, няма друго допуснато
нарушение, в т.ч. няма допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б. "в" от ЗДвП.
Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите,
когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат
местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.
Разпоредбата на § 6 т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно
произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е
допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от
поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
цитираната разпоредба. Такова качество притежава и собственика на увредената елестична
ограда, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието,
но тъй като не е установен собственикът, то и липсва реализирано административно деяние
почл.123 ал.1 т.З б. "в" от ЗДвП /не е изпълнен фактическият състав на административното
деяние/.
Съгласно § 6 т.З0 от ДР на ЗДвП- "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Както в АУАН, така и НП е описано поведението на
жалбоподателя, като водач на МПС, при възникналото ПТП, но това негово поведение като
водач, което покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на
МПС и предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че същият е
напуснал произшествието, без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да
изчакал тяхното пристигане, но не е установен собственикът на еластичната ограда, поради
и което липсва насрещен субект, с който да постигне съгласие.
Съобразно и това съдът намира, че няма извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.З
б."в" от ЗДвП, и поради това неправилно е санкциониран по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Съобразно горното, и след преценка на събраните доказателства и разпоредбите на
ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа
обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин, както и е установена
нарушената разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В същото време не се установява да е
допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б.“в“ от ЗДвП. Съдът също така счита, че
наложеното наказание за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП е относимо за същото и в
рамките на предвиденото в закона, поради и което обжалваното нак.постановление в тази
част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено- а именно наложеното на
осн. чл.179 ал.2 от ЗДвП административно наказание- "глоба” в размер на 200 лева- за
4
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено.
В същото време, поради гореизложеното наложените на осн.чл. чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП наказания „глоба" от 100 лева и „лишаване от право
да управлява МПС за срок 1 месец", следва да бъдат отменени, т.к. не се установи
жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.
Или, процесното нак.постановление следва да се измени, като се отмени в едната
част, и потвърди в другата част- посочени по-горе.
С други думи казано, административно наказващия орган, при издаването на акта за
установяване на административно нарушение, е установил правилно фактическата
обстановка, събрал е необходимите доказателства, но издаденото наказателно постановление
е порочно в едната си част, досежно деянието по чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП, което съдът
намира, че не е извършено.
В процесното нак.постановление е описана фактическата обстановка, при която е
установено, че е осъществен съставът на административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗдвП, но
не и по чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП.
Съобразно това и настоящият състав приема, че е налице осъществен състав на
административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗдвП, поради и което наложеното за това деяние на
основание чл.179 ал.2 от ЗДвП наказание „глоба" в размер на 100 лева, следва да се
потвърди, и респ. нак.постановление в тази част следва да се потвърди.
В същото време, наложените на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказания „глоба" в
размер на 100 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца",
следва да се потвърдят отменят, респ. нак.постановление в тази следва да се отмени, поради
изложеното по- горе..
По отношение на санкцията, наложена на жалбоподателя за деянието по чл.20 ал.2 от
ЗДвП следва да се посочи, че АНО е наложил размер, който е предвиден в чл.179 ал.2 от
ЗДвП, като абсолютна стойност, поради и което този размер не може да бъде изменяван.
При този изход на делото не се дължат разноски, т.к. наказателното постановление е
изменено, а не отменено изцяло или потвърдено изцяло /сиреч, потвърдено в едната част и
отменено в другата част/.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 24- 0318- 000173/ 24.07.2024г. на
Началник на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали, с което на Ц. А. Д., ЕГН-
**********, на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, е било наложено административно
наказание- "глоба” в размер на 200 лева- за допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е било наложено административно
наказание „глоба" в размер на 100 лева, както и „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месеца- за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б."в" от ЗДвП,
КАТО ОТМЕНЯВА наложените на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
административни наказания „глоба" в размер на 100 лева, и „лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месеца- за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.З б."в"
5
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24- 0318-000173/ 24.07.2024г.
на Началник на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали, В ЧАСТТА, която на Ц. А. Д.,
ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева- за допуснато нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в 14-
дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6