№ 3718
гр. С, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110132256 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от З. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл....,
насочени срещу Административен съд-С-град, с адрес гр.С, ул.“Г В“ № 17, и СГС, с адрес
гр.С, бул.“В“ № 2 за присъждане на обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие в
размер на по 5 100.00 лв. от всеки един от ответниците във връзка с адм.дело № 6129/2018 г.
по описа на АССГ и в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 15.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че посочените две дела не са разгледани и решени в
разумен срок. Отбелязва се, че голяма част от периода, в който делото пред СГС е било
висящо не са извършвани процесуални действия, а са постановявани отводи на съдии.
За делото пред АССГ пък се твърди, че са издавани незаконни определения, които са
обжалвани и така делото е забавено вече 4 години, като също е имало масови отводи на
съдии.
С оглед на това иска съдът да му присъди обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди. Самите вреди, според ищеца не подлежат на доказване, а следва да се
определят от съда обичайно по справедливост. Аргументира становище, че само в случай, че
страната претендира над обичайните вреди, следва да ангажира доказателства.
В срока за отговор, единствено ответникът СГС е депозирал такъв, с който оспорва
предявения иск по основание и по размер. Изразява становище, че продължителността на
производството по делото не следва да е за сметка на това делото да бъде разгледано от
справедлив и обективен съдебен състав, да бъде осигурено равенство на страните и
състезателно начало. В тази насока се позовава на приетото в §56 от решението по делото
Боян Господинов срещу България от 05.04.2018 г. на ЕСПЧ, на делото Михалков срещу
България и др. Навеждат се твърдения, че в тазисветлина направените отводи насъдии от
СГС са правомерни и обективно необходими в конкретния случай.
Също така обръща се внимание, че СГС е един от най-натоварените съдилища в
страната, което според практиката на ЕСПЧ е извинителен критерий.
1
На самостоятелно основание искът се оспорва и поради предприети от самия ищец
действия, с които е допринесъл за натовареността на СГС и за продължителността на
процеса по процесното дело, доколкото води множество и най-различни дела срещу
различни правни субекти, като тези срещу СГС са заведени в самия градски съд, който
съобразно ЗОДОВ не е компетентен да ги разгледа.
Оспорва се също ищецът да е претърпял неимуществени вреди, дори и обичайните от
забавяне на едно дело, като и се възразява срещу наличието на причинно-следствена връзка
между евентуални такива вреди и забавяне на делото пред СГС.
По тези съображения, от съда се иска да отхвърли иска, като присъди на ответника
направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявените искове.
Ответниците не изпращат представители. СГС депозира писмено становище по съществото
на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.2б от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Нормата на чл.2б от ЗОДОВ, с приемането й през 2012 г. /обн. ДВ бр. 98/2012 г./, създаде
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си
представлява вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност
на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от ЕКПЧ, като
претенцията за обезщетение, съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по
реда на ГПК. Материалноправната норма на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ има действие от датата на
влизането и в сила – 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени
съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгласно чл.8, ал.1
от ЗОДОВ. Безспорно образуваното по искова молба на З. С., адм.дело № 6129/2018 по
описа на АССГ, преобразувано в адм.дело № 293/2022 г. по описа на Административен съд-
Перник, към момента на предявяване на настоящия иск, а също и към настоящия момент е
висящо, неприключило, поради което и допустимостта на предявения от ищеца иск не е
обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, а именно да
е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета
„а” от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
По отношение делото на СГС, за което се претендира, че са налице вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, са събрани доказателства
за проведена процедура по глава трета „а” от ЗСВ /л.70-107/.
С оглед на изложеното, съдът приема, че и двата иска са процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По иска срещу СГС:
Макар да не е постъпило изисканото в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС, страните не
спорят, а и от документите, съдържащи се в приложената преписка от Министерство на
2
правосъдието с № 94-З-21/2021 г., е видно, че ищецът на 01.09.2017 г. е подал искова молба
пред СРС срещу СГС и срещу Върховен административен съд. Производството пред тази
инстанция е приключило с постановеното на 08.01.2019 г. съдебно решение, т.е. в рамките
на 1 година 4 месеца и 8 дни. Впоследствие, след депозирани жалби и от двете страни, на
25.02.2019 г., делото е изпратено за произнасяне по компетентност на СГС. Пред този съд не
са извършвани същински съдопроизводствени действия. За времето, през което
производството е било висящо пред СГС, а именно от 25.02.2019 г. до 25.03.2021 г., са
постановявани единствено отводи на съдиите. От разглеждане на делото са се отвели всички
съдии от състава на СГС. С оглед на това, делото е изпратено на САС, който е определил
Софийския окръжен съд да разгледа жалбите на страните срещу първоинстанционното
решение. Пред СОС производството е продължило 5 месеца и 18 дни.
При тези данни настоящият състав намира, че макар и делото да е било висящо
пред СГС в продължение на 2 години, 1 месец и 6 дни, през което време не са извършвани
същински съдопроизводствени действия, то това забавяне е следствие от обективната
необходимост за точното прилагане на закона и в частност на разпоредбата на чл.7, ал.2 от
ЗОДОВ. Същата е приета с ДВ бр.94/2019 г. и въвежда забрана за разглеждане на претенция
срещу даден съд от съдиите в него, като в този случай делото следва да се изпрати на най-
близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Действително,
част от отводите на съдиите от СГС /в периода от 27.02.2019 г. до 02.12.2019 г./ са
постановени преди приемане на цитираната разпоредба от ЗОДОВ, но не може да се приеме,
че те са неоснователни, доколкото въвеждането на дадена правна норма е следствие на
установилите се във времето обществени отношения, отчитайки и възприетите морално-
етични ценности. Ето защо, макар и приета в края на м.ноември 2019 г., разпоредбата на
чл.7, ал.2 от ЗОДОВ отчита вече наложили се стандарти в правораздаването, които не без
основание са отчетени от съдиите от СГС.
Имайки предвид това, както и обстоятелството, че отводите на съдиите от СГС са
постановявани в кратък срок /в рамките на не повече от 10 дни/ с изключение на 3 отвода
/от 11.07.2019 г. от 17.06.2020 г. и от 28.09.2020 г./, то не може да се приеме, че е допуснато
нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок.
По иска срещу Административен съд- С-град:
Макар и след изискване от ВАС, административното дело да не е изпратено в
цялост, съдът след справка на сайта на АССГ, установи, че производството по адм.дело №
6129/2018 г. е образувано по искова молба на З. С. срещу Агенция „Социално подпомагане“,
подадена на 13.06.2018 г. По това дело са предприети действия по привеждане на исковата
молба в съответствие с изискванията на ГПК, след което е насрочено в открито съдебно
заседание на 25.09.2018 г. В това заседание делото е спряно поради наличие на
преюдициален спор, като след приключване на последния, производството пред АССГ е
частично прекратено, а по останалия за разглеждане иск е насрочено о.с.з. на 24.09.2019 г.,
отложено за събиране на доказателства за 19.11.2019 г. След това заседание – на 17.01.2020
г., съдията-докладчик си е направил отвод от делото по искане на самия ищец. След този
3
отвод са последвали такива и на другите съдии от състава на АССГ, отново по настояване на
ищеца. Последният отвод е от 01.06.2022 г., като делото е изпратено на ВАС за определяне
на друг равен по степен съд, който да разгледа предявения иск.
По този начин производството пред АССГ се е развило в рамките на 3 години, 11
месеца и 18 дни, като за период от 9 месеца то е било спряно поради наличие на
преюдициален спор. Същински съдопроизводствени действия са извършвани в период от
около 9 месеца, а отводи са постановявани в продължение на 2 година, 4 месеца и 13 дни. В
случая, действително, времето, през което по делото са се развивали единствено процедури
по отвод и преразпределяне, е значително спрямо общата продължителност на
производството пред АССГ, но не може да не бъде отчетен фактът, че тези отводи са
резултат от направено искане именно на самия ищец. С оглед на това следва да се приеме,
че с поведението си при разглеждането на процесното дело, именно ищецът е причината за
забавянето му с 2 година, 4 месеца и 13 дни.
В тази насока и при изяснените факти, следва да се отбележи, че нормата на чл.2б
от ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.) създаде национален компенсаторен механизъм за бавно
правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. Критериите, въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС са посочени примерно в закона (чл.2б, ал.2 от
ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Тук от една страна следва да се отчете фактът, че се касае за производството за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на
държавата. И въпреки че отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните
органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат, съдът
следва да установи всички елементи от фактическият състав на това особено непозволено
увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на
съответното дело в разумен срок.
От друга страна съдът следва да съобрази установената практика /решение от
02.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 5813/2014 г. по описа на ВКС, III г.о./, за механизма,
по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок. Той включва
установяване на продължителността на релевантния период и извършване на преценка дали
този период е разумен, като разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като
се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съответното
производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът преценява
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните
органи.
Както вече се посочи, продължителността на производствата пред СГС и пред
АССГ, от които ищецът се оплаква, не е резултат от виновно поведение на
правораздавателните органи, а на обективни обстоятелства /по делото пред СГС/, респ. на
поведението на самия ищец /делото пред АССГ/, поради което няма основание да се
4
ангажира отговорността на двете ответни съдилища.
По така изложените съображения съдът намира и двата предявени иска за изцяло
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
От страна ответника СГС е направено искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. В случая, съобразявайки конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема на
събраните доказателства, конкретно извършените действия на процесуалния представител
на ответника по неговата защита, както и броя проведени съдебни заседания, съдът намира,
че следва да определи възнаграждение в минималния предвиден в чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ размер от 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на З. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл....,
насочени срещу Административен съд-С-град, с адрес гр.С, ул.“Г В“ № 17, и СГС, с адрес
гр.С, бул.“В“ № 2 за присъждане на обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие в
размер на по 5 100.00 лв. от всеки един от ответниците във връзка с адм.дело № 6129/2018 г.
по описа на АССГ и в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 15.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА З. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл...., да заплати на СГС, с
адрес гр.С, бул.“В“ № 2, сумата от 100.00 лв, представляваща направени от ответника
разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5