Решение по дело №1131/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260169
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20181100901131
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:                                                       

 

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря С. Влахова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 1131 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

Ищецът – Сдружение „М.”, твърди, че е регистриран като организация за колективно управление на авторски права. Посочва, че има сключени договори за взаимно представителство с други чуждестранни организации за колективно управление на авторски права – американската организация АСКАП, американската организация Б.Е.А., мексиканската организация Е.Е.С.Е.и аржентинската организация САДАИК. Твърди, че лицето С.Д.Е.е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „И.Т.Ф.К.К.“. Лицето Д.П.е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ми хенте“. ЛицетоР.Б. е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ел Кантанте“. Лицето С. Е. Х. е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ю кант олуис хев евритинг“. Лицето Е.П.Л.е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Аганиле“. Лицето П.Ф.Д.Б.е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Обсешън“. Лицето Х. Н. е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Обсешън“. Лицето Т. К.А.е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Фиел“. Лицата Д. К. и Д. С. са членове на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и са автори на текста и композитори на музиката на музикалното произведение с наименование „Банг Банг“. Лицето Д.К. член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Буугало Блус“. Лицето П.Ф. е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Азуренас“. Лицето Г. Л.Д. Л.е член на организацията за колективно управление на авторски права Е.Е.С.Е.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ке Те Педи“. Лицето Ф. Л. М. е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ке Те Педи“. Лицето Р. А. е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Сои Борикуа“. Лицето А.Б.е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Анадър дей“. ЛицетоР.Г. Ф.е член на организацията за колективно управление на авторски права Е.Е.С.Е.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ескандоло“. Лицето Р. О Д. Г.е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ескандоло“. Лицата М. П. Г. и Д.Д.Н.са членове на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и са автори на текста и композитори на музиката на музикалното произведение с наименование „Инър Сити Блус“. Лицата Д.П. и Р.В. са членове на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и са автори на текста и композитори на музиката на музикалното произведение с наименование „Китате Ту“. Лицето Д.К.е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ке Лио“. Лицето Е.П.Л.е член на организацията за колективно управление на авторски права САДАИК и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ке Лио“. Лицето А. В. е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „А.Ч.“. Лицето Дж.О. е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Каталина Ла О“. Лицето Р. Г. е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Аирес де Навидад“. Лицето Л. С. е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Файв минътс ов фънк“. Лицата Д. Б. Ф.и Д.Х.са членове на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и са автори на текста на музикалното произведение с наименование „Файв минътс ов фънк“. Лицето Д.Б.е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Слипъри пийпъл“. Лицето М. У. е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и е композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Слипъри пийпъл“. Лицата Ф. К. Б.и Д. Х. са членове на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП и са автори на текста на музикалното произведение с наименование „Слипъри пийпъл“. Лицето А. К. К. е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Периодико де айер“. Лицето Е.П.Л.е член на организацията за колективно управление на авторски права САДАИК и е автор на текста и композитор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ел Диа Де Суерте“. Всички тези произведения са включени във филма „Певецът”, който ответникът „Р.и К.” АД е използвал, а с това и включените в него музикални произведения, като го е излъчил на 10.04.2017 г., на територията на гр. София като част от програмата „Синема +”, с което те са достигнали до крайните зрители на тази програма. Ищецът твърди, че ответникът е използвал посочените музикални произведения, без да има отстъпени авторски права за това и без да е заплатил дължимите за това използване авторски възнаграждения. Посочва, че в резултат от описаното деяние са причинени вреди на авторите на музикалните произведения, включени във филма „Певецът”, изразяващи се в пропускане на възможността те да увеличат имуществото си с получено възнаграждение от всеки от авторите на текста и на музиката за използването им, което е в общ размер от 24 000 лв. Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нарушението. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по исковете - „Р.и К.” АД, ги оспорва. Твърди, че е сключил лицензионен договор с филмовия дистрибутор „Т.ф.” ЕООД, по силата на който му било предоставено правото да включи в програмните схеми на платените си телевизионни програми конкретни аудио-визуални произведения /филми/, като ги излъчва и препредава по безжичен път и кабел, сред които е посочен и филма „Ел Кантанте”, в който са включени изброените в исковата молба музикални произведения. Лицензодателят от своя страна е получило всички права да разпространява този филм в България, ведно с включените в него музикални произведения по силата на сключен договор с американско дружество. С оглед на това ответникът счита, че е имал правото да излъчва филма, както и включените в него музикални произведения, като не е било необходимо да се получава отделно съгласие от авторите на последните, тъй като те не са използвани самостоятелно, а само като част от филма, с който са едно цяло. Оспорва, че посочените в исковата молба автори са членове на организациите АСКАП, Б.Е.А., Е.Е.С.Е.и САДАИК. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Третото лице помагач - „Т.ф.” ЕООД, оспорва предявените искове. Твърди, че той е предоставил на ответника правото да излъчи по безжичен път процесните музикални произведения като част от филма „Певецът“ по силата на сключен договор. Заявява, че той е придобил правото да разрешава използването на филма и на всички включени в него музикални произведения от дружеството „Е. Д. Е.П.инк.“ съгласно сключен между тях договора от 23.12.2005 г.

 

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По исковете с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП:

При съобразяване на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е видно, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени осъдителни искове, с които се иска да бъде ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени в резултат на извършено от него нарушение на притежавани от няколко физически лица авторски права. Тези искове не са предявени от носителите на субективните материални права, чиято защита се търси с тях, а от лице, което не е носител на тези права – Сдружение „М.“. Следователно в настоящия процес ищецът действа като процесуален субституент, който предявява пред съда чужди материални права.

В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените в закон случаи. От тази правна норма, се налага изводът, че процесуалната субституция е допустима само тогава, когато това е предвидено в закона. Ето защо и за да се приеме, че Сдружение „М.“ притежава процесуалното право да упражни пред съда определени чужди материални права на авторите на изброените в исковата молба произведения, трябва да се установи, че е налице законова норма, която да предвижда, че в полза на ищеца възниква това право.

Правото на титуляра на едно авторско право да получи обезщетение, когато то е нарушено в резултат на деянието на едно лице и това нарушение е причинило вреди, е уредено в чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. В тази разпоредба е регламентирано както възникването на самото материално право за получаване на обезщетение, така и процесуалното право на неговия носител да предяви пред съда осъдителен иск за присъждане на това обезщетение. Ето защо и в случая съдът приема, че тази норма има характер и на процесуалноправна такава, поради което и тя е приложима към процесните правоотношения в редакцията й към датата на предявяване на иска – 04.06.2018 г., т.е. съгласно измененията с ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., а не в редакцията й към датата на извършване на нарушението, което се сочи да е станало на 10.04.2017 г. Същото се отнася и за останалите норми, които имат характер на процесуалноправни и които ще бъдат обсъдени в настоящото решение в редакцията, която са имали към датата на образуване на процеса и към датата на приключване на устните състезания пред СГС – това са нормите на чл. 95а, 95б, 95в, 95г ЗАПСП.

В чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е предвидено изрично, че право на иск по чл. 95 ЗАПСП имат освен носителите на съответното авторско право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, но също така и други субекти, които не са носители на защитените от закона права, които са организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите, като съгласно ал. 2 на същия член последните могат да предявяват искове само за защита на тези права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Следователно в ЗАПСП е уредена процесуална субституция, която предвид нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. посл. ЗАПСП е от вида на процесуалната суброгацията, с която е дадено право на организациите за колективно управление на права да предявяват пред съда осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в резултат на извършено нарушение на авторски права, които се притежават от лица, които са поверили тяхното управление и защита на тези организации. Притежаването на правото на иск по чл. 95 ЗАПСП от организациите за колективно управление на права е предвидено и в нормата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП.

При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбата на чл. 94с, ал. 1 ЗАПСП, в която е посочено, че организацията за колективно управление на права има право да представлява освен своите членове, но също така и други организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни органи при защитата на поверените им за колективно управление права, както и на нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП, в която е предвидено, че когато предявява искове по чл. 95 ЗАПСП организацията за колективно управление на права не трябва да доказват индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, се налага изводът, че организациите за колективно управление на права, които са регистрирани като такива в Република България, могат да предявят пред съда както материалните права на своите членове, но също така и материалните права на лица, които са членове на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, с които те имат сключени договори за взаимно представителство съгласно вписванията във водения от министъра на културата регистър.

С нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП е въведена оборима презумпция, съгласно която се предполага, че когато една чуждестранна организация за колективно управление на права е вписана в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, който се води от министъра на културата, то на нея са поверени за управление авторските правата, които се притежават от нейните членове и в тези случаи организацията за колективно управление на права, която е предявила пред съда иск за защита на нарушено авторско право, не трябва да доказва индивидуалните права на управление и защита, които авторите, които са членове на тези чуждестранни организации са им предоставили, включително не трябва да доказва, че конкретните авторски права, които се защитават с предявения в процеса иск, са предоставени за управление и защита на чуждестранната организация от техния титуляр, който е неин член.

От извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, както и от представеното в производството доказателство за вписаните обстоятелства в регистъра, воден от министъра на културата по чл. 94г ЗАПСП, се установява, че Сдружение „М.“ /М./ има качеството на организация за колективно управление на авторски права. От направена от съда справка за това какви са обстоятелствата, вписани в регистъра, воден от министъра на културата по чл. 94г ЗАПСП, е видно и това, че сред сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които Сдружение „М.“ има сключени договори за взаимно представителство, са и следните: 1) АСКАП, действаща на територията на САЩ и на Пуерто Рико, 2) Б.Е.А., действаща на територията на САЩ, на Пуерто Рико и на Република България, 3) САДАИК, действаща на територията на Арженитина и на Република България и 4) Е. Е. С. Е., действаща на територията на Мексико. С оглед на така установените факти трябва да се заключи, че Сдружение „М.“ има право да предяви пред съда искове за защита на авторски права, които се притежават от членовете на посочените четири чуждестранни организации и които са поверени за управление и защита на последните.

В исковата молба се сочи, че авторите, чиито права се защитават с предявените осъдителни искове с изключение на Ф.Л.М., са членове на чуждестранните организации АСКАП, Б.Е.А., САДАИК и ЕС ЕЙ СИ ЕМ, като това обстоятелство се и доказва в процеса от изводите, направени от вещото лице П. в заключението на изготвената по делото основна съдебна експертиза, намиращо се от л. 308 до л. 313 от делото на СГС, които съдът кредитира изцяло, тъй като са дадени след анализ на данните относно членуването на определени лица в чуждестранни организации за управление на права, съдържащи се в съществуващи международни бази данни /лицето Ф.Л.М., което е един от авторите на едно от посочените в исковата молба произведения, не е член на нито една чуждестранна организация за колективно управление на авторски права/. След като описаните в исковата молба автори са членове на чуждестранните организации АСКАП, Б.Е.А., САДАИК и Е.Е.С.Е.и тези организации са вписани в регистъра, воден от министъра на културата по чл. 94г ЗАПСП, то в случая приложение намира установената в чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП презумпция. При нейното прилагане трябва да се приеме, че посочените четири чуждестранни организации са носители на правото да управляват съответно да търсят защита на всички авторски права, чиято защита се търси в процеса, защото те се сочи, че принадлежат на физически лица, които се установява, че са техни членове. От ответника не са представени доказателства, от които да е видно, че някое от посочените в исковата молба физически лица не е упълномощило съответната чуждестранна организация за колективно управление на права, на която е член, с правото да управлява авторските му права върху процесните музикални произведения, като е изключило точно това право от тези, които е поверило за управление на съответната организация, в която членува.

В заключението на извършената от вещото лице П. в производството допълнителната съдебна експертиза, намиращо се от л. 475 до л. 479 от делото на СГС, е посочено, че в проверена от него база данни е налице вписване срещу името на посочените в исковата молба автори на определени проценти. В съдебно заседание, проведено на 04.12.2019 г. експертът посочва, че не може категорично да заяви какво означават вписаните в международната база данни проценти на дялово участие до името на всеки автор – дали те представляват процент от притежаваните от него права, които е предоставил за управление на съответната организация за колективно управление на права, на която е член, или представляват процент от възнаграждението за използване на музикалното произведение, което му се следва. Ето защо съдът счита, че не може да се приеме, че така посочените проценти представляват частта от притежаваните от авторите права, които те са поверили за управление и защита на чуждестранната организация, в която членуват, както твърдят ответникът и третото лице помагач и следователно от изводите на вещото лице не се оборва установената в чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП презумпция.

С оглед изложеното трябва да се заключи, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които съгласно чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП и чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП се приема, че ищецът има правото да предяви пред съда иск за защита на чуждите авторски права, които се притежават от физческите лица, описани в исковата молба с изключение на Ф.Л.М., които се установява, че са членове на АСКАП, Б.Е.А., САДАИК и ЕС ЕЙ СИ ЕМ, включително и на правото за получаване на обезщетение за причинени от извършено нарушение вреди по чл. 95 ЗАПСП, както е направил в случая.

Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъдат уважени предявените искове по чл. 95 ЗАПСП, е в производството да бъде доказано, че лицата С. Д.Е., Д.П.,Р.Б., С. Е. Х., Е.П.Л., М.Ф.Д.Б., Х.Н., Т.К.А., Д.К., Д.С., Д.К., П.Ф.Г.Л.Де Ла,Р. А., А.Б.,Р.Г.Ф., Р.О.Д.Г., М.П. Г., Д.Д.Н., Д.П., Р.В., А.Ч., Д.О.,Р. Г., Л.С., Д.Б.Ф., Д.Х., Д.Б., М.У., Ф.К.Б., Д.Х., А.К.К., са автори на посочените в исковата молба произведения, които са такива, които могат да бъдат обект на авторско право.

Произведенията, върху които ищецът твърди, че е възникнало авторско право са 24 на брой, като те се състоят от текст и музика и са с наименования „И.Т.Ф.К.К.“, „Ми хенте“, „Ел Кантенте“, „Ю кант олуис хев евритинг“, „Аганиле“, „Обсешън“, „Фиел“, „Банг Банг“, „Буугало Блус“, „Азуренас“, „Ке Те Педи“, „Сои Борикуа“, „Анадър дей“, „Ескандоло“, „Инър Сити Блус“, „Китате Ту“, „Ке Лио“, „Аи Виене“, „Каталина Ла О“, „Аирес де Навидад“, „Файв минътс ов фънк“, „Слипъри пийпъл“, „Периодико де айер“, „Ел Диа Де Суерте“. В исковата молба се сочи, че текстът и музиката на тези произведения са написани в резултат на творческата дейност на определени лица. Тези факти не се оспорват от ответника. След като посочените произведения са създадени в резултата на творческата дейност на конкретни физически лица, то те имат характеристиките на обект на авторското право, предвидени в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, като представляват конкретно музикални произведения с текст /обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗАПСП/.

Между страните по делото не е спорно и това, че лицата С. Д.Е., Д.П.,Р.Б., С. Е. Х., Е.П.Л., М.Ф.Д.Б., Х.Н., Т.К.А., Д.К., Д.С., Д.К., П.Ф.Г.Л.Де Ла,Р. А., А.Б.,Р.Г.Ф., Р.О.Д.Г., М.П. Г., Д.Д.Н., Д.П., Р.В., А.Ч., Д.О.,Р. Г., Л.С., Д.Б.Ф., Д.Х., Д.Б., М.У., Ф.К.Б., Д.Х., А.К.К. са автори на текста и на музиката на съответното посочено от ищеца в исковата молба музикално произведение. Ищецът се позовава на съществуването на тези факти в исковата молба, а ответникът не ги оспорва в нито един момент от развитие на настоящото производство, поради което и съдът приема, че те са установени в процеса. Следователно тези физически лица са носители на авторските права върху процесните 24 музикални произведения. Осем от тези произведения са създадени в резултат на творческата дейност на повече от едно лице – няколко отделни физически лица са автори на текста и музиката, от които те са състоят, поради което по отношение на тях приложение намира нормата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП, съгласно която авторското право върху тези произведения принадлежи общо на всички негови автори /това се отнася за авторското право върху музикалните произведения „Обсешън“, „Банг Банг“, „Ке Те Педи“, „Ескандоло“, „Китате Ту“, „Ке Лио“, „Файв минътс ов фънк“, „Слипъри пийпъл“ /.

Като носители на авторското право посочените физически лица се ползват от закрилата, предвидена в ЗАПСП, част от която е и уреденото в чл. 95 ЗАПСП право да получат обезщетение за причинените вреди при извършване на нарушение от друг правен субект. Това  означава, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от извършено нарушение на всяко отделно авторско право върху отделните музикални произведения с наименования „И.Т.Ф.К.К.“, „Ми хенте“, „Ел Кантенте“, „Ю кант олуис хев евритинг“, „Аганиле“, „Обсешън“, „Фиел“, „Банг Банг“, „Буугало Блус“, „Азуренас“, „Ке Те Педи“, „Сои Борикуа“, „Анадър дей“, „Ескандоло“, „Инър Сити Блус“, „Китате Ту“, „Ке Лио“, „Аи Виене“, „Каталина Ла О“, „Аирес де Навидад“, „Файв минътс ов фънк“, „Слипъри пийпъл“, „Периодико де айер“, „Ел Диа Де Суерте“.

В исковата молба се твърди, че описаните музикални произведения, са включени във филм с наименование „Певецът“ /„Ел Кантанте“/. В тази връзка трябва да се посочи, че този факт по никакъв начин не влияе както върху съществуването на възникналото за авторите на отделните музикални произведения авторско право, така и върху възможността на тези правни субекти да се ползват от неговата защита. Тогава, когато едно музикално произведение е включено в създаден филм съществуват отделни, независими едно от друго авторски права върху отделни обекти, които се притежават от различни лица: - първото е авторското право върху музикалното произведение, което принадлежи на лицата, от които то е създадено, които са композиторът и авторът на текст, когато то има текст; - второто е авторското право върху филма, което съгласно чл. 62, ал. 1 ЗАПСП се притежава от режисьора, сценариста и оператора. Тези отделни авторски права съществуват самостоятелно и могат да бъдат защитавани в пълен обем от техните титуляри, като авторското право върху филма не поглъща това върху включеното в него музикално произведение, нито го изключва. В тази насока е изричната норма на чл. 62, ал. 2 ЗАПСП, в която е посочено, че авторите на музиката, включена във филм, запазват авторското си право върху своите произведения, което означава, че то съществува наред с авторското право върху самия филм и всяко едно от тези права се ползва със защитата по ЗАПСП. Авторското право върху музикалните произведения, включени във филма, е съвсем различно и от правото, което възниква за продуцента на този филм, който е физическото или юридическото лице, което организира неговото създаване и осигурява финансирането му. Правото на продуцента е сродно на авторското право и неговото съществуване по никакъв начин не изключва съществуването на авторското право на създателите на включените във филма музикални произведения.

Основателността на иска с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП предполага, на следващо място, да се докаже, че от служители на ответното дружество „Р.и К.” АД са извършени такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на съществуващите авторски права върху 24-те музикални произведения.

В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторското право включва изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Следователно всяко едно използване на обект на авторското право от лице, различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без законът да допуска използването му независимо от неговата воля, представлява нарушение, което е основание за дължимост на обезщетение за причинените на правопритежателя вреди. Легална дефиниция на термина използване на произведението, което е обект на авторското право е дадена в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, в която е посочено, че за такова се смятат действия като: 1. възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне или изпълнение на произведението; 4. излъчването на произведението по безжичен път; 5. предаването и препредаването на произведението по кабел; 6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането на произведението на друг език; 8. преработката и синхронизацията на произведението;  9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; 10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; 11. вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.

В исковата молба се твърди, че процесните музикални произведения са излъчени по безжичен път, т.е. твърди се да е налице използване на тези произведения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП. Понятието „излъчване на произведение по безжичен път“ има легална дефиниция, дадена в § 2, т. 5 от ДР на ЗАПСП, съгласно която то представлява излъчването на произведение, което е обект на авторското право по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото се доказва, че от служители на ответника са извършени действия, които са сред тези, посочени в определението на термина „излъчване на произведение по безжичен път“.

В производството не е спорно, че филмът „Певецът“, в който се твърди, че са включени процесните 24 музикални произведения е излъчен на 10.04.2017 г. по телевизия като част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от ответното дружество „Р.и К.” АД. Това действие представлява използване на посоченият филм чрез излъчването му по безжичен път, т.е. то е използване по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП. За да се приеме, че наред с филма, който е отделен обект на защита на авторското право, е налице използване чрез излъчването им по безжичен път и на процесните 24 музикални произведения трябва да се докаже, че всяко от тях е включено като музика в съдържанието на филма „Певецът“. За установяване на това обстоятелство по делото е изготвена съдебна експертиза от вещо лице Л.Г., който е композитор и автор на аранжименти и оркестрации. Експертът в рамките на своите специални знания и след извършен слухов анализ на мелодията, ритъма, аранжимента и оркестрацията на наличните в публичното пространство оригинали на процесните музикални произведения и на тези, които звучат във филма „Певецът“ е направил категоричен извод, че в този филм са включени части от следните музикални произведения: „И.Т.Ф.К.К.“, „Ми хенте“, „Ел Кантанте“, „Аганиле“, „Обсешън“, „Фиел“, „Банг Банг“, „Буугало Блус“, „Азуренас“, „Ке Те Педи“, „Сои Борикуа“, „Анадър дей“, „Ескандоло“, „Инър Сити Блус“, „Китате Ту“, „Ке Лио“, „Аи Виене“, „Каталина Ла О“, „Аирес де Навидад“, „Файв минътс ов фънк“, „Слипъри пийпъл“, „Периодико де айер“, „Ел Диа Де Суерте“. Вещото лице е посочило, че не може да заключи, че музикалното произведение с наименование „Ю кант олуис хев евритинг“ е включено като музика във филма, тъй като липсват данни за това какво е то, което прави невъзможно да бъде подложено на слухов анализ и след това да бъде разпознато в звучащата във филма музика. Тези изводи, направени от експерта са убедително мотивирани, поради което съдът ги кредитира изцяло и приема за доказано от тях обстоятелството, че 23 от описаните в исковата молба музикални произведения /всички произведения с изключение на музикалното произведение с наименование „Ю кант олуис хев евритинг“/ са включени във филма „Певецът“. Това, че вещото лице е посочило, че някои от тези произведения, които звучат във филма, са с променен жанр, аранжимент и оркестрация от техния оригинал, не влияе на заключението, че точно тези произведения са включени като музика във филма. Извършената промяна на отделни елементи от музиката на съответното музикално произведение не води до създаването на ново такова, напротив то си остава същото и това дори не води до невъзможност то да бъде разпознато като част от съдържанието на филма съгласно изводите на вещото лице Г.. Създаването на нов аранжимент на съществуващо музикално произведение би могло единствено да е основание за възникване на авторско право за лицето, което е направило това, но то не води до възникване на ново произведение.

 Предвид изложеното съдът счита, че с излъчването по безжичен път на филма „Певецът“ като част от телевизионната програма „cinema+”, на 10.04.2017 г. е осъществено излъчване по безжичен път и на включените в него музикални произведения с наименование „И.Т.Ф.К.К.“, „Ми хенте“, „Ел Кантанте“, „Аганиле“, „Обсешън“, „Фиел“, „Банг Банг“, „Буугало Блус“, „Азуренас“, „Ке Те Педи“, „Сои Борикуа“, „Анадър дей“, „Ескандоло“, „Инър Сити Блус“, „Китате Ту“, „Ке Лио“, „Аи Виене“, „Каталина Ла О“, „Аирес де Навидад“, „Файв минътс ов фънк“, „Слипъри пийпъл“, „Периодико де айер“, „Ел Диа Де Суерте“. Следователно по делото е доказано, че те са използвани от лице, различно от техните автори, по начина, посочен в чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП.

Както беше посочено, по делото не е спорно, че телевизионната програма „cinema+”, като част от която е бил излъчен филма „Певецът“ и включените в него музикални произведения, е създадена от ответното дружество „Р.и К.” АД. С оглед на това съдът приема, че действията по излъчване по безжичен път на 23 от процесните произведения са извършени от служители на това търговско дружество.

Не се установява описаното в исковата молба музикално произведение с наименование „Ю кант олуис хев евритинг“ да е използвано от лице, различно от неговия автор, чрез излъчването му по безжичен път или по някой друг от начините, посочени в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП. Това означава, че в производството не се доказва авторското право върху това музикално произведение да е нарушено и искът за осъждане на ответника да заплати обезщетение, което се дължи на неговия автор за извършеното нарушение, е неоснователен и трябва да се отхвърли.

При тълкуване на чл. 35 ЗАПСП се налага изводът, че за да бъде правомерно използването на едно произведение, което е обект на авторското право, трябва да е налице предварително съгласие на автора за това, освен когато законът предвижда друго – друго е предвидено в чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП, в които норми са регламентирани случаите, при които е допустимо използването на едно произведение без съгласие на автора. От това следва, че за да се квалифицира поведението на „Р.и К.” АД по използване на 23 от процесните музикални произведения като нарушение на авторското право върху тях, трябва да се установи, че то е осъществено без съгласието на техните автори.

Нормата на чл. 35 ЗАПСП, в която е предвидена необходимостта от даване на предварително съгласие на автора, за да може всяко едно трето лице да използва неговото произведение е в Глава седма „Използване на произведенията”, Раздел I „Общи разпоредби” от ЗАПСП, в която част на закона са и разпоредбите, уреждащи сключването на договор за използване на авторското произведение, задължителните елементи на неговото съдържание, действието и срока му, както и възможността и начина, по който може да бъде развален /чл. 36 – чл. 39 ЗАПСП/. От систематичното място на чл. 35 ЗАПСП и при тълкуването на тази норма с останалите такива, които се намират в същия раздел и глава от закона, следва да се заключи, че съгласието на автора за използване на неговото произведение от ползвателя трябва да бъде дадено чрез подписване на договор за използване по смисъла на чл. 36 ЗАПСП. Съгласието за използване е възможно да бъде дадено и чрез подписване на издателски договор, на договор за публично представяне, на договор за използване по безжичен път по чл. 57 ЗАПСП или на договор за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, но тогава се отстъпва само правото да се извършват отделни действия, които представляват използване на авторското произведение, а не всички възможни такива. Даването на съгласие не може да бъде направено по какъвто и да е друг начин, включително с едностранно изявление на автора, отправено до лицето, ползващо произведението, нито чрез конклудентни действия на автора.

В ЗАПСП има специални разпоредби, в които е регламентиран начинът, по който авторът дава съгласието си за използване на създаденото от него музикално произведение тогава, когато то е включено във филм и се използва, заедно с използването на целия филм. В чл. 63, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторът сключва с продуцента на филма писмен договор, с който, ако не е уговорено друго, или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставя както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Съгласно чл. 64 ЗАПСП продуцентът на филма е този, който може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава чрез електронна съобщителна мрежа и осигуряване на достъп по електронен път, да го възпроизвежда върху всякакви видове носители, като видеоносителите, които да разпространява или да представя за публичен показ, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок автора на включеното в него музикално произведение за това.

При тълкуване на посочените разпоредби се налага изводът, че в случаите, в които музикалните произведения са включени в съдържанието на един филм, който е отделен от тях обект на авторското право, съгласие на авторите на тези произведения те да бъдат използвани като част от филма, т.е. не самостоятелно, а при използване на самия филм, включително чрез излъчването му по безжичен път, се дава по следния начин: - първо авторът сключва писмен договор за използване на създадените от него музикални произведения с продуцента на филма, по силата на който на последния се предоставя изключително право за използване на произведенията като част от филма по определен начин, включително чрез излъчването им по безжичен път /договор по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП/; - след това продуцентът на филма е този, който на основание сключения с автора договор отстъпва на трето лице правото да излъчва по безжичен път както целия филм, така и всички включени в него музикални произведения, като за него възниква задължение да уведоми автора за това /чл. 64 ЗАПСП и чл. 90а ЗПСПА/. Това разрешение е предвидено в закона при съобразяване, че в уредената хипотеза е налице използване чрез едно действие на отделни обекти на авторското право и съответно засягане чрез него на множество авторски права, които когато са включени в съдържанието на един филм не могат да се използват отделно от самия филм и следователно даването на съгласие от автора на едно от тези произведения на трето лице да го използва не би позволило на последното да използва правомерно целия филм и останалите включени в него произведения и не би имало целения ефект. Ето защо и законодателят е приел, че в тези случаи отделните автори дават предварителното си съгласие за използване на създадените от тях произведения, включително музикалните, на едно лице, което е продуцентът на филма и то има изключителното право след това да отстъпва правото на трети лица да използват филма и всички останали обекти на авторското право, които са част от неговото съдържание.

По делото от ответника не се представят доказателства, че от авторите на текста и музиката на процесните музикални произведения или от чуждестранните организации за колективно управление на права, на които те са членове, е дадено съгласие на продуцентите на филма „Певецът“ за използване на музикалните произведения като част от него. От нито едно от събраните в производството писмени доказателства не се установява, че между който и да било от авторите и което и да е от лицата, които се твърди, че са продуценти на филма, а именно Х.К., С.Ф., Д.Л. и Д.М., е сключен договор за използване, с който те да предоставят на последните изключително право да излъчват създадените от тях музикални произведения като част от филма, в който те са включени. Не се представят и доказателства, че лицата, които се сочи, че са продуценти на филма „Певецът“ са отстъпили правото за излъчване по безжичен път на този филм в полза на ответното дружество, нито пък че са отстъпили такова право на третото лице помагач – „Т.ф.“ ЕООД, от което ответникът твърди да е придобил правото да използва музикалните произведения, нито пък че са го отстъпили на дружеството „Е.Д.Е.П. инк.“, от което третото лице помагач сочи, че е получило правото да използва филма и всички включени в него отделни произведения. След като няма доказателства, от които да се установява, че авторите на процесните 23 музикални произведения са дали съгласие за тяхното използване като музика във филма „Певецът“ на неговите продуценти, както и че продуцентите са дали последващо съгласие за излъчване на филма на което и да е от юридическите лица, които са страни по приетите по делото два договора с предмет отстъпване на правото за използване на територията на Република България на филма „Певецът“, които са „Е.Д.Е.П. инк.“, който е подписал договора от 23.12.2005 г. като лизингодател и „Т.ф.“ ЕООД, който е подписал договора от 01.03.2016 г. като лизингодател, то трябва да се заключи, че тези дружества не са придобили правото да използват музикалните произведения като част от съдържанието на филма „Певецът“ и следователно не могат да отстъпват на трети лица, включително на ответника това право, което те не притежават.

Това означава, че действията на служители на ответното дружество по използването на процесните 23 музикални произведения при излъчването на филма „Певецът“ като част от създадената от него телевизионна програма „cinema+”, са извършени без наличие на предварително съгласие за това от техните автори, дадено по специалния ред за това, предвиден в ЗАПСП и тези действия следва да се квалифицират като нарушение на авторските права, притежаваните от създателите на текста и музиката на тези произведения, и са основание за ангажиране на отговорността на нарушителя по чл. 95 ЗАПСП.

Нарушението на авторското право предполага наличието и на субективна страна. Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на едноличните търговците за нарушаване на права по ЗАПСП възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях.

Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, както е в наказателното право, а се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й / напр. добрия стопанин, добрия работник, добрия търговец и др./. Принципът в гражданското право е че релевантна е тази вина която е под формата на небрежност, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона, каквито разпоредби в ЗАПСП няма. С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗАПСП, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице авторско право, е небрежност.

 При нарушения на авторското право небрежно действа това лице, което използва чрез формите по чл. 18 ЗАПСП произведение, което е обект на авторското право, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми за това кой е авторът на произведението, както и да получи предварително съгласие от него да го използва. В чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на авторското право, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които да е видно, че той не е могъл да знае, че извършва действия, с които нарушава чуждо авторско право, като тази невъзможост се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултат на неполагане на дължимата от него грижа да провери кой е носителя на авторското право върху конкретно произведение, както и дали е получил предварително писмено съгласие от автора да използва това произведение.

За да отговори на въпроса за това каква е дължимата грижа, която ответникът е трябвало да положи при осъщественото излъчването по безжичен път на 23 от процесните музикални произведения като част от филма „Певецът“ и оттам дали е оборена установената в закона презумпция за вина, съдът съобразява на първо място, че той изобщо не твърди да не е знаел, че тези произведения са обект на авторско право, което се ползва със защита, както и кои са физическите лица, които са техни автори и като такива са носители на авторските права върху тях. Предвид факта, че всички музикални произведения са известни на широката публика и информация за тях се съдържа във всички международни и общодостъпни в интернет пространството музикални бази данни, което е видно от заключенията на вещото лице П., то трябва да се приеме, че незнанието на ответника за това, че физическите лица С. Д.Е., Д.П.,Р.Б., С. Е. Х., Е.П.Л., М.Ф.Д.Б., Х.Н., Т.К.А., Д.К., Д.С., Д.К., П.Ф.Г.Л.Де Ла, Ф.Л.М.,Р. А., А.Б.,Р.Г.Ф., Р.О.Д.Г., М.П. Г., Д.Д.Н., Д.П., Р.В., А.Ч., Д.О.,Р. Г., Л.С., Д.Б.Ф., Д.Х., Д.Б., М.У., Ф.К.Б., Д.Х., А.К.К., са титуляри на авторското право върху тези произведения не би могло и да бъде извинително и да обори презумпцията за вина. Дължимата грижа в случая изисква ответникът да извърши проверка във всички възможни източници, включително и чрез запитване до регистрираните на територия на Република България организации за колективно управление на авторски права, за това кой е автор на музикалните произведения, които възнамерява да използва в търговската си дейност чрез излъчване на филма, в който те са включени, както и за това дали за да получи съгласие за тяхното използване, трябва да се обърне към съответния автор или към организацията за колективно управление на авторски права, на която той е член или към национална организация за колективно управление на авторски права, която има сключени договори за представителство с чуждестранна организация, на която авторът е член. Ето защо и за да се направи извод, че ответникът не е действал небрежно при извършване на нарушението, следва да бъде доказано, че преди да използва процесните двадесет и три музикални произведения на територията на Република България като част от излъчения филм „Певецът“, той е предприел необходимите действия по проверка за това дали има дадено предварително съгласие от авторите за това използване. Доколкото ответникът има качеството на търговец и като такъв извършва по занятие дейността по създаване и излъчване на телевизионни програми, то и грижата, която той дължи при извършване на тази дейност е по-голяма от обичайната – той дължи грижата на добрия търговец.

От представените по делото доказателства се установява, че по силата на договора от 01.03.2016 г., сключен между „Т.ф.” ЕООД, като лизингодател, и „Р.и К.“ АД, като лизингодател и анекс 2 към него, ответникът е получил правото да включи определени аудио-визуални произведения, каквито са филмите, в програмните схеми на създавани от него платени телевизионни програми като ги излъчва и препредава по безжичен път и кабел, като видно от приложение № 3 към договора сред произведенията, за които е отстъпено правото да бъдат излъчвани, се включва и филмът „Певецът“ /“Ел кантанте“/. След като ответникът е сключил договор за използване на процесните авторски произведения с лице, различно от техните автори, то в случая следва да се приеме, че за да се убеди, че не нарушава чуждо авторско право при излъчване на филма, в който те са включени, ответникът е бил длъжен да се убеди, че това лице е титуляр на правата, които му предоставя, включително да изиска конкретна информация и документи за това по силата на какви уговорки и с кого, то е получило правото да разрешава на когото и да било правото да ползва чужди музикални произведения. Само когато ответникът е извършил такава проверка, може да се приеме, че той е направил всичко възможно, за да се увери, че с действията си по излъчване по безжичен път на определени музикални произведения няма да наруши защитимото от закона право на техните автори и че е положил дължимата грижа за това. Не би могло да се приеме, че той е положил дължимата грижа като е изискал от своя съдоговорител да направи единствено декларация в тази насока в съдържанието на сключения договор, без да провери дали това отговаря на действителното положение.

От ответника не се твърди и не се представят доказателства за това, че в процеса на преговори и на подписване на договора от 01.03.2016 г. той е поискал от дружеството „Т.ф.” ЕООД да му предостави информация и доказателства кога и по какъв начин от авторите на музикалните произведения, които са включени във филмите, посочени в приложение № 3, представляващо неразделна част от сключения договор и конкретно в един от тези филми – във филма „Певецът“, е дадено съгласие за тяхното използване на продуцентите на филма и кога и дали тези продуценти са дали съгласие за използване на посочения филм на дружеството „Е.Д.Е.П. инк.“, от което „Т.ф.” ЕООД е придобило права. Това означава, че при осъществяване на своята търговска дейност, ответникът не е положил дължимата грижа, за да се увери, че с излъчването по безжичен път на процесните 23 музикални произведения няма да наруши чужди авторски права, които се ползват със закрила и следователно е действал небрежно.

С оглед изложеното следва да се заключи, че в производството не е опровергана установената в чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП презумпция за това, че нарушението на авторските права на лицата С. Д.Е., Д.П.,Р.Б., С. Е. Х., Е.П.Л., М.Ф.Д.Б., Х.Н., Т.К.А., Д.К., Д.С., Д.К., П.Ф.Г.Л.Де Ла,Р. А., А.Б.,Р.Г.Ф., Р.О.Д.Г., М.П. Г., Д.Д.Н., Д.П., Р.В., А.Ч., Д.О.,Р. Г., Л.С., Д.Б.Ф., Д.Х., Д.Б., М.У., Ф.К.Б., Д.Х., А.К.К., е извършено виновно от служители на „Р.и К.” АД.

На основание чл. 95г ЗАПСП ответното търговско дружество е този правен субект, който носи отговорност пред авторите за извършените от неговите служители действия, с които са нарушени авторските права върху музикални произведения с наименования „И.Т.Ф.К.К.“, „Ми хенте“, „Ел Кантанте“, „Аганиле“, „Обсешън“, „Фиел“, „Банг Банг“, „Буугало Блус“, „Азуренас“, „Ке Те Педи“, „Сои Борикуа“, „Анадър дей“, „Ескандоло“, „Инър Сити Блус“, „Китате Ту“, „Ке Лио“, „Аи Виене“, „Каталина Ла О“, „Аирес де Навидад“, „Файв минътс ов фънк“, „Слипъри пийпъл“, „Периодико де айер“, „Ел Диа Де Суерте“.

За да се приеме, че в полза на авторите на 23 от процесните музикални произведения е възникнало правото да получат обезщетение по чл. 95 ЗАПСП, в производството трябва да бъде доказано и това, че те са претърпели вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на авторските им права. Ищецът твърди, че претърпените вреди са имуществени и се изразяват в неполучено възнаграждение за осъщественото използване на музикалните произведения, което означава, че те имат характера на пропуснати ползи. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението.

Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.

В чл. 19 ЗАПСП е предвидено, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на създаденото от него произведение и за всяко поредно използване от същия вид. Получаването на това възнаграждение от притежателя на авторското право върху едно музикално произведение зависи единствено от това дали е сключен договор за използване по чл. 36 ЗАПСП или договор за използване с продуцента по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, който пък е сключил договор със съответния ползвател, като то не е обусловено от настъпването на каквото и да е друго обстоятелство. Това означава, че винаги е налице сигурност, че авторът би увеличил имуществото си с възнаграждението за осъщественото използване на създадено от него произведение, ако с нарушителя беше сключен договор, с който на последния се предоставя правото да го използва. Следователно при липсата на такъв договор, неполученото от автора възнаграждение, дължимо за използване на създаденото от него произведение, винаги представлява реално настъпила вреда за притежателя на авторското право. Тази вреда е и пряка и непосредствена последица от нарушението, защото последното е единствената причина за невъзможността на автора да увеличи имуществото си с полагащото му се съгласно чл. 19 ЗАПСП възнаграждение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по въпроса за това какви вреди би могъл да претърпи в резултат на извършено нарушение носителят на друго право на интелектуална собственост, а именно на правото на търговска марка, като уредбата в ЗМГО и ЗАПСП в тази насока е аналогична - решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.

С оглед изложеното и доколкото в случая нарушението, в резултат на което се твърди, че на авторите на двадесет и три от процесните музикални произведения, са причинени имуществени вреди, се изразява в тяхното използване от „Р.и К.” АД, без да е налице дадено съгласие за това по реда на ЗАПСП, то трябва да се приеме, че тези лица реално са претърпели вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с дължимото и неполучено възнаграждение за осъщественото използване, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението.

В обобщение, следва да се посочи, че по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „Р.и К.” АД на основание чл. 95 ЗАПСП и това дружество дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди на носителите на авторското право върху музикалните произведения с наименования „И.Т.Ф.К.К.“, „Ми хенте“, „Ел Кантанте“, „Аганиле“, „Обсешън“, „Фиел“, „Банг Банг“, „Буугало Блус“, „Азуренас“, „Ке Те Педи“, „Сои Борикуа“, „Анадър дей“, „Ескандоло“, „Инър Сити Блус“, „Китате Ту“, „Ке Лио“, „Аи Виене“, „Каталина Ла О“, „Аирес де Навидад“, „Файв минътс ов фънк“, „Слипъри пийпъл“, „Периодико де айер“, „Ел Диа Де Суерте“.

По делото липсват доказателства за размера на възнаграждението, което авторите на текста и музиката на тези произведения биха получили за тяхното използване при сключен договор за това. С оглед на това съдът трябва да приложи чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП вр. чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП и да определи размера на обезщетението, което се следва на лицата, които са носители на авторското право, в диапазона от 500 лв. до 100 000 лв., като вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението и съобрази, че размерът на обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Съдът счита, че обезщетение в размер на по 500 лв., което трябва да се заплати на всички автори на написания текст на всяко едно от 23-те музикални произведения и обезщетение в размер на по 500 лв., което трябва да се заплати на всички автори на написаната музика на всяко едно от 23-те музикални произведения, е такова, което ще осъществи неговата цел да действа възпиращо и предупредително за ответника и всички останали членове на обществото, като същевременно този размер е съобразен и с това, че по делото се представиха доказателства, че нарушението е извършено чрез еднократно използване на всяко от музикални произведения, включени във филма „Певецът“, който е излъчен само веднъж като част от създадената от ответното дружество телевизионна програма.

Съдът съобразява, че от събраните по делото доказателства се установява, че част от авторите на текста и музиката на 23 от процесните музикални произведения са починали, като датата на смъртта им е преди датата, на която от ответника е било извършено нарушението на авторските им права – 10.04.2017 г. Това са лицата Е.П.Л., А.К.К., Л.С.,Р. Г., Д.К.,Р. А., Г.Л.Де Ла, П.Ф.Д.С., Т.К.А.. Фактите на настъпилата смърт на посочените физически лица се доказва от изводите, направени от вещото лице П. в заключението на изготвената от него допълнителна съдебна експертиза, намиращо се от л. 335 до л. 344 от делото на СГС, които са дадени след извършена проверка в достъпните в интернет за свободно ползване бази данни. Доколкото авторите на процесните произведения са световно известни личности, то трябва да се приеме, че информацията, която е налична в проверените от вещото лице интернет сайтове, съдържащи данни за гражданското им състояние, е достоверна. Освен това от ищеца не са представени доказателства, от които да се установява, че което и да е от тези лица е живо към 10.04.2017 г. и към настоящия момент.

От момента на смъртта на изброените 10 физически лица те вече нямат качеството на правоспособен и дееспособен правен субект, поради което не могат да бъдат носители на никакви права, включително на авторско право върху създадените от тях произведения и на правото да получат обезщетение за нарушение на това авторско право. Тези права преминават в патримониума на техните наследници по силата на наследственото правоприемство и те са единствените правни субекти, които са техни титуляри и могат да ги упражнят в процеса. От твърденията на ищеца, направени в исковата молба и заявения петитум, се установява, че в процеса се претендира обезщетение за нарушаване на авторските права, които принадлежат на починалите лица, които обаче не съществуват за тях от момента на смъртта им, като не се претендира обезщетение за нарушаване на авторските права, които притежават наследниците на починалите автори. Ето защо и съдът може да се произнася единствено дали предявеното в процеса право на обезщетение е възникнало и съществува за лицата, които се сочи, че го притежават в исковата молба, т.е. за починалите лица. За последните обаче по изложените съображения трябва да се приеме, че не е възникнало правото да получат обезщетение за извършеното нарушение на притежавани от тях приживе авторски права и предявеният иск в тази му част следва да се отхвърли. Следователно обезщетение не следва да се присъжда за авторите на текста и музиката на следните произведения: „Аганиле“, „Фиел“, „Азуренас“, „Сои Борикуа“, „Ке Лио“, „Аирес де Навидад“, „Периодико де айер“, „Ел Диа Де Суерте“ и „Ке Те Педи“, както и за един от авторите на „Файв минътс ов фънк“ и за един от авторите на „Банг Банг“ /като автори на песента „Ке Те Педи“ в исковата молба са посочени две лица - Г.Л.Де Ла, който се установява, че е починал и Ф.Л.М., който не е член на никаква чуждестранна организация и ищецът не може да претендира притежавани от него права, поради което съдът не следва да присъжда изобщо в полза на ищеца обезщетение за нарушаване на авторските права върху това музикално произведение/.

Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „И.Т.Ф.К.К.“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Ми хенте“ е също 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Ел Кантанте“ е също 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на авторите на текста и на музиката на песента „Обсешън“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Банг Банг“, който не е починал към датата на нарушението, е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Буугало Блус“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Анадър дей“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на авторите на текста и на музиката на песента „Ескандоло“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Инър Сити Блус“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на авторите на текста и на музиката на песента „Китате Ту“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Аи Виене“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Каталина Ла О“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на авторите на текста на песента „Файв минътс ов фънк“, които не са починали към датата на нарушението, е 666, 66 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на авторите на текста и на музиката на песента „Слипъри пийпъл“ е 1 000 лв. Доколкото съгласно чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП ищцовата организация за колективно управление на права има правото да събира от свое име обезщетенията, които се следват за нарушените права на авторите, които са нейни членове или са членове на сродни чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, то ответникът трябва да бъде осъден да заплати тези обезщетения директно на Сдружение „М.“, което е длъжно да ги разпредели между авторите. Това прави предявените осъдителни искове основателни до размера от общо 13 666, 66 лв., като те трябва да се отхвърлят за разликата над тази сума до пълния предявен размер от общо 24 000 лв.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 4 310 лв., от които сумата от 960 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба за разглеждане на предявените искове, сумата от 1 650 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 1 700 лв. – адвокатско възнаграждение, което е претендирано и за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 454, 30 лв.

Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в размер на 2 850 лв., от които 1 600 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещо лице и 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от иска, се налага изводът, че на ответника се дължат разноски в размер на 1 227, 08 лв.

С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 227, 22 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

ОСЪЖДА „Р.и К.” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Сдружение „М.“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права следните суми: 1) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „И.Т.Ф.К.К.“, което се притежава от физическото лице С. Д.Е., което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 2) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ми хенте“, което се притежава от физическото лице Д.П., което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 3) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ел Кантанте“, което се притежава от физическото лицеР.Б., което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 4) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Обсешън“, което се притежава от физическото лице М.Ф.Д.Б., което е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и от физическото лице Х.Н., което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с които организации Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 5) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Банг Банг“, което се притежава от физическото лице Д.К., което е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А., с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 6) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Буугало Блус“, което се притежава от физическото лице Д.К., което е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А., с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 7) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Анадър дей“, което се притежава от физическото лице А.Б., което е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А., с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 8) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ескандоло“, което се притежава от физическото лице Р.О.Д.Г., което е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и от физическото лицеР.Г.Ф., което е член на организацията за колективно управление на авторски права ЕС ЕЙ СИ ЕМ, с които организации Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 9) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Инър Сити Блус“, което се притежава от физическото лице Д.Д.Н., което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 10) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Китате Ту“, което се притежава от физическите лица Д.П. и Р.В., които са членове на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 11) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Аи Виене“, което се притежава от физическото лице А.Ч., което е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А., с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 12) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Каталина Ла О“, което се притежава от физическото лице Д.О., което е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А., с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 13) сума в размер на 666, 66 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Файв минитс ов фънк“, което се притежава от физическите лица Д.Б.Ф. и Д.Х., които са членове на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с която Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 14) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Слипъри пийпъл“, което се притежава от физическите лица Д.Б., който е член на организацията за колективно управление на авторски права Б.Е.А.и М.У., Ф.К.Б., Д.Х., които са членове на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, с които организации Сдружение „М.“ има договор за взаимно представителство, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „М.“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Р.и К.” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права за осъждане на „Р.и К.” АД да заплати на Сдружение „М.“ следните суми: 1) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ю кант олуис хев евритинг“, което се притежава от физическото лице С. Е. Х., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 2) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Аганиле“, което се притежава от физическото лице Е.П.Л., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 3) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Фиел“, което се притежава от физическото лице Т.К.А., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 4) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Азуренас“, което се притежава от физическото лице П.Ф.като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 5) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ке Те Педи“, което се притежава от физическите лица Г.Л.Де Ла и Ф.Л.М., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 6) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Сои Борикуа“, което се притежава от физическото лицеР. А., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 7) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ке Лио“, което се притежава от физическите лица Д.К. и Е.П.Л., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 8) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Аирес де Навидад“, което се притежава от физическото лицеР. Г., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 9) сума в размер на 333, 33 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Файв минитс ов фънк“, което се притежава от физическото лице Л.С., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 10) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Периодико де айер“, което се притежава от физическото лице А.К.К., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД; 11) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Р.и К.” АД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ел Диа Де Суерте“, което се притежава от физическото лице Е.П.Л., като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на автора на това произведение чрез действия по излъчването му безжичен път на 10.04.2017 г. като част от филма „Певецът“ /“Ел Кантанте“/, в който то е включено, който филм е част от телевизионната програма „cinema+”, която е създадена от „Р.и К.” АД.

ОСЪЖДА „Р.и К.” АД да заплати на Сдружение „М.“ сума в размер на 1 227, 22 лв. /хиляда двеста двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.

 

Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач на страната на ответника – „Т.ф.” ЕООД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: